Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.В. Търново, 11.01.2019г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1970 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди и иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения, до окончателното изплащане.
Ищецът И.В. ***, чрез пълномощника си адв.Л. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."а" вр. чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 577/2002 г. по описа на ОСлО към ВТОП с влязла в сила на 13.11.2013 г. присъда по НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС, вследствие на което претендира осъждане на ответната П. на * да му заплати обезщетение за претърпените в резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан, неимуществени вреди в размер на исковата сума в размер на 10 000лв., описани в ИМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на присъдата, с която е оправдан по повдигнатите му обвинения до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди, като последица от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпленията, за които е оправдан в размер на исковата сума в размер на 1 050 лв., представляваща разходи за заплатено адв. възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на присъдата, с която е оправдан по повдигнатите му обвинения до окончателното й изплащане. Не претендира съдебни разноски.
В СЗ ищецът, чрез адв.Ф. от ВТАК, редовно преупълномощен, поддържа предявените искове. По ответното възражение по чл.111 б."в" от ЗЗД за погасяване по давност за ищцовото вземане за законна лихва върху главниците по предявените искове, счита същото за основателно за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 13.11.2013г. до 21.06.2015г.
Ответникът П. на * гр.*, представляван в процеса от С. Р. – прокурор във ВТРП, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост на предявените искове. По същество оспорва изцяло предявените искове, вкл. и акцесорната претенция за законна лихва, като неоснователни и недоказани. В условията на алтернативност оспорва иска по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска от 10 000лв. по размер като изключително завишен и несъответстващ на принципа на справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Оспорва иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 050лв., поради недоказаност на реално осъществена по наказателното производство адв. защита. Релевира възражение по чл.111 б."в" от ЗЗД за погасяване по давност с изтичане на 3-годишен давностен срок на акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 13.11.2013 г. до 21.06.2015 г., на което основание моли да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2012г. по ДП -сл.д. №577/2002г. по описа на ОСлО при ВТОП ищецът И.В.В. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени на 05.08.2002г. в съучастие с Н.И. К престъпление по чл.199 ал.1 т.4вр. чл.198 ол.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.20 ал.2 от НК и на 05.08.2002г. престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, като не му е взета мярка за неотклонение. Обвинението е предявено на В. в присъствие на защитника му на 19.04.2012г. Към момента на повдигане на обвинение на ищеца същият се е намирал в ОЗ "Следствен арест" * с взета мярка за неотклонение "Задържане под страна" по ДП №903/2011г. по описа на РУП - В.Т. На 19.04.2012г. по ДП - сл.д.№577/2002г. по описа на ОСлО при ВТОС е проведен разпит на И.В. в качеството на обвиняем и защитника му адв.М.М. от ВТАК, съответно на 23.04.2012г. на ищеца лично в качеството му на обвиняем и в присъствие на защитника му са предявени материалите по ДП.
С внесен Обвинителен акт от 26.07.2012г. ВТОП е обвинила ищеца И.В.В. в извършване на престъпление чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, и Н.И. К в престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" и б."Б" вр. чл.20 ал.2 от НК, предмет на повдигнати им обвинения по ДП - сл.д.№577/2002г. по описа на ОСлО при ВТОП, въз основа на който е образувано НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС. С внасяне на обвинителния акт срещу ищеца на същия не е взета мярка за неотклонение, тъй като същият се е намирал в Затвора гр.Л. с мярка за неотклонение "Задържане под страна" по друго ДП №903/2011г. по описа на РУП В.Т., преписка №1210/2011г. по описа на ВТОП.
По НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС на първа инстанция ищецът в качеството на подсъдим се е явил лично в СЗ, проведени на 09.10.2012г., 14.11.2012г., 11.12.2012г. и 25.01.2013г., като през м.09.2012г. и на 22.11.2012г., не му е била взета мярка за неотклонение, подал е молба до ВТОС за снабдяване с преписи от документи за лична защита. С постановена Присъда №17/25.01.2013г. на ВТОС по НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС ищецът И.В. е признат за невиновен и оправдан и до двете му повдигнати обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления.
По Протест от 06.02.2013г. от И. Благоев - прокурор във ВТОП против постановената оправдателна Присъда№17/25.01.2013г. на ВТОС по НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС по отношение на ищеца е образувано ВНОХД №54/2013г. по описа на ВТАС, ищецът е участвал лично в проведено едно СЗ на 18.03.2013г., като с постановена Присъда №63/18.03.2013г. е отменена частично присъда №17/25.01.2013г. по НОХД №423/2012г. на ВТОС в частта, в която е признат за невинен и оправдан подсъдимият И.В.В., вместо което е признат за виновен и по двете му повдигнати обвинения, като за престъплението по по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."а" вр. чл.20 ал.2 от НК му е наложено наказание 4г. и 6м. ЛОС, а за престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК съответно 2г. и 8м. ЛОС, които наказания да бъдат изтърпени при първоначален "строг режим" в затвор, определено е на ищеца на осн.чл.23 ал.1 НК едно общо наказание от 4г. и 6м. ЛОС, което на осн.чл.24 от НК е увеличено с 1г., като е определено В. да изтърпи едно общо наказание в размер на 5г. и 6м. ЛОС. Към момента на постановяване на Присъда №63/18.03.2013г. по ВНОХД №54/2013г. на ВТАС ищецът е с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по друго ДП в Затвора гр.Л., като по ВНОХД №54/2013г. на ВТАС на 18.03.2013г. ВТАС е вземал на ищеца в качеството му на подсъдим мярка за неотклонение "Подписка". Ищецът е подал от гр.Л. молби вх.№ от 10.04.2013г. и от 23.04.2013г. по ВНОХД №54/2013г. по описа на ВТАС за преписи.
По касационни жалби от подсъдимия И.В. и защитника му срещу Присъда №63/18.03.2013г. по ВНОХД №54/2013г. по описа на ВТАС е образувано КНД №980/2013г. по описа на ВКС, по което с Решение №309/23.07.2013г. на ВКС е отменена Присъда №63/18.03.2013г. по ВНОХД №54/2013г. по описа на ВТАС в осъдителната й част, относима към подсъдимия И.В. и в изменителната й част, с която подсъдимият Н.И. К е признат за виновен за това, че е действал като съизвършител с подсъдимия В., като е оставена в сила присъдата в останалата й част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС в отменената й част.
По КНД №980/2013г. по описа на ВКС е представен Договор за правна защита и съдействие серия А, №**********, видно от който ищецът е заплатил на защитника си адв.М.М. от ВТАК сумата от 50лв. за оказана правна помощ, изразила се в изготвяне на касационна жалба и представителство в СЗ, проведено на 06.06.2013г. и с участието на ищеца като подсъдим лично, като И.В. е представил и лична писмена защита по делото.
По образуваното ВНОХД №191/2013г. по описа на ВТАС друг състав на ВТАС е провел СЗ на 09.09.2013г. с участие на ищеца като подсъдим лично и защитника му адв.М. от ВТАК, като с влязло в законна сила на 13.11.2013г. Решение №180/26.09.2013г. е потвърдена Присъда №17/25.01.2013г. на ВТОС по НОХД №423/2012г. в протестираната от прокурора й част, с която ищецът е оправдан и по двете му повдигнати обвинения в извършване на престъпления.
По договор за правна защита и съдействие серия А, №********** ищецът като подсъдим е заплатил на защитника си адв.М. от ВТАК за оказаната му защита по НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС сумата от 1000лв.
Видно от актуална справка за съдимост на ищеца, изд. на 23.11.2018г. от ВТРС, И. В. е осъждан с влязла в сила присъда на 16.03.2010г. по НОХД №2066/2009г. на РС-Петрич за престъпление по чл.279 ал.1 пр.1 от НК, както и с влязла в сила на 11.04.2017г. присъда по НОХД №8/2013г. на ВТОС за три престъпление, едното от които грабеж при опасен рецидив, извършено на 03.08.2011г. с съучастие с извършителя Х. Л. Г. М. от Република *, като му е наложено на осн.23 НК едно общо наказание в размер на 18г. ЛОС при първоначален строг режим, като му е зачетено времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 10.08.2011г. и с определение на ВТОС от 11.08.2011г.
По делото е приета като писмено доказателства справка от система УИС на ответната П. на * за образувани срещу ищеца като обвиняем множество прокурорски преписки, ДП, съдебни производства за престъпления, в голямата си част от които за грабежи при опасен рецидив.
По делото е разпитан в качеството на свидетел И. Ш., който познава ищеца от пролетта на 2012г. и са лежали заедно 10 месеца в една килия в Затвора гр.Л., след което били в един затвор до 2015г.. Свидетелят Ш. установи, че когато са докарали ищеца в Затвора гр.Л. В. е бил обвинен за грабеж на Хаинбоаз, като впоследствие му повдигнали обвинение по доста старо дело в Търново, отново за грабеж, за който В. му казал, че изобщо не е виновен и че се мъчат да му припишат нови обвинения, за които не е виновен. Свид.Ш. установи, че ищецът В. изобщо не спял по цяла нощ през тези десет месеца, докато били заедно в една килия, ходел при доктора за успокоителни. Свидетелят Ш. установи, че ищецът говорел постоянно, "че се мъчат да му припишат друго на неговия гръб", вдигали го постоянно под конвой, не му било приятно, бил подтиснат, "постоянно се ходеше на доктор за хапчета за спане", получили му се сенки под очите. Свид. Ш. заяви, че няма впечатления за самото протичане на процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим. Предявен е от активно легитимирана страна и е налице правен интерес от предявяването му.
Разгледан по същество се явява частично основателен.
На основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността й е обективна.
В процесният случай безспорен по делото е факта, който и се установява от събраните писмени доказателства, че на ищеца, с внасянето на обвинителен акт в съда, въз основа на който е образувано НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС, е било повдигнато обвинение по ДП - сл.д.№557/2002г. по описа на ОСлО към ВТОП в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."а" вр. чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, за които ищецът е признат за невиновен и оправдан с влязла в законна сила на 13.11.2013г. Присъда №17/25.01.2013г. по НОХД №423/2012г. на ВТОС, потвърдена с Решение №180/26.09.2013г. по ВНОХД №191/2012г. по описа на ВТАС, поради което е налице фактическият състав по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на ответната П. на *, за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са в причинна връзка, т.е. които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице. /чл.4 от ЗОДОВ/. Спорът по делото е претърпял ли е ищецът в причинна връзка с увреждането твърдяните в ИМ неимуществени вреди по вид и размер, които същият следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване. Наказателното производство по повдигнатите му обвинения в извършване на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за което ищецът е оправдан, е продължило от привличането му в качеството на обвиняем по ДП на 15.03.2012г. до признаването му за невиновен и оправдаването му по повдигнатите му обвинения с влязлата в сила оправдателна присъда на 13.11.2013г, т.е. в рамките на разумен срок от 1г. 7 месеца и 28 дни, при съобразяване и на обстоятелството, че обвиняемите по проведеното наказателно производство са били двама, т.е. ищецът и още един подсъдим, като в съдебната фаза СЗ са отлагани по причини, свързани и с другия подсъдим. Недоказано в процеса е ищцовото твърдение, че същият в пряка причинно - следствена връзка с повдигането на обвинение в извършване на двете тежки умишлени престъпления, за които е оправдан, е претърпял всички твърдяни в ИМ неимуществени вреди по вид и обем в хода на цялото наказателно производство. Безспорно по делото се установи, че към момента на привличането му като обвиняем по ДП 15.03.2012г. ищецът се е намирал в Затвора в гр.Л., където е изтърпявал взетата му мярка за неотклонение "Задържане под стража" по друго ДП, както и че ищецът заедно с разпитания свидетел Ш. са лежали там заедно 10 месеца в една килия, след което в един Затвор до 2015г. Безспорно от свид. показания на Ш., които съдът кредитира, доколкото възпроизвежда свои непосредствени възприятия се установи, че ищецът бил много притеснен, когато му повдигнали обвинение по доста старо дело пак за грабеж във * и се мъчат да го набедят и за други престъпления , за които не е виновен, т.е. за престъпленията, за които е признат за невиновен и оправдан с процесната влязла в сила на 13.11.2013г. присъда по НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС, страдал от безсъние - не спял по цяла нощ през тези 10 месеца, докато били заедно в една килия, постоянно го вдигали под конвой, което не му било приятно, говорел постоянно ,че се мъчат да му припишат друго на неговия гръб, бил подтиснат, със сенки под очите, като след оправдаването му се успокоил Т.е. от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ш. се установи, че в пряка причинно - следствена връзка с повдигането на незаконни обвинения в извършване на две тежки умишлени престъпления, за които е оправдан, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в емоционални и душевни болки и страдания, притеснения, дискомфорт, стрес, неудобства, безсъние, за които и на основание чл.4 вр. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ му се следва обезщетение за неимуществени вреди, с което искът му за присъждане на такива е доказан по основание. Фактът, че воденото наказателно производство, по повдигнатите обвинения в извършване на престъпления по което впоследствие ищецът е бил оправдан е ангажирало съзнанието на ищеца се установява и от събраните писмени доказателства, съдържащи се във вложените наказателни дела, а именно няколко молби от ищеца като подсъдим за снабдяване с преписи на документи и изготвяне на лична защита. Фактът, че ищецът е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по друго ДП, която е изтърпявал в Затвора в гр.Л. още преди привличането му като обвиняем по настоящото ДП №557/2002 по описа на ОСлО към ВТОП и която е търпял в хода на развитие на последното, сочи от една страна на по-нисък интензитет на претърпените от него неимуществени вреди, предвид който факт и по делото не е безспорно доказано, че установеното от свидетелските показания безсъние и постоянни посещения при лекар за успокоителни и потиснатост на ищеца са само вследствие на повдигането на незаконните обвинения в престъпленията, за които ищецът е оправдан.
На следващо място, липсват каквито и да било доказателства, че в резултат от повдигането на незаконните обвинения в престъпленията, за които е оправдан с влязлата в сила присъда на 13.11.2013г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени в накърняване на доброто му име и авторитет в обществото, с каквито и не се установява да се е ползвал, с оглед справките за съдимост и от системата УИС на ответната П. на *. Свидетелят Ш. установи, че няма лични впечатления за самото протичане на наказателния процес, предвид което недоказано по делото е търпенето от ищеца на притеснения във връзка с постановената Присъда №63/18.03.2013г. по ВНОХД №54/2013г. на ВТАС, с която е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и наложените му с нея наказания. От това налице ли са били предпоставки за групиране на наказания не може да се извежда извод за липса на основание за притеснения на ищеца, при доказаност в процеса от свид. показания, че повдигането на незаконно обвинение в престъпленията, за които е оправдан, се е отразило на психичното здраве на ищеца по установения в процеса начин.
На следващо място, за доказаните в процеса от ищеца претърпени неимуществени вреди от повдигането на незаконно обвинение за престъпленията, за които е оправдан с влязлата в сила присъда на 13.11.2013г., следващото му се обезщетение на основание чл.4 вр. чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ парично обезщетение се определя от съда по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
В тази връзка съдът съобрази от една страна, че на ищеца са били повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, за които е бил оправдан, както и факта на явяването му лично в 7 СЗ пред съдебните инстанции в съдебната фаза на процеса. От друга страна обаче съдът отчете, че наказателното производство от привличането като обвиняем по ДП до оправдаването му с влязла в сила присъда е протекло в един разумен срок в рамките на 1г. 7м. и 28 дни, при участие при това на двама обвиняеми/подсъдими в процеса, по ДП ищецът е участвал само в три процесуални действия - по привличане и разпит като обвиняем и предявяване на материалите по делото, на ищеца не са били вземани мерки за процесуална принуда, респ. наложена му е само най-леката мярка за неотклонение "Подписка" и то не при внасяне на обвинителния акт, а едва на 18.03.2013г., която му е била наложена по-малко от 8 месеца. Съдът отчете и личностните качества на ищеца, за който не е установено да се е ползвал с добро име и авторитет в обществото, предвид и факта, че същият към момента на увреждането, т.е. на повдигане на незаконно обвинение за две престъпления, за които впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда от 13.11.2013г., е бил осъждан по НОХД №2066/2009г. по описа на РС *. /видно от справка за съдимост/.
С оглед изложеното, съобразявайки характера и тежестта на увреждането и претърпените от ищеца в причинна връзка с него доказани в процеса неимуществени вреди, представляващи емоционални и душевни болки и страдания, дискомфорт, стрес, притеснения, потиснатост, безсъние, съдът намира, съобразно и чл.52 от ЗЗД, че искът на ищеца по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен в размер на 2500лв., в който следва да бъде уважен, като в останалата част от 7500лв. над уважения до пълния предявен размер от 10 000лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода по иска, следва да бъде частично уважена акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва върху уважената главница от 2500лв., с оглед на което съдът дължи произнасяне по ответното възражение по чл.111 б."в" от ЗЗД за погасяване по давност на вземането за законна лихва върху уважената главница за периода от 13.11.2013г. до 20.06.2015г. вкл., което е основателно и следва да бъде уважено, доколкото, съгласно чл.111 б."в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания. ИМ е предявена на 21.06.2018г., поради което като погасена по давност следва да бъде отхвърлена ищцовата претенция за законна лихва върху уважената главница за периода от 13.11.2013г. до 20.06.2015г. вкл., респ. следва да бъде присъдена законна лихва върху уважената главница от 2500лв. за периода, считано от 21.06.2015г. до окончателното изплащане.
С оглед частично отхвърляне на иска за главница от 7500лв., и предвид акцесорният й характер, следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от 13.11.2013г. до окончателното изплащане.
По предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди:
Искът е процесуално допустим. Предявен е от активно легитимирана страна и е налице правен интерес от предявяването му.
Разгледан по същество се явява изцяло основателен и доказан.
Повдигането на обвинение на ищеца в извършване на престъпленията, по които е оправдан с влязлата в сила на 13.11.2013г. присъда, осъществява признаците на състав на увреждане по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ. От приетите като писмени доказателства Договори за правна защита и съдействие серия А, № №**********, ********** се установи, че ищецът е направил разходи за заплатено адв. възнаграждение за оказаната му защита по наказателното производство, по което е оправдан - 1000лв. по НОХД №423/2012г. на ВТОС и 50лв. по КНД №980/2013г. по описа на ВКС или общо в исковия размер от 1050лв., като вписването в договорите, че сумата е внесена служи като разписка и съставлява доказателство за извършеното плащане /в този смисъл т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК/. Следователно, при условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал, че в пряка причинна връзка с увреждането по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ е претърпял имуществени вреди в исковия размер общо от 1050лв., под формата на претърпяна загуба, изразяващи се в заплатени разходи за адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно производство по обвинение в престъпленията, за които е оправдан, за които и на основание чл.4 от ЗОДОВ ответната П. на * му дължи обезщетение в исковия размер от 1050лв., в който искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, доколкото със сумата от 1050лв. е намалено имуществото, патримониума на ищеца. Фактът на осъществена от защитника правна защита по наказателното производство, за която му е заплатено адв. възнаграждение от ищеца, се доказва от материалите по вложените към настоящото наказателни дела.
С оглед изхода по иска и предвид акцесорният й характер, следва да бъде уважена претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху уважената главница по този иск, считано от 21.06.2015г. до окончателното изплащане и отхвърлена като погасена по давност на основание чл.111 б."в" от ЗЗД по аналогични съображения, изложени по-горе, акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода, считано от 13.11.2013г. до 20.06.2015г. вкл., доколкото за този период искът е предявен след изтичане на тригодишната давност.
Страните по делото не претендират съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на * гр.*, бул."*" №*, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи емоционални и душевни болки и страдания, дискомфорт, стрес, притеснения, потиснатост, безсъние, от обвинение в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."а" вр. чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК по ДП №557/2002г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура - *, прокурорска преписка №43/2003г. по описа на ВТОП, предмет на НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС, за които е оправдан с влязла в законна сила присъда на 13.11.2013г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.11.2013г. до 20.06.2015г. вкл., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.В. против П. НА * гр.* иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за разликата от 7500лв. над уважения до пълния предявен размер от 10 000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от 13.11.2013г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. на * гр.*, бул."*" №*, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 пр.2 вр. чл.29 ал.1 б."а" вр. чл.20 ал.2 от НК и престъпление по чл.330 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК по ДП №557/2002г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура - *, прокурорска преписка №43/2003г. по описа на ВТОП, предмет на НОХД №423/2012г. по описа на ВТОС, за които е оправдан с влязла в законна сила присъда на 13.11.2013г., представляващи разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно производство, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди за периода от 13.11.2013г. до 20.06.2015г. вкл., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………..