Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
2.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав
Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5718 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 31765/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 165 състав, по предявени от „Т.С." ЕАД- *** установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Ц.Ц.Д. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“
ЕАД
/ЕИК *******/ сумата 394.38 лева,
с която ответникът неоснователно се е обогатил с доставена до негов недвижим
имот с адрес: гр. София, бул. „Гоце *******, магазин за промишлени
стоки /бивш фризьорски салон/, през периода от м. ноември 2013 г. до м. април
2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 0.88 лева- лихва за забава при
плащане на посочената главница за периода от 8.12.2016 г. до 16.12.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №
75215/ 2016 г. на СРС, 154 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /за неоснователно обогатяване/- за разликата над сумата 394.38 лева
до пълния предявен размер от 5 692.68 лева,
и
относно лихвите за забава- за разликата над сумата 0.88 лева до пълния предявен
размер от 1 033.38 лева, както и за периода
от
31.12.2013 г. до 07.12.2016 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Ц.Д. е осъден да заплати на ищеца „Т.С." ЕАД
сумата
118.41 лева- разноски по делото
за всички инстанции. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
„Т.С."
ЕАД е осъден да заплати на ответника Ц.Д. сумата 242.45 лева- разноски за първото
първоинстанционно производство и за въззивното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно разноските, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване
дължимостта на останалата част от претендираните
по делото суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна Ц.Ц.Д.
/ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод подадената от
ищеца въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е правилно като краен резултат в
обжалваната отхвърлителна част и следва да бъде
потвърдено.
Предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Д. установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Ищецът
основава претенциите си към ответника Ц.Д. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ МАГАЗИН за промишлени стоки
/бивш фризьорски салон/ с адрес: гр. София, бул.„Гоце *******, в който доставял
топлинна енергия за стопански нужди през периода м. ноември 2013 г.- м. април
2016 г., чиято стойност не му била заплатена. Не се твърди наличието на
договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно
предприятие и ответника /физическо лице/, като собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на извън-договорната
отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последния, при твърдения, че се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца.
Ответникът
оспорва исковете изцяло /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, като
твърди, че не е сключвал с ищеца договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, че не бил потребител на топлинна енергия в
имота, че такава енергия в него не била доставяна, тъй като вследствие
извършено през периода 2003 г.- 2004 г. преустройство в него изобщо нямало
отоплителни тела /радиатори/, поради което и не се е обогатил с процесните суми за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявения от „Т.С.“ ЕАД установителен иск по
чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е предпоставена
от установяване настъпило за ответника обогатяване за сметка обедняването на
ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав не са доказани по
делото. Предвид направените от страните по делото насрещни твърдения, в доказателствената тежест на ищеца е установяване ползването
на процесния имот от ответника, потребяването на
топлинна енергия /за стопански нужди/ в него, нейните количество и стойност, а
също и изпадане на последния в забава при плащане на процесните
главнични задължения. Тъй като дължимото в процеса
пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право /права/
факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по делото, при прилагане на
неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда исковете
му като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва
да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/
за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва
възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи
факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази
връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие
от обедняването, нито е важимо обратното.
Произтичащото от неоснователно обогатяване вземане е изискуемо от момента, в
който настъпва разместване на благата, каквато фактическа обстановка, предвид липсата
на доказателства за осъществена доставка на топлинна енергия, потребена в процесния имот, чийто
собственик- според събраните в процеса доказателства, е бил ответникът, не се
установява в настоящия случай.
Според
представените от ищеца писмени доказателства процесният
имот: МАГАЗИН за промишлени стоки /преустроен от бивши фризьорски салон и
козметичен салон/, находящ се в сградата на бул.„Гоце
******* в гр. София, представлява притежание на ответника Ц.Д.- съгласно Договор за продажба на общински
нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, сключен на 13.08.2003 г. /с
нотариална заверка на подписите/. Независимо, че за имота не е сключван писмен
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди между страните по
делото, каквито са и насрещните им твърдения, за същия са били открити две
клиентски партиди в топлопреносното предприятие- с аб.№ Т341121 и аб.№ Т336411, които
са обединени през м.11.2016 г., след процесния
период, като е останала партида с аб.№ Т341121 с
титуляр- ответникът Ц.Д. /считано от м.11.2016 г./. За тези факти и обстоятелства
са направени констатации в неоспореното заключение на вещото лице Б. Тодорова,
извършила съдебно- техническа експертиза по делото, като са представени и
доказателства от подпомагащата страна /индивидуални справки, дялови
разпределения и документ за главен отчет/, според които титуляри на клиентските
партиди в топлопреносното предприятие през процесния период са били трети за спора лица: ЕТ „Н.-2-Б.“-
гр. София и ЕФ „Т.Ц.“- гр. София.
Липсват,
обаче, безспорни и категорични доказателства по делото процесният
имот да е бил свързан с отоплителната инсталация на сградата през исковия
период, в него да е била доставяна топлинна енергия от ищеца- топлопреносно предприятие, както и обемът и стойността на
тази топлинна енергия да са били в претендираните от последния
размери. Напротив- съвкупната преценка на представените от ответника
доказателства за извършено в имота през 2003 г. архитектурно и строително преустройство,
експертното заключение на съдебно- техническата експертиза, съдържащо
констатации за липса на отоплителни уреди в имота, и свидетелските показания на
св. А. Т., А. Д. и В. П./ясни, конкретни и безпротиворечиви/, според които още
от периода на преустройството през 2003 г.- 2004 г. имотът бил отопляван с
касетъчни климатици и в него не е имало отоплителни
тела за потребление на топлинна енергия, обосновава извод на въззивния съд за опровергаване твърдението на ищеца, че
през исковия период в имота на Ц.Д. е била доставяна топлинна енергия.
Тъй
като според събраните в процеса доказателства топлинна енергия в процесния имот през исковия период от страна на ищеца не е доставяна, а при процесното извъндоговорно
основание /неоснователно обогатяване/ приложените от същия методи за
изчисляване и остойностяване на потребената в
сградата топлинна енергия- чрез екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата и на база инсталирана отоплителна мощност, са неприложими, посочените
в експертното заключение суми, представляващи стойност на топлинна енергия за сградна инсталация /определени общо/, не могат да бъдат
признати за дължими от страна на ответника.
Искът
на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД се
явява недоказан и неоснователен и правилно е отхвърлен за горе-посочената сума,
претендирана като стойност на потребена
за стопански нужди топлинна енергия /главница/, тъй като не се установява да е
настъпило обогатяване на ответника Ц.Д. за сметка обедняването на ищеца- топлопреносно предприятие.
Липсват
предпоставки за признаване дължимостта на процесното главнично вземане и
съответно за ангажиране извъндоговорната отговорност
на ответника Ц.Д. за заплащане на претендираните
по реда на чл.410 ГПК и чл.422 ГПК суми- стойност на потребена
топлинна енергия и лихви за забава /последните- с акцесорен
характер/. Исковете по чл.422 ГПК за признаване дължимостта
на сумата 5 298.30 лв.- главница /горница над признатата за дължима сума от 394.38 лв. до пълния
предявен размер от 5 692.68 лв./, претендирана като
обезщетение за неоснователно обогатяване, и на сумата 1 032.50 лв.- мораторна лихва /горница над признатата за дължима сума от 0.88 лв. до пълния
предявен размер от 1 033.38 лв./, претендирани на
основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като неоснователни правилно са отхвърлени с
обжалваното решение.
При
тези съображения и поради неоснователност на релевираните
в жалбата на ищеца „Т.С.“ ЕАД доводи за неправилност на обжалваното решение
/чл.269 ГПК/, същото като правилно /като краен резултат/ в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство
има въззиваемата страна, но доказателства да са
сторени разноски от същата в настоящото производство не са представени, поради
което и такива с въззивното решение не следва да й
бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
22.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 31765/ 2019 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 165 състав, в обжалваната част,
в която предявените от „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу Ц.Ц.Д. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени
за сумата 5 298.30 лв. /главница/,
представляваща горница над признатата за дължима сума от 394.38 лева до
пълния предявен размер от 5 692.68 лева, претендирана
като обезщетение за неоснователно обогатяване- за доставена до недвижим имот с
адрес: гр. София, бул.„Гоце *******, магазин за промишлени стоки /бивш
фризьорски салон, с аб.№ Т341121 и аб.№ Т336411/, през периода от м. ноември 2013 г. до м.
април 2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, и за сумата 1 032.50
лв., представляваща горница над сумата 0.88 лева до пълния предявен размер от 1
033.38 лева, претендирана като мораторна
лихва при плащане на посочената главница, считано за периода
от
31.12.2013 г. до 07.12.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 75215/ 2016 г. на СРС, 154 състав, а също и в частта относно съразмерно присъдените
на Ц.Ц.Д. разноски по делото по чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 31765/ 2019 г. на СРС, І ГО, 165 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.