Р Е Ш Е Н И Е № 398/17.7.2020г.
гр. Ямбол, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на
секретаря М. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3682/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София, представлявано от юриск. И. Н., срещу С.С.Д. ***. В нея
се твърди, че между между
"БАНКА ДСК" ЕАД
и ответницата е сключен Договор за стоков
кредит с № ***/24.03.2018 г. Банката се е задължила да предостави
1300 лв. за закупуване на модулна кухня от „***”
ООД, на което сумата
е преведена от кредитора. Кредитът е следвало да бъде върнат
ведно с фиксирана лихва на 24 месечни вноски, от които 23 в размер на 64,83 лв.и последна от 52,37 лв.. Договорната лихва по
кредита е в размер на 243,46 лв., а общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 1 543,46 лв. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 24.03.2020 г., но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане
на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание т. 12.1 от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно която при допусната
забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява
с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава
в размер на 10 пункта. Съгласно Общите условия към договора за
стоков кредит, при забава в плащането
на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. На кредитополучателя е начислена лихва за забава
в размер на 64,20 лв. за периода от
10.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. На 22.11.2018
г. е подписано Приложение №
1 към Рамков договор за покупко
- продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. между банката и ищеца, по силата на
който вземането е прехвърлено изцяло. Длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането
от ищеца чрез
ЧСИ И. С. Х.. По
същия начин с уведомително писмо с изх. № ***/ *** му е съобщена също обявената предсрочна изискуемост. Уведомлението е получено от длъжника на
13.05.2019 г. Ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на длъжника пореда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови
решение, с което да бъдe прието за установено спрямо
ответника вземането на ищеца за сумата
по издадената заповед за изпълнение-
главница в размер на 1300 лв., 153,67 лв. - възнаградителна лихва за периода от
10.04.2018 г. до 22.11.2018 г., 64,20 лева –обезщетение
за забава, считано от 10.04.2018 г. до дата на
подаване на заявлението в съда – 01.08.2019
г., както и за законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповедта до окончателното плащане. Иска се присъждане и на
разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното
производство. При условията на евентуалност са предявени и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, чл.99 от ЗЗД, като вземането
за мораторна лихва се претендира в размер на 86,27 лв. за период до подаване на
исковата молба.
В с.з. ищецът не
изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор
ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни, като възраженията
си основава на фактите, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
тъй като ответникът не е уведомен от кредитора за обявяването й преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Оспорва и надлежното
връчване на уведомление за цесията от ЧСИ, както и значението на връчването на
уведомлението на особения представител по делото.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за стоков кредит
с № ***/24.03.2018 г. банката се е задължила да предостави
1300 лв. за закупуване на модулна кухня от „***”
ООД, на което сумата
е преведена от кредитора съгласно Операционна бележка от 02.04.2018 г..
Кредитът е следвало
да бъде върнат ведно
с фиксирана лихва от 17,88 % на 24 месечни вноски, от които 23 в размер на 64,83
лв. и последна от 52,37 лв.. Договорната лихва по
кредита според погасителния план е в размер на 243,46 лв., а общата стойност на плащанията
е 1 543,46 лв. Крайният срок на договора е 24.03.2020 г. В чл.12 от общите условия е уговорено обезщетение за забава в размера, посочен в исковата молба, а в
12.1 се съдържа клаузата за предсрочна изискуемост.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 11.04.2018 г., сключен между банката и ищеца, Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към рамковия
договор и Приложение 1/22.11.2018 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, вземането към ответницата е цедирано на ищеца. Той е упълномощен
от цедента да уведоми длъжниците за цесията с пълномощно от 22.11.2018
г. Уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания и за обявена предсрочна изискуемост
от 06.12.2018 г., до ответника не е връчено поради преместване на получателя на
друг адрес, видно от обратната разписка на „Български пощи“ ЕАД от 13.12.2018
г. В него е посочен дължим размер на вземането-1469,70 лв., вкл. начислена
лихва за просрочие, такси и др. Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от 23.04.2019 г. до ответника няма данни да е връчено.
От заключението по
счетоводната експертиза се установява, че е извършено плащане от банката на
посочения в договора търговец в размер на 1300 лв. Няма постъпили плащания от
длъжника. Размерът на задълженията е: 1300 лв. главница, 125,39 лв. договорна
лихва и лихва за забава върху неплатената главница за периода 10.08.2018 г.-01.08.2019
г. е 172,99 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***
/2019 г. на ЯРС.
Книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430 ТЗ, чл.99 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, чл.99 от ЗЗД.
В случая вземанията
на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по
чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен
период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното
предоставяне.
Съгласно специалния
ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален,
доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се
счита за сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с
предаване на сумата. По делото се установи, че банката е платила на търговеца,
от когото е закупена стоката, т.е. налице е реално предоставен заем.
Съдът счита, че
договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на
възнаграждение под формата на лихва. Представен е писмен договор, съдържащ
подписи на длъжника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има формална
доказателствена сила-че ответникът е автор на волеизявлението в него и сделката
е сключена между страните. Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той
има качеството на кредитор за тях. Правото на цедента да ги прехвърли е
договорено изрично с процесния договор за кредит-чл.16 от ОУ, което не е спорно по делото (т.е. прехвърлянето е в
съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК). Налице е упълномощаване на ищеца да уведоми
длъжника за цесията от името на цедента, каквото е извършено едва с връчването
на исковата молба. Правното значение на този факт -съобщаването на цесията с
връчването на исковата молба с приложенията на ответника е възприето в практиката
на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к., І т. о. на
ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника
и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане; като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК). Същото се отнася и до връчване
на уведомление на особения представител (Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г. на І т. о. на ВКС). Предвид изложеното вземанията са преминали в патримониума на цесионера.
Липсват доказателства за извършени плащания, т.е. налице са предпоставките
за настъпване уговорената предсрочна изискуемост на задълженията. Що се отнася
до момента на настъпване на изискуемостта, съгласно
актуалната практика на ВКС по чл. 290 от
ГПК- Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., т. к., ІІ т. о., обявяването на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде
извършено в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. В мотивите се сочи, че изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде
инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника
- кредитополучател, ако са налице и предвидените
в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването
на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на
претендираното право на вземане за главница
и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид
от съда на
основание чл.
235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание
на заявената претенция е договорът за кредит, и поради
това, че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото,
каквото е то към момента на
приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече
настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по
реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено,
че потестативното право на кредитора
да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението,
но упражняването на това право
се осъществи в исковото производство, не може да се
отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата,
когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода
на исковото производство. Следователно в
настоящия случай може да се приеме наличието на тази хипотеза, водеща до претендираните
от ищеца правни последици.
Дори и да се приеме, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, с оглед на задължителната съдебна практика, каквато цитираното
решение не представлява, а именно с оглед указанията в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, то е настъпил крайният падеж на
вземанията –на 24.03.2020 г. Съгласно Тълкувателно решение
№8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК. ВКС излага в
мотивите на решението, че дори когато в производството
не бъде доказано,
че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане
по отношение на вече падежираните
вноски. Следователно в случая всички вноски за главница и
възнаградителни лихви са изискуеми и искът за вземанията е основателен. Лихва
се претендира до 22.11.2018 г.-преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и за този кратък период вещото лице е изчислило по-малък
размер на вземането от претендирания. Поради това искът следва да се уважи
частично.
Обезщетението за забава е дължимо от момента на изпадането на длъжника в
забава-след падежите на всяка неплатена вноска. Изчисленият от вещото лице
размер надвишава претендирания, за който искът следва да бъде уважен.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се уважи
съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че С.С.Д.
***, с ЕГН **********, дължи на
„Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, главница в размер на 1300
лв., сумата 125,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от
10.04.2018 г. до 22.11.2018 г., 64,20 лева –обезщетение за забава, считано
от 10.04.2018 г. до
01.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- на 01.08.2019 г. до окончателното изплащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение № ***/2.8.2019 г. по ч.гр.д. №***/2019 г. на
ЯРС, а искът за договорна лихва за разликата над 125,39 лева до 153,67 лева като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД направените по заповедното
производство разноски в размер на 78,86 лв., както и направените по настоящото
дело разноски в размер на 841,91 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: