№ 99
гр. Пловдив , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330208078 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-001713 от
30.11.2020г. издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Х. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, като се предлага същото да бъде
отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К. е
допълнителни мотиви сочи, че жалбоподателят М. е бил лишен от
възможност да даде кръвна проба, тъй като личната му карта не била върната
от служителите на МВР, поради което вземане на проба е отказана поради
липса на личен документ. На следващо място посочва, че АУАН и
наказателното постановление са немотивирани, доколкото като вменено
нарушение е записано, че „управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда
1
включително“, както и че не става ясно с както е установена същата
концентрация. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата пред съда на изложените основания, като добавя, че
задължение на служителите на МВР е да върнат документите които са им
били представени, жалбоподателят не е бил лишен по негова вина от
възможността да даде кръвна проба. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените
разноски.
Ответната страна – Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба – становище на процесуалния представител –
юрисконсулт П. поддържа, че не са налице съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.12.2020г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
на 14.12.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява HEОСНОВАТЕЛНА.
2
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.11.2020г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Райна Княгиня“
до № 2, свидетелят Н. Й. М., в качеството му на *** е Трето РУ при ОД МВР
– Пловдив, заедно с колегата си Г. Д., спряли за проверка МПС – лек
автомобил – „БМВ Х 1“ с рег.№ „***”. При проверката свидетелят М.
установил, че същият автомобил бил управляван от жалбоподателя Х. Н. М..
Жалбоподателят М. бил изпробван за наличие на алкохол с техническо
средство – „Алкотест 7510“ с фабричен номер „ARDM-0247“, което отчело
концентрация на алкохол от 0,60 промила в издишания от М. въздух.
На място свидетелят М. съставил АУАН с бланков № 639050 от
27.11.2020г. срещу жалбоподателя М. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят отказал да
подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел – М. Г. И..
При съставянето на горния АУАН, свидетелят М. съставил и връчил на
жалбоподателя М. Талон за медицинско изследване № 0039305, в който било
указано, че М. следва да се яви до 02:40 часа на 27.11.2020г. в МБАЛ –
Пловдив за да даде кръвна проба, от което си право жалбоподателят не се
възползва.
При извършване на проверката, личната карта на жалбоподателя М.
останала на кората на патрулния автомобил, след като последният
жалбоподател напуснал мястото. Установявайки същото, свидетелят М.,
както и колегата му Д. по най-бързия начин се придвижили до лечебното
заведение, посочено в издадения Талон за медицинско изследване, за да
съдействат на жалбоподателя, ако той дойде, за да даде кръв, изчакали 45
минути, но жалбоподателят не се появил. Междувременно бил сигнализиран
и дежурния ОДЧ, който уведомил дежурния лекар, че ако дойде такъв човек,
свидетелят М. е там, за да му съдейства за даване на кръвна проба.
Междувременно жалбоподателят М., заедно със свидетелят Х. И. Б. се
придвижили до лечебното заведение, но след като М. установил, че личната
му карта не е в него, без да сигнализира никой от същото лечебно заведение,
тръгнали към Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив. На последното място
установили, че служителите на МВР, при които останала личната карта не
3
били в РУ, след което М. отново се върнал в лечебното заведение, за да опита
да даде кръв, но последното към 04:30 часа на 27.11.2020г. му било отказано,
поради просрочено време за явяване в лечебното заведение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Н. Й. М.. Същият свидетел помни
конкретното нарушение, като описва констатираната фактическа обстановка,
включително начина на извършване на проверката, сторените при същата
констатации, както и действията на служителите на МВР по повод останалата
у тях лична карта на М.. Показанията на свидетелят М. изцяло кореспондират
с тези на свидетеля Х. И. Б., която също описва начина на извършване на
проверката, както и действията на М. по повод забравената лична карта.
Следва да се посочи, че не се установяват никакви съществени противоречия
в показанията на свидетеля М. и свидетеля Б.. Съдът намира показанията на
свидетелите М. и Б. за последователни логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради
което и приема последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушения, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Изложената като възприета фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства – талон за медицинско
изследване № 0039305, от който се установява факта на съставяне същия,
връчването му на жалбоподателя и указаното време за явяване и даване на
кръв; Лист за преглед на пациент № 019088 от 27.11.2020г. от който се
установява времето на явяване на жалбоподателя в лечебното заведение,
както и причината, поради която му е отказано вземане на кръвна проба.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, с оглед коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
4
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Х. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – ***,
виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 27.11.2020г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Райна Княгиня“ до № 2 е управлявал моторно превозно средство – „БМВ Х
1“ с рег.№ „***”, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно – с концентрация на алкохол в кръвта 0,60 на хиляда.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че жалбоподателят М. е
бил лишен от възможност да даде кръвна проба, тъй като личната му карта не
била върната от служителите на МВР. Тук на първо място следва да се
посочи, че личната карта на жалбоподателя М. не е била отнета, иззета или
др. по съответния ред, така че същия да е бил лишен от възможност да се
ползва от нея – данни в този смисъл по делото не се установяват, още липсва
понятна причина жалбоподател да бъде лишен от единствения си документ за
самоличност от служителите на МВР. Напротив – не съществува никаква
причина да не се сподели посоченото от свидетеля М., че личната карта е
останалата в патрулния автомобил неволно. Тук следва да се отбележи, че
5
лицето, на което е издаден съответния документ за самоличност, има грижата
да пази документа и да следи за това, дали го носи със себе си, дори и
неговото забравяне/загубване и т.н. да е в причнна връзка и с неумишлени
действия на трето лице. Не на последно място в случая още се установява, че
свидетелят М. е създал адекватна организация по повод забравената лична
карта на жалбоподателя, както чакайки го лично в лечебното заведение, така
и уведомявайки дежурния лекар, но решението на жалбоподателя М., след
като стигнал до лечебното заведение да се върне, без са уведоми никой за
пристигането си, трудно може да се определи като удачно. При това следва да
се подчертае, че при спазена процедура по издаване на талон за медицинско
изследване (което в случая е сторено), водачът с установена концентрация на
алкохол носи риска относно своевременното си явяване и даване на кръвна
проба, дори и тогава, когато последното не се случило по случайни за самия
него причини.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че
АУАН и наказателното постановление са немотивирани, доколкото като
вменено нарушение е записано, че „управлява МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на
хиляда включително“. В АУАН и наказателното постановление съвсем ясно е
посочено в какво се състои нарушението, а именно – че жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство – „БМВ Х 1“ с рег.№ „***”, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – с
концентрация на алкохол в кръвта 0,60 на хиляда. Визираният от
жалбоподателят текст не е нищо повече от посочване текста на разпоредбата
на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Неоснователно е и възражението, че не става ясно с както е установена
същата концентрация, доколкото в АУАН и наказателното постановление
изрично е посочено, че това е сторено с с техническо средство – „Алкотест
7510“ с фабричен номер „ARDM-0247“.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
6
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението се установява, че съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата, свързано с управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително, е предвидено административно наказание – глоба в размер от
500 лева, както и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6
месеца. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото по делото са разпитани
двама свидетели, протекло е в едно съдебно заседания с кратка
продължителност, още повече в случая процесуалното представителство не се
7
изразява в нищо друго, освен депозиране на писмено становище. Поради
което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0438-001713 от
30.11.2020г. издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** Трето РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Х. Н. М., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА Х. Н. М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8