№ 3764
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110138273 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***** -
Т******” ЕООД против ****** искове – за установяване по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 45791/2023 г. е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: задължения в размер на 20 227,05
лева – общолихва за забава в размер на законната лихва относно платени със
закъснение превозни цени и добавъчни такси за услуги по сключен между
страните договор за железопътен превоз на товари от 30.12.2019 г., анекси към
него и по издадени фактури за период от 31.07.2020 г. до 11.02.2021 г. Не се
претендира установяване на законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата 20 227,05
лв., съгласно допуснатото в съдебно заседание уточнение.
Твърди се забавено изпълнение по 35 бр. фактури, издадени във връзка
с Договор за железопътен превоз на товари № 39/2020 от 30.12.2019 г., Анекс
№ 1 от 30.12.2019 г., Анекс № 2 от 30.12.2019 г., Анекс № 3 от 02.01.2020 г.,
Анекс № 4 от 03.02.2020 г., Анекс № 5 от 21.04.2020 г., Анекс № 6 от
07.05.2020 г., Анекс № 7 от 11.05.2020 г., Анекс № 8 от 29.05.2020 г., Анекс №
9 от 03.06.2020 г., Анекс № 10 от 02.07.2020 г., Анекс № 11 от 17.07.2020 г. и
Споразумителен протокол от 02.11.2020 г. с 3 бр. приложения, с № на
фактурите, както следва: №№ **********/30.06.2020 г.,
**********/30.06.2020 г., **********/02.07.2020 г., **********/06.07.2020 г.,
**********/09.07.2020 г., **********/14.07.2020 г., **********/14.07.2020 г.,
**********/17.07.2020 г., **********/17.07.2020 г., **********/17.07.2020 г.,
**********/22.07.2020 г., **********/22.07.2020 г., **********/27.07.2020 г.,
1
**********/28.07.2020 г., **********/30.07.2020 г., **********/30.07.2020 г.,
**********/31.07.2020 г., **********/31.07.2020 г., **********/31.07.2020 г.,
**********/10.08.2020 г., **********/10.08.2020 г., **********/13.08.2020 г.,
**********/13.08.2020 г., *********/13.08.2020 г., **********/18.08.2020 г.,
**********/21.08.2020 г., **********/21.08.2020 г., **********/24.08.2020 г.,
**********/28.08.2020 г., **********/28.08.2020 г., **********/31.08.2020 г.,
**********/31.08.2020 г., **********/31.08.2020 г., **********/31.08.2020 г. и
**********/31.08.2020 г.; -твърди, че задължението на Клиента да заплати в
срок от 30 (тридесет) календарни дни издадените фактури,
възниква/започва да тече от деня, в който същите са получени на ръка от
служител на Клиента;
- през периода на действие на договора за централно плащане №
39/2020 от 30.12.2019 г., е сключен на 10.05.2017г. договор за заем за
послужване № 01-05- 187. Предметът на договора е предоставяне от
заемодателя на индивидуализирани 141 броя вагони-цистерни на заемателя за
временно и безвъзмездно ползване. С писмо № 02-02-328/18.07.2019г.,
„*****- Т******“ ЕООД е поело ангажимент към „ТТЛ“ ЕООД да не
претендира лихви за забава при непогасени задължения в срок по договора за
централно плащане № 39/2020 г. от момента на подписването на договора за
заем за послужване № 01-05-187/10.05.2017г. до неговото окончателно
прекратяване. Съгласно Анекс № 2/08.05.2019г. срокът на договора за заем за
послужване е изтекъл на 10.05.2020г., което се явява основание „*****-
Т******“ ЕООД да започне да начислява лихви за забава при непогасени
задължения в срок по договора за централно плащане № 39/2020 г. на „ТТЛ“
ЕООД, съгласно условията на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от същия. Периодът, от който
„*****[1]Т******“ ЕООД започва отново да начислява лихви по договора за
централно плащане № 39/2020 г. на „ТТЛ“ ЕООД, е 12.05.2020г.; -началният
момент, от който се изчислява лихвата, е денят, следващ изтичането на
срока по чл.24 от договора, описан подробно по-горе, а крайният момент -
денят, в който дължимата сума постъпи по банковата сметка на превозвача.
Последният ден не се включва при изчисляване на лихвата.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение за
погасяване по давност – с изтичане на 1-годишен срок, съгласно 109, ал. 4
ЗЖпТ, както и с изтичане на 3-годишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно в отношенията на страните, че
главниците, за забава на които ищецът предявява искове за процесните лихви
за забава, са били заплатени от ответника на датите, посочи в исковата молба,
както и че претендираните от ищеца като законна лихва суми представляват
2
действително дължим размер на законната лихва за посочените периоди.
Съгласно Закона за железопътния транспорт, на който се позовава на
първо място ответникът:
чл. 109. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2016 г.) право на иск срещу
превозвача има изпращачът - до момента, в който получателят подпише
товарителницата или приеме товара, а получателят - от момента, в който
подпише товарителницата или приеме товара, след като е отхвърлена
рекламацията, предявена по реда на чл. 105 - 108.
(2) Правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен
срок, считано от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при
липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен
протокол, в случите, когато се отнася за вътрешни превози. При
международни превози сроковете са в съответствие с международните
договори, по които Република България е страна;
…
(4) В сроковете по ал. 2 могат да бъдат предявени и исковете на
превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за
недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.
Не се спори и от представения Договор за железопътен превоз на
товари № 39/2020 от 30.12.2019 г. се установява, че по същия ответникът е
възложител на превози на товари, а ищецът е превозвач, като ответникът се е
задължил да заплаща превозните разноски, включващи превозно
възнаграждение заедно с добавъчни такси и други за допълнителни услуги.
Нормата на чл. 109, ал. 4 ЗЖТ е неприложима към вземанията за
лихви за забава, защото урежда срок (според настоящия съдебен състав
преклузивен, а не давностен) за вземанията за превозни цени и допълнителни
такси, както изрично е посочено в разпоредбата.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, чиято норма съдът намира за приложима, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват:
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
При съобразяване най-ранната начална дата, от която се претендира
лихва за забава от ищеца в производството /31.07.2020 г. / и датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /15.08.2023 г. /, настоящият
съдебен състав намира, че възражението на ответника за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания, е частично основателно - за
тази част от лихвите, които са изтекли до 15.08.2020 г., а такива са част от
лихвите по първите посочени от ищеца осем броя фактури. В приложение на
чл. 162 ГПК съдът намира, че погасени по давност са 227,05 лв. лихви.
3
Не се споделя становището на ответника, заявено в хода на устните
състезания, че с погасяването чрез плащане се погасяват и задълженията за
лихва за забава относно платените главни задължения. Нормата на чл. 119 ЗЗД
е приложима само при погасителния способ погасяване по давност, което
следва от систематичното място на нормата на чл. 119 ЗЗД.
Следва, че искът се явява частично основателен - за непогасения по
давност остатък в размер на 20 000 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, както и чл. 78, ал. 3
ГПК страните си дължат разноски съразмерно на уважената, съответно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ****** с ЕИК:
*********, че има задължения към „***** - Т******” ЕООД с ЕИК: *******
в размер на 20 000 лева – общо лихва в размер на законната лихва относно
платени със закъснение превозни цени и добавъчни такси за услуги по
сключен между страните договор за железопътен превоз на товари от
30.12.2019 г., анекси към него и по издадени фактури, за забава в период от
16.08.2020 г. до 11.02.2021 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№
45791/2023 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***** - Т******” ЕООД против ******
иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения – за
разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер 20 227,05 лева,
която разлика представлява лихви в размер на законната лихва за забава в
периода 31.07.2020 г. – 15.08.2020 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4