РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Силистра, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. П. Гражданско дело №
20213420101707 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д. Н. П. с ЕГН **********, от гр. С., ул. С. В. №..моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че е собственик по
наследство на 1/3 идеална част от недвижим имот в с. А. – 1879/3250 ид.ч. от дворно място,
представляващо поземлен имот с пл. № .., включващ парцел 8 с площ 1933 кв.м. и парцел 9 с
площ 1225 кв.м., кв. 34 по регулационния и кадастрален план на с. А., одобрен със заповед
№ РД 09-34 от 29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м. (от който: 1371/3250 идеални
части са общинска собственост) заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и
стопански сгради. Твърди, че след смъртта на баща имотът бил придобит по наследство
при равни квоти от нея, нейната майка и сестра, както и че се владее от всеки от
наследниците при разпределение, извършено отпреди неговата смърт. Въпреки това майката
на ищцата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка за целия имот (НА №.., т. ..по описа на СВ – С. за 2021 г.), с което накърнила
собственическите права на ищцата. При уважаването на иска ищцата претендира и отмяна
на констативния нотариален акт за собственост, издаден в полза на ответницата, както и
присъждане на направените по делото разноски. В хода на устните прения поддържа
претенцията си за собственост до размера на ¼ ид.ч. от имота, приемайки, че дялът на
нейния баща е възлизал на от ¾ ид.ч. и че след неговата смърт бил разпределен при равни
квоти между неговите трима наследници. Дялът на наследодателя бил формиран чрез
придобиването на ½ ид.ч. от имота по наследство, а другата ½ ид.ч. – чрез давностно
владение, осъществявано съвместно с ответницата по време на техния брак.
1
Ответницата А. М. И. с ЕГН ********** от с. А., обл. С., ул. А. С. № ..оспорва
исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че
процесният имот е владян от нея и съпругът й през период от около шестдесет години, като
по отношение на сградата са правени съществени изменения и подобрения и тя съществува
в съвсем нов вид, различен от съществувалия към момента на наследяването на имота от
наследодателя на починалия й съпруг. Тъй като за имота не съществувал титул на
собственост, ответницата счита, че правото й на собственост произтича от осъщественото
през годините давностно владение, на което и тя се позовала при извършената
обстоятелствена проверка. Към момента на устните състезания признава основателността на
претенцията до размера от 1/6 ид.ч. съобразно наследствената квота на ищцата
представляваща 1/3 ид.ч. от полагащата се на починалия ѝ съпруг част от имота (1/2 ид.ч.).
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че първоначално
процесният имот бил закупен от лицето И.Ф. Щ., баща на П. И. Щ., чрез продавателен акт от
28.05.1905 г. Чрез документ („упълномощаване“) от 21.06.1932 г. П. И. Щ. бил
упълномощен (следва да се приеме - от баща си) да построи в неговата земя в с. А. една
къща от две стаи по стандартния план. На 13.10.1945 г. чрез публично завещание И. Ф. Щ.
завещал на сина си на П. И. Щ. имота си в с. А. заедно с една къща, други постройки,
инвентар и покъщнина, като от удостоверение от 09.02.1961 г., чието съдържание гласи, че
към тази дата нотариалното завещание не е отменено, може да се направи извод, че
наследодателят е починал преди издаването на този документ. От доказателствата по делото
се установява, че наследникът П. И. Щ. на свой ред починал през 1979 г. и оставил като
свои наследници Н. П. И. (баща на ищцата и съпруг на ответницата) и И. П. Ф., които си
разпределили наследството му при равни квоти, а през 1993 г. в писмена декларация пред
кметство с. А. И.П. Ф. заявил, че не търси наследство от процесния имот. Въз основа на
изготвената по делото СТЕ съдът приема, че всички цитирани по – горе документи касаят
именно имота, предмет на настоящото производство, тъй като вещото лице установява тази
идентичност в представеното по делото заключение и тъй като и самата ответница не
ангажира доказателства в обратния смисъл, подкрепящи изразените от нея хипотетични
съмнения, че имотът на И. Ф. Щ., наследен от П. И. Щ., не е идентичен с процесния имот.
Следва да се отбележи, че предмет на настоящото дело не е спор със съседи за границите на
имота или спор с другия съсобственик Община С. за обема на вещните му права, поради
което в настоящия съдебен акт не следва да се обсъждат настъпилите през годините
регулационни промени, свързани с придаването на части от или към съседни имоти, нито
други въпроси, касаещи съсобствеността с посочената община.
По делото се установява, че ответницата сключила брак с Н. П. И. през 1961 г., като
не се спори, че младото семейство устроило домакинството си именно в процесния имот,
обитаван и от П. И. Щ. до неговата смърт. При тази ситуация по безспорен начин се налага
2
изводът, че след смъртта на наследодателя П. Щ., неговият син Н.П. И. придобил по
наследство самостоятелно ½ ид.ч. от поземления имот, тъй като според чл. 13, ал. 2 от СК
от 1968 г. /отм./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди
брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение
или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга,
който ги е придобил. През 1993 г. другият наследник И. П. Ф. направил писмено изявление,
че не желае своята част от наследството върху процесния имот; последното не изпълнява
формалните изисквания на отказ от наследство или отказ от право на собственост, но дава
фактическо основание на установеното след този момент владение от страна на Н. И. и
съпругата му върху полагащата се на този наследник част от имота, която те започнали да
държат като своя собствена. Тъй като касае конкретен имот (а не цялото имущество на
наследодателя му), изявлението на И. П. Ф., наподобява по смисъла си отказ от право на
собственост върху процесния имот, поради което установеното след този момент владение
на съпрузите е било със съзнанието за съвместно своене на неговата идеална част, довело
след изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС до съвместното придобиване по давност.
Поради изложените причини преди смъртта си наследодателят Н. П. И. е притежавал на
лично основание ½ ид.ч. от процесния имот, а заедно със съпругата си – другата ½ ид.ч. в
режим на СИО, поради което оставеното от него наследство, открито на 21.06.2018 г., е
включвало ¾ ид.ч. от имота, наследени при равни квоти от неговите наследници –
преживяла съпруга и две дъщери (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). Въпреки това ответницата се
снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота и сградите в него (НА №..,
т. ..по описа на СВ – С.за 2021 г.), чрез който била призната за едноличен техен собственик
на основание давностно владение.
Чл. 92 ЗС гласи, че собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По силата на тази разпоредба
определените по – горе дялове следва да се отнесат и за изградените в имота постройки,
включително и жилищната сграда, при положение че не са налице други факти, които
променят така регламентираната последица от правото на собственост върху имота.
Съгласно т. 4 Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС в съпружеската
имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в
полза на другия съпруг. С оглед на тази хипотеза следва да бъдат разгледани и
възраженията на ответницата, че жилищната сграда в имота била изградена в настоящия си
вид именно от нея и съпруга след сключването на техния брак. Според вещото лице по
назначената експертиза жилищната сграда в имота на страните е строена на три етапа – на
първия етап били изградени двете мази, разположени на приземния етаж, които
първоначално представлявали стопанска постройка, след това върху мазите били
надстроени две стаи, а на третия етап била пристроени една стая и коридор на приземния
етаж и стая и коридор на горния етаж, като наличието на различни етапи на строителството
се установявало от различната височина на нивото на пода на старата и новата част (т.е.
северната и южната част от къщата). Съпоставяйки данните от заключението на вещото
3
лице с документа от 21.06.1932 г., озаглавен „упълномощаване“ съдът приема, че старата
част от къщата – мазите и двете стаи над тях, са били изградени в този период от П. И. Щ.
(докато имотът все още е бил собственост на неговия баща), а по – новата част от къщата –
на по – късен етап след сключването на брака между Н. П. И. и ответницата. Като
доказателство по делото е приета скица на имота от 04.09.1967 г., върху която е изчертана и
южната по – нова част от къщата, което сочи на извод, че тази южна част е била изградена
преди издаването на скицата, т.е. преди 1967 г. Част от разпитаните по искане на
ответницата свидетели заявиха, че Н. И. и съпругата му съборили цялата стара къща и на
нейно място изградили настоящата жилищна сграда, като в тази насока като най –
непосредствени следва да се считат впечатленията на свидетелката М. Д., родена през 1946
г., която с категоричност заяви, че строителството било осъществено през 1967 – 1968 г. В
този смисъл дадоха показанията си и свидетелят И.Х., роден през 1956 г., който заяви, че
построяването на нова къща на мястото на старата било осъществено през 1964 – 1966 г.,
които данни той черпи от разговорите си в Н. И., и свидетелят М. С., роден през 1962 г.,
който говори за преправяне на къщата в настоящия вид отново около 1967 – 1968 г., при
всички случаи преди смъртта на П. Щ.
Тези показания не съответстват в голяма степен или отчасти на експертизата и
писмените доказателства по делото, от които става ясно, че жилищната сграда в имота на
страните достигнала до настоящия си вид чрез два етапа на строителство (ако се изключат
мазите, представляващи стари стопански постройки), а не била изградена наведнъж на
мястото на премахната стара сграда, както и че вторият етап на строителството завършил
преди 1967 г. (като по този въпрос неточността в показанията е минимална). При всички
случаи свидетелските показания потвърждават, че строителството в имота приключило
преди смъртта на П. Щ., настъпила през 1979 г., което изключва възможността за
възникване на собственически права на ответницата върху жилищната сграда, тъй като
бидейки построена без отстъпено в полза на съпрузите Н. И. и А. И. право на строеж, тя е
била придобита именно от собственика на земята на основание чл. 92 ЗС. Впоследствие
собствеността върху сградата преминала в имуществото на наследниците на П. Щ., ведно
със самия поземлен имот, поради което квотите на настоящите съсобственици
съответстват на тези, отнасящи се за имота.
Същата би била съдбата и на евентуално извършено от съпрузите Н. И. и А. И.
пристрояване на основната сграда, тъй като при липса на самостоятелен статут пристроената
част би се третирала като присъединена към самата сграда жилищна площ, придобита от
нейния собственик основание чл. 97 ЗС (който гласи, че когато чужда вещ е присъединена
като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено
повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и
върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик). При
положение че както имотът, така и сградите в него са били собственост на трето лице, макар
и наследодател на съпруга та ответницата, евентуалното строителство не би могло да
породи в нейна полза вещни права, поради което тезата , че правата върху сградата са по
4
- големи от тези върху поземления имот би била неоснователна дори при наличието на
категорични доказателства, че именно тя и съпругът са построили или пристроили
сградата с жилищно предназначение в спорния имот.
При така изложените данни съдът приема, че ищцата е собственик по наследство от
своя баща на ¼ ид.ч. от процесния имот и сградите в него, като в тази връзка следва да се
отбележи, че периодът, изтекъл от смъртта на наследодателя (2018 г.) до издаването на
нотариалния акт, включително и до завеждане на делото, не е достатъчен, за да може
ответницата да придобие по давност квотите на своите дъщери. Отделно от това по делото
стана ясно, че през този период ищцата е упражнявала собственическите си права върху
имота лично и без прекъсване, тъй като го е посещавала редовно, грижила се е за домашни
любимци и е обработвала част от дворното пространство. Поради изложените причини
съдът намира, че предявеният иск за установяване правото на собственост върху имота и
сградите в него следва да се уважи до размера от ¼ ид.ч., а за горницата – да се отхвърли
като неоснователен. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответницата
констативен НА също следва да се отмени за размера от ¼ ид.ч. от имота съобразно дяла на
ищцовата страна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 1543,50 лв. Съдът приема, че общата сума
на направените от ищцата разноски е в размер на 2058 лв. и същата е формирана от
държавна такса в размер на 52 лв. (включващи 2 лв. комисионна на бА.та), 22 лв. депозит за
свидетел (включващи 2 лв. комисионна на бА.та), 400 лв. за експертиза, 1500 лв. за
адвокатски хонорар (а не 2000 лв. според направеното искане), 12 лв. за вписване на
исковата молба, 15 лв. разходи за транспортиране на свидетели на 14.07.2022 г. от с. А. и
обратно (а не 150 лв., както претендира ищцата, като тези разходи са определени на база
необходимото количество бензин за разстоянието от гр. С. до с. А. и обратно и цената му в
съответния ден), 7 лв. транспортни разходи за снабдяване с документи от гр. А. (а не 20 лв.,
както претендира ищцата, като тези разходи са определени на база необходимото
количество бензин за разстоянието от гр. С. до гр. А.и обратно и цената му в съответния
ден), 20 лв. за удостоверения, 10 лв. за скица и 20 лв. за съдебни удостоверения. Съдът
счита, че сторените от ищцата разноски за адвокатски хонорар са в прекомерен размер,
доколкото размерите на адвокатските възнаграждение по НМРАВ отчитат обичайната
сложност на дела, касаещи вещни права, и според чл. 7, ал. 5 от тази наредба, актуална към
настоящия момент, минималният размер на възнаграждението по вещен иск е 1500 лв.
Съдът счита, че направените от ищцата разноски за процесуално представителство следва да
се редуцират именно до тази сума поради средната фактическа и правна сложност на делото,
като се отчете и обстоятелството, че искането по чл. 537, ал. 1 ГПК не представлява
самостоятелен иск и по него не се провежда отделно доказване, различно от това, касаещо
основния предмет на делото. В същото време съдът счита, че възнаграждението не следва да
се редуцира под тази сума, с оглед общата продължителност на делото, включваща и
немалък период след приемането на новите размери на адвокатските възнаграждение по
5
НМРАВ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата също следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 200 лв. (като общо
разноските на ответницата са формирани от 600 лв. за адвокатски хонорар и 200 лв. за
експертиза). Поради изложените причини и на основание чл. 235 ГПК Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. И. с ЕГН ********** от с.
А., обл. С., ул. А. С. № .., че Д. Н. П. с ЕГН **********, от гр. С., ул. С. В. № ..е собственик
по наследство от своя баща Н. П. И. на ¼ ид.ч. от недвижим имот в с. А. – 1879/3250 ид.ч.
от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № ..(..............), включващ парцел VIII
(осем) с площ 1933 кв.м. и парцел IX (девет) с площ 1225 кв. м., кв. 34 (тридесет и четири)
по регулационния и кадастрален план на с. А., одобрен със заповед № РД 09-34 от
29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м. (три хиляди двеста и петдесет кв.м.) /от
който 1371/3250 идеални части са общинска собственост/ заедно с построените в него
двуетажна жилищна сграда и стопански сгради, при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-
357, УПИ XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ X-390, като отхвърля като неоснователен иска за
установяване на правото на собственост на ищцата над така посочената идеална част.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № .., т. ..по описа на СВ – С. за 2021 г. (№ .., т.
., рег. № .., д. ..от 2021 г. по описа на нотариус Н. Н.) в частта, в която се установява правото
на собственост на А. М. И. с ЕГН ********** от с. А., обл. С., ул. А. С. № ..върху недвижим
имот в с. А. – 1879/3250 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № ...,
включващ парцел VII с площ 1933 кв.м. и парцел IX с площ 1225 кв.м., кв. 34 по
регулационния и кадастрален план на с. А., одобрен със заповед № РД 09-34 от 29.01.1985 г.
с обща площ на имота 3250 кв.м. (от който 1371/3250 идеални части са общинска
собственост) заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански сгради,
при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-357, УПИ XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ X-390
за частта над ¾ ид.ч.
ОСЪЖДА А. М. И. с ЕГН ********** от с. А., обл. С., ул. А. С. № ..да заплати на Д.
Н. П. с ЕГН **********, от гр. С., ул. С. В. № ..направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от иска в размер на 1543,50 лв. (хиляда петстотин четиридесет и три лв.),
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА Д. Н. П. с ЕГН **********, от гр. С., ул. С. В. № ..да заплати на А. М. И. с
ЕГН ********** от с. А., обл. С., ул. А. С. № ..направените по делото разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска в размер на 200 лв. (двеста лв.), като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
6
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7