РЕШЕНИЕ
№ 2511
гр. Пловдив, 04.12.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ- ХХVIII състав, в
открито заседание на трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев административно дело №1272 по опис на съда за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 13, ал. 5 от ЗСП, вр. чл. 98, ал. 2, изр. второ, вр.
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по постъпила жалба от И.А.Й. ЕГН********** ***, срещу
Заповед № ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-0024/07.04.2019 г. на
Директор Регионална дирекция за социално
подпомагане- Пловдив.
С оспорената заповед на жалбоподателката е
отказана социална целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019г. В жалбата са изложени твърдения за материална незаконосъобразност на
акта, за това, че не е мотивиран, а посочените правни основания не
кореспондират изцяло с установената пред органа фактическа обстановка. Наведени
са доводи, че установената от органа месечна доходност за последните 6 месеца в размер над минимално допустимия
не отговаря на фактите по действително случилото се. Счита, че не е съобразено обстоятелството, че тя е в
дългогодишна фактическа раздяла със съпруга си, живее сама и претендира
отпускането на помощите като самостоятелно лице, живущо в едно домакинство. Поради това, че не са съобразени от него при
постановяване на оспорения административен акт, намира, че е допуснато
нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗСП. На гореизложените основания е въведено
и искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуален представител по
пълномощие, се поддържа жалбата. Претендират се сторените по делото
деловодни разноски.
Ответникът - Дирекция "Социално подпомагане",
редовно призована се представлява от процесуалния представител юрк.С.,
която оспорва жалбата. По същество на
спора не взима становище за
законосъобразност на заповедта и дали са спазени изискванията на ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на
целеви помощи за отопление.
Настоящият
съдебен състав, преценявайки обжалвания административен акт, съобразно
възраженията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна. При проверка по реда на чл. 159 от АПК, съдът не констатира
наличие на отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни
процесуални предпоставки, предвид което намира жалбата за допустима. Разгледана по същество, с оглед
изложените в жалбата възражения, се явява основателна, поради следните
съображения:
Съгл.
чл. 13, ал. 2 от ЗСП, социалната помощ се отпуска/отказва/ със заповед на
Директор на Дирекция "Социално подпомагане", като отказите
задължително подлежат на обжалване пред Директора на съответната Регионална
Дирекция "Социално подпомагане", съобр. чл.
13, ал. 5 от ЗСП по реда на АПК. На съдебно обжалване според приложимия общ
процесуален закон, подлежат индивидуалните административни актове, каквито са
заповедите на директорите на дирекциите "Социално подпомагане", съгл.
чл. 21, ал. 1 от АПК, като това е в случаите, когато висшестоящия административен
орган е отхвърлил жалбата на лицето, съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 изр.2 от АПК. Поради това предмет на съдебно разглеждане е Заповед № ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г. на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" Пловдив, с която е
отказано на жалбоподателката целева помощ за отопление за ел. енергия за отоплителен сезон 2018/2019г..
От фактическа
страна съдът намира следното:
Административното производство е започнало по Заявление-декларация от 30.10.2018г., попълнена от И.Й., с която е кандидатствала пред Д "СП" - Пловдив за отпускане на целева помощ за отопление, по реда
на Наредба № РД-7-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви
помощи за отопление. В хода на проверката, проведена от административния орган,
е установено, че лицето е регистрирано на адрес в
гр.Пловдив ул.Висла 6 ет.2 ап.2, състоящо се от две стаи, като същата е омъжена
и е бил определен 76% намалена трудостопособност
съобразно представено ЕР на ТЕЛК. Установено е, че притежава 23.288 декара земеделска земя в землището на
с.Иван Вазово, а е декларирала получен доход в размер на 36.50 лева през
м.септември 2018г от аренда на 2.911 декара земеделска земя. Извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад /л. 10 от делото/, от която се установява, че социалният
работник е предложил да бъде постановен отказ по молбата на жалбоподателя, тъй като не отговаряла на условията на чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-7-5/16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целеви помощи за отопление, като е
изчислен доход от пенсия в размер на 4385.10лева, при което нейният средно
диференциран доход за последните 6 месеца в размер на 534.15 лева е по- висок за диференцирания минимален доход за
отопление в размер на 339.72 лева, както и на основание чл.10
ал.1 т.4 от ППЗСП, като
притежаваната от нея земеделска земя може да бъде потенциален източник на
доходи. На база представения
социален доклад е бил постановен и процесния административен акт Заповед № ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив за постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление за
сезон 2018/2019г.. Недоволна от него жалбоподателят го е обжалвал първоначално
пред съда, който с Определение №9/04.01.2019г., постановено по адм. дело №3684/2018г по опис на Административен
съд-Пловдив е оставил без разглеждане подадената жалба поради нереализиране на
административният ред за обжалване и е върнал преписката за произнасяне от горестоящия административен орган. С Решение № 16-РД06-0024/07.04.2019г. Директор
на Регионална дирекция за социално подпомагане-Пловдив е отхвърлил подадената жалба, като е приел, че се установява по
безспорен и категоричен начин, че семейния доход на заявителя, формиран на база месечни доходи на
двучленно семейство в размер на 534.15 лв, който
надхвърля ДМДО. Затова и е потвърдил оспореният в това производство акт. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателят с показанията
на свидетеля М.П.Г.се сочат факти, касаещи
оспореното обстоятелство по нейния реален доход, като се сочи, че той се
формира на база едночленно семейство и е от пенсия в размер на 230 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното
производство доказателства: показания на свидетеля М.П.Г., които кредитира като
обективни, достоверни, логични и съответни на събраните по делото писмени
доказателства, касаещи подаденото заявление – декларация от 30.10.2018г..
Установява се и отприобщената административна
преписка, касаеща
оспорения административен акт, приобщена в съдебно заседание от
26.06.2019г..
При така
установената фактическа обстановка, на база събраните гласни и писмени
доказателства, съдът прие за установено следното от правна страна:
Заповед
№ ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, е постановена от компетентно лице, в кръга на
неговите правомощия.
Материалноправните
предпоставки за възникване на право на целева помощ за отопление са уредени от
разпоредбата на чл. 2 от Наредба № РД-7-5/16.05.2008г. за условията и реда за
отпускане на целеви помощи за отопление, както и в чл.10, ал.1, т.1 -7 от ППЗСП. Предвидените кумулативни условия, видно от разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредбата, изискват лицата и семействата, чийто средномесечен доход за последните 6 месеца, преди месеца на
подаване на молбата-декларация, е по-нисък или равен от диференциран минимален
доход за отопление, да отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, за
да имат право на целева помощ. В конкретния случай, административният орган е
приел от фактическа страна, че И.Й. не отговаря на условията на чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на
целеви помощи за отопление. Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСП, социалните помощи се отпускат, след преценка на доходите на лицето или
семейството. Тя се допълва от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на
целеви помощи за отопление,който текст установява най-общо материалноправните
предпоставки за възникване на право на целева помощ за отопление. Така в разпоредбите на чл.2 от ал.2 до ал 6 на включително от Наредбата, са визирани
конкретните предпоставки за отпускане, респективно ако не констатира наличието
им - за отказ за отпускане на целева помощ. В настоящият
случай административният орган обаче се е произнесъл
при липса на доказателства за твърдените от него обстоятелства, което
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Позовавайки се на социалния доклад, той е приел за безспорно
установено даденото в него извлечение на доходите, които в случая не става ясно
на каква конкретна база за формирани. Едва с решението на Директор на
РДСП-Пловдив, с което се отхвърля жалбата се сочи конкретика, че СМДО на
лицето е формиран на база получавания семеен доход, а не неговия индивидуален
такъв. Тези обстоятелства са неправилни и не са подкрепени от съответните
необходими за това доказателства. Налице са декларирани данни, че лицето живее
само на посочения адрес и е във фактическа раздяла със съпруга си. Заявлението
е подадено от него като самостоятелно физическо лице, което не съжителства с
друго лице. В тази връзка е следвало социалните рогани
по един категоричен и недвусмислен начин в своята социална анкета и доклад да
изяснят всички тези спорни въпроси, вкл. и дали лицето няма право на социална
помощ на осн. чл.2 ал.5 т.9 и т.16 от Наредбата Обстоятелства
на които се позова административният орган не са подкрепени със съответните
безспорни, категорични и ясни доказателства, за да може да се прецени
механизма, по който е формирана неговата воля. Волята му се извлича от цитираното фактическо основание, че
евентуалните доходи на жалбоподателя за период от 6 месеца на 2018г са по- високи от
декларирания от нея доход и от
посоченото правно основание - чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСП, видно от който
социалните помощи се отпускат, след преценка на доходите на лицето или
семейството. В хода на
административното производство са били представени от жалбоподателя и ЕР на ТЕЛК №120/2093/04.07.2013г. на МБАЛ „Пловдив“ с установено
заболяване, със степен на увреждането от 71% до 89.99%, които не са коментирани от административния орган, за да се прецени не са ли били налице предпоставки за определяне на ДМО по
реда на чл.2 ал.5 т.16 от Наредбата. Установява се в съдебно заседание, че същата и понастоящем е във влошено
здравословно състояние, както и че размерът на действително получавания от нея
доход е формиран само и единствено на база пенсия в размер на 230 лева. С оглед гореизложената фактическа установеност, съдът
намира за неоснователно твърдението на административния орган, реципирано в посочените от него фактически основания в
оспорения акт, че са били налице категорични данни за семейния статус и получаваните
доходи на И.Й. за периода от 2018г., както и за евентуалните и допълнителни доходи в този период.
Предвид всичко това, съдът приема, че Заповед № ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив е постановена в противоречие на чл. 12, ал. 4 от ЗСП, тъй като преценката, извършена от органа не кореспондира с представените
пред него доказателства, даващи достатъчно основание да се направи извод
относно получаваните доходи на жалбоподателя и здравословното му състояние, както и с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т.1 от ППЗСП, както и налице ли е реална възможност за допълнителен
източник на доходи от аренда на земеделска земя. Също така, след като в хода на административното производство е въведена индиция
за заболяване, което води до степен на увреждане над 76% до 89.99%
съгласно представеното ЕР на ТЕЛК, с
оглед представените и пред административния орган доказателства, е следвало
последния да предприеме необходимите действия по
изясняване на това обстоятелство. В настоящият случай са били нарушени
изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 35 от АПК. Посочените от
административния орган правни основания изискват да е установено по безспорен
начин, средномесечния доход за последните 6 месеца,
преди месеца на подаване на молбата-декларация, да е по-нисък или равен от
диференциран минимален доход за отопление. Предвид това, съдът приема, че
упоменатите от органа цифри всъщност касаят само и единствено "евентуални доходи", които не могат да формират правилен извод и не са сред посочените в конкретизираните от него чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСП и чл. 2, ал. 1 от приложимата Наредба. Недопустимо е, заради неконстатирани
по надлежния ред евентуални доходи, да се постановява отказ да отпускане на
социална помощ. Поради това съдът приема, че Заповед № ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив е издадена при допуснато съществено нарушение на
административно-производственото правило актът да се издаде, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно чл. 35 от АПК. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК изрично
формулира задължението на административния орган служебно да събира
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения пред
него за разрешаване въпрос. Не са изложени допълнителни мотиви, не са събрани
всички относими за спорното право доказателства. В чл. 11, ал. 1 от ЗСП се
съдържа дефиницията на понятието "социални помощи". Това са средства
в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основни
жизнени потребности, сред които несъмнено е осигуряването на отопление с ел.
енергия. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП, една от целите на този закон е подпомагане на гражданите, които без
помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
жалбата е основателна, а постановената ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив е незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби, не е постановена в съответствие с целта на закона и като
такава следва да се отмени. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Отправено е в срок искане за присъждане на разноски от
жалбоподателя. Представени са и съответните доказателства такива да са сторени в размер на 10 лева за платена държавна такса. С оглед направеното искане и предвид изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на жалбоподателя направените по делото деловодни разноски, в размер от 10.00 /десет/ лв.
Воден
от горното, на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП-Д-РВ/7806/16.11.2018г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-0024/07.04.2019 г. на
Директор Регионална дирекция за социално
подпомагане- Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, за издаване на мотивирана заповед, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ЗАДЪЛЖАВА
административния орган да се произнесе в едномесечен срок от получаване на
преписката.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" Пловдив, да заплати на И.А.Й. ЕГН**********
10.00 лв., представляваща направените по делото деловодни разноски,.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: