№ 3495
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502195 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу Решение №
708/24.06.2021 год., постановено по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Варна, в
частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на СТ. Н. К. от гр. Варна
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени веди –
болки и страдания, страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени
заболявания, вследствие на необосновано дългия период на водене на наказателно
производство срещу него, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
22.02.2020г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ответника по иска
част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и
при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което
решението е и необосновано.
Твърди се, че времевият интервал, през който делото се е намирало в своята досъдебна
фаза а именно: в периода от 31.07.2008г. – датата на първоначално привличане на К. в
качеството му на обвиняем до внасяне на делото с обвинителен акт в РС-Варна на
03.06.2010г. и в периода 15.07.2010.-16.08.2010., когато делото е било върнато на ВРП за
отстраняване на допуснато процесуално нарушение, след което отново ищецът К. е бил
предаден на съд с внесен срещу него обвинителен акт, е преди приемането на нормата на чл.
2б от ЗОДОВ, която е в сила от 15.12.2012 год. Според въззивника цитираната норма е
материално правна и няма обратно действие, а урежда случаи, които са се осъществили
преди нейното приемане, поради което и изначално липсва правопораждащо годно
основание за осъждането на Прокуратурата на РБ за вреди на основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ. Горните възражения и доводи изобщо не са били обсъдени от първоинстанционния
1
съд.
Въззивникът навежда още, че предвид установеното по делото, че при извършената
служебна проверка ИВСС не е констатирал виновно бездействие, довело до необосновано
забавяне на разследването, то и липсва основание за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБ за вреди в хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ.
Неправилен и е изводът на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото против него наказателно производство, предвид установеното по делото, че
болестите, от които е страдал ищецът, са с давност отпреди предприетото против него
наказателно преследване; не е установена и причинна връзка между твърдяните вреди
и воденото срещу К. наказателно производство – дали заболяванията са се породили в
следствие на водения срещу ищеца наказателния процес или са следвали обичайния
ход на развитие.
Навежда също, че присъденият от съда размер на обезщетението за причинени
неимуществени вреди е завишен и е определен в нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът на ищеца по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в частта му за сумата от 5000 лева да бъде
отхвърлен, а в евентуалност се настоява решението да бъде изменено, като се намали
значително размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с критериите за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика в
аналогични случаи и съобразно конкретните данни по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден.
От Прокуратурата на РБ е подадена и частна жалба против Определението №
3745/28.07.2021 год. по гр. дело № 11102/2020 год. по описа на РС-Вана, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Прокуратурата на РБ за
изнемение на решението № 708/24.06.2021 год. по същото гр. дело в частта му за разноските
относно присъдените в тежест на ПРБ в полза на Държавата разноски за държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на сумата от 10 лева.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за
отмяната му и за постановяване на друго, с което да се измени първоинстанционното
решение в частта му за разноските, като се отмени в частта му, с която ПРБ е осъдена да
заплати в полза на Държавата по сметка на РС-Варна държавна такса в размер на 10 лева за
първоинстанционото производство.
От насрещната страна отговор на частната жалба не е подаден.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По частната жалба съдът ще се произнесе с решението си.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Прокуратурата на РБ, въззивна жалба
срещу Решение № 708/24.06.2021 год., постановено по гр. дело № 11102/2020 год. по описа
на РС-Варна, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на СТ. Н. К. от
гр. Варна сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
веди – болки и страдания, страх, отчаяние и негативно емоционално напрежение, получени
заболявания, вследствие на необосновано дългия период на водене на наказателно
производство срещу него, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
22.02.2020г. до окончателното и изплащане;
́
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 01.11.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3