Р Е Ш
Е Н И Е
№ 298
гр.Нови пазар,01.10.2013г.
Районен
съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено
на единадесети септември през две хиляди
и тринадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Д. П.
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №440 по описа за 2013 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.127 от СК във вр.чл.146 от СК при
условията на субективно съединяване,от Ф.И.Х.,действуващ като баща и законен
представител на малолетните деца З.Ф.И. с ЕГН:********** и И.Ф.И. с ЕГН:**********
против С.Р.Б..
Ищецът твърди,че той и ответницата С.Б. са
родители на малолетните деца З.Ф.И. с
ЕГН:********** и И.Ф.И. с ЕГН:**********.С нея живяли на съпружески начала в с.Н.,обл.Ш.,ул.”Освобождение”
№1 ,в жилище -собственост на ищеца до 16.04.2013г.,когато ответницата напуснала
семейното жилище и оттогава не се е прибирала там.Дъщеря им била ученичка в
6-ти клас,а синът им-в 4 клас.Ищецът работел в СОУ”***”с.Н. като работник
поддръжка.Ответницата бира започнала работа по програма “временна заетост” към
община Н. и в къщи никога не се занимавала с домакинска работа.Издържали се
предимно от доходите на ищеца.Освен по трудов договор,той работел и
частно.Помагал в селскостопанската работа на свои познати.
На 16.04.2013г.твърди ищецът,свършвайки
работа,вечерта той се прибирал към дома им.Вървял пеша и на улицата,на около
100м.от дома им срещнал ответницата.Тя носела две найлонови торби,които били
пълни.Попитал я накъде се е запътила по това време,а тя му отговорила,че отива
да носи дрехи на майка си.Майка й също живеела в с.Н.,на около 3-4 км.от тях,в
другия край на селото.Към 23 часа късно вечерта,след като ответницата не се
прибрала,ищецът започнал да се притеснява защо я няма.Отишъл в съседа им и го
помолил да го откара с колата до дома на майка й,за да разберат защо
ответницата се е забавила.Когато стигнали до там и майката на ответницата
излязла,от нея ищецът разбрал,че ответницата изобщо не е ходила в дома на
родителите си тази вечер и майка й не знаела къде се намира дъщеря й.
Ищецът твърди,че се прибрал в къщи,но бил
много притеснен къде е тя и защо не се прибира,звънял й по телефона,но същият
бил изключен.Подал жалба в полицията ,че е изчезнала,тъй като се притеснявал за
живота й.След няколко дни,при поредното му позвъняване,ответницата му вдигнала
телефона,като му заявила,че е в чужбина на работа.От свои познати ищецът
научил,че ответницата е заминала в чужбина с мъжа,с когото поддържа извънбрачна
връзка.
От 16.04.2013г.до предявяване на иска
/07.06.2013г./ ответницата разговаряла с децата няколко пъти по телефона.Тези
разговори се провеждали единствено ,когато той я търсил и тя му вдигнела
.Тогава карал децата да говорят с майка си.
От
16.04.2013г.до настоящия момент,твърди ищецът,ответницата по никакъв начин не
се интересувала от децата,не давала никакви средства за издръжка,не се
интересувала от техните нужди,потребности и интереси.За децата се грижел
единствено той с помощта на своята майка.Децата били изключително привързани
към него.Той разполагал със собствено жилище,в което децата живяли през целия
си съзнателен живот.Имали собствена стая.Той работел и бил в състояние да се
грижи за тях.
С оглед на гореизложеното ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответницата и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца З.Ф.И. с
ЕГН:********** и И.Ф.И. с ЕГН:********** на него,а на ответницата определи
режим за лични контакти с децата.Моли съдът да определи местоживеенето на
децата при него в с.Н.,обл.Ш.,ул.”***.Моли ответницата да бъде осъдена да
заплаща на двете си деца ежемесечна издръжка в размер на 120.00лв.за всяко от
тях,считано от 16.04.2013г.,ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
В съдебно заседание ищецът се явява лично
и с пълномощника си адв.М..поддържат изцяло предявените обективно съединени
искове.
Ответницата редовно призована,не се явява
по делото.Не изразява становище по исковата претенция.Не е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Контролиращата страна –Дирекция “Социално
подпомагане”гр.К. чрез социален работник Б. Ю. излага устен социален доклад по случая.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото -Ф.И.Х. и С.Р.Б. са
родители на малолетните деца З.Ф.И. с
ЕГН:********** и И.Ф.И. с ЕГН:**********./удостоверения за раждане заверени
копия на л.5 и 6 по делото/.Видно от представеното удостоверение с
изх.№211/23.05.2013г.,издадено от СОУ”***”с.Н. е,че през учебната
2012/2013година децата са били записани учиници съответно в VІ и ІV клас и са
посещавали редовно учебните занятия.
Ищецът е назначен по силата на трудов
договор №470/24.04.2013г.на длъжността “Работник по подръжка” в СОУ
“Ц.Б.Церковски” по Национална програма “От социални помощи към осигуряване на
заетост” ,считано от 25.04.2013г.
Съдът кредитира с нужното доверие
показанията на разпитаните по делото свидетели И.Д.Г. и Г.К.В.,а и след като
изслуша самите деца ,като в съвкупността на всички гласни доказателства прие за
установено,че от около пет месеца ищецът и ответницата не живеят заедно.На
свидетелите било известно,че още по време на съвместното й живеене с
ищеца,ответницата поддържала извънбрачни връзки с други мъже,не се грижела за
децата си.Основните грижи по осигуряване издръжката за семейството и полагане
на непосредствени грижи за децата били поети от ищеца.Без негово знание и
съгласие тя напуснала дома им и според свидетелите се установила да живее във
Франция.По някое време се прибрала в дома си ,децата й се зарадвали,но когато
отново решила да тръгне за чужбина ,този факт им подействувал неблагоприятно с
оглед настъпилата раздяла с майка им.Децата получили стрес и се наложило дори
да бъдат консултирани със психолог/представени са и два договора от
19.08.2013г.за ползване на услуга “психологично консултиране”от децата
,предоставена им от Център за обществена подкрепа гр.Нови пазар.
След напускане на ответницата на семейното
жилище,за двете деца продължил да се грижи баща им,подпомаган от своята
майка.Осигурил им добри жилищно-битови и хигиенни условия, издръжка за текущите
им нужди,интересувал се от резултатите им от учебния процес.
Според децата майката се завърнала от
Франция и се установила да живее в с.Н. в дома на своята майка.веднъж повикала
ищеца,за да му даде 100.00лв.,вероятно за закупуване на вещи,необходими за
децата.,но самата тя не проявявала активност за осъществяване на срещи с тях.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установява по делото,че поради
напускане на семейното жилище без основателна причина от страна на ответницата С.Р.Б.
, занапред следва да се уреди по съдебен ред кой от двамата родители следва да
упражнява родителските права по отношение на малолетните деца на страните З. и И..
С оглед възрастта на двете деца,независимо
от различния им пол,но най-вече поради обстоятелството,че през по-голямата част
от съзнателния им живот тяхното отглеждане и възпитание е било осъществявано от
баща им,докато майката доброволно е абдикирала от родителските си задължения
,привързаността на децата към техния баща налагат извода,че упражняването на
родителските права по отношение на З. и И. следва да се предостави на техния
баща,а на майката се определи режим за лични контакти с децата както
следва:всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния
ден до 17.00часа в неделя и един месец през лятото,несъвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата.
Местоживеенето на децата следва да се
определи ,както е посочено в исковата молба,на адреса,на който живее техния
баща - с.Н.,обл.Ш.,ул.”***.
Отчитайки възрастта на децата,техните
потребности,обстоятелството,че и двамата родители се намират в трудоспособна
възраст и могат да реализират трудови
доходи в размер на поне минималната работна заплата,установена за страната,в
унисон с разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК,съдът намира,че двете деца се
нуждаят от ежемесечна издръжка в размер на поне 200.00лв.всяко от тях.От тази
сума ответницата следва да бъде осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 100.00лв.за
всяко от тях,считано от 16.04.2013г.,ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване.Останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата на
децата,ведно с непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание и
исковете с правно основание чл.146 от СК за разликата от присъдения до пълния
размер следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.На основание
чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта му за присъждане на издръжка.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 332.00лв./от направените такива в общ размер на 363.00лв./.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.1
от Тарифа за ДТССГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати върх,у
уважените искове за присъждане на издръжка държавна такса в размер на 288.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца З.Ф.И. с ЕГН:********** и И.Ф.И. с ЕГН:**********
на техния баща Ф.И.Х. с ЕГН:**********,*** ,а на майката С.Р.Б. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Н.,обл.Ш.,ул.”*** определя режим за лични
контакти с децата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9.00 часа на съботния ден до 17.00часа в неделя и един месец през
лятото,несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
децата на адреса,на който живее техния баща ,а именно : с.Н.,обл.Ш.,ул.”***.
ОСЪЖДА ответницата С.Р.Б. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Н.,обл.Ш.,ул.”*** да
заплаща на малолетните си деца З.Ф.И. с ЕГН:********** и И.Ф.И. с ЕГН:**********
чрез техния баща и законен представител Ф.И.Х.
с ЕГН:**********,*** ежемесечна
издръжка в размер на по 100.00лв./сто
лева / за всяко от тях,считано от 16.04.2013г.,ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка
в останалата им част за разликата до пълния им размер от по 120.00 лв.като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ответницата С.Р.Б. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Н.,обл.Ш.,ул.”*** да заплати на ищеца Ф.И.Х. с ЕГН:**********,***
направените по делото разноски в размер на 332.00лв./триста тридесет и два лева/.
ОСЪЖДА ответницата С.Р.Б. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:с.Н.,обл.Ш.,ул.”*** да заплати по сметка на Районен съд Н. върху
уважените искове за присъждане на издръжка държавна такса в размер на
288.00лв./двеста осемдесет и осем лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните,като в частта му
за присъждане на издръжка ,на основание чл.242 ал.1 от ГПК подлежи на предварително изпълнение
РАЙОНЕН СЪДИЯ: