Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95
гр.Габрово , 17.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:К.Големанова
И.Димова
при участието на
секретаря М.Шаханова ,сложи за разглеждане
в.гр.д. №100 по описа за 2019г., докладвано от съдията Пенкова и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивни жалби на Прокуратурата на Република България и Окръжен съд –
Благоевград срещу постановеното решение по гр.д.№795/2018г. на Севлиевски
районен съд.
Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната
му част.
В жалбата на Прокуратурата на РБ се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното осъдително решение.Твърди се,че присъдените обезщетения за
претърпени неимуществени вреди по приключило извън разумният срок наказателно
производство, причинени от разглеждане и решаване в неразумен срок на
наказателно производство по ДП №32/2008 година по описа на РУ на МВР-
гр.Банско, НОХД №135/2009 год. по описа на Бл.ОС и НОХД №15/2010 г. по описа на
БлОС, твърдени от ищците , са неоснователни , значително завишени и не съответстват на съдебната практика и на
доказателствата по делото.Изискването за провеждане в разумен срок на съдебния
процес, воден от или срещу определено лице, е въздигнато във фундаментално
човешко право в чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, която съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Съобразно
установените в практиката на Европейския съд по правата на човека критерии
разумният характер на срока на дадено производство се преценява според
обстоятелствата по делото и по-специално - сложността на делото, поведението на
страните и поведението на компетентните власти. Разумността на срока на дадено производство зависи от
конкретните обстоятелства по делото, съгласно чл.2"б", ал.2 от ЗОДОВ,
въпросите от общата продължителност на производството са свързани с предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора.В този смисъл е от значение ритмичността
на действията извършвани от прокуратурата. Наказателното производство е
започнато на 30.01.2008 година, с акта на образуване на досъдебно производство
№32/2008 год. по описа на РУ на МВР-гр.Банско. Досъдебното производство е
продължило 1 година и 11 месеца и 10 дни, а именно от 30.01.2008 година, когато
е образувано досъдебното производство, до 09.04.2009 година, когато е внесен
обвинителен акт в Благоевградски Окръжен съд и е образувано НОХД №135/2009
година по описа на съда - 1 година и 4 месеца ,и от 02.06.2009 година, когато
делото е върнато от Благоевградски Окръжен съд на Благоевградсска окръжна
прокуратура с разпореждане на съдията докладчик, до 12.01.2010 година когато
отново е внесен обвинителен акт в Благоевградски Окръжен съд - 7 месеца и 10
дни.Неоснователни са твърденията на ищците, че от образуване на производството,
до внасянето на делото в съда е изтекъл един неразумен срок. Периодът от 1
година и 11 месеца и 10 дни, с оглед спецификата на досъдебното производство и
наличието на безспорна фактическа и правна сложност на делото, и ако е да са
налице отделни забавяния, то те не са от значение, доколкото досъдебното
производство е приключило в разумен срок. Ако са налице забавяния в съдебната
фаза, то Прокуратурата на Република България, не може да носи отговорност,
поради факта че не е господар на процеса.Безспорно е налице извода, че делото
представлява такова с фактическа и правна сложност, извод с оглед фактическият
състав на престъплението и тежестта на същото /ТР №35 от 06.09.1990 год. по
н.д. №26/1990 год. ОСНК/.Според ОСНК фактическа сложност е налице, когато
делото съдържа значителен обем фактически материал, многообразие на
инкриминираната дейност, повече подсъдими и др. Правната сложност е винаги
налице, когато има многообразие на обвиненията, усложнени форми на
съучастническа дейност, квалифициращи признаци на престъплението. Процесното
досъдебно производство е водено срещу един обвиняем, в последствие подсъдим, за
извършено престъпление по чл.118, във вр.чл.115 от НК, което престъпление е
„тежко" по смисъла на чл.93, т.7 от НК. В хода на разследването са събрани
значителни по обем доказателствени средства и са извършени голям брой
процесуално следствени действия. Поради това следва извода, че досъдебното
производство е такова с фактическа сложност. Безспорно е това, че разследването е провеждано
ритмично с извършването на значителен брой процесуално следствени действия.
Разпитани са значителен брой свидетели и са назначени експертизи със сложни
задачи и обекти на изследване.Дори и да се приеме наличието на неимуществени
вреди, причинени в следствие от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, то не би могло само по себе си да доведе до
присъждане на вреди в произволно избран размер. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, присъден от съда, предвид ниската степен на увреждане,е
завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД.
Същият е прекомерно висок и не е съобразен с константната съдебна практика,
както и със социално - икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Посочените обстоятелства не са съобразени правилно от съда при определяне
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди би следвало да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Съдебната практика
приема, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Задължително се отчита, общата продължителност и предмета на
наказателното производството, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди би
следвало да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, но считам, че съдът не е съобразил реалното измерение на всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди , поради което считам, че обжалваното Решение не е
постановено в съответствие с принципа на справедливост. Приобщената към
доказателствата съдебно психологическа експертиза, по никакъв начин не можа да
разграничи преживените скръб и траур от загубата на близък с продължителността
на водене на досъдебното производство и съдебно такова. По никакъв начин, не
можа да се докаже твърдените неимуществени вреди, причинени вследствие от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по
отношение малолетните ищци малолетните деца.По отношение част от ищците, съдът
е приел изплащането на законната лихва върху присъдената сума, считано от
21.10.2016 г. до окончателното й изплащане /К. и С./, а по отношение останалите
ищци /Д.С., Н.С. и С.С./ съдът е приел изплащането на законната лихва върху
присъдената сума, считано от 25.10.2016г. до окончателното й изплащане
Претендира се за отмяна на решението в осъдителната му
част по отношение на жалбоподателя Прокуратурата на Република България
Във възивната жалба на Окръжен съд –Благоевград са наведени доводи,че решението в обжалваните
му части е е неправилно, поради което следва да се
отмени, или алтернативно следва да се намали размера на присъденото
обезщетение.Изложени са твърдения,че присъдените от първоинстанционния съд
обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди, причинени от
разглеждането и решаването извън разумния срок на наказателното производство по
НОХД №135/2009 г. по описа на ОС - Благоевград и НОХД №15/2010 г. по описа на
ОС - Благоевград, не почиват на закона, събраните по делото доказателства,
както и на установената съдебна практика, като освен това същите са прекомерно
завишени.Правната квалификация на предявения иск е по чл.2б от ЗОДОВ, който предвижда,
че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1
от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно
цитирания текст от ЕКЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно
негови граждански права и задължения, има право на справедливо гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона.За да възникне отговорността на държавата по посочената
разпоредба на чл. 26 ЗОДОВ е необходимо производството по делото да е с
продължителност, надхвърляща рамките на обичайно необходимото време за
разглеждане и решаване, като причинените неимуществени вреди следва да
произтичат пряко и непосредствено от прекомерната продължителност на съдебния
процес и да представляват закономерна последица от забавянето, т. е. да е
налице причинно - следствена връзка между продължителността на действията на
съответния държавен орган и вредоносния резултат. Преценката относно това дали
срокът за разглеждане на конкретно дело е разумен е различна и специфична за
всеки отделен случай, като същата следва да се мотивира въз основа на някои
общи обективни критерии: предмет на производството, правна и фактическа
сложност на делото, поведение на страните или техните представители, поведение
на отговорния за забавянето орган и други факти, имащи конкретно значение.В
настоящият случай, е безспорно, че делото има за предмет престъпление по чл.118,
вр. чл.115 НК, което е било с голяма фактическа и правна сложност. По делото са
разпитани множество свидетели и са назначени експертизи със сложни задачи,
събрани са множество доказателства.Видно е от протоколите от съдебните
заседания по н.о.х.д.№ 15/2010 г., че същото е отлагано само и единствено с
оглед събиране на доказателства по делото, с оглед изясняване на същото от
фактическа и правна страна. Затова доводите, че делото е отлагано и причината
за това е в Окръжен съд - гр. Благоевград са изцяло неоснователни. Не може да
се счита, че е налице забавяне на производството извън рамките на обичайно
необходимото за събиране на доказателствата в процеса (в т.н. определение
№97/25.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№5537/2015 г., III г.о.). В настоящият случай
е налице забавяне, респ. е налице отлагане на делото, именно защото е било
необходимо събирането на доказателства по делото, поради което не може да се
счита, че вина за забавянето има Окръжен съд - Благоевград.Не е налице вина за
забавяне делото в Окръжен съд - Благоевград и при прекратяването на
н.о.х.д.№135/2009г. Това дело е прекратено и върнато на прокуратурата, поради
допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство, както и поради
допуснати процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт. Чл.249,
ал.1 и ал.2 във вр. чл.248, ал.2, т.З от НПК казва какъв е редът за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения в досъдебното производство и
как следва да процедира съдът - а именно да прекрати съдебното производство и
да върне същото на прокурора за отсраняването на посочените от съда процесуални
нарушения.Освен това, в рамките на производството не се доказа пряка причинно -
следствена връзка между забавянето на делото и претърпените от всеки ищец вреди
от същото. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди (в този
смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
Такива вреди не се установиха да са настъпили за всеки от ищците - К.Д.С., С.А.С.,
и от Д.М.С., действаща лично и като майка и законен представител на детето си Н.А.С.,
и от С.А.С..Разпитаните по делото свидетели установяват претърпени вреди -
неимуществени за част от ищците /К.С. и С.С./, но от самото престъпление. Не и
от отлагането на делото.Не се доказва по делото и причинна връзка между
отлагането на производството и конкретни неимуществени вреди, преживени от
всеки от ищците, и от назначената по делото съдебно - психологическа експертиза.
Същата посочва, че са настъпили негативни последици от забавения процес в
психиката на възрастните. Какви обаче са тези последици и дали и как точно е
установено, че са в причинна връзка с процесното производство, не се
установява. В какво се изразяват неимуществените вреди относно децата също не
сочи експертизата. Ето защо и същата не може да служи като доказателство в
подкрепа на твърдените в исковата молба неимуществени вреди.Ищците не са доказали, посредством събраните
доказателства, че съдебната фаза пред Окръжен съд - Благоевград е забавена във
времето по вина на Окръжен съд - Благоевград, тоест че делата са отлагани по
причини, стоящи в ОС - Благоевград, а не с оглед събиране на доказателства с
цел изясняване делото от фактическа страна. Не са доказали какви конкретно
неимуществени вреди е претърпял всеки от ищците от твърдяното забавяне и
съответно, че твърдените неимуществени вреди са в причинно - следствена връзка
с твърдяното забавяне на съдебното производство пред БлОС. Не са събрани и
доказателства, посредством които да се обоснове и размера на всяка от
претенциите.Присъденият от районния съд размер на обезщетението за всеки от
ищците по 8000 лв. /осем хиляди лева/ е прекомерно завишен. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените
вреди са свързани с нематериалните блага. Обезщетението за неимуществени вреди,
съобр. чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено от съда по справедливост. Това
означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за
справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди, следва да отчете характера и степента
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците,
неговата продължителност и ефектът на всички тези действия върху ищеца.В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливостта
включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.Съдът не е съобразил всички тези обстоятелства от
обективен характер и е постановил решението в разрез с принципа на
справедливостта по чл.52 ЗЗД.По делото не са доказани конкретни преживени от
ищците неимуществени вреди в резултат на отлагането на производството по
н.о.х.д. 15/2010 г. по описа на БлОС, респ. от прекратяването на производството
по н.о.х.д.№ 135/2009 г. по описа на БлОС, тоест не е доказано увреждане.Не е съобразно при определяне на обезщетението
за неимуществените вреди на всеки от ищците и обстоятелството, че съдебните
заседания са отлагани с оглед събиране на доказателства по делото.Приобщената
към доказателствата съдебно - психологическа експертиза, по никакъв начин не
може да разграничи преживените скръб и траур от загубата на близък (а също така
и свидетелите не правят такова разграничение) с продължителността на воденото
наказателно производство, което също така не е отчетено от първоинстанционния
съд.По отношение на част от ищците, съдът е приел
изплащането на законната лихва върху присъдената сума, считано от 21.10.2016
г., а по отношение на останалите ищци съдът е приел изплащането на законна
лихва от 25.10.2016 г., като не са изложени каквито и да е съображения защо
точно съдът счита, че това е началната дата на законната лихва. Считаме, че
незаконосъобразно е прието посочените дати за начален момент на дължимост на
законната лихва върху обезщетенията.
Претендира се за отмяна на решение №18 от 07.01.2019 г., постановено по
гр.д.№795/2018 г. по описа на РС - гр. Севлиево, в обжалваните части, и вместо това, да се постанови ново
решение, с което да се отхвърлят предявените искове в уважените размери, ведно със законните последици.
Ищците,чрез процесуалния си представител са депозирали писмени отговори
на двете въззивни жалби.В тях са изложени подробни доводи за неоснователността
на наведените в жалбите възражения .
Въззивните жалби са подадени в срок,от надлежни страни и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт,предвид на което са процесуално допустими.
Предмет на обжалване в неговите осъдителни части е постановеното от
Севлиевски районен съд решение по гр.д.№795/2018г., с което на основание чл.2б ЗОДОВ са осъдени
Прокуратурата на Република България и
Окръжен съд –Благоевгра солидарно да заплатят на всеки от ищците К.Д.С., С.А.С.,Д.М.С.
,Н.А.С.,действаща чрез своята майка като законен представител и С.А.С., сумата
от 8 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016г. до окончателното ѝ
изплащане за ищците К.С. и С.С. и законната лихва върху сумата от 8000лв.,считано от
25.10.2016г. до окончателното й изплащане за останалите трима ищци.В останалата
част предявениите искове за обезщетение
за неимуществени вреди са отхвърлени - за разликата над присъдената сума от 8 000,00
лева до пълния предявен размер от 10 000,00 лева, ведно със законна лихва до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.На основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България и Окръжен съд – Благоевград са
осъдени да заплатят на К.Д.С. сумата
15,00 лева, разноски за заплатени държавни такси и сумата 640,00 лева, разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение; да заплатят на С.А.С. сумата 640,00 лева
за разноски по делото; да заплатят на Д.М.С. сумата 640,00 лева за
разноски по делото; да заплатят на С.А.С.
сумата 640,00 лева за разноски по делото,както и да заплатят на РС – Севлиево сумата 520,00
лева за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени искове по чл.2б ЗОДОВ срещу ответниците Прокуратурата на Република България и Окръжен
съд-Благоевград.Ищците К.Д.С., С.А.С., Д.М.С.,
действаща лично и като майка и законен представител на Н.А.С., и С.А.С. са претендирали да бъде ангажирана солидарно отговорността на двамата ответници
като процесуални субституенти на Държавата за причинени неимуществени вреди от
забавяне на наказателното производство по ДП №32/08 на РУ-Банско и
по НОХД№135/2009 и нохд.№ №15/2010г. по описа на БлОС,за обезщетяване на които
е претендирано присъждане на всеки от ищците на сума от 10 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 21.10.2016 г., когато е изготвено становището
на специализираното звено на Инспектората към ВСС.
Приетите от първоинстанционния съд за установени
факти за извършените процесуални действия и продължителност на наказателното производство в неговата
досъдебна и съдебна фаза - ДП № 32/08 на РУ-Банско и НОХД №135/2009
год. по описа на Окръжен съд-Благоевград и НОХД №15/2010 г. по описа на Окръжен
съд -Благоевград до приключването му с влязла в сила присъда , не се оспорват
от жалбоподателите.
Предмет на оспорване са изводите на съда за
доказаност на исковите претенции по
чл.2б ЗОДОВ по основание и в присъдения размер.
От събраните по делото доказателства е безспорно
установено,че наказателното производство е започнало на 30.01.2008г. с
образуване на ДП№32/2008г. по описа на РУ-гр.Банско.За ищците К.С. и С.С. е
приключило на 11.10.2016г.,а за ищците Д.С.,Н.С. и С.С. е приключило на
25.10.2016г.Общият срок на производство е с продължителност от 8 години ,8
месеца и 25 дни. и включва времето на провеждане на досъдебното производство и
на разглеждане делото два пъти от
първоинстанционния съд ,четири пъти от въззивния съд и веднъж от ВКС.ДП е
продължило общо 1 година 11 месеца и 10 дни,а съдебното производство общо 6 години, седем
месеца и 26 дни, като на първа инстанция производството е продължило 6 години и
7 дни.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС са посочени примерно в закона /чл. 2бq ал.2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. При преценка дали е спазено изискването за разумен срок следва да се установи продължителността на релевантния период и се прецени дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на лицето и поведение на компетентните органи.
При преценка сложността на наказателното производство
срещу подсъдимия К.К.,в неговата досъдебна и съдебна фаза по ДП№32/08 на РУ-Банско,
нохд.№135/2009 год. и нохд.№15/2010г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, съдът съобрази фактите,които е следвало да
бъдат установени с оглед предявеното
обвинение,което е за тежко умишлено престъпление, обема на събраните
доказателства, броя на участниците в производството - страни, свидетели,
експерти. Разпитаният голям брой свидетели и вещи лица, извършените множество
процесуално-следствени действия и
заначителния обем на събраните доказателства по предявеното
обвинение,преквалифицирано в хода на производството по чл.118 НК, обосновават,че
наказателното производство е с фактическа сложност. Независимо от това ,с оглед
общата продължителност на процеса от 8 година и
близо 9 месеца , е налице неоснователно
забавяне над разумния срок, което се дължи на връщане след внасяне на обвинителния акт на делото на прокурора за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения и провеждане на допълнително разледване,както и извършени
в съдебното производство действия от първоинстанционния съд. Нохд.№15/2010г. е
било многократно отлагано за установяване на местонахождението на св.У.,въпреки
възможността да бъдат приобщени неговите показания от досъдебното
производство,дадени пред съдия; причина за отлагане на делото са били и
неизготвянето на назначените комплексни СППЕ по въпроси,по които са били
изготвени СППЕ на досъдебното производство,като тези отлагания са довели до
неоправдано забавяне на производството
по делото. До такова е довело и непроизнасянето на първоинстанционния
съд в срок по въпросите за веществените
доказателства и разноските.
С процесуалното си
поведение ищците не са дали повод за продължителността на наказателното
производство.
При преценката дали забавянето
е основание да се приеме, че е налице
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок следва да се
вземат предвид и засегнатите интереси.
В настоящия случай ,с оглед предмета на
наказателното производство ,с него се засягат интереси с висока важност за
пострадалите от престъплението лица – ищците по настоящатото дело,като
родители,съпруга и деца на убития. Ищците
като пострадали от престъплението лица
са имали правен интерес своевременно да бъдат изяснени фактите и
обстоятелствата относно извършеното престъпление и да бъде установено и наказано лицето,което
го е извършило,както и да бъдат обезвъзмездени за претърпените от
престъплението имуществени и неимуществени вреди,за което те са
встъпили в процеса и като частни обвинители и граждански ищци.
На основание изложеното предявените искове за ангажиране обективната отговорност на Държавата по
чл.2б ал.2 ЗОДОВ чрез ответниците,като процесуални субституенти, са основателни,до който
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Неоснователни
са наведените от жалбоподателите доводи,че не е доказана причинно-следствена
връзка между претендираните от ищците неимуществени вреди и твърдяното забявяне
на наказателното производство,както и че
присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението е силно завишен.
Настъпването
на неблагоприятни последици в състоянието на ищците в резултат на
продължителността на наказателносто производство,водено срещу К.К. за това,че
на 30.01.2008г. в гр.Банско е причинил смъртта на А. С., с оглед значимостта на
делото за тях като пострадали от престъплението, се установява от събраните по
делото доказателства.От приетата психологическа експертиза ,изготвена от вещото
лице С. ,се установява,че продължилите
във времето съдебни процедури са се отразили негативно на емоционалното и
психическо състояние на ищците.Те са повлияли на продължителността на
преодоляване на етапите на настъпилите скръб и траур по отношение на техния
наследодател.От забавения процес са настъпили негативни последици в психиката
на ищците/възрастните/, що се касае до социалния сегмент в тяхната личност.Към
момента са налице емоционални
затруднения с преживяване на тъга и спотаен гняв, повишена тревожност и
депресивност, променена самооценка и др.Едновременно с това е налице по -
голяма чувствителност към възможностите за съпреживяване и обич на деца и
внуци, сравнително успешна е адаптацията в социума.При децата негативните
последици се изразяват преимуществено спрямо факта на загубата на единия
родител. Това затруднява изграждането на компетенции за междуличностно
общуване. Обективното възприемане и оценка на забавянето на съдебното отсъждане
е сложен казус за малолетни и непълнолетни лица, като този проблем е с
индиректно отражение за тяхната психика, вследствие на по-голямата тревожност и
депресивност на техните близки, отговорни за тяхното израстване и съзряване.Негативното
отражението , което е имал
продължителният наказателен процес върху децата ,установяват и св.Б. и Й..От
показанията на разпитаните по делото свидетели Й.,Б., Ф.,които установяват свои
лични впечатления ,се установява, че в
резултат на продължилото наказателно
производство ищците са изпитвали неудовлетвореност от бавното развитие на
делото, чувство за липса на справедливост
и възмездие за убиеца на техния син,съпруг и баща , загуба на доверие в
институциите, промени в обичайният начин на живот , стрес, мъка, тъга. Тези
негативни изживявания за ищците са в причинна връзка с продължилото наказателното
производство над разумния срок съгласно заявеното от свидетелите и
констатациите на приетата експертиза на вещото лице С. и подлежат на
обезщетяване на основание чл.2б ЗОДОВ.
Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
на всеки от ищците в размер на 8000лв. не е определено в нарушение на принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД и в противоречие със съдебната практика..Същото е
съобразено с вида и интензивността на претърпените от ищците неимуществени
вреди,установено от свидетелските показани и заключението на приетата СПЕ от
изживявания стрес, мъка,тъга, загуба на доверие в институциите,
несигурност, тревожност, депресивност, притеснения,че убиецът на техния
син,съпруг и баща не е наказан и периодът,през който са търпени при
занчителната продължителност на наказателно производство – 8 години и близо девет месеца. Присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение на всеки от ищците в размер на 8000лв. се
явява съответно на претърпените от тях неимуществени вреди и няма основание да се приеме,че е силно завишено.
Както от свидетелските показания,така и от експертизата се установява ,че
негативните изживянани на ищците са свързани не само със загубата на техния
близък/син,съпруг,бща/,а и от забавянето на наказателния процес и липсата на присъда за лицето,което е
извършило убийството,като разпитаните свидетели
конкретно сочат какви негативни изживявани за ищците е предизвикало това
в психическо и емоционално отношение, предвид на което са неоснователни
възраженията на жалбоподателите,че не са доказани конкретни преживени
от ищците неимуществени вреди в резултат на забавяне на наказателното
производство срещу К..Негативните за децата изживявания се установяват както от
показанията на св.Б.:”децата на А. питаха кога ще свърши делото” и св.Й.,който
сочи,че и децата са изживяли душевни
страдания,така и от СПЕ.Тези доказателства не са опровергани и няма основание
да бъдат приети за необективни .
Неоснователно е
възражението на жалбоподателите относно началната дата на присъждане на
законната лихва. Съдът е изложил мотиви откога следва да се присъди лихвата -
от датата на влизане на присъдата в сила за всеки от ищците . Съобразявайки,че
това е станало по различно време ,като за ищците К.С. и С.С. присъдата е влязла
в сила изцяло на 11.10.2016г.,а за
останалите трима ищци на 25.10.2016г.,както и датата, от която е претендирана
лихвата с предявената исковата молба,първоинстанционният съд е определили и
началната датата ,от която се дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение на всеки от ищците.
На основание изложеното
въззивният съд прие,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано,като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
му.
Предвид изхода на спора, на
ищците К.С.,С.С.,Д.С. и С.С. следва да се присъдят разноски за въззивното
производство – на всеки сумата от 730лв.,представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство
съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е в
минималния размер по Наредба№1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените
съображения,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №18 от
07.01.2019г. по гр.д.№795/2018г. на Севлиевски районен съд в обжалваната
осъдителна част.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1
да заплатят на К.Д.С., с ЕГН **********,*** сумата 730.00 лева- разноски за
въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1
да заплатят на С.А.С., с ЕГН **********,*** сумата 730,00 лева за разноски за
въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. Васил Левски № 1
да заплатят на Д.М.С., с ЕГН **********,***
сумата 730,00 лева разноски за
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. "Витоша" № 2 и Окръжен съд – Благоевград, с адрес гр.
Благоевград, пл. Васил Левски № 1 да заплатят на С.А.С., с ЕГН **********,*** сумата 730,00 лева разноски за въззивното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :