РЕШЕНИЕ
№ 20762
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110138151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищцата Н. А. П. твърди, че с ответника Е. А. са сключили граждански брак на
27.02.2008г. в гр. Атина. По време на брака са се родили трите им общи деца - ...., роден на
07.01.2009г.; ...., роден на 06.03.2015г. и ...., роден на 27.12.2018г. Твърди, че тя живее в
страната, а ответникът в гр. Арта, Гърция, където обитава жилище под наем. Ищцата и
децата ходили спорадично на посещение при ответника по време на летните ваканции.
Твърди, че от месец октомври 2021г. , когато за последно ответникът идвал в страната са във
фактическа раздяла. Тогава ответникът станал една сутрин, събрал си багажа, взел й
дебитната карта и напуснал семейството си. Обадил се няколко седмици след това. Твърди,
че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли за неговото прекратяване като
такъв. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен /без да се
изследва въпросът за вината/, да й предостави упражняването на родителските права над
общите непълнолетни деца на страните, като определи режим на лични отношения на
ответника с децата и последният да бъде осъден да им заплаща издръжка в размер на по
300 лв. месечно.
Ответникът по първоначалния иск тне взема становище по предявения иск. Редовно
уведомен в процеса се представлява от процесуален представител, който не е взел
становище по твърденията в исковата молба.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за
установено следното:
Страните Н. А. П. твърди, че с ответника Е. А. са съпрузи, сключили са граждански
брак на 27.02.2008г. в гр. Атина, Република Гърция. Бракът им регистриран в страната и за
него е съставен Акт за граждански брак № 3233/03.12.2008г. на Столична Община, район
Студентски. При сключването на гражданския брак съпругата е запазила предбрачното си
фамилно име.
1
По време на брака страните имат родени три непълнолетни деца - ...., роден на
07.01.2009г.; видно от Удостоверение за раждане № 50/22.01.2009г., издаден от Столична
Община, район Младост; ...., роден на 06.03.2015г., видно от Удостоверение за раждане №
0271/12.03.2015г., издаден от Столична Община, район Младост и ...., роден на 27.12.2018г.,
видно от Удостоверение за раждане № 1631/28.01.2018г., издаден от Столична Община,
район Младост
По време на делото страните са разделени като ищцата живее в гр. София в жилище
на нейния баща, а ответникът в гр. Арта, Гърция, където обитава жилище под наем. Съдът е
определил привременни мерки с протоколно определение от 22.05.2023г.
По делото е извършена справка за доходите на страните. Съгласно писмо от НАП
София, постъпило на 07.02.2023г. и двете страни не реализират доходи на територията на
страната.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП Младост от 24.02.2023г.
изготвен след среща с ищцата. Пред социалните работници същата е споделила, че сама се
грижи за децата си . Единствената грижа за децата били е60 евро седмично, които бащата
изплащал от месец октомври 2022г. Бащата не се виждал и с децата по негово желание,
въпреки че според нея те трябва да общуват пълноценно. Последната им среща била през
месец ноември 2022г. Съветът на социалните с работници е родителите да решат
противоречията помежду си без да въвличат децата в конфликтна лоялност, както и да им
осигурят отглеждането им в условия осигуряващи психически, физически и емоционален
комфорт.
Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание. Ищцата
заяви, че сама се грижи за децата. Три пъти седмично баща им се обаждал да ги чува, като
комуникацията била на английски език. Ответникът живеел в Гърция. За последно си идвал
в страната през месец декември, за да си поднови личната карта. Твърди, че и ответникът
желае развод.
Страните по делото не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и
искат неговото прекратяване с развод. По делото се установи и не се спори по този факт, че
съпрузите са във фактическа раздяла от няколко години. Ищцата заедно с трите деца живее в
страната, а ответникът в Република Гърция. Тази раздяла е настъпила след поредица от
конфликти и противоречия в семейното им общуване. Всички тези обстоятелства са довели
до настоящото положение, при което всякакви контакти между съпрузите са прекъснати и те
са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата
на обич и взаимно уважение. При така установените факти за отношенията между съпрузите
съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на
брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата,
макар и не с голяма давност е резултат на крайно изострените съпружески отношения, през
последните три години бракът е съществувал само формално, поради което и следва да бъде
прекратен. Такова е и желанието на двамата съпрузи. Страните не са направили искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните имат родени по време на брака три деца, които не са навършили
пълнолетие: ...., роден на 07.01.2009г.; ...., роден на 06.03.2015г., и ...., роден на
27.12.2018г.,поради което и съдът дължи произнасяне по тези въпроси по обективно
съединените небрачни искове по повод на родителската отговорност.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и годност на
2
двамата родители, емоционалната и доверителна връзка на децата с всеки от тях, както и
жилищната и материалната им обезпеченост и подкрепяща среда, доколкото по делото не е
установи точното местонахождение и местоживеене а ответника, налагат упражняването на
родителските права да се концентрира у личността на майката, при която да се определи и
местоживеенето на децата. По делото се установи, че майката познава в дълбочина и се
отнася внимателно и грижовно към нуждите на децата –образование, здраве, осигуряване на
емоционален комфорт. По делото се установи, че майката е всеотдайна, последователна и
стриктна в грижите към трите си деца, и в името на тяхното спокойствие и благополучие е
взела решение да се прибере в страната.
Поради обстоятелството, че майката ще упражнява родителските права по отношение
на общите им три деца на бащата следва да се определи режим на лични отношения,
съобразно диспозитива на решението.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Правото на детето да живее с
неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и
обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на
родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на
детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният
закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към
разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на
брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия
спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от
присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това
противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот
като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да
осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете
Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени
психологически проекции. В настоящия случай, не се констатира наличие на родителско
отчуждение, а напротив детето е запазило топлите си отношения и със своя баща. По
изложените съображения следва да му се определи разширен режим на лични отношения,
определен в диспозитива на настоящото решение. При съществено изменение на
обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от
тях може да поиска от съда изменение на този режим.
За яснота на страните обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че последните
следва да разберат в достатъчна степен, че прекъсването на връзката на детето, с който е да
е от двамата родители ще се отрази неблагоприятно върху психическото и емоционално
развитие на детето им. За изграждането на непълнолетните деца като личности двамата
родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между
родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на общото им дете. Те са хората, които следва да осигурят
нормална и спокойна среда за развитието на децата си, тъй като те съществува по волята и
тяхното желание. Майката от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства
за режима на личните контакти на бащата с децата като не допуска поведение насочено към
отчуждаването на детето и препятстване на контактите им. Чрез лични действия на всяка от
страните по делото, различаващи се по своя интензитет според потребностите на детето,
родителите трябва да създадат необходимите спокойствие и увереност у него. По този
начин, съобразявайки се с предписанията на закона, добрите нрави и влязлото в сила
съдебно решение, страните трябва да се опитат да подобрят стандарта на живот на детето си,
за да не се чувства то разкъсано в търсенето на одобрение и подкрепа от своите
родители.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили
3
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е
очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на
родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата,
да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.),
но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).
Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има
право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на децата са
обичайни за деца на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което
то е отглеждана, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на някое от трите деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се установи бащата да
има алиментно задължение към други лица. Относно размера на издръжката съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите
когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая,
то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе
предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно
Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер
на 500 лв. за всяко дете като бащата следва да поеме по – голямата част от нея в размер на
300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът за издръжка за всяко дете е
основателен до искания размер от 300 лв. Издръжките се дължат, видно със законната лихва
за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето, дори и без
искане на страните.
Съпрузите не претендират издръжка, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос. Съдът не дължи произнасяне и по въпроса за фамилното име на съпрузите след
развода, тъй като нито един от тях не е поискал промяна.
По разноските:
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50 лв. се дължи от двете страни по равно, както и първоначалната такса в
размер на 25 лв., която не е заплатена от ищцата при депозиране на исковата молба. В този
случай на страните не следва да се присъждат разноски. Ответникът А. дължи на съда и
1296 лв. – държавна такса върху размера на присъдената в полза на малолетното му дете
издръжка.
4
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 27.02.2008г. в Атина, Гърция, за
който е съставен Акт за граждански брак № 3233/03.12.2008г. на Столична Община, район
Студентски между Н. А. П., ЕГН **********, и Е. А., роден на. в Лагос, гражданин на
Нигерия, ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на
основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над непълнолетните деца
.... А., ЕГН **********; ...., ЕГН ********** и ...., ЕГН ********** на майката Н. А. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл. ,В, ет. 2, ап. 7, вх. 1, при която
определя местоживеенето на децата на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е. А., роден на 22.04.1973г. в
Лагос, гражданин на Нигерия, ЕГН *********, с адрес гр. Арта, Гърция с непълнолетните
деца ЕМАНУЕЛ АЛЕКСАНДЪР АЙЗАЯ А., ЕГН **********; ...., ЕГН ********** и ....,
ЕГН ********** както следва: бащата има право да вижда и взема децата при себе си всяка
четна според поредния й номер в годината седмица, за времето в събота от 10:00 ч. до 16.00
часа, с изключение на един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск на
майката; 20 дни през лятото, който не съвпада с платеният годишен отпуск на майката;
всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност
определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от
ваканцията до 18.00ч. на последният ден, и за част от Коледната ваканция, включваща
Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти декември, а
всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници,
за времето от 10.00ч. на 28-ми декември до 18.00ч. на последният ден от ваканцията, както
и по време на Великденските празници за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на
Понеделника, след Великден, на основание чл. 59, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата Е. А., роден на. в Лагос, гражданин на Нигерия, ЕГН ..., с адрес
гр. Арта, Гърция, да заплаща на непълнолетното дете .... А., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н. А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300
(триста) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.07.2022г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата Е. А., роден на . в Лагос, гражданин на Нигерия, ЕГН ...., с
адрес гр. Арта, Гърция, да заплаща на малолетното дете ...., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н. А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300
(триста) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.07.2022г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата Е. А., роден на . в Лагос, гражданин на Нигерия, ЕГН ..., с
адрес гр. Арта, Гърция, да заплаща на малолетното дете ...., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н. А. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300
(триста) лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.07.2022г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
5
ОСЪЖДА ищеца Н. А. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, бл. ,В,
ет. 2, ап. 7, вх. 1 да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 37.50 лв. – държавна такса
при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА ответника Е. А., роден на . в Лагос, гражданин на Нигерия, ЕГН ..., с
адрес гр. Арта, Гърция, да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 37.50 лв. –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от
ГПК и сумата в размер на 1296 лв. (хиляда двеста деветдесет и шест) – държавна такса
върху издръжката на децата, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6