№ 701
гр. Варна, 09.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500567 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В.ия“ ЕООД, вх. №
7522/02.12.2022г. и насрещна въззивна жалба с вх. № 25109/27.10.2022г. на Л.
Н. Т. в качеството й на ЧСИ с рег. № 713 и район на действие ОС - Варна,
против постановеното по гр.д. № 2422/2021г. решение № 946/14.07.2022г. на
ОС – Варна, с което Л. Н. Т., в качеството й на ЧСИ с рег. № 713 и район на
действие ОС- Варна е осъдена да заплати на „В.ия“ ЕООД сумата от 5 400 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие
на незаконосъобразно проведено от нея принудително изпълнение по изп.
дело № 20127130400004 чрез продажба на собствен на длъжника недвижим
имот, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /01.10.2021г./ до окончателното изплащане, като искът
е отхвърлен за разликата над 5 400 лв. до пълния претендиран размер от
132 120.66 лв.; както и да заплати сумата от 2 661 лв., представляваща
дължима законна лихва за забава върху сумата на претендираното
обезщетение за периода от 23.11.2016г. до 01.10.2021г., като искът е
отхвърлен за разликата над 2 661 лв. до пълния претендиран размер от
40 259.90 лв., както и за периода от 03.10.2016г. до 23.11.2016г., на основание
чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД.
Въззивникът „В.ия“ ЕООД обжалва решението в частта, в която
исковете му претенции са отхвърлени за горницата над присъдените суми до
предявените размери. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в тази му част. Сочи, че съдът се е позовал на
съдебна практика относно нищожността на действията на съдебния
изпълнител след настъпила перемпция, като същевременно необосновано е
1
формирал извод за липса на незаконосъобразност на същите действия,
цитирайки решение в противоречие на константната съдебна практика по
въпроса. Оспорват се изводите, че искането за нов способ след настъпила
перемпция задължава съдебния изпълнител да изпълни искания способ
поради подчинеността на намиращия се в него изпълнителен лист, както и че
единствената правна последица от перемпцията се изразява в образуване на
ново дело по новото искане, че новото искане прекъсва давността,
независимо дали в старото или ново дело, но във всички случаи е длъжен да
изпълни искането. Излагат се доводи, че е недопустимо съдебният
изпълнител да продължи изпълнението по прекратено по право изпълнително
дело, а отделно от това липсва подадена от взискателя молба за образуване на
ново изпълнително дело. Счита се, че на основание чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК
и разясненията по ТР № 2/2013г. на ВКС същият е длъжен служебно да
вдигне наложените запори и възбрани според. В този смисъл се излагат
твърдения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по
извършване на публичната продан и с които действия е причинена вреда на
дружеството, изразяваща се в пазарната стойност на продадения имот.
Оспорва се и извода на съда относно давността на вземанията по
изпълнителния лист, като излага подробни доводи в тази насока. За
неправилна намира и преценката на съда относно пазарната стойност на
продадения имот, което рефлектира и по отношение на приетия размер на
вредата. Твърди се още, че съдът не е обсъдил всички негови твърдения за
допуснатите от ЧСИ процесуални нарушения в хода да производството,
довели до причиняване на вредата. Намира за неправилен извода на съда, че
липсва причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение
на ЧСИ и настъпилия от това вредоносен резултат. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на ищеца.
С подадената в срока по чл.263 ГПК насрещна въззивната жалба ЧСИ Л.
Н. Т. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да
заплати на „В.ия“ ЕООД сумата от 5 400 лева, обезщетение за вреди, ведно
със сумата от 2 661 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 23.11.2016г. – 01.10.2021г. Изложените в жалбата оплаквания са за
недопустимост, неправилност и необоснованост на решението в тази му част.
Навеждат се аргументи, че съдът не е отчел настъпилата погасителна давност
за вземането на ищеца по предявения иск и акцесорните претенции. Твърди
се, че не е отчетено и направеното от ищеца уточнение относно периода, за
който се претендира лихва за забава и съдът се е произнесъл за различен от
заявения период. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната от нея
част, в евентуалност да измени същото в частта относно лихвите като се
присъдят такива само за периода от 01.10.2018г. до 01.10.2021г. в размер на
1 645.50 лв. В тази връзка са направени и искания по доказателствата, а
именно за приемане на писмени доказателства - лихвен лист, изготвен чрез
www.calculator.bg относно размера на законната лихва за периода от
2
01.10.2018г. до 01.10.2021г., а в евентуалност за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, която да изчисли следващата се върху сумата от 5 400
лева лихва за този период.
В срок е постъпил отговор само по подадената от „В.ия“ ЕООД
въззивна жалба и с който ответната страна я оспорва като неоснователна.
Изложени са подробни аргументи срещу наведените оплаквания, както и
доводи по съществото на спора. По повод събраните в първоинстанционното
производство доказателства относно пазарната стойност на продадения
недвижим имот са изложени доводи, че не следва да бъде кредитирано
заключението по повторната СТЕ на в.л.Ангелов. В подкрепа на тези доводи е
направено и искане за приемане на представени с отговора писмени
доказателства, за които се сочи, че неправилно не са били приети от
първоинстанционния съд. Твърди се, че същите са относими към релевантния
за спора въпрос относно действителната пазарна стойност на имота и
приемането им е поискано именно във връзка с депозираното от това вещо
лице заключение.
Така докладваните жалби са подадени в срок, от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите следва да
бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване
на указания на страните досежно правната квалификация на исковете,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства.
Въззивникът „В.ия“ ЕООД не е направил искания по доказателствата.
Относно исканията на ЧСИ Т., обективирани в насрещната й въззивна
жалба, съдът намира, че разполага с необходимия изчислителен програмен
продукт за определяне на законната лихва, поради което не е необходимо
приобщаването на представената справка, респ. провеждането на ССЕ.
Относно представените с отговора й писмени доказателства съдът
намира, че относими към предмета на спора се явяват само публикуваните в
ДВ Заповед № РД-77/28.01.2013г. и Заповед № РД-132/10.02.2012г., както и
представените два нотариални акта за извършени разпореждания с имоти в
ЗВКО „Чайка“ от 2016г. и 2018г. Тези доказателства са били своевременно
представени в с.з., в което е изслушано заключението на в.л. Ангелов и са във
връзка с проверка неговите изводи относно пазарната оценка на продадения
по изпълнителното дело имот. Поради това и на основание чл.266, ал.3 ГПК
искането за тяхното приемане следва да бъде уважено.
Останалите писмени доказателства не могат да бъдат използвани за
проверка на заключението, доколкото съставляват заключения на вещи лица
по други дела, които не могат да бъдат ценени, решения по делбени
производства, постановления за възлагане и разпоредителни сделки към
периоди, значително отдалечени по време от 2016г., когато е реализирана
публичната продан на процесния имот. Поради това и искането за тяхното
3
приемане следва да бъде оставено без уважение.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото извлечения от
публикации в ДВ на Заповед № РД-77/28.01.2013г. и Заповед № РД-
132/10.02.2012г., нотариален акт № 100, том 4, д. № 599/2016г. на нотариус с
рег. № 594 и скица към него № 15-423424-26.08.2016г. и нот.акт № 63, том 2,
д. № 208/2018г. на нотариус с рег. № 572 и скица към него № 15-56574-
30.01.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ЧСИ Л. Т. за приемане на
останалите писмени доказателства, представени с отговора й, за приемане на
представената с насрещната й въззивна жалба справка – лихвен лист, както и
за назначаване на ССЕ относно изчисляване размера на законната лихва.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.02.2023г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4