№ 14466
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110139379 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. П. П., чрез адв. С. Ч.,
срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата в размер на 50000 лева – частично от 100000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 11.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до датата на окончателното изплащане на дължимата сума, и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 233,32 лева, представляваща обезщетение за
причинени от същата трудова злополука имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение от получените наранявания, ведно със законната лихва върху от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че ищцата постъпила на работа в ответното дружество на
длъжност „отчетник/измервателни уреди“ по силата на трудов договор № ТД-ЧР-36/
12.03.2020 г. На 11.05.2020 г., около 12,30 ч. Т. П. посетила къща в с. Богьовци, общ.
Костинброд, за да отчете потребената електрическа енергия. Собственичката на имота
настояла ищцата да влезе в двора, за да отчете трите електромера, като я уверила, че кучето,
от което се притеснява, било прибрано и заключено. На излизане от двора ищцата била
нападната и нахапана по краката в областта на глезените от домашното куче на
собственичката. След инцидента пострадалата била откарана незабавно в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където лекарите установили открити рани и оток в областта на двата глезена.
Твърди, че настъпилата злополука се отразила изключително тежко на ищцата както поради
силната физическа болка, която изпитвала, така и поради ужаса и силния стрес от
1
преживяното. Около 3 месеца след злополуката пострадалата спазвала постелен режим, тъй
като не можела да стъпва на краката си, а след това се придвижвала с помощта на патерици.
Отслабнала с около 30 кг., станала страхлива, несигурна и нервна. Преживеният стрес
отключил и други здравословни проблеми, които наложили оперативно лечение. Във връзка
с проведеното лечение от получените травматични увреждания ищцата направила разходи,
които също следвало да бъдат възстановени. Твърди, че с влязло в сила Разпореждане №
29562/21.05.2020 г. на длъжностно лице при НОИ злополуката с ищцата била призната за
трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез юрк. Ф. Г.. Процесуалният представител оспорва
изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че работодателят
предприел всички възможни превантивни мерки за недопускане на подобни злополуки. На
ищцата били проведени начален, периодичен и извънреден инструктаж за безопасна работа,
като й било предоставено и защитно средство – спрей против кучета. Освен това в деня на
инцидента Т. П. била предупредена от двама свои колеги да не влиза в процесния имот, тъй
като в него има агресивно куче, което може да я нападне и ухапе, а да постави код 3401 –
липса на достъп до СТИ и да опише причината. П. не се съобразила с тези задължителни за
нея като стажуващ отчетник указания и самоволно влязла в имота, за да отчита показанията
на електромерите. С тези свои действия сама се поставила в риск и проявила груба
небрежност, в резултат на която настъпила и процесната трудова злополука. В тази връзка
прави възражение за съпричиняване в размер на 100 % и наличие на изключителна вина на
пострадалата за настъпване на инцидента. Оспорва предявения иск и по размер като
прекомерен и изключително завишен. В тази връзка оспорва изложените в исковата молба
твърдения, че в резултат на трудовата злополука ищцата развила душевно разстройство,
отслабнала с около 30 кг. и се отключили допълнителни здравословни проблеми. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между получените при процесния инцидент
увреждания и направените разходи за лечение, като възразява, че същите не били
предписани от лекар. На основание чл. 200, ал. 4 КТ прави искане за приспадане от
дължимото обезщетение на изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение по
застраховка „Трудова злополука“ в размер на 240,66 лева. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
В предоставения им от съда срок третите лица – помагачи К. А. Б. и А. П. Б. са
изразили становище по предявените искове чрез адв. Б.. Процесуалният представител
оспорва изцяло предявените искове. Изразява становище, че с поведението си ищцата била
допринесла за настъпване на трудовата злополука като допуснала груба небрежност.
Служителката не се съобразила нито с проведения от работодателя инструктаж за безопасна
работа, нито с нарежданията на нейните ръководители да не влиза в процесния обект поради
2
наличие на опасно куче, което може да я нападне. Затова определя процента съпричиняване
на вредоносния резултат на 80. Оспорва претенцията на ищцата и по размер като
прекомерно завишена и неотговаряща на критерия за справедливост на обезщетението. По
отношение на претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди възразява,
че не били представени доказателства за необходимостта от закупуване на процесните
лекарства. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищцата искове.
В съдебно заседание ищцата Т. П. П., редовно призована, се явява лично и с адв. Т..
Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба и оспорва отговора на
ответника и становището на третите лица – помагачи. В хода на устните състезания моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. От събраните по
делото доказателства се установявало, че ищцата добросъвестно изпълнила трудовите си
задължения и отчела показанията на електромерите в процесния имот след като била
повикана и допусната от собственика му. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която
излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител оспорва изцяло исковата
молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания адв. Караджов моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недоказани по
основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя
списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която подробно мотивира направените
възражения.
Третите лица – помагачи К. А. Б. и А. П. Б., редовно призовани, не се явяват лично,
представляват се от адв. Д. и адв. Г.. Процесуалният представител поддържа депозираното
становище по предявените искове. В хода на устните състезания моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищцата като недоказани и
неоснователни. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в
подкрепа на направените оспорвания.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Съгласно Заповед № CD-ORD-4543/17.08.2015 г. на директора на Дирекция „Мерене и
управление на данни“ на ответното дружество отчитането на консумираната ел. енергия от
битовите и стопанските потребители се извършвало с индивидуални ръчни терминали.
Всички точки на измерване задължително се посещавали. При посетен обект, когато не
можело да се снемат показанията от конкретен електромер, в поле „Аномалии“ се
отбелязвал код, който посочвал причината за неотчитане на СТИ, а в полето за показания не
3
се записвало нищо. На видно място при обекта задължително се поставяло съобщение за
това на коя дата бил посетен и че не бил осигурен достъп за отчитане. При невъзможност да
се отчете електромер, до който нормално имало достъп, чрез ръчния терминал задължително
се правела снимка (снимки) и се записвала забележка, описваща причината, непозволяваща
реален отчет. В тези случаи трябвало да се използват кодове от 3401 („Няма достъп до СТИ
в обитаем обект – генерират се прогнозни показания“) до 3408. При наличие на особености,
свързани с достъпа до електромера (куче, ключ в съседи и др.) в позиция „Заявка за
промяна“, поле „Дп.ММ“ се записвал кратък пояснителен текст. Забранено било в това поле
да бъде попълвана информация, свързана с това дали обектът бил обитаем, достъпен,
разрушен или не е открит, която касае кодове за аномалии от 3401 до 3408.
Не се спори между страните, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на инцидента – 11.05.2020 г. между страните
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала
длъжността „отчетник/измервателни уреди“ в Дирекция „Мерене и управление на данните“
в оперативен център София област на ответното дружество. Посоченото обстоятелство се
потвърждава от приложения към исковата молба трудов договор № ТД ЧР – 36/12.03.2020 г.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
„отчетник/измервателни уреди“, някои от основните трудови функции и конкретни
задължения на ищцата били следните: извършвала всякакви трудови дейности, свързани с
отчитане на средствата за търговско измерване и тяхното редовно предаване за обработка,
валидиране и фактуриране; отчитала средствата за търговско измерване по утвърден график,
като не се разрешавало приемане на показания на електромери по друг начин, освен
отчитане на място; персонално отговаряла за подадените от нея показания; извършвала
визуален контрол на средствата за търговско измерване, тарифните превключватели и
свързващите проводници.
Със Заповед № CD-ORD-1684/17.03.2020 г. на директора на Дирекция „Мерене и
управление на данни“ на ответното дружество било наредено постъпилата на работа на
16.03.2020 г. Т. П. да премине обучение за срок от три месеца по безопасните методи на
работа на новото работно място, а след преминал етап обучение да премине стажуване за
срок от шест месеца до достигане на минимално изискуемата за длъжността
квалификационна група. Ищцата била прикрепена да работи под ръководството и
отговорността на Цецка Бориславова Никудимова и Петър Райчев Г. – и двамата на
длъжност „отчетник/измервателни уреди“. Съгласно т. 7 от заповедта обучаваният имал
право да извършва визуално снемане на показания на средства за търговско измерване и да
ги вписва в преносим терминал под ръководството на обучаващия. Видно от отбелязване в
заповедта, ищцата получила препис от нея срещу подпис.
От извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
(Инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж) се
установява, че на Т. П. били проведени следните инструктажи: на 16.03.2020 г. –
първоначален инструктаж на работното място; на 08.04.2020 г. – периодичен и извънреден
4
инструктаж; на 20.07.2020 г. – периодичен инструктаж. Посочените обстоятелства са
удостоверени с подписите на провелия инструктажа и на инструктирания служител.
Видно от представен личен инвентарен картон за отчитане на ММА – машини,
инструменти и оборудване, през м. 04.2020 г. работодателят предал на ищцата 1 брой спрей
против кучета.
Не е спорно обстоятелството, че на 11.05.2020 г., при отчитане на електромерите в
къща в с. Богьовци, общ. Костинброд ищцата била нападната и нахапана от домашно куче, в
резултат на което получила открити рани по двата глезена. Видно от декларация за трудова
злополука вх. № 421 от 20.05.2020 г., работодателят декларирал злополуката пред ТП на
НОИ.
С Разпореждане № 29562 от 21.05.2020 г. на длъжностно лице при Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – София град злополуката, станала с Т. П.
П. на 11.05.2020 г., била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 048866 се установява, че на 11.05.2020 г. в
14:09 ч. ищцата постъпила в Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с
диагноза открити рани в областта на двата глезена след ухапване от куче по време на работа.
Раните били обработени и бил поставен ТАП. Ищцата била изписана в 15:09 ч. с мнение за
временна неработоспособност.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 310/2020 г., издадено на 15.05.2020 г.
от Клиника по съдебна медицина и деонтология на „УМБАЛ „Александровска“ ЕАД,
обективното съС.ие на пострадалата било следното. В областта на петата на дясното ходило
имало разпръснати три повърхностни рани с неправилни форми, неравни и дискретно
кръвонаседнати ръбове, заоблени ъгли. Друга, подобна по морфология рана, имало и по
гръбната повърхност на дясното ходило. Областта на външния глезен на десния крак, както
и външният ръб на дясното ходило били обхванати от изразен мековат оток с неправилна
форма, в границите на който имало кореспондиращо му по форма и размери кръвонасядане
с бледо синкав цвят. В областта на долната трета на лявата подбедрица, левия глезен и
проксималните 2/3 на дясното ходило имало наложена бинтова превръзка. Съдебният лекар
заключил, че тези травматични увреждания били получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквато характеристика
имали и кучешките зъби, и можело да се получат по време и по начин, както съобщавала
пострадалата.
По делото са представени 12 броя фискални бонове за закупени от ищцата лекарства и
медицински консумативи, както и за заплатени манипулации и потребителски такси през
периода от 13.05.2020 г. до 07.07.2020 г. на обща стойност 172,08 лева. Освен това са
представени: фискален бон от 15.05.2020 г. на стойност 9,24 лева за заплатени копирни
услуги; фактура № ********** от 15.05.2020 г., издадена от „УМБАЛ Александровска“
ЕАД, и фискален бон към нея на стойност 40 лева за заплатена такса за преглед на живо
лице при лека телесна повреда с издаване на съдебномедицинско удостоверение, и фактура
5
№ ********** от 19.06.2020 г., издадена от „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, и фискален
бон към нея на стойност 12 лева за получаване на CD от Клиниката по образна диагностика
по желание на пациента.
От представени по делото 4 броя болнични листове, както следва: болничен лист №
Е20200837071, издаден на 11.05.2020 г. за периода от 11.05.2020 г. до 17.05.2020 г. (7
календарни дни); болничен лист № Е20200837083, издаден на 18.05.2020 г. за периода от
18.05.2020 г. до 24.05.2020 г. (7 календарни дни); болничен лист № Е20201389503, издаден
на 26.05.2020 г. за периода от 25.05.2020 г. до 19.06.2020 г. (26 календарни дни); и болничен
лист № Е20201389738, издаден на 23.06.2020 г. за периода от 20.06.2020 г. до 19.07.2020 г.
(30 календарни дни), се установява, че във връзка с получените при процесната трудова
злополука увреждания ищцата ползвала общо 70 календарни дни отпуск за временна
неработоспособност.
Видно от декларация за даване или промяна на съгласие от 03.09.2020 г. и декларация-
съгласие по чл. 272 КТ за удръжки от трудово възнаграждение и обезщетения от същата
дата, Т. П. поискала издаване на карта по програма МултиСпорт на служител, като се
съгласила дължимата месечна цена в размер на 45 лева да бъде удържана от месечното й
трудово възнаграждение, считано от месец октомври.
От епикриза, издадена от „Първа акушеро-гинекологична болница за активно лечение
„Света София“ ЕАД, се установява, че ищцата постъпила в болницата на 27.01.2021 г. с
окончателна диагноза: доброкачествено новообразувание на млечната жлеза. Съгласно
снетата анамнеза пациентката била от една година с установена ту формация на лявата
гърда, която постепенно нараснала до 3 см., и била насочена за оперативно лечение. Ищцата
била изписана на 29.01.2021 г. в добро общо съС.ие, със заздравяла и спокойна оперативна
рана.
Видно от амбулаторен лист № 000000000547 от 11.07.2022 г., при разговор с лекар-
специалист по темата за кучетата и преживения инцидент ищцата ставала напрегната,
връщала се към травмата и преживявала някои от моментите. Съществували данни за
тревожно-вегетативна симптоматика. Била назначена терапия с медикаменти при нужда.
Представен е и амбулаторен лист № 222078054С56 от 26.07.2022 г., от който се
установява, че ищцата отишла на преглед при ортопед с оплаквания от затруднено движение
на лява глезенна става и изтръпване в областта на глезена. Страданието датирало от около
година след ухапване от куче. Лекарят установил болезнена дорзифлексия в лява глезенна
става и белези от ухапване. На ищцата била назначена терапия с Милгама Н и била
направена препоръка за стречинг и кинезитерапия.
Не се спори между страните, че Т. П. била сред работниците и служителите, по
отношение на които между ответното дружество и „Дженерали Застраховане“ АД имало
сключен договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“, по която на
пострадалата било изплатено обезщетение в размер на 240,66 лева за настъпилия на
11.05.2020 г. инцидент по време на работа.
6
Видно от писмо на ТП на НОИ – София град от 07.08.2023 г., за периода от 11.05.2020
г. до 19.07.2020 г. на ищцата били изплатени обезщетения за временна неработоспособност в
общ размер на 1941,46 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата са разпитани свидетелите Ю. А. А., С. Д. Б. и И. Х. Х., а по искане на ответника –
свидетелите В. С. С. и П. Р. Г.. От показанията на В. С. и П. Г. се установява, че в деня на
инцидента тримата с ищцата отишли в с. Богьовци. Свидетелите й показали района, като
обърнали специално внимание на процесния имот, тъй като знаели, че в него има зло куче.
П. Г. предупредил ищцата, че първо трябва да се увери, че кучето е прибрано или вързано и
само тогава и то ако собственикът е там, може да влезе в имота и да отчете електромерите.
През мрежата се виждало всичко. Ако кучето не е прибрано, тогава се поставял код 3401 и
реален отчет не се извършвал. След като й обяснили всичко, двамата свидетели оставили Т.
П. да си върши работата в с. Богьовци, а те отишли в с. Бучин проход също да отчитат
показания. От думите на свидетеля И. Х. се установява, че срещнал ищцата в селото, докато
се разхождал с приятелката си и нейното куче. Видял я, че стои пред един двор, а от
вътрешната страна на портата се подпирала пълна възрастна жена с патерици. След това
двете влезли през портата. След 5-10 минути свидетелят чул от този двор суматоха и после
писъци. Впоследствие Х. разбрал, че докато ищцата отчитала електромерите в къщата,
кучето излязло от помещение или се отвързало и я нападнало. Свидетелят П. Г. установява,
че известно време след като са я оставили в с. Богьовци ищцата му се обадила и му казала,
че е била ухапана от куче. С. и Г. веднага се върнали в селото и след като се убедил, че
кучето е прибрано, П. Г. влязъл в имота. Намерил пострадалата вътре в къщата в тежко
съС.ие. Помогнал й да се изправи, пренесъл я до служебния автомобил и незабавно я
откарал в „Пирогов“. След няколко часа я прибрал у тях. А свидетелката С. останала в с.
Богьовци, за да довърши отчитането на електромерите в селото.
От показанията на свидетелите Ю. А. и С. Б. се установява съС.ието на пострадалата
след инцидента – и двата й крака били бинтовани, като единият бил по-зле, с голям оток.
През първите дни след случилото се П. непрекъснато плачела – и от стреса, и от болките,
които изпитвала. Не можела да спи и да се придвижва без чужда помощ. След три месеца се
върнала на работа. Започнала да спортува, като отслабнала с 30 кг., защото от тежестта
кракът я болял и отичал. Според двамата свидетели последиците от преживяното не били
преодолени и към настоящия момент – ищцата изпитвала силен страх при появата на куче, а
при по-продължително движение я заболявал кракът.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че В. С. и П. Г. и към настоящия момент са
служители на ответното дружество, а Ю. А. и С. Б. са приятели на ищцата не е основание
само по себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията
на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Показанията на свидетелите, освен че се допълват
7
взаимно, напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал,
като съдът няма основание да смята, че при някой от тях липсват способността и желанието
вярно да възприеме фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищцата съдебномедицинска експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото доказателства и извършен личен преглед на пострадалата.
От заключението се установява, че при процесната трудова злополука ищцата получила
следните увреждания: разпръснати три повърхностни рани с неправилни форми по петата
на дясното ходило; подобна по морфология рана по гръбната повърхност на дясното ходило;
изразен травматичен оток и кръвонасядане в областта на външния глезен на десния крак,
както и външния ръб на дясното ходило, достигащо до проксималната фаланга на пети
пръст на същия крак; рани в областта на вътрешен и външен глезен на ляв крак с
травматичен оток на ходило и подбедрица. С оглед характерната форма и локализация на
нараняванията вещото лице приело, че те били типични за ухапване от куче. От
нараняванията пострадалата изпитвала остра болка, усилваща се при движение и стъпване
върху краката, продължила повече за левия крак около 3 месеца след инцидента, което
налагало използването на помощни средства при придвижване. Тези болки и функционални
нарушения били по-продължителни от средностатистическия период за възстановяване от
подобни наранявания, което било типично и можело да се обясни с обстоятелството, че
всички наранявания от ухапване от куче били свързани с бактериално замърсяване в
дълбочина на тъканите под раните. Съпътстващият травмите възпалителен процес водел до
изявен възпалителен оток и по-бавно зарастване от неминуемото развитие на възпалителни
усложнения, независимо от провеждащото се лечение. След инцидента била предприета
локална обработка на нараняванията с налагане на шевове на ляв глезен и превръзка, като
пострадалата се нуждаела от обезболяване, противооточна и антибиотична терапия, както и
от ежедневна смяна на превръзката. Към датата на прегледа вещото лице установило, че
пострадалата била напълно възстановена след травмата. Налични били единствено два
белега от нараняванията на лява глезенна става, без да се констатират обективно
функционални нарушения. Ищцата съобщавала за субективни оплаквания от изтръпване на
ляв крак в областта на задна мускулна група на подбедрицата след натоварване, но за да се
приеме наличие на връзка на това оплакване с травма от инцидента, било необходимо да се
представи проследяваща медицинска документация и да се проведат изследвания. Според
вещото лице фиброаденомът бил хормоночувствителен тумор, който реагирал на промените
в нивата на естроген. Нарастването на фиброаденом не можело еднозначно да се свърже с
изпитван стрес. Той можел да нараства по време на бременност и да се свива след
менопаузата, когато нивата на естроген били намалени. От заключението се установява, че
установените с приложените към исковата молба финансови документи разходи за
закупуване на превързочни материали, локални дезинфектанти, НПВС, противооточни,
веноточни медикаменти, както и разходи за консултативни прегледи и изследвания можело
да се свържат с необходимото лечение и проследяване на получените при инцидента травми
от ухапване от куче. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
8
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищцата и съдебнопсихиатрична експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приетите по делото доказателства и извършен личен преглед на пострадалата.
От заключението се установява, че процесният инцидент бил с висок стресогенен потенциал
поради внезапността и реалната заплаха за здравето и живота на потърпевшия. Ищцата
описвала емоционални и вегетативни симптоми на остър психичен стрес при инцидента и
часовете след това, засилени от болковите оплаквания от получените наранявания,
последвани от тревожно-хиподрепресивни симптоми, нарушения на съня и травматично
възобновяване на спомените от преживяното. Обичайно симптомите затихвали в рамките на
1-2 до 3 денонощия. Пострадалата не била търсила специализирана помощ и не била
провеждала психиатрично лечение. Оплакванията постепенно отзвучали, като бил възможен
флуктуиращ ход и появата им в ситуации, напомнящи на инцидента. Вещото лице не
откривало данни за дезадаптивни реакции, не се установявали психични оплаквания и
болестни симптоми. Ищцата успяла да мобилизира личностовите си ресурси за справяне и с
помощта и подкрепата на семейството отново организирала живота си. Съобщаваните от
пострадалата ситуативна тревожност и обективен страх не били болестни симптоми, а
психологически последици след преживяното нападение, които постепенно щели да
затихват с времето. Според вещото лице оплакванията на пострадалата две години след
инцидента, преценени като смесено тревожно-депресивно разстройство, предизвикали
субективен дискомфорт, но не нарушавали възможностите й за справяне в ежедневието.
Описаните в медицинската документация психични оплаквания и симптоми били с
реактивен характер, причинени от преживяното нападение. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. В чл. 55, ал. 1 КСО е дадено легално определение на понятието „трудова
злополука“ – всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на
обичайния път при отИ.е или при връщане от работното място до: 1. основното място на
9
живеене или до друго допълнително място на живеене с поС.ен характер; 2. мястото, където
осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на
възнаграждение (чл. 55, ал. 2 КСО). Признаването на злополуката за трудова от
компетентния орган по надлежния административен ред е един от елементите на
фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200 КТ
за вреди, настъпили при изпълнение на трудовото правоотношение. Този ред е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки (приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн.
ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Признаването на една злополука за
трудова съгласно чл. 60, ал. 1 КСО е от изключителната компетентност на съответното
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, което въз основа на документите в досието и данните
в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО в 14-дневен срок от декларирането
издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение. От една страна, то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука. От друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в
него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя
и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника или
служителя (вж. Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., ІІІ Г. О., ВКС).
Другите общи предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200
КТ са настъпилите неработоспособност (временна или трайно намалена) или смърт на
работника или служителя и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния
резултат, т.е. последният трябва да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на
здравето, а не от други обстоятелства (вж. Решение № 282 от 28.04.2010 г. по гр. д. №
622/2009 г., ІІІ Г.О., ВКС).
Задължението на работодателя за обезвреда обхваща всички вреди от трудовата
злополука – имуществени и неимуществени. Това произтича от препращащата норма на чл.
212 КТ към правилата за деликтната отговорност – чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД (вж. Решение №
764 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 389/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС).
В настоящия случай претърпяната от ищцата злополука била приета за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № 29562 от 21.05.2020 г. на длъжностно лице
при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град. Т.е.
налице е един от елементите от фактическия състав на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ. Следва да бъде подчертано, че отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ е винаги обективна, т.е. вината на работодателя за настъпване на злополуката
не е елемент от основанието за възникването й. Безвиновният характер на отговорността по
чл. 200 КТ означава, че въпросът за вината на работодателя при осъществяването на тази
отговорност изобщо не е предмет на установяване и доказване. Тя е ирелевантна за
10
реализиране на отговорността по чл. 200 КТ, т.е. без значение за реализирането й е дали
служители на работодателя са действали виновно или не, дали са създадени безопасни
условия на труд или не и пр. По този начин законът потвърждава идеята за неизбежност на
имуществената отговорност на работодателя за дължимост на обезщетение за причинената
вреда и за нейното по-бързо реализиране, независимо от каквато и да било и чиято и да било
вина. С оглед изложеното правно ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че от
страна на работодателя били взети всички възможни мерки за предотвратяване на подобни
инциденти, включително с предоставяне на ищцата на защитни средства. Твърденията на
ответното дружество в тази насока се установяват по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, но същите са неотносими при реализиране на обективната му
отговорност по чл. 200 КТ.
Вредите са следващата основна предпоставка за възникване на имуществената
отговорност на работодателя. Това са вреди, причинени от трудова злополука или
професионална болест, т.е. трябва да са резултат от реализирането на тези два осигурени
професионални по своя характер социални риска. Освен това причиненото в резултат на
трудовата злополука или професионалната болест увреждане трябва да се прояви в някоя от
следните три форми: временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт на работника или служителя. В настоящия случай при претърпяната на 11.05.2020 г.
трудова злополука ищцата получила следните увреждания: разпръснати три повърхностни
рани с неправилни форми по петата на дясното ходило; подобна по морфология рана по
гръбната повърхност на дясното ходило; изразен травматичен оток и кръвонасядане в
областта на външния глезен на десния крак, както и външния ръб на дясното ходило,
достигащо до проксималната фаланга на пети пръст на същия крак; рани в областта на
вътрешен и външен глезен на ляв крак с травматичен оток на ходило и подбедрица, които
довели до временна неработоспособност за периода от 11.05.2020 г. до 19.07.2020 г. или
общо 70 календарни дни. Наличието на причинна връзка между трудовата злополука и
посочените увреждания се установява по несъмнен начин от заключението на
съдебномедицинската експертиза и от приетите по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Следва да бъде посочено, че не беше доказана твърдяната в
исковата молба връзка между преживения от случилото стрес и нарастването на ту
формация в лявата гърда на ищцата, наложило оперативно лечение. Според вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза, фиброаденомът бил хормоночувствителен
тумор, който реагирал на промените в нивата на естроген. Нарастването на фиброаденом не
можело еднозначно да се свърже с изпитван стрес. С оглед изложеното не може да бъде
прието за доказано по безспорен начин съществуването на причинна връзка между трудовата
злополука и посоченото заболяване.
Другият спорен по делото въпрос е по отношение на твърдяното от ответника и от
третите лица – помагачи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
поради допусната от същата груба небрежност. В съдебната практика се приема, че
доколкото в Кодекса на труда няма дефиниция на понятието „груба небрежност“ по смисъла
11
на чл. 201, ал. 2 КТ, по аналогия следва да се приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Грубата
небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е
съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но лекомислено се е
надявал, че те няма да настъпят или че ще успее да ги предотврати. Преценката е конкретна
и зависи от фактите по делото. Приема се още, че небрежността в гражданското право може
да се разглежда и като неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията на извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила
и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване отговорността на работодателя
може да има само при допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането
при подчертано субективно отношение, т.е. при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Т.е. грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа
при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото
един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Такова
поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в
увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото
обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо следва да е неговото участие в обезщетяването й. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението (вж. Решение № 94 от
29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 186 от 01.02.2019 г. по гр. д.
№ 4922/2017 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г., ІІІ
Г.О., ВКС, Решение № 1026 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., І Г.О., ВКС, Решение №
291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 79 от 27.02.2012 г. по
гр. д. № 673/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ІV
Г.О., ВКС, Решение № 79 от 27.02.2012 г. гр. д. № 673/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 125
от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г., ІV Г.О., ВКС и мн. др.).
В настоящия случай ответникът и третите лица – помагачи твърдят, че ищцата била
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като влязла да отчита електромерите
в процесния имот въпреки предупреждението на нейните колеги и обучители да не го прави
и да постави код 3401, тъй като в имота имало агресивно куче, което можело да я нападне и
ухапе. Т. П. не се съобразила с тези задължителни за нея като стажуващ отчетник указания и
12
самоволно влязла в имота, с което сама се поставила в риск и проявила груба небрежност.
Настоящият съдебен състав намира, че указанията, които е получила ищцата от своите
колеги, са били в по-различен смисъл от твърдения от ответника и са били изпълнени точно
от нея. От показанията на свидетелите В. С. С. и П. Р. Г. се установява, че действително
двамата предупредили ищцата, че в процесния имот има зло куче. Затова обаче първо
трябвало да се увери, че то е прибрано или вързано и само тогава и то ако собственикът е
там, можела да влезе в имота и да отчете електромерите. Код 3401 за липса на достъп до
СТИ в обитаем обект можело да се постави само ако ищцата установи, че кучето не е
прибрано. Тези указания са в пълно съответствие с уредената в Заповед № CD-ORD-
4543/17.08.2015 г. процедура за отчитане на консумираната ел. енергия от битовите и
стопанските потребители. Директното поставяне на код 3401, при условие че ищцата е била
уверена от собственика на имота, че кучето е прибрано или вързано, би представлявало
нарушение на трудовата дисциплина. От изслушаните показания на свидетеля И. Х. се
установи, че ищцата е влязла в имота с разрешението на неговия собственик, но инцидентът
се случил, тъй като кучето успяло да излезе от помещението, в което е било затворено, или
да се отвърже.
Съгласно съдебната практика в хипотезата на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия вината на последния не може да се предполага. За да се приеме, че
са налице предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ, е необходимо да бъде установено по
категоричен начин извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със
съзнанието за възможно настъпване на вредоносните последици и самонадеяното
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. Доказателствената тежест
е на работодателя, който следва да установи предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ при
условията на пълно и главно доказване, т.е. по безсъмнен начин. Изводът за наличие на
груба небрежност не може да се основава на предположения (вж. Решение № 94 от
29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. №
5074/2013 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г., І Г.О.,
ВКС). В настоящия случай не беше установено обстоятелството, че с поведението си по
някакъв начин ищцата е допринесла за настъпването на злополуката. Съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая работодателят не представи несъмнени доказателства, че пострадалата със своето
поведение е допринесла за настъпване на увреждането, въпреки че с доклада по делото беше
разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство.
При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не успя да докаже по несъмнен начин, че
ищцата реално е участвала в причиняването на увреждането, поради което за съда не
13
съществува друга възможност, освен да приеме, че липсва основание за намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение. Наведеното в отговора на исковата молба
възражение по чл. 201, ал. 2 КТ не следва да бъде уважено.
По отношение на размера на обезщетението следва да бъде взето предвид следното.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според константната съдебна практика понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност – характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение и др., както и с преценката на общественото разбиране
за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от
съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за последната е и размерът
на минималната работна заплата, установена към датата на трудовата злополука, който дори
да няма самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъде
взет предвид и обсъден, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи
значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен според съществуващата в страната икономическа обстановка паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат на трудовата злополука (вж. Решение № 86 от
06.06.2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д.
№ 1746/2014 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., ІІІ
Г.О., ВКС, Решение № 136 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение №
149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ Г. О., ВКС и др.).
Съдът, като съобрази изложените по-горе критерии и като взе предвид претърпените от
ищцата болки и страдания; продължителността им (около 3 месеца); локализацията на
нараняванията (по краката на пострадалата), която е довела до затруднения при
придвижването и необходимостта от чужда помощ в ежедневието; по-продължителния от
средностатистическия период за възстановяване от подобни наранявания поради причинено
от ухапването бактериално замърсяване в дълбочина на тъканите, последвано от
възпалителен процес; сравнително дългия период на временна неработоспособност – 70
календарни дни; наличието на два белега от нараняванията на лява глезенна става;
възможния флуктуиращ ход на психологическите оплаквания и появата им в ситуации,
напомнящи на инцидента; размера на минималната работна заплата за страната към датата
на трудовата злополука – 610 лева, както и обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на
14
обезщетението, а именно че към настоящия момент пострадалата била напълно възстановена
физически от травмата, без констатирани обективно функционални нарушения в двата
крайника; краткия период (1-2 до 3 денонощия), след който обичайните тревожно-
хиподрепресивни симптоми затихнали; липсата на психични оплаквания и болестни
симптоми у ищцата, както и липсата на трайни неблагоприятни промени в личния и
професионалния й живот след инцидента, намира, че справедлив и съразмерен на
претърпените вреди е размер на обезщетението от 10000 лева. В тази връзка следва да бъде
посочено, че загубата на тегло (около 30 кг.) не е негативна последица от преживяната
трудова злополука, а резултат от съзнателно решение на ищцата да направи нещо лично за
себе си, като спортува активно и ходи пеша (заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза). При определяне размера на дължимото обезщетение не следва да бъдат вземани
предвид и субективните оплаквания на ищцата от изтръпване и болки в левия крак след
натоварване, доколкото наличие на връзка на тези оплаквания с травмата от инцидента би
могла да бъде установена само от проследяваща медицинска документация и провеждане на
изследвания, каквито не са представени по делото.
По отношение на претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди съдът намира следното. Когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени
в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства
за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния
размер (вж. т. 7 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС). Деликтното
обезщетение се дължи само за реално претърпени вреди и пропуснати ползи, които не са
хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването им, трябва да е от естество, че
реално и сигурно да води до намаляване имуществото на увредения. Претърпяната загуба
при деликт, изразяваща се в намаляване на имуществото, което е имал увреденият преди
осъществяването му, трябва да е реално измерима (вж. Решение № 152 от 08.03.2010 г. по
гр. д. № 217/2009 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 277 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1300/2007 г., ІV
Г.О., ВКС).
Като взе предвид цитираната съдебна практика и заключението на вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза, съдът намира, че разходите за закупуване на
превързочни материали, локални дезинфектанти, НПВС, противооточни, веноточни
медикаменти, както и разходи за консултативни прегледи и изследвания са били необходими
за лечение на ищцата от получените при процесната трудова злополука увреждания. Видно
от представените с исковата молба 12 броя фискални бонове, тези разходи са в общ размер
на 172,08 лева. Настоящият съдебен състав намира, че липсва причинно-следствена връзка
между лечението на ищцата и разхода в размер на 9,24 лева съгласно фискален бон от
15.05.2020 г. за заплатени копирни услуги, както и този по фактура № ********** от
19.06.2020 г., издадена от „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, и фискален бон към нея на
стойност 12 лева за получаване на CD от Клиниката по образна диагностика по желание на
пациента. Липсва такава връзка и между разхода в размер на 40 лева – такса за преглед на
живо лице при лека телесна повреда с издаване на съдебномедицинско удостоверение
15
съгласно фактура № ********** от 15.05.2020 г., издадена от „УМБАЛ Александровска“
ЕАД, и фискален бон към нея. Издаденото удостоверение съдържа констатации на издалия
го лекар за съС.ието на ищцата към датата на прегледа и заключение относно вида на
травмите, без да е предписано някакво лечение или да са дадени някакви препоръки във
връзка с възстановяването й от нараняванията. Следователно, не е установена пряката
връзка между извършения разход и лечението на пострадалата по повод получените
вследствие процесната трудова злополука увреждания, поради което ответникът не дължи
неговото възстановяване. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата
молба са основателни.
Освен това дружеството – работодател е направило искане за намаляване на
дължимото обезщетение с получените от ищцата обезщетение за временна
неработоспособност от общественото осигуряване и застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка „Трудова злополука“. Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. В тази връзка в съдебната практика се приема, че дължимото обезщетение за
вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се
установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по
справедливост, и получената обща сума се намалява с полученото обезщетение и/или
пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Когато
разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в
случаите на предявени претенции за имуществени вреди (вж. Решение № 149 от 13.01.2021
г. по гр. д. № 4301/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Освен
това съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Видно от писмо на ТП на НОИ – София град от 07.08.2023 г., за периода от 11.05.2020 г. до
19.07.2020 г. на ищцата били изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ
размер на 1941,46 лева. Следователно, от определеното от съда застрахователно
обезщетение в общ размер на 10172,08 лева (10000 лева за неимуществени вреди и 172,08
лева за имуществени вреди) следва да бъде приспадната сумата, получена от общественото
осигуряване за временна неработоспособност, причинена от процесната трудова злополука,
в размер на 1941,46 лева. От получената сума в размер на 8230,62 лева следва да бъде
приспаднато и заплатеното на ищцата обезщетение по задължителната застраховка „Трудова
злополука“ в размер на 240,66 лева. Или, ответното дружество дължи на ищцата
обезщетение за причинените в резултат на процесната трудова злополука неимуществени
вреди в размер на 7989,96 лева.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихва за забава върху
обезщетението, в съдебната практика се приема, че когато задължението за обезщетение
16
произтича от непозволено увреждане, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането.
Следователно, лихвата като обезщетение при неизпълнение на задължение за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането. Посочените правила намират
субсидиарно приложение към отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника или служителя вследствие на трудова злополука, по силата на
препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. Лихва за забава при трудова злополука се дължи от
датата на увреждането, като без правно значение е датата на акта, по силата на който
злополуката е била призната за трудова (вж. Решение № 578 от 19.10.2010 г. по гр. д. №
603/2009 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 217 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г., ІV Г.О.,
ВКС).
С оглед изложеното частичният иск по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата в размер на 7989,96 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
11.05.2020 г. до датата на окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над
уважения размер от 7989,96 лева до пълния предявен размер от 50000 лева искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Претенцията на ищцата по чл. 200, ал.
1 КТ за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане в негова
полза на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждение
не е уговорено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на
разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила
разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Ответникът не е оспорил наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ищцата
възнаграждение следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
17
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха проведени
четири съдебни заседания, с изслушване на две експертизи и събиране на допълнителни
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че
действителната правна и фактическа сложност на делото не е малка, намира, че за
настоящото производство следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер
на 5170 лева. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответникът „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв.
К. И. Т. дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на
822,32 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5580 лева с
включен ДДС, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Към списъка са приложени
доказателства за реалното заплащане на договореното възнаграждение. Процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като се
съобрази с цитираната по-горе задължителна съдебна практика и взе предвид релевантните
обстоятелства, намира, че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в
размер на 4650 лева без ДДС не е прекомерно, поради което не следва да бъде редуцирано. С
оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата Т. П. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД сумата в размер на 4692,46 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимите такси и разноски по делото в общ размер на 456,39 лева, от които 319,60 лева за
държавна такса и 136,79 лева за възнаграждения на вещи лица и за призоваване на свидетел
съразмерно с уважената част от исковете.
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********,
представлявано от членовете на Управителния съвет Виктор Любомиров Станчев и Г.
Михайлов Миков, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул.
„Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, да заплати на Т. П. П., ЕГН **********, с
поС.ен адрес АДРЕС. по частичния иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата
7989,96 (седем хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и 96 ст.) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на 11.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.05.2020
г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 7989,96 лева до пълния предявен размер от 50000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес АДРЕС. срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, представлявано от
членовете на Управителния съвет Виктор Любомиров Станчев и Г. Михайлов Миков, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ № 28,
бл. Изток Плаза, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 233,32 лева, представляваща обезщетение за
причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.05.2020 г., имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение от получените наранявания, ведно със
законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********, представлявано от
членовете на Управителния съвет Виктор Любомиров Станчев и Г. Михайлов Миков, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ № 28,
бл. Изток Плаза, да заплати на адв. К. И. Т., вписана в Софийска адвокатска колегия с
личен № **********, със служебен адрес АДРЕС, дължимото за настоящото производство
адвокатско възнаграждение в размер на 822,32 (осемстотин двадесет и два лева и 32 ст.)
лева съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. П. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес
АДРЕС. да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********,
представлявано от членовете на Управителния съвет Виктор Любомиров Станчев и Г.
Михайлов Миков, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул.
„Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, сумата 4692,46 (четири хиляди шестстотин
деветдесет и два лева и 46 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Електроразпределителни мрежи Запад“
19
АД, ЕИК *********, представлявано от членовете на Управителния съвет Виктор
Любомиров Станчев и Г. Михайлов Миков, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев“, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 456,39 (четиристотин петдесет и шест лева и 39 ст.) лева,
представляваща дължимите такси и разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на К. А. Б., ЕГН **********, и А. П. Б., ЕГН
**********, като трети лица – помагачи на страната на ответника „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД по предявените срещу него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20