Р Е Ш Е
Н И Е
№180
12.05.2022 г.,
град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 109 по описа
за 2021 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по 65, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС)
във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е
образувано по жалба на Я.С.Г. ***, срещу Заповед № РД-08-93/22.02.2021г.,
издадена от кмета на Община К., И.М., в
производство по чл.65, ал.1 от ЗОбС и чл.141 от
Наредба № 8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи -
общинска собственост на територията на община К. е наредено изземване от С.С.Г. и от Я.С.Г. на общински имот „местен път“ с
идентификатор № 57234.55.19 по КККР на с.П..Д., община К..
В
жалбата е изразено несъгласие с издадената заповед. Направено е възражение за
нищожност, тъй като се оспорва да изхожда от кмета на общината. Направено е
възражение, че заповедта не отговаря на изискванията за форма, поради липса на
правни и фактически основания за издаването й, като издадена в противоречие в
административно производствените правила, в нарушение на чл.26 от АПК. Иска се
прогласяването нищожността на заповедта, респ. отмяната й като
незаконосъобразна.
Ответникът, кметът на Община К., чрез
процесуалния си представител, адв.Д.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения,
че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.65 от ЗОС, подробно
мотивирана със всички действия, които са предхождали издаването й във връзка с
административното производство. По преписката се съдържали данни за
уведомяването на жалбоподателя с писмо
изх.№ОС12387 от 21.01.2021г., получено на 25.01.2021г. видно от известие за
доставяне. Счита, че заповедта е съобразена с материалния закон и моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
По
повод жалба на жител ***, подадена до кмета на Община К. на 31.08.2020 г., със
Заповед № РД-08-503/03.09.2020 г. е назначена комисия в състав от трима
служители на общинската администрация, които да извършат проверка по
направените оплаквания. Резултатите от проверката са обективирани
в Протокол № 1/03.09.2020 г., в който е отразено, че върху имот - публична общинска с идентификатор № 57234.55.19 по
КККР на с.Полк.Дяково, община К., с предназначение „местен път“, е поставено метално
заграждение от северната му част – порта с мрежа и бетонирани в настилката
метални колове, както й в южната му част – метална ограда върху метални колове,
като поставените заграждения ограничават достъпа до частни имоти в бившия
селскостопански двор на с.П.Д.. В протокола е отразено, че проверката е
извършена в присъствието на жалбоподателя и брат му С.Г. - собственици на
съседни имоти, които потвърдили, че заграждението е поставено от тях с цел опазване
на частната им собственост – продукция и машини, намиращи се в съседен на
общинския път имот.
Преди
издаване на оспорената заповед е извършено и геодезическо
заснемане на общинския имот, ПИ 57234.55.19, при което правоспособно лице - геодезист
е определил точното местоположение на процесните
заграждения в представена по делото скица на л.9, от която е видно, че върху
пътя има поставено заграждение в северната част от координатна точка 1 до к.т.6
- телена ограда и от к.т.9 до к.т.16 – телена ограда в южната част на ПИ 57234.55.19.
След
установяване на фактическото положение по повод подадената жалба за
ограничаване на достъпа до имоти, на 21.01.2021 г. кметът на общината е
изпратил уведомителни писма с изх. № ОС-12-386 и ОС-12-387/21.01.2021г., до
братята С. и Я. Г., че е открита процедура по установяване на неправомерно
ползване на общинския път като с писмото е отправена покана в 7 дневен срок в
общината да се представят документи, че огражденията
са изградени на законно основание. Видно от представените обратни разписки,
писмата са получени от техните адресати на 25.01.2021г. и на 29.01.2021г.
лично. Няма данни жалбоподателят да е представил исканите документи.
На
22.02.2021г. кметът на Община К. е издал оспорената в настоящото производство
Заповед № РД-08-9322.02.2021 г., с която на основание чл.65, ал.1 от Закона за
общинската собственост, е наредил изземване на общинския път от С. и Я. Гандеви чрез премахване на металните заграждения, поставени
върху имота.
На
12.03.2021г. в Община К. е постъпила жалба от С.Г., а на 15.03.2021г. е
постъпила жалба от Я.Г.. И двете жалби са изпратени на Административен съд
Добрич, който ги е обединил за общо разглеждане в едно производство по
настоящото дело.
Производството
по делото е прекратено на основание чл.155, ал.1 от АПК спрямо С.С.Г. с протоколно определение от 18.05.2021г. по негова
молба за оттегляне на жалбата с вх. № 1550/17.05.2021г., л.35. Определението е
влязло в сила.
По
делото е установено, че жалбоподателят, Я.Г. и брат му, С.Г. стопанисват и
ползват ПИ 57234.55.2 и ПИ 57234.55.3 .
От
заключението на вещото лице-геодезист, инж.К.Б., по допусната съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се
установява, че имот с идентификатор
57234.55.19 по кадастралната карта на с. П. Д., общ. К. е с начин на трайно
ползване „за местен път" с площ 24.667 дка, общинска собственост. Той се
явява основна пътна артерия, обслужваща имотите от Стопански двор извън
регулацията на селото. Местният път е отреден като транспортна територия при
парцелиране на стопанския двор на с. П.. Д., с предназначение да обслужи новосъздадените
имоти в стопанския двор. При изработването и одобряването на кадастралната
карта на с. Полк. Дяково, със заповед № РД-18-525/02.08.2019 г. на ИД на АГКК,
в територията на стопанския двор са отразени имотите по плана за парцелиране,
което включва и местен път КН 57234.55.19.
Вещото
лице установява, че общинският имот-местен път обслужва и имотите ПИ 57234.55.2
и ПИ 57234.55.3, стопанисвани от Я.С.Г.. За всички останали имоти от стопанския
двор основна и единствена пътна артерия е общинския път ПИ 57234.55.19 по КК.
Връзката на пътя ПИ 57234.55.19 по КК с уличната мрежа на регулацията на с. П..
Д. е по улица с От88-От89.
От
направените на място огледи и измервания вещото лице потвърждава констатациите
на общинската администрация, отразени в протокола от 03.09.2020г., а именно, че
е поставена телена ограда, преграждаща
входа и изхода на път 57234.55.19 при връзката му с уличната мрежа на селото -
улица с От88 - От89 и поставено второ заграждение - южно от първото, преграждащо връзката на пътя
с имотите в южната и западна част на стопанския двор. Направено е заключение,
че така поставени, телените огради блокират достъпа до по-голямата част от
стопанския двор на с. П. Д.- Приложение № 4.
От
направено от вещото лице съвместяване на цифровия модел на кадастралната карта
и графичната извадка от ЗРП на с. П.. Д. се установява застъпване /т. нар.
контактна зона/ между двата плана, при което част от парцел IV, кв. 31А по ЗРП,
собственост на жалбоподавателя, попада в площта на
имот 57234.55.19 по КК. Констатираната в случая „явна фактическа грешка"
на кадастралната карта следва да се отстрани по реда на чл. 53 /б/ на ЗКИР. Това
застъпване според експертизата не оказва влияние на транспортната връзка между
стопанския двор и регулацията на селото. Създаденият проблем за транспортно
обслужване на имотите от стопанския двор са поставените два броя телени
заграждения.
Заключението
не бе оспорено от страните.
От
показанията на свидетеля, М. П. М., служител в Община К., съдът приема за
установено, че загражденията върху пътя се държат от жалбоподателя Я.Г. и от
брат му С.Г., които са потвърдили това обстоятелство при извършване на оглед на
място от служителите на общинската администрация.
От
показанията на свидетелят В.Ф.в К., председателя на Общински съвет К. и
собственик на имоти в процесния стопанския двор се
установява, че загражденията са изградени от бащата на жалбоподателя, С. Г.,
когато е закупил имотите. Заради поставените заграждения върху общинския път
другите собственици на имоти трябвало да преминават по черни пътища, който били
трудно проходими при сняг и дъжд като същевременно общинският път със
загражденията бил асфалтиран и предназначен за главен път към всички имоти в
стопанския двор.
Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни и достоверни, съответстващи на
всички останали събрани по делото писмени доказателства.
От
показанията на С.С.Г. се установява, че през 2013г.
бащата на жалбоподателя, С. Г. е починал, т.е. имотите се стопанисват от
неговите наследници. Загражденията били поставени с цел охрана и опазване на
имуществото на семейството, съхранявано в сградите в техните имоти.
Следва
да се отбележи, че оспорената заповедта е влязла в сила по отношение на С.Г.,
тъй като производството спрямо него е прекратено с влязло в сила съдебно
определение по настоящото дело.
При
така установената фактическа установка съдът приема жалбата за допустима, като
подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, срещу годен за оспорване
административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.65, ал.1 от ЗОбС, общински имот, който се владее
или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, кмета на общината, на когото законът е
възложил правомощието да не допуска общинските имоти да се владеят или държат
без основание. Възражението, че заповедта не е подписана от лицето, сочено като
нейн издател, е неоснователно. С представено в
съдебното заседание на 05.10.2021г. писмено изявление, кметът на Община К., И. Мустеджеб, заявява изрично, че положеният върху оспорената
заповед № РД-08-93/22.01.2021 г. подпис за кмет е негов.
Заповедта
отговаря на изискванията за форма на административните актове, съдържа
задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, както и мотиви - фактически и
правни основания, от които се разбира волята на административния орган.
Съдът
не установи в производството по чл.65 от ЗОбС по
изземване на общински имот да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно
е, че същото е образувано по жалба на трето лице и че оспорената заповед е
издадена след извършване на всички възможни проверки по случая, вкл. и
извършване на точно геодезическо заснемане, за
установяване на обстоятелството, че действително върху общинския път са
поставени заграждения без валидно правно основание.
Спазено
е изискването на чл.26 от АПК, на жалбоподателя е предоставена възможност да
участва в производството, тъй като същият е бил надлежно поканен.
Заповедта
е съобразена с материалния закон.
По
делото се установи, че е налице хипотезата на чл.65, ал.1, от ЗОбС, при наличието на която кметът на общината е длъжен да
издаде заповед за изземване на общински имот.
Административният
орган обосновано е приел, че заповедта следва да се издаде срещу жалбоподателя Я.Г.
и брат му С.Г. и съдът приема възраженията за противното за неоснователни.
Всички събрани в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин, че че процесните заграждения,
независимо, че са били поставени навремето от С. Г., починал, в момента се
ползват и държат от неговите наследници Я.Г. и С.Г..
По
делото не се представиха доказателства за наличие на законно правно основание
за поставяне върху общинския път на заграждения. Обстоятелството, че оградите
са нужни за опазване имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, не е
законно основание за заграждане на общинския път.
Разпореденият
със заповедта начин на изпълнение- изземването да се извърши чрез премахване на
загражденията, е съответен на обективираното
властническо волеизявление на собственика на пътя за изземването на недвижимия
имот - публична общинска собственост - правомощие, което издателят на заповедта
има по силата на чл.65, ал.1 от ЗОбС.
С
оглед на изложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
На
основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят своевременно
поисканите и извършени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 1200 лева, за които са представени доказателства за заплащане -
списък на разноски, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Добричкият
административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на жалба на Я.С.Г. ***, срещу Заповед № РД-08-93/22.02.2021г., издадена
от кмета на Община К..
ОСЪЖДА
Я.С.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати
на Община К. сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: