Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 09.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Геновева Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2815
по описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Държавен фонд “Земеделие” със седалище в град
София, бул. ”Цар Борис ІІІ” № 136, с
която против Н.С.К. ЕГН **********,***, са предявени по реда на чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване вземанията на ищеца, за които
е издадена въз основа извлечение от счетоводни книги по договор №
08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и
анекс към него от 15.12.2015г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 559 от
31.03.2017г. по ч.гр.д. № 864/2017г. по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 24694,22 лева,
представляваща главница по договор 08/531305/0044536/29.05.2015г. за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ (в размер на 22 000,79 лева) и
анекс към него от 15.12.2015г. (в размер на 2 693,43 лева), ведно със законната
лихва от 10.03.2017г. (съобразно искането) до окончателното изплащане;
- сумата от 3906,96 лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането по договора за
периода от 02.06.2015г. до 10.03.2017г.;
- сумата от 329,23 лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането по анекса за периода
от 21.12.2015г. до 10.03.2017г.
Претендират се разноските.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: между страните е сключен договор №
08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“,
по който ответникът е получил 22 000,79 лева за покриване на разходи по
дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците,
които надхвърлят съществуващите към момента на сключване на договора задължителни
стандарти по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 73/2009г. и Приложение ІІ към него и
други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство по
следните мерки: 1. използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от
2,5 мг/кг за 36 900 броя бройлери; 2. гарантиране на оптимално хранене на
птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с
растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 36 900
броя бройлери. Земеделският стопанин се е задължил да изпълнява доброволно
поетите ангажименти за период от 5 години, считано от датата на първото
кандидатстване по съответната мярка. Ищецът е превел на ответника ***,79 лева
на 01.06.2015г., с потвърдено бюджетно плащане на 02.06.2015г. На 15.12.2015г.
между страните е подписан Анекс 1 към Договора, с който е увеличена сумата на
помощта с 2693,43 лева, която е преведена на ответника на 16.12.2015г., с
потвърдено бюджетно плащане на 21.12.2015г. Ответникът не е изпълнил
задълженията си: - по чл. 4.1. от глава ІV на договора – констатирано е, че не
са налице бройлери в животновъдния обект (ЖО) на земеделския стопанин, за които
са получени финансови средства; - по чл. 4.3. от глава ІV на договора –
представените документи от земеделския стопанин не съответстват и не доказват
изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно
отношение към птиците; - по т. 4.5 от глава ІV на договора – констатирано е
неизпълнение на мерките по схемата в срока по т. 3.5. от договора. Неизпълнението
е констатирано от ищеца, като на 10.02.2016г. е извършена проверка и е издаден
контролен лист, като е установено, че на място в животновъдния обект (ЖО) с №
91600666 не са налични животни. Ответникът е обяснил, че договорът за наем на
ЖО е прекратен и поради това той не го държи. На ответника е изпратено писмо
изх.№ 01-080-6500/33 от 16.03.2016г. за изясняване на обстоятелствата.
Ответникът е отговорил с писмо вх.№ 01-080-6500/33/2 от 03.05.2016г., към което
е представил писмени документи – заповед № 196 от 22.04.2016г. на директора на
ОДБХ Варна и удостоверение № 101/14252 от 05.06.2015г. за регистрация на ЖО с №
9354-0291, който обаче е предназначен за отглеждане на подрастващи кокошки
носачки – стокови, а не на бройлери. Съгласно чл. 4.5. от глава ІV на договора,
при констатиране на неизпълнение на мерките и схемата в срока по чл. 3.5 от
договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му,
земеделският стопанин дължи възстановяване на получените средства по мярката,
ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година.
Ответникът не платил сумата след отправна му покана.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва допустимостта и
основателността на исковете. Оспорва пасивната си легитимация по делото с
довода, че съдебното производство неправилно е заведено против него като
физическо лице, тъй като държавната помощ му е предоставена в качеството му на
земеделски производител, а това определя пасивната легитимация по спора в
лицето на земеделския производител – качество, което физическото лице придобива
от момента на своята регистрация. Оспорва фактическите твърдения на ищеца.
Твърди, че задълженията му по договора са изцяло изпълнение за 2015г., за която
земеделският производител е получил държавна помощ. Позовава се на чл. 1.4 от договора,
според който изплащането на средствата по помощта се извършва годишно на един
транш. През 2016г. той е следвало да получи нов транш на държавна помощ.
Договорът за наем на ЖО бил прекратен предсрочно и за това извънредно
обстоятелство ответникът уведомил Разплащателна агенция – В. В тази връзка на
10.02.2016г. е извършена проверка и е съставен Контролен лист, който според
ответника е съставен по твърдения на експерта и по обяснения на ответника, без
да е посетен на место ЖО. Съставен е в друг ЖО на ответника в село Б. С писмо
вх.№ 01-080-6500/ЗЗНД/03.05.2016г. ответникът обяснил, че другият ЖО, който
притежава, не отговаря на изискванията по Договора и че е започнал процедура за
смяна на предназначението му, след приключване на която ще може да зареди нови
птици и да ги отглежда за угояване. Навежда възражението, че технологичният
процес по отглеждане на птиците изисква на всеки 45 дни помещението да се
почиства и дезинфекцира и остава празно за период от 15 дни и именно в този
период е възможно да е извършена
проверката. Ответникът представя заявление № 101-8312 от 28.03.2016г. до ОДБХ –
Добрич за смяна на предназначението на съществуващ ЖО. След преминаване през
необходимите процедури е получил удостоверение № 101/7591 от 26.03.2018г. за
отглеждане на бройлери за угояване. Навежда възражението, че е бил коректен в
изпълнението си по договора, като след възникване на непредвиденото
обстоятелство е уведомил ищеца за това. Ищецът не му предоставил възможност да
изпълни задълженията си - не му
определил срок за наемане на друг обект или за преустройство на съществуващия
такъв, въпреки че изрично е заявил воля за това. Противопоставя възражението,
че клаузите на чл. 1.9 и на чл. 4.3 от договора са неравноправни. Според чл.
1.9 предоставянето на държавна помощ не е обвързано с финансово подпомагане от
ищеца през целия 5-годишен период, докато според чл. 3.5 от договора
земеделският стопанин се задължава да прилага мерките, за които е получена
помощта, за период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по
мярката. Намира клаузата на чл. 4.3 от Договора за неясна и двусмислена.
Оспорва дължимостта на законна лихва за забава, защото такава в договора не е
уговорена. В същия е предвидена неустойка за неизпълнение, а неизпълнение в
случая не е констатирано. Оспорва поканата за доброволно изпълнение, защото е
изпратена до физическото лице, а не до земеделския производител, както и поради
това, че същата не съдържа конкретни размери и периоди на дължимост на
претендираната лихва.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
По заявление на Държавен фонд
“Земеделие” със седалище в град София, бул. ”Цар Борис ІІІ” № 136, в Районен
съд – Добрич е образувано ч.гр.д.№ 864/2017г. С разпореждане от 31.03.2017г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т . 2 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.С.К. ЕГН **********,***,
да заплати на кредитора въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор
№ 08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и
анекс към него от 15.12.2015г., следните суми: - сумата от 24694,22 лева,
представляваща главница по договор 08/531305/0044536/29.05.2015г. за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“ (в размер на 22 000,79 лева и
анекс към него от 15.12.2015г. (в размер на 2 693,43 лева), ведно със законната
лихва от 10.03.2017г. (съобразно искането) до окончателното изплащане; - сумата
от 3906,96 лева, представляваща лихва за забава върху размера на вземането по
договора за периода от 02.06.2015г. до 10.03.2017г.; - сумата от 329,23 лева,
представляваща лихва за забава върху размера на вземането по анекса за периода
от 21.12.2015г. до 10.03.2017г.; - сумата от 578,61 лева, представляваща
внесена държавна такса при подаване на заявлението; - сумата от 150 лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
длъжникът е подал писмено възражение против заповедта за изпълнение. След
указание на съда, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, заявителят е предявил
исковете си за установяване на присъдените вземания. На дата 06.03.2017г. ДФ
„Земеделие“ е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
като от тази дата се счита предявен установителният иск по чл. 422 от ГПК, с
който се претендира установяване правото на ищеца да иска възстановяване на
изплатените по договора суми (чл. 88 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) следствие
от неизпълнението на задълженията на ответника по договора.
От писмените доказателства по
делото се установява, че на дата 29.04.2015г. ответникът Н.С.К. е подал пред
Държавен фонд „Земеделие“ заявление за получаване на държавна помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците по
две мерки за един транш – използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не
повече от 2,5 мг/кг и гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез
заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни
протеинови заместители и незаменими аминокиселини за 36900 броя птици – бройлери (л. 8). Той е
регистриран като земеделски производител от 10.01.2012г., с необходимата
заверка за 2015г., видно от представената регистрационна карта, издадена от
Областна дирекция „Земеделие град Добрич (л. 348). Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПЗП, земеделски производители са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. С факта на регистрацията на физическото лице като земеделски
производител не възниква нов правен субект и поради това възражението на
ответника, което е в смисъл, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения против него иск, защото е участвал в материалното отношение в
качеството си на земеделски производител, не е основателно.
Към заявлението ответникът е
приложил удостоверение по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД за регистрация на животновъден
обект № 36-1 от 21.04.2008г., издадено от ОДБХ град Варна, според което
птицеферма за отглеждане на птици за угояване (бройлери) в село Дончево, ул.
Пета № 71, с рег.номер 9160-0666, с капацитет 39872 броя птици, отговаря на
ветеринаромедицинските изисквания за подово отглеждане на бройлери за месо (л.
352). Приложен е контролен лист за проверка на животновъдния обект,
предназначен за отглеждане на бройлери, за спазване правилата за хуманно
отношение към тях (л. 353), както и всички други изискуеми по Указания за схема
за държавна помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците за 2015г. (л. 36 – утвърдени с решение на УС на ДФЗ с
протокол № 78 от 21.04.2015г., приложими към момента на подаване на заявлението
от ответника) документи, доколкото въз основа на заявлението е подписан договор
№ 08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“
(л. 12). Според т. 1.1. от договора, с него ДФ „Земеделие“ предоставя държавна
помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците през 2015г. на земеделски стопани за изпълнение на доброволни
ангажименти, поети за най-малко 5 години. Целта на помощта е да покрие разходи
при отглеждане на птиците, които надхвърлят съществуващите към момента
задължителни стандарти по член 5 от Регламент (ЕС) № 73/2009г. и Приложение ІІ
към него и други задължителни изисквания, наложени с вътрешното законодателство
по три възможни мерки, като страните по договора са приели за приложими двете
от тях, за които ответникът е подал заявлението. Общата сума, която ДФ
„Земеделие“ се е задължил да предостави на земеделския стопанин по двете мерки,
е в размер на 22000,79 лева. Размерът на помощта е изчислен на животинска
единица, при коефициент за превръщане на брой бройлери в животински единици от
0,003, на база дневна ставка (при 365 дни), съгласно таблица по т. 7 от
Указанията. Плащането на средствата е на един транш, за един оборот годишно за
бройлерите. Съгласно т. 1.9 от договора, изпълнението на ангажимента по т.1.1.
не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ през целия 5-годишен
период. Според т. 3.5. от договора, земеделският стопанин се задължава да
прилага мерките, за които е получил помощта за период от 5 години, считано от
датата на първото кандидатстване по съответната мярка. В раздел ІV от договора
са предвидени последиците при неизпълнение
на поетите от земеделския производител задължения. По т. 4.1. - при
констатиране на по-малък брой животни от заявените при кандидатстване, за които
са получени финансови средства, той възстановява съответната част от получената
помощ, ведно със законната лихва от датата на получаването им. По т. 4.2. – при
непредставяне на посочените в указанията за прилагане на схемата документи в
срок до 28.02.2016г., възстановява получените средства за съответната мярка,
ведно със законната лихва от датата на получаването им. По т. 4.3. – при
представяне на изискуемите документи в срок, но когато същите не съответстват и
не доказват изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти, възстановява
получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на
получаването им. По т. 4.5. – при констатиране на неизпълнение на мерките по
схемата в срока по т. 3.5., независимо от неговия характер и времетраенето на
извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката,
ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година. В
т. 4.7. е предвидено, че договорът не може да се променя по отношение на
страни, предмет на подпомагане, както и не са допустими прехвърляния на права и
задължения по него.
От писмените доказателства и
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява
изпълнението на задължението на ДФ „Земеделие“ за преведе по посочената от
земеделския стопанин банкова сметка сумата от 22 000,79 лева на дата 02.06.2015г.
С анекс № 1 към договора от 15.12.2015г. общата сума по двете мерки за
подпомагане е увеличена с 2693,43 лева, както и е изменена т. 1.4. от договора,
като е предвидено изплащане на помощта на два транша. Сумата по анекса е
преведена на земеделския стопанин на дата 21.12.2015г. – датата на постъпване
по банковата му сметка (така заключението на вещото лице).
На дата 10.02.2016г. е съставен
контролен лист от извършена проверка за прилагане на схемата за държавна помощ
по т.10.2 от Указанията от старши експерт при ДФ „Земеделие“ (л. 20). При
проверката не е участвал представител на ОДБХ, като с допълнителна бележка е
обяснено, че това се дължи на факта, че животновъдният обект е във владение на
друг собственик и не е населен с животни. От показанията на старши експерт Мирослав
И. се потвърждава посоченото от ответника в отговора, че контролният лист от
проверката не е съставен в животновъдния обект, който не е посетен на место.
Информацията, че обектът не е населен с животни е получена от самия земеделски
стопанин, а отразяването на изпълнението на ангажиментите през 2015г. е
направено въз основа на представените от него документи. В забележка ответникът
е пояснил, че животни в обекта не са налични към момента на проверката, защото
договорът за наем е прекратен предсрочно и обектът не е в негово владение.
Според отразеното в контролния лист, на извършилия проверката са представени
документи, въз основа на които той е направил констатации за изпълнение на
подпомаганите мерки. Такива са представени по делото (л. 361 – 374, 399 - 429) и
те са обсъдени от вещото лице по съдебно ветеринарната експертиза. От приетото заключение
с вх. № 21874 от 30.10.2019г. се установява, че ответникът е установил
отглеждането при спазване изискванията за прилагане на мерки за хуманно
отношение на бройлери в периода от март до 03.06.2015г., като от справка на л.
399 и посочените в нея, съответно приложени, ветеринарни свидетелства се
установява, че заредените в обекта птици бройлери са 36 900 броя (заредени
са на дати 12, 13 и 14 април 2015г., реализирани са в периода 18.05.2015г. –
01.06.2015г). Съдът не възприема посоченото от вещото лице, че при недоказана
реализация на минимум три оборота годишно помощта става изискуема. Подобно
условие не е поставено в договора или в указанията. То е въведено с указания,
утвърдени през 2018г., но не е относимо към процесния договор. Според
уточнението, направено от процесуалния представител на ищеца по делото,
документираното отглеждане на тези птици и то при спазване на поетите със
сключения договор ангажименти, не се оспорва от ДФ „Земеделие“. Поддържа се
обаче пълно неизпълнение по т. 4.1. от договора, защото към датата на съставяне
на контролния лист в обекта не е имало птици. Съдът намира, че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение на
задълженията му по договора в хипотезата на т. 4.1. от договора. Безспорно, към
10.02.2016г. обектът, в който той е заявил, че ще отглежда бройлери през
2015г., не е бил населен с животни – въпреки оспорването на контролния лист,
ответникът признава този факт, но от доказателствата по делото е установено, че
през 2015г. той е отглеждал еднократния капацитет на обекта за един оборот,
така, както го е заявил – 36 900 бройлера. Задължението за възстановяване
на съответната част от получените средства по т. 4.1. от договора възниква,
когато е констатиран по-малък брой животни от допустимия за подпомагане и/или
констатиран капацитет за един оборот и именно затова е предвидено, че се
възстановява съответната част от получените средства – съответна на непълния
капацитет за един оборот. Тези предпоставки по делото не се твърдят. Представените
от земеделския стопанин документи в срок са установили изпълнението на
задължението му за 2015г. за отглеждане на 36 900 птици, което означава,
че не е налице и хипотезата по чл. 4.3. от договора.
Поддържа се от ищеца в хода на
производството и в писмената му защита, че ответникът не е изпълнявал поетите
ангажименти през 2016г. В тази връзка се сочи, че ответникът не е уведомил
ищеца за прекратяването на договора за наем на фермата и поради това за невъзможността
си да продължи да отглежда в нея птици, не е представил доказателства за
настъпването на това обстоятелство, не е представил удостоверение за
регистрация на друг животновъден обект, в който да продължи да изпълнява
задълженията си по т. 10.3 от Указанията през 2016г. Съгласно т. 4.5. от
договора, при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.
3.5 (пет години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната
мярка), независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му,
земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със
законната лихва от датата на получаването им за съответната година. В тази
връзка на ответника е изпратено писмо с изх.№ 01-080-6500/33 от 16.03.2016г. с
указание да представи в 10-дневен срок документи, доказващи горните
обстоятелства и предупреждението, че при неизпълнение ще бъдат предприети
действия съгласно т. 10.5 от Указанията. Писмото е получено на 28.03.2016г. от земеделския
производител, който е отговорил с писмо с вх.№ 01-080-6500/33#2 от 03.05.2016г., към което е приложил заповед №
196/22.04.2016г. на директора на ОДБХ град Варна за обезсилване, считано от
22.04.2016г. на удостоверението за регистрация на обекта в град Девня и
удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/14252 от 05.06.2015г.,
номер на ЖО 9354-0291 в село Дончево, предназначен за отглеждане на подрастващи
кокошки носачки – стокови. На дата 26.04.2016г. ДФ „Земеделие“ е изпратил на
ответника покана за доброволно изпълнение изх. № 01-080-6500/33, с която го е
уведомил, че във връзка с чл. 4.1, 4.3 и 4.5 от глава ІV Отговорности на
сключения договор от 29.05.2015г., както и чл. 1.4 от анекса от 15.12.2015г.
към него, след установено неизпълнение, следва да възстанови сумата от 24694,22
лева, която е изискуема от момента на получаването й, ведно със законната лихва
от 02.06.2015г. до датата на издължаване. Посочена е банкова сметка ***.
Длъжникът е предупреден, че при липса на доброволно изпълнение, кредиторът ще
пристъпи към принудително събиране на вземането по съдебен ред. Писменото
искане за връщане на даденото по договора, следствие неизпълнение на
задълженията по него, съставлява изявление за неговото разваляне. Според
приетото от страните по договора, при неизпълнение на задълженията по него,
земеделският стопанин възстановява (връща) получените средства по мярката,
ведно със законната лихва от датата на получаването им. Страните са уредили, в
прилагане на правилото на чл. 9 от ЗЗД, последиците от неизпълнението на
задължението на стопанина, като изрично са посочили, че сумата подлежи на
връщане със законна лихва от датата на получаването й и възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни.
По делото няма спор, установява
се и от събраните писмени доказателства, че ответникът е подал заявление на
31.03.2016г. (л. 138) за подпомагане през 2016г. за отглеждане също на птици
бройлери в друг негов животновъден обект в село Дончево, за който обаче не е
представил всички изискуеми документи, в частност удостоверение за регистрация
на животновъдния обект за отглеждане на бройлери и контролен лист от извършена
проверка от БАБХ през 2016г. за изпълнени задължителни стандарти за хуманно
отглеждане на птиците. Подпомагане през тази година той не е получавал, като е
отглеждал, според заключението на вещото лице по съдебно-ветеринарната
експертиза подрастващи стокови носачки от хибрида ISA (кафяви). Доколкото отговорността на ответника за неизпълнение, предмет на
настоящото производство, е само за 2015г. и 2016г. (по изричното уточнение от
ищеца), доказателствата за дейността на ответника през следващите години следва
да бъдат обсъдени само, доколкото имат значение за изясняване предмета на
спора. На 15.02.2017г. ответникът е подал заявление (л. 164), с което е
кандидатствал за подпомагане по две мерки за отглеждане на 5063 броя
кокошки-носачки в обект в село Плачидол, с удостоверение за регистрация на животновъден
обект № 101/1629 от 27.01.2017г., с ветеринарен рег.№ 2BG 08 920. В контролен лист от 26.04.2017г. (л. 253) е констатирано, че при
отглеждане на птиците се спазват изискванията за хуманно отношение. В контролен
лист от 22.02.2018г. (л. 189 и 265) също е констатирано, че се спазва
изискването за хуманно отношение към птиците. За тази година на ответника не е
изплатена помощ. На 20.03.2018г. ответникът е подал заявление за помощ за
реализиране на доброволни ангажименти за хуманно отношение към птиците, с което
е кандидатствал за подпомагане по две мерки за 6983 броя кокошки-носачки в
обект в село Плачидол с ветеринарен номер рег.№ 2BG 08 920. В контролен
лист от 22-02.2019г. за извършена проверка е отбелязано, че през 2018г. в
обекта е имало едно зареждане на птици и че към момента той не е населен. Няма
данни да е платена помощ и за тази година.
Ищецът не е предоставил на
ответника през 2016г. помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към птиците. Според указанията за предоставяне на помощта
през 2015г., изпълнението на задълженията от страна на птицевъдите до края на
срока, не е обвързано с финансово подпомагане от страна на фонда за целия
период (т. 12. 3). В подаденото на 31.03.2016г. заявление ответникът е посочил,
че ще отглежда през тази година 24400 броя бройлери в животновъден обект в село
Д. с ветеринарен рег.номер 9354-0291, който обаче не е сертифициран за този вид
птици. За него има удостоверение за регистрация с номер 101/14252 от
05.06.2015г. за отглеждане на подрастващи кокошки носачки-стокови, за
продукция. Бройлери ответникът не е отглеждал през 2016г., въпреки, че е
посочил този вид птици в подаденото от него заявление. Няма данни в
стопанисвания от него обект да е извършена проверка и да е съставен контролен
лист за изпълнение на поети ангажименти. По повод подаденото от ответника
заявление, с писмо изх.№ 01-6500/9070 от 24.04.2016г., подписано от
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, той е уведомен за необходимостта
от допълнителни документи – контролен лист за проверка от БАБХ през 2016г. и
документи за зареждане и реализация на птиците в рамките на заявения капацитет.
Ответникът е отговорил с писмо с вх.№ 01-080-6500/33#2 от 03.05.2016г., с което е обяснил, че е предприел действия за закрива на
обекта с номер 9160-0666, което е извършено със заповед номер 196/22.04.2016г.,
както и че ще отглежда през 2016г. друг вид птици (подрастващи кокошки носачки)
в обект с номер 9354-0291, който в момента не е зареден; посочил е още, че е
започнал процедура за промяна предназначението на обекта и едва след
приключването й ще може да получи контролен лист от проверка на ОДБХ Д. за
изпълнение на стандартите за хуманно отглеждане на птици. Няма данни последното
да е извършено. От представените по делото ветеринарно-медицински свидетелства
се установява, че на 15.08.2016г. ответникът е заредил във фермата си в село Д.
12 000 женски еднодневни пилета и че на 12.12.2016г. е предал за доотглеждане
(не за продажба – реализация) на друг земеделски производител 11 250
стокови носачки. Вещото лице по съдебно-ветиринарната експертиза не е
отговорило на поставения въпрос дали при отглеждане на вида птици през 2016г.
ответникът е спазвал съответните изисквания на мерките за хуманно отношение,
защото той не е представил доказателства за съдържанието на използваните
фуражи.
Правният спор от една страна е
концентриран върху това дали посочените в договора вид птици – бройлери,
обвързват земеделския производител да отглежда по хуманен начин единствено бройлери
през целия пет годишен период, а от друга - дали в резултат на неотглеждането
на птици за една година, за фонда възниква право да иска от птицевъда връщане
на всичко получено по договора от момента на неговото сключване. Поради
несъвпадащите позиции на двете страни относно вида на престацията и последиците
от частичното във времево измерение неизпълнение на задълженията на ответника, е
необходимо да се извърши тълкуване на разпоредбите на договора във връзка с
указанията за схемата на държавна помощ, като неразделна част от него, с оглед постигнатото
при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.
Прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД предполага отделните договорни
уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и
обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Видно от самото заглавие
на договора, същият е за предоставяне на държавна помощ за 2015г. В договора са
изброени всички видове птици, за чието отглеждане по хуманен начин, може да се
изплаща помощ. Посочването в договора на съответния брой птици съответства на
подаденото преди неговото сключване заявление от страна на земеделския
производител. За всяка следваща година страните следва да сключат анекс за
подпомагане отново въз основа на подадено от земеделския производител заявление
с посочен капацитет на обекта, брой на птиците. През 2017г. и 2018г. ответникът
е подавал заявления за отглеждане на кокошки, а не на бройлери и фондът е
отчитал в съставените контролни листи изпълнението на поетите ангажименти,
съобразно заявеното от него. Това налага извода, че със сключване на договора
за птицевъда не е възникнало задължение през целия петгодишен срок да отглежда
само и единствено бройлери. След като предметът на договора е свързан с хуманно
отношение към птиците, които подробно са изброени както в договора, така и в
указанията за предоставяне на помощта, то единствено от волята на птицевъда
зависи за отглеждане на кой вид от изброените птици през съответната година ще
подаде заявление за получаване на помощ и в случай, че във основа на
заявлението бъде сключен допълнителен анекс, за него ще възникне задължение за
прилагане на съответните мерки за хуманно отношение към тези птици. Противното
би означавало за срок от пет години птицевъдът да бъде задължен да отглежда единствено
и само посочения през първата година на кандидатстване вид птици, без значение
дали това е обективно възможно. Помощта се предоставя за покриване на
допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с доброволните ангажименти
по хуманното отглеждане на птици (това е предметът на договора, който не може
да се променя според т. 4.7.), поради което ако през съответния пет годишен
период за птицевъда стане неизгодно да отглежда посочения при първото
кандидатстване вид птици, същият би могъл да преустрои фермата си и да отглежда
друг вид птици, от които да реализира печалба. По тези съображения съдът не
споделя довода на ищеца, че задължението за ответника да отглежда през
петгодишния период по хуманен начин птици е било ограничено от вида, посочен
при подаване на първото заявление за кандидатстване за помощ – бройлери. Той би
бил изправна страна по договора, ако отглежда някои от посочените в Указанията
видове птици, при спазване на поетите ангажименти за хуманно отношение. Но,
както беше посочено по-горе, ответникът не е подал заявление, че през 2016г. ще
отглежда подрастващи кокошки-носачки, а е посочил, че и през тази година ще
отглежда бройлери в друг обект; бройлери през 2016г не са отглеждани, а
ответникът не представи по делото доказателства за това, че при отглеждане на
подрастващите кокошки-носачки през 2016г. е прилагал мерките по т. 7.1. от
Указанията – за използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от
2,5 мг/кг. и че при храненето на птиците е замествал животинските протеини от
бозайници и рибно брашно с протеинови заместители и незаменими аминокиселини.
Не може да служи като доказателство за това представената от него писмена
декларация от ветеринарен лекар (л. 132) – контролната дейност по Наредба № 25
от 14.12.2005г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане
на кокошки носачки е
възложена на контролните органи на НВМС (сега
БАБХ), а не на ветеринарния лекар. Изпълнението подлежи на доказване със
съответните документи – минимум четири лабораторни анализи на фуража за
доказване на нивото на деоксиниваленол за годината, дневник за отбелязване на
температурата в сградата, фактури за закупуване и поставяне на репелентни и
инсектицидни приспособления за унищожаване на насекоми и на адсорбенти;
декларация от доставчика на фуража, че доставяният от него фураж не съдържа
животински протеин; декларация от птицевъда, че не влага животински протеини в
изпозваните фуражи за целия период на отглеждане. Тези доказателства ответникът
следваше да представи по делото, а също и на вещото лице при изпълнение на
възложената му задача. При изслушването си в съдебното заседание експертът
пояснява, че отговор на този въпрос не може да бъде даден поради непредставяне
на доказателства от страна на ответника. Такива частично се съдържат по делото
– това са документите, които са приложени към заявление от 31.03.2016г. Налице
са обаче само част от необходимите документи (л. 150 – 158) – декларация от
доставчика на фуража (изрично за кокошки-носачки), декларация от земеделския
производител, един протокол за лабораторно изпитване от 07.03.2016г. (към
датата на заявлението). Липсват допълнителни лабораторни анализи на фуража за
доказване на нивото на деоксиниваленол за годината, дневник за отбелязване на
температурата в сградата, фактури за закупуване и поставяне на репелентни и
инсектицидни приспособления за унищожаване на насекоми и на адсорбенти.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не е бил уведомен, че подпомагането по мярката приключва през
2017г., както и че той е поставен в неравностойно положение, защото е поел
ангажимент при подписване на договора за петгодишен период, при липсата на
насрещен такъв за фонда. В т. 12.3 от Указанията изрично е посочено, че
държавната помощ е със срок на прилагане 31.12.2017г.; земеделските стопани се
задължават да прилагат мерките в срок от 5 години, а изпълнението на ангажимента
от тях не е обвързано с финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ през целия
5-годишен период.
Или, въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си за
2015г., но не е доказал изпълнението на същото за 2016г. – не е отглеждал заявените
от него птици бройлери; не е доказал да е спазвал изискванията за хуманно
отношение към отглежданите през 2016г. подрастващи стокови носачки (според
пояснението от вещото лице в съдебно заседание приложимите изисквания са като
за кокошки-носачки). Поставя се въпросът дали неизпълнението на доброволното
поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците през една от годините
(само 2016г. подлежи на коментиране, доколкото ищецът изрично заявява, че
претендира реализиране на отговорността на ответника за неизпълнение на
задълженията му през 2015г. и 2016г., но не и през 2017г. и 2018г.) поражда
задължението на земеделския стопанин да възстанови на фонда всички получени
помощи по мярката, или само получените за съответната година на неизпълнението.
В тази връзка съдът приема, че за фонда не възниква право да иска от птицевъда
връщане на всичко получено по договора от момента на неговото сключване, а само
авансово полученото за съответната година, през която не са отглеждани птици. Съгласно
т. 3 от Указанията, помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни
разходи или пропуснати ползи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти,
поети за най-малко 5 години. Тя се предоставя на птицевъдите, които се ангажират
да прилагат една или повече от мерките за период от най-малко пет години. Ето
защо ясно е, че при кандидатстване за подпомагане по тази схема, всеки птицевъд
поема задължението да прилага мерките, за които е предвидено подпомагането, за
този период. Изпълнението обаче се отчита за всеки период отделно, както и
подпомагането се извършва за всяка година, в зависимост от заявените птици за
отглеждане и мерки за прилагане. Следователно и неизпълнението на част от
задълженията не съставлява пълно неизпълнение на поетите ангажименти, а
санкцията за неизпълнението следва да бъде съответна на него. В такъв смисъл е
разпоредбата на т. 10. 6. от приетите през 2015г. Указания на УС на фонда,
според която при неизпълнение на задължението за прилагане на мерките, за които
е получена помощта (т. 10.3.), земеделският стопанин възстановява получените
средства за неизпълнение на мярката, ведно със законната лихва, за съответната
година (така решение № 227 от 12.10.2018г. на ВнАС по в. т. д. № 259/2018г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 522 от 20.11.2019г. по
т.д.№ 317/2019г. на ВКС, ТК, Първо отделение). Между страните няма спор, че
през 2016г. не е получавана държавна помощ, поради което за съответната 2016г. ответникът
не дължи на фонда възстановяване на парични суми, което обуславя извода на съда
за неоснователност на иска, с който се претендира реализиране на отговорността
на земеделския стопанин за неизпълнение на поети с договор №
08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за
реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ и
анекс към него от 15.12.2015г. по т. 4.1., 4.3. и 4.5. от договора. По тези
съображения исковете следва да бъдат отхвърлени.
В резултат от изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 120 лева възнаграждение за
вещо лице и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Последното не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото и установения минимален размер от 1677,49 лева по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавен фонд “Земеделие” със
седалище в град София, бул. ”Цар Борис ІІІ” № 136, с която против Н.С.К. ЕГН **********,***, са
предявени по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за
установяване вземанията на ищеца, за които е издадена въз основа извлечение от
счетоводни книги по договор № 08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на
държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно
отношение към птиците“ и анекс към него от 15.12.2015г. заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч.гр.д. № 864/2017г. по описа на
ДРС, а именно:
- сумата от 24694,22 лева, представляваща главница по
договор 08/531305/0044536/29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ
за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ (в размер на 22 000,79 лева) и анекс към него от 15.12.2015г. (в
размер на 2 693,43 лева), ведно със законната лихва от 10.03.2017г. (съобразно
искането) до окончателното изплащане;
- сумата от 3906,96 лева, представляваща лихва за забава
върху размера на вземането по договора за периода от 02.06.2015г. до
10.03.2017г.;
- сумата от 329,23 лева, представляваща лихва за забава
върху размера на вземането по анекса за периода от 21.12.2015г. до 10.03.2017г.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” със седалище в град
София, бул. ”Цар Борис ІІІ” № 136, да
заплати на Н.С.К. ЕГН **********,***,разноски в размер на 120 лева
възнаграждение за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение в размер на
1800 лева
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :