Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
27.02.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
19.02.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
239 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А.П.К.
от ***, подадена чрез пълномощник - адв.И.И. от
АК-***,
с посочен в жалбата съдебен адрес ***, против
Решение
№152 от 30.10.2019 год., постановено
по
АНД №254/2019 год. по
описа на
Pайонен съд –
Момчилград, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия *** №***, издаден от
ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата касаторът заявява, че обжалва така постановеното решение на
Районен съд – Момчилград, като незаконосъобразно и неправилно,
както счита,
че първоинстанционният съд не се е съобразил с константната практика и с
аргументите, изложени в жалбата. Смята, че потвърденият Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия ***
№*** е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна, като излага подробни аргументи за това. Сочи
най-напред, че съгласно определението, дадено в §6, т.63 от ДР
на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средств, а
съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Твърди, че видно от доказателствата по преписката е,
че извършеното нарушение е установено и заснето с техническо средство, в
присъствието на контролни органи, което е необходимо, за да се включи системата в
работен режим и че е използвана мобилна система за видео-контрол,
както било посочено и в самия електронен
фиш. Сочи, че разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП
означавала, че самото заснемане на нарушението се извършва
в отсъствие на контролния орган и че само тогава може да се
издава електронен фиш, което означавало, че цитираната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП насочва използването на тази
процедура само в случаите на стационарни автоматични системи за видео-контрол,
при това предварително обозначени със съответни знаци, които автоматично и в
отсъствие на служители на ПП при ОДМВР извършват
заснемане и замерване на скоростта на преминаващите МПС и
че само
в такава хипотеза можело да се издава електронен фиш. Отново
сочи, че съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение и в тази разпоредба законодателят не определил със
стационарно или с мобилно АТСС може да се установи нарушението, за което се
издава електронен фиш, а обстоятелството, което било въведено
като условие за това, било нарушението да е установено и заснето с АТСС,
като електронният фиш се издавал в отсъствие
на контролен орган или нарушител. Сочи, че в ДВ била публикувана
т.65 от §6 на Допълнителните разпоредби към ЗДвП и със същата било дадено
легално определение на автоматизирани технически средства, както и определение
на двата вида такива: а/ стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствие на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Касаторът счита, че от тази дефиниция следвал извод, че
законът определя мобилните АТСС, прикрепени към превозното средство, като
такива, установяващи нарушение винаги в присъствието на контролен орган,
независимо дали превозното средство на контролния орган е в движение или е
спряло, каквото разграничение се правело в Наредбата, видно от
мотивите на районния съд. Излага
довод, че при
съпоставяне на чл.189, ал.4 от ЗДвП, според който електронен фиш се
издава при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган, с
разпоредбата на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, според
която мобилните системи установяват нарушение в присъствие на контролен орган
/независимо дали превозното средство, към което са прикрепени е в движение, или
спряло/, следвало, че според закона, при
установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта, било недопустимо
издаване на електронен фиш и административнонаказателната отговорност се
реализирала по общия ред, със съставяне на АУАН и
издаване на НП. На следващо място сочи, че съгласно ТР №1
от 26.02.2014 год. на ОСК на
ВАС на РБ, което било задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, в хипотезата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по
пътищата, установяването и заснемането на нарушение, може да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган и
че в
мотивите към решението било прието, че при наличието на използвано мобилно
техническо средство за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на
мястото на реализиране на нарушението, административнонаказателното
производство следва да се реализира по реда и при условията на ЗАНН - чрез
съставяне на АУАН, с описание на констатираното нарушение и
издаване на НП, с налагане на съответното административно
наказание. Касаторът счита, че прилагането на
процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствие на законово определените
условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като
последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента
на тяхното установяване и че в съответствие с цитираното ТР, следвало да се
приеме, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като електронният фиш е издаден за нарушение,
установено и заснето с мобилно техническо средство, а не с предварително
стационарно позиционирано техническо средство. Счита, че в случая е
следвало да бъде съставен АУАН и да бъде издадено НП, с цел
гарантиране правото на защита на наказаното лице, а като не
направил това, наказващият орган издал един незаконосъобразен фиш, който
подлежи на отмяна. На следващо място, касаторът
сочи, че при
извършване на служебната проверка от страна на съда на документацията по
административната преписка за издаване на електронен фиш, следвало да провери, дали е
налице липса на попълнени реквизити в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.,
като твърди, че в процесния случай било задължително попълване на следните
полета в Протокола, озаглавени „разстояние от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри”, „начално на участъка” и „край на
участъка” и че графата „разстояние от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри” била във връзка с
предходната графа „пътен знак за ограничение”, която касаела допълнително
въведено ограничение на скоростта с пътен знак по чл.21,
ал.2 от ЗДвП и че в случая, по делото такова
ограничение е имало, въведено със знак В26 за ограничение от 60 км/час. Поради тази причина, според
касатора, наказващият орган следвало да представи доказателства, че измерването е направено точно в
рамките на въведеното ограничение от техническо изправно средство - мобилна
система TFR 1-М.
Предвид
изложеното, в жалбата касаторът моли да бъде
отменено Решение
№152 от
30.10.2019 год.,
постановено
по АНД №254/2019 год. по
описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба Серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали,
като незаконосъобразно и неправилно, като в жалбата не е посочено, какво да
стори настоящата инстанция с процесния електронен фиш, след като отмени
обжалваното решение на Момчилградския районен съд.
Касаторът А.П.К. от ***, редовно призована за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касация - ОДМВР - Кърджали, редовно призован
за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали счита,
че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита също, че са правилни посочените
съображения в обжалваното решение, по отношение на приложения материален закон
от административнонаказващия орган, в частност разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и на разпоредбите на приложимия, в случая, подзаконов
нормативен акт. Намира, че не са налице касационни основания
за отмяна на решението, каквито са развитите доводи в касационната жалба, а така също намира,
че е неотносимо позоваването на Тълкувателно решение №1/2014 год. на
ОС на ВАС, поради настъпилите законодателни промени. По тези
съображения предлага
обжалваното решение на Районен съд –
Момчилград да бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е
неправилно приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №152 от 30.10.2019 год., постановено по АНД №254/2019 год., Момчилградският
районен
съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба Серия *** №***,
издаден от ОДМВР
– Кърджали,
с който, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на А.П.К. от *** и с ЕГН **********,
е наложено наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 03.05.2019 год., в *** часа, на път ***, км.*** м.,
разклон за ***, извършено с МПС, марка „БМВ 330 ХД”, с Рег.№***.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че с електронен фиш Серия *** №***, издаден от ОДМВР -
Кърджали, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбодателката А.К. е било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за това, че на 03.05.2019 год., в *** часа, на път ***, км.***, разклон ***,
в посока на движение - от *** към ***, при въведено
ограничение на скоростта 60 км/час с пътен знак В26 и отчетен толеранс от минус 3 км/час, с МПС – лек автомобил „БМВ 330 ХД”, с рег.№***, е извършено нарушение
за скорост, което е било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №***. В електрония фиш било посочено, че разрешената скорост е 60 км/час, установената скорост била 92 км/час, а превишението било с 32 км/час, което представлява нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с 1 от ЗДвП. Съдът е посочил, че като доказателство по делото АНО е приложил клип №*** от радар №***, който съдържа 4 броя снимки от датата 03.05.2019 год.,
в 15:00 часа/посоченият на клипа час
всъщност е *** ч./ и на които снимки се виждало МПС с рег.№***, като измерената скорост била 95 км/час, при
ограничение от 60 км/час и превишение на скоростта с 35 км/час, като била приета наказуема скорост 92 км/час или наказуемо превишение на скоростта било 32 км/час, т.е. приложен
бил законовият толеранс от минус 3 км/час. Съдът е отбелязъл, че в този снимков материал е посочено и мястото на
нарушението, но само с координати, приложена била карта с географските
координати на мястото, където е разположена АТСС, посочен бил, също така, и
регистрационният номер на автомобила, който съвпадал с посоченият номер в
електрония фиш, в който точно и ясно било посочено мястото на нарушението.
На следващо място, районният съд
е посочил, че от копие на протокол с рег. №***/*** год. на РУ - Момчилград към ОДМВР - Кърджали, се установява,
че автоматизираното техническо средство /посочено по-горе с №***/, на
03.05.2019 год., за времето от 17:20 часа до 19:30 часа, било разположено в
разклона за ***, на път ***, км.***, в посока от ***
към ***, където имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/час, като
разстоянието от автоматизираното техническо средство до пътният знак възлизало
на 120 метра. Съдът е посочил, че от този протокол е видно, че за това време са
били направени 39 клипа с нарушения, с посочени номера, т.е. в това число и
процесният, посочен по-горе със съответния номер, като била приложена и
схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.
От приложените по делото Протокол №*** от *** год., както и Протокол от
проверка №***/*** год. на Българския институт по метрология, приложени по
делото, съдът е установил, че използваната по време на установяване на процесното
нарушение, мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е
преминало и последваща проверка. Районният съд е посочил, че от писмо №***/*** год.
на ОПУ - Кърджали са видни участъците по път ***, в които са въведени
ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и местоизвършването на
нарушението по настоящото производство/в пункт 2 от писмото/, а от справка,
извършена в системата на КАТ, било видно, че описаното в процесният електронен
фиш МПС е собственост именно на жалбодателката в настоящото производство.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел
най-напред, че жалбата
е процесуално допустима, т.к. е подадена лице, което
има правен интерес от обжалването, т.е. от легитимирана страна и че въпреки
липсата на яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбодателя,
приема, че е същата е подадена в срок, като е отблелязъл, че за последното обстоятелство
не са ангажирани доказателства от АНО, но поради не следва да се ограничава
правото на жалбодателя да обжалва атакуваният акт, с оглед на което е приел, че
жалбата е подадена в срок.
По същество,
Момчилградският районен съд е приел, че жалбата е неосновантелна, като е
посочил най-напред, че като се е запознал със съдържанието на
обжалваният електронен фиш, приема, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както следва: посочена била териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /ОДМВР - Кърджали/, като е отбелязъл, че няма законово изискване да се посочва
конкретно, кой е неговия издател, а така също, и по какъв ред следва да се
обжалва, както и същият да съдържа подпис
и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът е посочил, че не може по аналогия да се
прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова
препращане не е предвидено и че в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от
министъра на вътрешните работи. На
следващо място е посочил, че обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издадения електронен
фиш, като същото било посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението, като от
приложените веществени доказателствени средства също се установявало точното
място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така
също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, както и
всички останали реквизити на акта.
Съдът е приел, че при така посоченото място – на територията на община
Момчилград, безспорна била компетентността на ОДМВР - Кърджали да издаде ЕФ, както
и компетентността на районния съд да се произнесе по спора. От
събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извода, че извършването на
процесното административно нарушение по чл.21,
ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП/където била посочена различна от разрешената скорост на движение извън
населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №TFR1-М със съответният номер, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
от одобрен тип, преминала последваща проверка.
На следващо място, районният съд е цитирал част от мотивите на
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по т.д. №1/2013 год. на ВАС, относно
издаването на електронни фишове с АТСС, като е посочил, че с изменението на
ЗДвП/ДВ от 13.03.2015 год./, е предвидено електронни фишове да могат да се издават и от
автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или
монтирани на автомобил, какъвто бил настоящия случай, при спазване на
изискванията на Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 год. и че съгласно §65(всъщност става дума за §6, т.65)/Нова – ДВ, бр.19/2015 год./ от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва: 1/стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и 2/ мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работният процес. Районният съд е упоменал, че с последното изменение на чл.189,
ал.4 от ЗДвП/ДВ,
бр.54/2017 год., в сила от 09.07.2017
год./ и която редакция била в сила към момента на
извършване на процесното нарушение,
се предвиждало издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно - нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС” или „отнемане на контролни
точки” или казано иначе, отсъствието на контролния орган и нарушителя било
меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Съдът е отбелязъл също, че следва да бъде съобразена и законовата
промяна от 09.07.2017 год. на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, с която отпаднало
изискването, контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и
да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе съдът е приел, че следва извода, че
ограничението, предвидено с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС, в случая, е
неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП, като е посочил, че в това тълкувателно решение, както и в чл.7,
ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год., която понастоящем била отменена, било
посочено, че при контролиране на движението с посочената система следва да е
поставен предупредителен знак, но и че такова нормативно изискване към
настоящият момент липсвало, поради обстоятелството, че чл.7 от Наредбата бил
отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемало,
че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
С оглед изложеното районният съд е приел, че обжалваният електронен
фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и че съобразно
това, се налагал извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а
именно - с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, за което свидетелствал приложеният клип №*** на радар №*** от *** год.,
който, съгласно разпоребдбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, бил веществено доказателствено
средство в административно-наказателният процес. Съдът е посочил, че съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение и че в настоящия случай
се установява от електронния фиш, че МПС е регистрирано на името на жалбодателката,
а същият не се е възползвал от правото си по чл.188, ал.2 предл.2 от ЗДвП, да посочи името на лицето, което е
управлявало моторното превозно средство, поради което съдът е приел, че
правилно жалбоподателката е
привлечена към административно-наказателна отговорност, доколкото било доказано
авторството на деянието.
Съдът приел за правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно било обстоятелството, че жалбоподателката е
извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, като е управлявала МПС със скорост от 92 км/час (с отчетен
толеранс от минус 3 км/час), при разрешена скорост извън населеното място от 60 км/час, която била
регламентирана с пътен знак В-26 и което се установявало от писмото на ОПУ -
Кърджали, като превишението било от 21 км/час (!?) – превишението е от 32 км/час), а в ЗДвП било
предвидено, че превишението на разрешената скорост с 32 км/час е
наказуемо, поради и което съдът е намерил, че правилно е определено и
следващото се административно наказание, което съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, било „глоба”, в размер на 300 лева.
Така, въз основа на изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и не са налице основанията за
отмяната му, поради и което следва да бъде потвърден.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият касационен състав намира за правилни,
законосъобразни и обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният
електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон, т.е. че в
случая са изпълнени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани твърдяните от
касатора нарушения, които да са допуснати при издаването му от
административнонаказващия орган. Съдът в настоящия състав намира, най-напред,
за абсолютно неснователни изложените
оплаквания в касационната жалба, че в случая била неприложима разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП и че не следвало да се издава електронен фиш за нарушение, установено с
АТСС, а следвало да се състави АУАН и въз основа на него да се издаде
наказателно постановление. На тези оплаквания са
дадени до известна степен отговори още в мотивите на обжалваното решение на
районния съд, които се споделят в пълна степен и от настоящия касационен
състав, като в тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно отново да посочи, че съгласно
действащата разпоредба на чл.189, ал.4,
предл.І/първо/ от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, а съответно, в §6, т.65 (Нова – ДВ, бр.19 от 2015
г.) от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легалната
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”, а именно
– „Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”. От тази
законова регламентация следва, че в случая са били налице абсолютно всички
предпоставки на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в приложимата й редакция (Изм.,
ДВ, бр.54 от 05.07.2017 год.), за издаването на електронен фиш за конкретното
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган.
Неоснователно е, предвид това, твърдението, че разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП насочва използването на тази процедура само в случаите на стационарни
автоматични системи за видео-контрол, при това предварително обозначени със
съответни знаци, които автоматично и в отсъствие на служители на ПП при ОДМВР
извършват заснемане и замерване на скоростта на преминаващите МПС и че само в
такава хипотеза можело да се издава електронен фиш и че извършеното нарушение
било установено и заснето с техническо средство, в присъствието на контролни
органи, което било необходимо, за да се включи системата в работен режим, както
и че била използвана мобилна система за видео-контрол и това противоречало на
Тълкувателно решение №1 на Общото събрание на колегиите на Върховен
административен съд от 26.02.2014 год. по Тълкувателно дело №1/2013 година. Тук
следва да се разясни, че разрешението, дадено в това Тълкувателно
решение, а именно - че в хипотезата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства и затова е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След
измененията, обаче, на ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., ДВ,
бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., ДВ, бр.54 от
05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 год.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство,
съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, както и с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, т.е. с автомобили, оборудвани
със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като в този случай контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане, съгласно чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, като тези автоматизирани
технически средства или системи функционират автоматично и при условие, че
са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, т.к. присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата), който включва системата
и я привежда в работен режим и впоследствие може да присъства в патрулния
автомобил или извън него, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението и това е
така, защото контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство и това е така, защото измерването
и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера - компютър. Предвид
горното безспорно се налага извода, че с измененията на нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП (Изм., ДВ, бр.54 от
05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 год.) и измененията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Изм. и доп., ДВ, бр.6 от 16.01.2018 г.,
в сила от 16.01.2018 г.), вече категорично се налага тълкуването, че отсъствието на
контролните органи касае процедурата по издаване на самия електронен фиш, а не
предполага отсъствието на контролен орган при установяване и заснемане на нарушенията
с АТСС, за които впоследствие се издава електронен фиш, поради което и
изложеното в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по ТД №1/2013 год. на
ОСК на ВАС, не намира приложение при така действащата вече законодателна уредба,
каквато, всъщност, вече е и трайната съдебна практика, противно на твърдяното в
касационната жалба.
Във
връзка с горното и с развивите в касационната жалба оплаквания следва, също
така, да се посочи, че с изменението на издадената, на основание чл.165, ал.3
от ЗДвП, Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (изм.
и доп., бр.6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) е отменена цялата
разпоредба на чл.7 от Наредбата, която съдържаше три алинеи и в ал.1 на която, се
изискваше местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи, да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В
случая, нарушението е установено и заснето на датата 03.05.2019 год., т.е.
повече от една година и три месеца след като тази норма е отменена и съответно,
за контролните органи отдавна не е съществувало изискване да обозначават
местата за контрол с мобилни
и стационарни автоматизирани технически
средства и системи, с каквито и да е пътни знаци или да ги оповестяват по
някакъв начин.
Съдът в настоящия състав намира за неоснователно и
оплакването, развито в касационната жалба, за липса на реквизит в приложения по
преписката и приет като доказателство по делото Протокол за използване на АТС или система
и довода, че във връзка с това, наказващият орган следвало да представи
доказателства, че измерването е направено точно в рамките на въведеното
ограничение от техническо изправно средство - мобилна система TFR1-М.
В този Протокол с Рег.№***/*** год. на ОДМВР – Кърджали, най-напред ясно е
посочено в графата „дата на използане” – 03.05.2017 год., посочено е АТС - ТFR1-М
№***, като този норер е вписан и в приложения клип №***, ясно е посочено и
мястото на контрол – ***, км.***, разклон за ***, посоката на движение на
контролираните МПС – от *** към ***, както и че контролът се осъществява на
първокласен път. В протокола ясно и недвусмислено, в съответните графи е
вписано, че е налице пътен знак за ограничение на скоростта – 60 км/час и че
разстоянието от пътния знак с въведено ограничение, до АТСС, е 120 метра, при
посока за задействане – „приближаващ” и при стационарен режим на измерване. В
същия този протокол с Рег.№***/*** год. на ОДМВР – Кърджали, като начало на
работа на посочената дата, е вписан час – 17:20 часа, с номер на първо статично
изображение - №*** и край на работата в 19:30 часа, с номер на последно
статично изображение №***, или установени нарушения с това АТСС в посочения
период от време - общо 39 броя, също вписано в протокола, като клипът, на който
е заснето МПС с Рег.№***, движещо със скорост от 95 км/час, при ограничение от
60 км/час, е клип с №***, заснет в *** часа, т.е. 1/един/ час, 19 минути и 16
секунди, след като е било поставено начало на работа на това АТСС, на
посоченото място за контрол, а самият клип с установеното нарушение е бил
двадесетия поред, заснет на това място за контрол и в посочения период от
време. Видно е, че този протокол е
надлежно попълнен ръкописно и под посоченото съдържание, е положен подпис на
проверилото го длъжностно лице - *** при ОДМВР – Кърджали – В. А., а на датата –
07.05.2019 год., този протокол е регистриран в деловодната система на ОДМВР –
Кърджали с Рег.№***/*** год. Ето
защо, съдът в настоящия състав намира, че този протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год., изготвен и попълнен, съгласно
утвърдения образец и подписан от съответното длъжностно лице, в предостатъчна
степен установява и доказва, че на посочената дата, време и място и при
наличието на въведено ограничение на скоростта в този участък с пътен знак, с
това АТСС е работено за превишена скорост. От протокола става пределно ясно,
къде се намира контролирания участък, какво е въведеното ограничение на
скоростта на движение в този участък и на какво разстояние от пътния знак,
въвеждащ ограничението на скоростта, е било разположено АТСС, като обстоятелството,
че в него не били попълнени графите „начало на участъка” и „край на участъка”
не променя по никакъв начин този извод, поради което съдът намира това
оплакване в жалбата за неоснователно.
Най-сетне, за
пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че процесният
електронен фиш Серия *** №*** безспорно е издаден по утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец, както и е безспорно, че същият съдържа абсолютно
всички, изискуеми се от нормата на чл.189, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП,
задължителни реквизити, като в същия, много ясно са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Така, предвид всички изложени по-горе съображения, се налага крайния извод,
че касационната жалба на А.П.К.
от ***, подадена чрез пълномощник - адв.И.И. от АК-***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и
недоказана, а обжалваният електронен фиш за налагане на глоба Серия *** №*** на ОДМВР -
Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство, е законосъобразно
и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата, регламентиращи
издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с обжалваното решение
като законосъобразно издаден, Момчилградският районен съд е постановил едно
материално законосъобразно решение, постановено при правилна преценка на
събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението
по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с
чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №152 от
30.10.2019 год., постановено
по
АНД №254/2019 год. по
описа на
Pайонен съд –
Момчилград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.