Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260040
гр. Севлиево, 22.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр. д. № 1205 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.).
Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
размер на законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението.
Постъпила е искова молба от И.С.Г., с ЕГН **********, лично и със
съгласието на законния си представител С.И.Г.,***, ***срещу "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Лозенец" ул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
от законните представители: С. С. П. и К. Д. К..
Ищцата твърди, че на 16.07.2015 г., около 06,40 часа в гр. Севлиево пресичала с *** си ***", пред № 41, до магазин „***" на пешеходна пътека. Водач на микробус им дал предимство, но когато го отминали, били блъснати от л. а. с ***, марка „Ауди", модел Q7, собственост на и управляван от В.И. ***. И двете паднали на пътя. Вследствие на удара ищцата получила контузия на главата, мозъчно сътресение, фрактури на челюстта и скулата - фрактура на максилата с фрактура на предна и латерална стена на десен максиларен синус, на предна, латерална и долна стена на ляв максиларен синус в комбинация с фрактура по хода на сутура интермаксиларис с ангажиране на твърдото небце и оформяне на фрагмент от лявата половина на максилата, фрактура на латералната стена на лява орбита, фрактура на короноидния израстък вляво в основата му, зъбите ѝ от лявата страна били увиснали и имало опасност да ги загуби, имала хематоми в областта на очите и инфраорбиталните области, симптом на очилата на двете очи. Дошъл екип на ЦСМП и ищцата била откарана в болницата в гр. Севлиево, откъдето била изпратена и приета за лечение в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово. На петия ден била насочена за лечение в клиниката по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „Света Анна" - гр. София. Направена ѝ била операция, при която била извършена репозиция на фрактурите, поставени били метални плаки и била изписана на десетия ден. Възстановяването ѝ продължило вкъщи. Хранела се трудно, не можела да яде твърди храни, не можела да отхапва. По лекарско предписание било извършено по-нататъшно ортодонтско лечение. Във връзка с това лечение ищцата претърпяла имуществени вреди - разходи за лечение съгласно приложени документи, на обща стойност 4640 лв. По - конкретно направила разходи за: 1. Ортодонтско лечение – 800,00 лв. - Фактура № **********/05.12.2015 г.; 2. Ортодонтско лечение – 300,00 лв. - Фактура № **********/22.01.2016 г.; 3. Ортодонтско лечение – 300,00 лв. - Фактура № **********/11.03.2016 г.; 4. Ортодонтско лечение – 300,00 лв. - Фактура № **********/08.05.2016 г.; 5. Ортодонтско лечение – 300,00 лв. - Фактура № **********/24.06.2016 г.; 6. Ортодонтско лечение- 300,00 лв. - Фактура № **********/03.09.2016 г.; 7. Ортодонтско лечение – 300,00 лв. - Фактура № **********/15.10.2016 г.; 8. Ортодонтско лечение – 300,00 лв. - Фактура № **********/10.12.2016 г.; 9. Ортодонтско лечение – 1740,00лв. - Фактура № **********/21.01.2017 г.. Ортодонтското лечение на ищцата било проведено във връзка с получената при процесното ПТП тежка лицево-челюстна травма със счупване на горна и долна челюст и синуси, както и зигоматична кост и твърдото небце, вследствие на което получила следният дефект: медиализирани странични зъби със струпване в горна и долна зъбна дъга и кръстосана оклузия 22/33. Лечението започнало на 01.08.2015 г. с извършване на обстоен преглед и ортопантомография, за която била заплатена сумата от 55 лв.. На 01.10.2015 г., три месеца по-късно, след стабилизиране на костните структури, била извършена пълна ортодонтска диагностика, за която била заплатена сумата от 205 лв., при която се установили следните пробелеми: медиализирани странични зъби със струпване в горна и долна зъбна дъга и кръстосана оклузия 22/33. На 23.10.2015 г. бил изготвен лечебен план според който общата цена на лечението щяля дя е 5400 лв., като в тази сума се включвали и вече заплатените общо 260 лв.. Посочени били дейностите, които ще се извършат съгласно този лечебен план. Блокиране на 16&26; нивелиране на долни странични зъби; екстракция 55; дистализиране долни странични зъби с опора в горни молари; междинен анализ за оценка сагитални съотношения, съС.ие 24&25 и необходимост от екстракции 14,24,35,45; нивелиране горна зъбна дъга след пробив 15; гермектомия 38&48; нивелиране долна зъбна дъга; координиране зъбни дъги със стрипинг при необходимост. Според схемата за заплащане на лечението се дължала първоначална вноска в размер на 1000 лв., след това от 300 до 500 лв. при всяко проведено лечение до приключване на лечението и изчерпване на горепосочената сума от 5400 лв.. При изготвянето на плана и започването на лечението, на 23.10.2015 г. била заплатена сумата от 500 лв.. На 05.12.2015 г. била доплатена сумата от 500 лв. за изискуемата начална вноска от 1000 лв. и заплатена първата месечна вноска от 300 лв., за което била издадена фактура № ********** от 05.12.2015 г. в размер на 800 лв.. При всяко следващо лечение - на 22.01.2016 г., 11.03.2016 г., 08.05.2016 г., 24.06.2016 г., 03.09.2016 г., 15.10.2016 г., 10.12.2016 г. били заплащани договорените вноски в размер на по 300 лв., за което били издавани съответните фактури. При завършване на лечението на 21.01.2017 г. бил заплатен остатъка от 1740 лв., за което била издадена фактура. Описаните имуществени вреди, претърпени в резултат на горепосоченото произшествие, следвало да бъдат обезщетени от виновния за причиняването им водач - В.И.И.. Във връзка с горецитираното ПТП било образувано а. н. д. № 533/2015 г. по описа на PC - Севлиево, което завършило с влязло в сила решение № 27 от 26.01.2016 г.. С това решение водачът В.И.И. бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от Наказателния кодекс. По отношение гражданската отговорност на собственика и водачите на управлявания от В.И.И. автомобил с ***, имало договор за застраховка със "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, полица № 02115000760034 със срок на действие от 12.03.2015 г. до 11.03.2016 г. и поради това на основание чл. 257, ал. 1 и 2, чл. 267, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), ответното дружество дължало заплащане на обезщетението, което съгласно българското законодателство се дължало от виновния водач на застрахования при тях автомобил. Ищцата предявила иск пред Софийски градски съд срещу ответника. Образуваното гр. д. № 16748/2015 г. по описа на СГС приключило с влязло в сила решение, с което й било присъдено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и имуществените вреди, претърпени до предявяване на иска. Решението на СГС било потвърдено от САС. Предмет на претенцията за обезщетяване по гр. д. № 16748/2015 г. по описа на СГС, били имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението на ищцата в общ размер на 3020,27 лв., в която сума били включени заплатените по ф-ра **********/01.08.2015г. 55лв., по ф-ра **********/01.10.2015г. 205 лв. и по ф-ра **********/23.10.2015г. 500 лв. или общо 760 лв. от цялата сума 5400 лв. Останалата сума от 4640 лв., която се претендира по настоящето дело, била заплатена по гореописаният начин след предявяване на исковата молба. Съдът не допуснал исканото увеличение на иска и тези вреди останали необезщетени. Допълнително претърпените имуществени вреди във връзка с ортодонтското лечение, което продължило и след предявяване на иска пред СГС също следвало да бъдат обезщетени от виновния за причиняването им водач - В.И.И.. Ищцата иска осъждане ответника да ѝ заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 4 640,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД е подал писмен отговор. Ответника заявява, че искът е
недопустим. Между същите страни, за същото ПТП, със същото искане - обезщетение
за настъпили при ищцата имуществени вреди вследствие на претърпяното ПТП, вече
имало влязло в сила съдебно решение. Счита също така, че не е налице
процесуалната предпоставка за допустимост на прекия съдебен иск към
застрахователя, съдържащ се в разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Макар и
застраховката гражданска отговорност между страните да е сключена преди влизане
в сила на КЗ от 01.01.2016 г., имуществените разходи, твърдени да са извършени
във връзка с ПТП, били сторени при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г..
Следвало да бъде сезиран първо застрахователя с претенция за заплащане на
имуществени вреди. В случай на допустимост на иска ответника твърди неговата
неоснователност. Оспорва началния момент от който се претендира лихва - счита,
че част от разходите не били извършени към този момент. Счита за недоказано на
кого от участниците в ПТП е вината за настъпването му, за да се установи дали
ответното дружество се намира в риск от плащане по щета. В исковата молба не се
съдържал механизъм на настъпване на ПТП, както и основни елементи от него -
скорост на участниците, място на настъпване, действия на участниците преди и по
време на настъпване на ПТП, можело ли да бъде предотвратено, по какъв начин и
от кого, на пътното платно ли настъпило, ако да - къде по ширината и дължината
на пътното платно е настъпило, имало ли е ограничение на видимостта на всеки от
участниците към другия, от кой момент същите са можели обективно да се
възприемат и в кой момент реално са се възприели един друг като опасност.
Счита, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат с поведението си,
респективно нейният придружител не е осъществил необходимото поведение и грижа
спрямо нея, с цел избягване на ПТП и съхраняване живота и здравето на ищцата.
Нямало информация дали лечението, което се твърди, че е извършено, не било
минало като разход през здравната каса и дали реално разходите били сторени
действително от ищцата. Оспорва необходимостта на извършените манипулации и
наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите, травматичните
увреди и ПТП.
В съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител и в докладвана писмена молба поддържа предявеният иск, като излага
съображения за уважаването му.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора, като излага съображения за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложените АНД № 533/2015 г. на РС - Севлиево,
АНД № 476/2015 г. на РС - Севлиево и ДП № 294/2015 г. на РУ – Севлиево е видно,
че с решение от 26.01.2016 г. е признат обвиняемия В.И.И., за виновен в това,
че на 16.07.2015 г., около 16.55 часа, в гр. Севлиево, на ул. „***", на
пешеходна пътека в близост до магазин „***", при управление на личния си
лек автомобил с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като управлявал лекия автомобил със
скорост, която не била съобразена с характера и интензивността на движението и
затруднените условия на видимост, произтичащи от движещ се успоредно и пред
него микробус; при приближаването си към пешеходна пътека не проявил
необходимото внимание към извършващото пресичане по нея дете; при възникналата
опасност за движението от пресичащите по пешеходната пътека пешеходци Диана
Петкова И. и И.С.Г. не намалил, не спрял и не пропуснал същите да преминат
безпрепятствено, и по непредпазливост причинил на И.С.Г. *** телесно увреждане
с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК - счупване
на горната челюст вляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, с което извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно,
б. „а" вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК, В.И.И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административна наказание глоба в размер 3000,00 лв..
От справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ е видно, че за МПС, с рег. № *** е сключена за периода от 12.03.2015
г. до 11.03.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност“ със "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД.
Установява се от преписи от съдебни решения, че по
гр. д. № 16748/2015 г. по описа на СГС, с решение от 15.11.17 г., е било осъдено
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати обезщетение за претърпените от
ищцата, вследствие процесното ПТП неимуществени вреди и имуществени вреди в
размер 3020,27 лв., претърпени до предявяване на иска, като за сумата 4 640,00
лева, обезщетение за претърпените имуществени вреди, иска е оставен без
разглеждане по съображения, че касае вреди настъпили след завеждане на делото и
може да бъде предмет на нов иск, поради което допуснатото увеличение на иска е
отменено. Решението на СГС е потвърдено с решение от 10.01.2019 г. по гр.д. №
1693/18 г. на САС.
Установява се от приложените фактури и фискални
бонове, че ищцата е заплатила за ортодонтско лечение на „ВАЛОР – ОРТО ГПСМП –
ОРТОДОНТИЯ“ ООД, суми на обща стойност 4640,00 лева, конкретно следните суми, по
следните фактури: 1. 800,00 лв. - Фактура № **********/05.12.2015 г.; 2. 300,00 лв. - Фактура №
**********/22.01.2016 г.; 3. 300,00 лв. - Фактура № **********/11.03.2016 г.;
4. 300,00 лв. - Фактура № **********/08.05.2016 г.; 5. 300,00 лв. - Фактура №
**********/24.06.2016 г.; 6. 300,00 лв. - Фактура № **********/03.09.2016 г.;
7. 300,00 лв. - Фактура № **********/15.10.2016 г.; 8. 300,00 лв. - Фактура №
**********/10.12.2016 г.; 9. 1740,00лв. - Фактура № **********/21.01.2017 г..
Установяват се от заключението на
вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза, и от изслушването на
същото в съдебно заседание съвкупно преценено с приложената медицинска
документация, следните обстоятелства: пострадалата на 16.07.2015 г., И.С.Г., е
получила следните увреждания - контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение - лека степен, подкожен хематом вляво на лицето с лицева асиметрия,
двустранно разместено счупване на горната челюст тип LeFort I, разместено
счупване на алвеоларния ръб на горната челюст вляво, многофрагментно счупване
на стените на синуса на горната челюст вляво, счупване лявата скула, кръвоизлив
в синусите на горната челюст двустранно, счупване на стената на лявата орбита,
разместено счупване на горния преден край на долната челюст вляво; отчупване на
люсповиден фрагмент от външно-страничната повърхност на дясната бедрена кост в
областта на колянната става с болков синдром; описаните увреждания отговарят да
са причинени при процесното ПТП, при установените обстоятелства; всички описани
в приложените фактури разходи за ортодонтско лечение са пряко свързани с
описаното лечение - изправяне на зъбните редици и нормализиране на захапката -
променени вследствие на травмите, лечението е извършено след оперативното
фиксиране на лицевите счупвания и по предписание на лицево-челюстните хирурзи
(вписано в представените две епикризи); механизмът на получаване на
травматичните увреди е следният: удар отляво от лек автомобил (възможно е да е
станало със страничното огледало на автомобила), с високоенергийна лицева
травма отляво и падане на терена с удар на дясното бедро в долната му част; ортодонтското
лечение не се поема като разход по клинични пътеки от НЗОК; лечението,
извършено в болнични лечебни заведения (МБАЛ-Габрово, КЛЧХ и ОРЛ -
УМБАЛ"Св.Анна" - София, КЛЧХ - УМБАЛ"Алексанадровска"), е
по клинични пътеки, заплатени от здравната каса, в тези случаи лечението се
поема от касата, но елементите на металната остеосинтеза (плаки и винтове) се
заплащат от пациента (тези суми не са предмет на настоящото дело); ортодонското
лечение в Ортодонтска клиника „Валор" – София, не подлежи на финансиране
от здравната каса и се заплаща от пациента.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Възраженията срещу допустимостта
на иска съдът намира за неоснователни. Предявените по настоящото дело
имуществените вреди не са били предмет на разглеждане по гр. д. № 16748/2015 г.
по описа на СГС, същите касаят различни вреди, поради което за тях няма влязло
в сила съдебно решение. Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може да
обхваща и новонастъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща
периодичност такива. При новонастъпили имуществени вреди, дори те да не са настъпили в резултат от влошаване на съС.ието,
обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от
увреждането (решение № 161 от 17.01.2013 г. по
търг. д. № 1040/2011 г. на Върховен касационен съд, I т.о.). При преценка на приложимата правна норма съдът съобрази,
че регресната претенция се основава на
застрахователен договор, който е бил сключен при действието на отменения Кодекс
на застраховането. По правилото на §22 от ПЗР на КЗ е приложима част ІV от
отменения КЗ. При липсата на изрично
уговорено обратно действие на материалноправни норми на новия КЗ, настоящият състав
приема, че е приложим КЗ/отм./, като в същият смисъл е и трайната съдебна
практика. Предвид изложеното, не следва да се обсъждат по – задълбочено,
останалите доводи за недопустимост на предявения иск, основани на предпоставки
предвидени в неприложим закон.
Уважаването на предявеният
иск, с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предполага установяването от ищцата, че същата е претърпяла описаните в
исковата молба имуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат
на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника.
Установи се от приложените АНД №
533/2015 г. на РС - Севлиево, АНД № 476/2015 г. на РС - Севлиево и ДП №
294/2015 г. на РУ – Севлиево, че с решение от 26.01.2016 г. е признат обвиняемия
В.И.И., за виновен в това, че на 16.07.2015 г., при управление на лек автомобил
с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, чл.
116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и е причинил на И.С.Г. телесно увреждане с характер
на средна телесна повреда, като В.И.И. е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административна наказание глоба. От справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ се установи, че МПС, с рег. № *** е със сключена
за периода от 12.03.2015 г. до 11.03.2016 г. застраховка „Гражданска отговорност“ със
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД. Установи се от приложените АНД № 533/2015 г. на РС - Севлиево, АНД №
476/2015 г. на РС - Севлиево и ДП № 294/2015 г. на РУ – Севлиево, кореспондиращи
напълно със заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, и
с останалите писмени доказателства и механизма на настъпилото автопроизшествие
на 16.07.2015 г., подробно описан в обсъденото по – горе решение по АНД № 533/2015 г. на
РС – Севлиево и заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза. Установи се, че при описаното ПТП от 16.07.2015 г. на ищцата са причинени: контузия
на главата с клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен, подкожен
хематом вляво на лицето с лицева асиметрия, двустранно разместено счупване на
горната челюст тип LeFort I, разместено счупване на алвеоларния ръб на горната
челюст вляво, многофрагментно счупване на стените на синуса на горната челюст
вляво, счупване лявата скула, кръвоизлив в синусите на горната челюст
двустранно, счупване на стената на лявата орбита, разместено счупване на горния
преден край на долната челюст вляво; отчупване на люсповиден фрагмент от
външно-страничната повърхност на дясната бедрена кост в областта на колянната
става с болков синдром. Установи се, че по механизъм получените увреждания
отговарят да са причинени при възникналото ПТП, при установените обстоятелства. Установи се, че
всички описани в приложените фактури разходи за ортодонтско лечение са
пряко свързани с описаното лечение - изправяне на зъбните редици и
нормализиране на захапката - променени вследствие на травмите, като лечението е
извършено след оперативното фиксиране на лицевите счупвания и по предписание на
лицево-челюстните хирурзи (вписано в представените епикризи). Установи се и
следният механизмът на получаване на травматичните увреди: удар отляво от лек
автомобил, с високоенергийна лицева травма отляво и падане на терена с удар на
дясното бедро в долната му част. Установи се, че ортодонтското лечение не се
поема като разход по клинични пътеки от НЗОК, а ортодонското лечение в
Ортодонтска клиника „Валор" – София, не подлежи на финансиране от
здравната каса и се заплаща от пациента.
Установи се по делото, че по повод причиненото ПТП
е образувано наказателно производство, като деецът е признат за виновен, поради което в
конкретния случай е налице влязла в сила присъда на наказателен съд,
задължителна по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед изложеното посочените в чл. 300 ГПК елементи от фактическият
състав на предявеният иск са установени от доказателствата по делото. С действията си В.И.И. е причинил, описаните по – горе увреждания на ищцата,
като по този начин същият е нарушил освен чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал.
1 ЗДвП и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди другиму, поради
което поведението на И. е противоправно. По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината
в най – леката й форма се предполага, поради което деянието е извършено от И. и
виновно. От заключението
на вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза, е видно че описаните
по – горе и приети за причинени увреждания на ищцата са резултат от ПТП от 16.07.2015
г., поради което съдът приема наличие и на причинна връзка между уврежданията
на ищцата и деянието извършено от В.И.И.. Причинната връзка е зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие
на конкретното действие, в конкретният случай причинено от деянието извършено
от В.И.И.. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но
това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието
е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, когато ако при мисловното
му изключване, вреда не би
настъпила, т. е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна
връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
Конкретно по делото, ако ПТП причинено от В.И.И. не бе причинило, описаните в
медицинската документация и в заключението на вещото лице по съдебно –
медицинската експертиза травми на ищцата, не би се наложило на последната да търпи
всички физически увреждания, описани
по – горе и да заплаща процесните суми за ортодонтско лечение. Не се установиха
по делото да са налице други възможни причинители, на процесните вреди у
ищцата, поради което неоснователни са възраженията на ответника срещу наличието
на причинна връзка, които ответника следваше да установи, но за което
доказателства не се събраха.
Установи се по делото от проложената справка, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил, с рег. № *** с ответника към
момента на застрахователното събитие.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото се установиха предпоставките
за уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), в целия му заявен размер.
По
възражението за съпричиняване, съдът намира, че може да се приеме, наличие на
такова единствено при пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът може да се изрази в
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие
или в допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, като и двата
факта водят до приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следва да се разграничат две
хипотези - първата допринасяне за настъпване на произшествието и втората,
когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на вредата. В конкретният случай, от доказателствата по
делото не се установиха факти, които да обосновават извод, че конкретно
действие или бездействие на ищцата е противоправно, като липсват и каквито и да
било данни, които да сочат, че същата е допринесла за настъпване на
произшествието или е спомогнала за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на причинените й вреди. По изложените съображения съдът
намира възражението за съпричиняване, за неоснователно.
По всички изложени съображения съдът
приема, че предявеният от ищцата иск за обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в размер на сумата 4 640,00 лева е доказан и
поради това основателен, поради което
следва да бъде уважен. Основателна е и
претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху присъдената
главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, от 01.02.2017
г., съобразно заявената претенция в исковата молба (решение
№ 121 от 06.11.2019 г. по т. д. № 2762 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение), до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 895,60 лева,
представляваща разноски по делото за заплатени адвокатско възнаграждение, държавна
такса и депозит за възнаграждение на вещото лице. Възражението на ответника за
прекомерност на разноските направени от ищцата за адвокатско възнаграждение
поради несъответствие с фактическата и правна сложност на делото и искането за
намаляването му, съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното и
заплатено адвокатско възнаграждение отговаря на критериите за определяне на
разумно такова, предвид и заложените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определяне на
минимално адвокатско възнаграждение, конкретно на разпоредбите на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от посочената наредба. По настоящото производство процесуалния
представител на ищеца е изготвил искова молба, направил е доказателствени
искания, участвал е в едно открито съдебно заседание, при приемане на доклада
по делото при събиране на писмените доказателства. Размерите на адвокатското
възнаграждение съдът намира за съобразен
с горепосочените разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай възнагражданието е в
размер приблизително равен на минималното възнаграждание предвидено в
посочената норма и предвид всички гореобсъдени обстоятелства не може да се
приеме за прекомерно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Лозенец" ул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано
от законните представители: С. С. П. и К. Д. К., да заплати на И.С.Г., с ЕГН **********, лично и със съгласието
на законния си представител С.И.Г.,***, ж. к. „Д-р Атанас Москов" № 25,
вх. А, ет. 5, ап. 14, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 4 640,00 лева, по предявен иск за обезщетение за имуществени вреди в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.07.2015 г., при управление от В.И.И., на лек
автомобил, с рег. № ***, със сключена за периода от 12.03.2015 г. до 11.03.2016
г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
"Лозенец" ул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от законните
представители: С. С. П. и К. Д. К., да заплати на И.С.Г., с ЕГН **********,
лично и със съгласието на законния си представител С.И.Г.,***, ***сумата 895,60
лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: