№ 17
гр. Варна, 03.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20243100500010 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Т. Й. М., Т. Й. М. и Й. Т. М. срещу
Решение № 3520 от 02.11.2023г. по гр.д. № 8151/2023г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с
коeто на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно
насилие в полза на молителя Й. В. М. с ЕГН ********** срещу извършителите Т. Й. М. с
ЕГН **********, Т. Й. М. с ЕГН ********** и Й. Т. М. с ЕГН **********, като
въззивниците са задължени да се въздържат от извършване на актове на домашно насилие
по отношение на молителя, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН всеки от тях е осъден
да заплати по сметка на ВРС глоба в размер на по 200 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение и
постановяване в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и необоснованост. Изложени са съображения, че решението не почива
на съвкупна преценка на всички доказателства по делото, не дава отговор на конкретните
доводи и защитни възражения на страните, а фактическите изводи на съда са в разрез с
обективната истина. От съвкупността на доказателствата по делото е видно, че молбата за
защита в случая е израз на очевидна недобросъвестност на молителя и злоупотреба с
процесуални права в нарушение на чл. 3 от ГПК, поради което е неоснователна. От
мотивите на решението не е ясно как съдът е достигнал до извод, че обидата е акт на
домашно насилие, както не е обосновано въз основа на кои доказателства съдът е приел, че
всеки от въззивниците е автор на конкретен акт на домашно насилие. В решението липсва
анализ на свидетелските показания, а правните изводи по същество противоречат на
правилата на формалната логика. Не е отчетено позоваването на разминаването между
дадените много по-рано бланкетни обяснения по случая от молителя и от ангажираните от
него свидетели пред служители на V РУ на МВР – Варна и посоченото в молбата за защита
1
и декларацията, както и посоченото в с.з. от 02.10.2023г. и в показанията на ангажираните
от него свидетели значително по-късно във времето, които излагат детайлно възприятие за
случилото се, спомняйки си конкретни изрази и фрази. От друга страна от показанията на
свидетеля Дамянов се установява, че именно молителят е инициатор на възникналия между
страните спор. От съвкупността на доказателствата по делото следва да се приеме, че между
страните е налице личен и имуществен конфликт, но актове на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН извършени от всеки от ответниците по време, място, начин на извършване
и проявна форма, не са установени по безспорен и категоричен начин по делото. Не са
установени осъществени от тях действия, които да са въздействали негативно върху
психическото спокойствие и уравновесеност на молителя, които да са предизвикали у него
уплаха, тревожност и стрес или други неприятни усещания, като данните по представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са успешно опровергани от останалите доказателства по
делото. Отправят поради изложеното искане обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което молбата да се отхвърли с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Й. В. М., с
което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че скоро след постановяване на
обжалваното решение отношенията между страните отново са се влошили, а скандалите в
същите проявни форми се подновили. Последните се отразяват негативно на здравословното
му състояние, като ежедневно налагат посещения, контролни прегледи и рехабилитация при
лекари и вместо роднините му да го подкрепят, психическото насилие от тяхна страна се
увеличава. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно
постановено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК вр. чл. 17, ал. 2 от
ЗЗДН. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
Във възражението е обективирано доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства посредством показанията на един свидетел при условията на водене за
установяване на твърдяния факт на продължаване на актовете на домашно насилие
упражнявани от ответниците спрямо молителя.
Искането е неотносимо към предметната рамка на доказването в настоящия процес и
като неотносимо следва да се остави без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 09.01.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане обективирано във
възражението по жалбата за допускане на гласни доказателства в полза на въззиваемия
посредством показанията на един свидетел при условията на водене за установяване на
твърдяния факт на продължаване на актовете на домашно насилие упражнявани от
ответниците спрямо молителя след постановяване на първоинстанционното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3