РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Чепеларе, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20235450200047 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с подадена жалба от „**********“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. A., ж.к. „*****“ №***, вх. *,
ет.*, представлявано от Н.Х.Б., чрез адвокат А. П., против Наказателно
постановление №36/10.03.2023г., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с което за нарушение на чл.44, ал.1
във връзка с чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите, както и с оглед
дадените му правомощия с чл.201, ал.2 от същия закон, във връзка с чл.52,
ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя му е наложена имуществена
санкция в размер на 150,00 лева. В жалбата се излагат твърдения за
необоснованост и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, с оглед на което се иска да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А. П.,
която поддържа жалбата и по изложените в нея доводи моли наказателното
постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител, който
оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
1
На 20.10.2022 год. св.Е. М. и Д. Н. - експерти в Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, ИРМ – Смолян, извършили проверка на обект
КЕИ „****“, в местността „****“, в отдел ****, подотдел „*“, частна
собственост на ГПК „******“, в землището на с. Б., общ. Ч., обл. С. за
водоснабдяване на обект: „******“, собственост на „**********“ ЕООД. При
проверката било установено, че дружеството водовзема за водоснабдяване за
животновъдство от подземни води от КЕИ „****“, намиращ се в местността
„****“, в землището на с. Б., община Ч., област С.. Водите от КЕИ „****“
посредством етернитови тръби Ф80 с дължина около 3 км. достигат до
3
стоманобетонов резервоар, с обем 80 м, намиращ се над с. Б.. Водите от
стоманобетоновия резервоар посредством ПВЦ тръби Ф63 на около 800 м.
достигат до ******. Към момента на проверката в ****** се отглеждали 140
броя ***. Констатирано било, че към момента на проверката „**********“
ЕООД не притежава разрешително за водовземане от подземни води,
съгласно изискванията на чл.44, ал.1 от Закона за водите. Така установеното е
обективирано в Констативен протокол № СМ – 398 от 20.10.2022г. Във връзка
с извършената проверка и направените констатации до „**********“ ЕООД е
изпратена покана с изх.№ ПО -02-463/21.10.2022г., получена на 03.11.2022г.,
с която са указани датата, часът и мястото, на които следва да се яви
представляващия дружеството или упълномощено от него лице, за да бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В
същата било указано, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в негово
отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 16.11.2022г. в присъствието
на представител на дружеството жалбоподател и в присъствието на свидетеля
при констатиране на нарушението – св. Д. Н., свидетелката Е. М. – гл. експерт
контрол при Дирекция „Контрол“, БД ИБР, ИРМ Смолян, съставила АУАН
срещу „**********“ ЕООД за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите.
Препис от съставения АУАН е връчен на законния представител на
жалбоподателя. Въз основа на същия е съставено и обжалваното наказателно
постановление.
Срещу „**********” ЕООД е издадено и Наказателно постановление №
37/10.03.2022 г. от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" за водовземане за друг обект, различен от обекта по процесното
наказателно постановление, а именно - "******", намиращо се в поземлен
имот №04801.892....., в землището на с.Б., собственост на дружеството, без
издадено разрешително за водовземане от подземни води, с което за
извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ на „**********” ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 150 лева. На настоящия съдебен
състав е служебно известно, че по жалба от „**********” ЕООД срещу
Наказателно постановление № 37/10.03.2022 г. е образувано АНД № 46/2023
г. по описа на РС - Чепеларе, което е разпределено на друг съдия докладчик.
Изложената фактическа обстановка безспорно е установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Е. Г. М. и Д. З. Н., както и от приобщените писмени
2
доказателства, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради
което е допустима за разглеждане, а по същество е основателна.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от надлежно
оправомощено лице, съгласно заповед № РД – 03 – 231/08.09.2023 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, при спазване
на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура. Наказателно
постановление №36/10.03.2023г. е издадено от компетентен орган –
Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район, както
предвижда и разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ. Съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат изискуемите съгласно чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити – пълно и точно са описани нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността за
извършено от „**********“ ЕООД нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за
водите. Във въпросната разпоредба е посочено в кои случаи не се изисква
разрешително за водовземане, а именно: 1/ в случаите по чл. 43, ал. 2; 2/ за
дейностите по защита на населението при въведен план за защита при
бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3/ в случаите по чл. 58,
ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 от Закона за водите,
водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или
отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. В
чл.50 и сл. от ЗВ и наредбите по чл.135, ал.1, т.1а и 13 е регламентиран редът
за издаване на разрешително за водовземане.
В §1, ал. 1, т. 7, т. 14, т. 34 от ДР на Закона за водите са дадени легални
дефиниции на понятията водовземане, извор и воден обект: "Водовземането"
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти;
"извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно
изтичане на подземни води на земната повърхност; "воден обект" е постоянно
или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден
режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на
релефа заедно с принадлежащите към тях земи.
Жалбоподателят не оспорва, че при извършената проверка на
20.10.2022г. е водовземало за водоснабдяване за животоновъдство от
подземни води – КЕИ „****“, намиращ се в местността „****“, в землището
на с. Б., община Ч., област С., като водите от КЕИ „****” посредством
етернитови тръби Ф80 с дължина около 3 км. достигат до стоманобетонов
3
резервоар, с обем 80 куб.м., намиращ се над с. Б., откъдето посредством ПВЦ
тръби Ф63 на около 800 м. достигат до до ******та. Не е спорно и това, че
последният не е имал разрешително за водовземане от подземни води.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ: „Наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което: 1. (изм. - ДВ, бр. 65
от 2006 г.) ползва води без необходимото за това основание или в
отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с
количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв.“
В настоящия случай обаче липсват доказателства за количеството
водовземане от „**********“ ЕООД. При проверката на 20.10.2022 г. не е
извършено замерване, съответно в АУАН и в наказателното постановление
липсват данни за количеството вода, която дружеството е водовзело. По този
начин не става ясно на базата на какво административнонаказващият орган е
направил преценка за приложимост на съответната санкция, предвидена в
чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ, и за липсата на основание за прилагане на чл.28
от ЗАНН.
Легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ е дадена в
допълнителните разпоредби на ЗАНН. Съгласно §1 т.4 от ДР: „"Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. В конкретния случай липсата на каквато и да е конкретна
установеност на количеството водовземане от дружеството-жалбоподател
води до необоснованост на извода, който е направен от
административнонаказващия орган, че въпросното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не са били установени каквито и
да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да характеризират деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност от типичните за този род административни
нарушения. Така направени, изводите на АНО не намират опора в събрания
по делото доказателствен материал. Съдът намира, че в настоящия случай
има индиции за наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство.
Безспорен е фактът, че на територията на цялото с. Б. липсва наличие на ВиК
оператор, като същият факт не е отразен в процесното наказателно
постановление. Независимо от това обаче, доколкото преценката на
административнонаказващия орган за липсата на основания за квалификация
на деянието като маловажен случай подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР
№1 от 12.12.2007г. по т.д. №1/2007г. на ОСНК на ВКС, липсата на
доказателства осуетява подобна възможност /в този смисъл е практиката на
Административен съд - Смолян, обективирана в решение № 90/13.04.2022 г.
4
по КАНД № 36/2022 г. и решение № 136 от 23.05.2022 г. по КАНД № 38/2022
г./.
Този порок не може да бъде саниран на този етап от производството,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. Присъждането на такива са поискали и двете страни, но с
оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. В
настоящото производство единствено жалбоподателят е направил искане за
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие
надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой.
Същото е уговорено в размер, по-висок от минималния, съгласно чл.18, ал.2
във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но доколкото от въззиваемата страна не е
направено възражение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, то липсва основание
за редуциране на неговия размер. Следователно искането на жалбоподателя за
присъждането на разноски е основателно и следва да бъде уважено в пълния
си заявен размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН,
Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36/10.03.2023 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
„**********“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. A.,
ж.к. „****“ №*, вх. *, ет.*, представлявано от Н.Х.Б., за нарушение на чл.44,
ал.1 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от
Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, ИРМ –
Смолян да заплати разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
5