№ 9877
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110107571 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу З, с която след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 9 580,94 лева – регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ,, причинени
при ПТП, настъпило на 01.04.2021 г. в с. Пищигово, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 652,09 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 14.02.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 01.04.2021 г. в с. Пищигово,
водачът на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № , предизвикал пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което било увредено имущество на трето лице – МПС „Рено
Мастер“, с рег. № ,, със собственика на което ищецът имал сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 9565,94
лева. Поддържа, че въпреки получена от ответника на покана за сумата в размер на
платеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът не
заплатил дължимото обезщетение, поради което предявява разглежданите искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявените искове. Оспорва да е налице сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил. Оспорва механизма на ПТП,
наличието на противоправното поведение и вината на водача на МПС „Фолксваген“ с рег.
№ ,, както и връзката между твърдените вреди и противоправното поведение на водача.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил поради допуснато нарушение на правилата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и
несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети, като
твърди и че не всички щети са резултат от процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 01.04.2021 г. в с. Пищигово между водача на МПС „Рено
Мастер“, с рег. № , и водача на МПС „Фолксваген“, с рег. № ,, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП. От представените по делото
писмени доказателства - застрахователна полица № 0020700202000328 от 08.10.2020 г., се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 01.04.2021 г. между ищеца и собственика
на МПС „Рено Мастер“, с рег. № , е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“. Не се спори между страните, а и от неоспореното и
прието по делото преводно нареждане се установява, че ищецът е заплатил на 09.06.2021 г.
застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 9565,94 лева.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с механизма на ПТП, включително
поведението на водачите на двете пътни превозни средства, непосредствено преди
настъпване на ПТП.
От приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза се установява,
че описаните от ищеца вреди по МПС „Рено Мастер“, с рег. № , е възможно да са
настъпили вследствие на удар между процесните автомобили, причинен от пресичането на
траекториите на двете МПС. От друга страна при изслушване на заключението се
установява, че съприкосновението между двете МПС е между предна дясна част на товарен
автомобил „Фолксваген Т4“ и с предна странична част на товарен автомобил „Рено Мастер“,
като към момента на удара МПС „Фолксваген Т4“ е извършвал мА.ра „изпреварване“ на
МПС „Рено Мастер“. Не са налице обаче достатъчно данни, въз основа, на които да се
установи по несъмнен начин какво е било поведението на двамата водачи преди настъпване
на удара, в т.ч. кой от тях пръв е предприел мА.ра - за изпреварване или за завИ.е наляво,
съответно дали и в кой момент двамата водачи са подали светлинен сигнал за извършване на
мА.рата. Вещото лице посочва, че ако три секунди преди предприемане на изпреварването
водачът на МПС „Рено Мастер“ е бил подал светлинен сигнал за завой наляво, водачът на
МПС „Фолксваген Т4“ е следвало да не предприема мА.рата за изпреварване и да пропусне
извършването на мА.рата ляв завой, но ако водачът на МПС „Рено Мастер“ не е подал
светлинен сигнал или го е подал в последния момент преди да предприеме мА.рата, то в
този случай за водача на МПС „Фолксваген Т4“ ударът е бил непредотвратим. При липсата
на яснота какво е било поведението на участниците в ПТП, е невъзможно да се определи
чие поведение е станало причина за настъпване на ПТП (вкл. дали ударът е бил
предотвратим за някой от водачите), т.е. конкретният механизъм на ПТП е неустановим.
В съдебната практика многократно е имало повод да се изтъкне, че ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал други доказателства, които по несъмнен
начин да установяват, че механизмът на ПТП е реализиран именно по твърдения от него
начин и по-конкретно причина за настъпването на произшествието да е поведението на
водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № ,. Разпитаните по делото свидетели Л. А. и И. В. (за
които се твърди да са управлявали процесните автомобили) не допринасят по какъвто и да
2
било начин за установяване на механизма, по който е настъпило застрахователното събитие.
И двамата свидетели твърдят да са подали светлинен сигнал преди предприемане на
мА.рата, но това не е достатъчно за установяване кой пръв е предприел същата и дали и в
какъв момент е подал светлинен сигнал, доколкото и двамата заявяват, че не са видели или
не помнят да са видели водачът на другия автомобил да е подал светлинен сигнал.
Представеният по делото двустранен констатичвен протокол за ПТП също е крайно
недостатъчен, за да се приеме за безспорно установено, че именно поведението на свидетеля
И. В. е причинило настъпването на ПТП, тъй като е отбелязано единствено, че ударът е
настъпил при извършване на изпреварване от МПС „Фолксваген Т4“ с рег. № , и при завИ.е
на ляво от МПС „Рено Мастер“ с рег. № ,, при което са се пресекли траекториите им.
Предвид изложеното се налага изводът, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на механизма на ПТП, което обуславя и неоснователност на предявения иск за
главница и същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед акцесорния характер на претенциите следва да се отхвърли и искането за
присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и искът за мораторна лихва - в размер на 652,09 лева,
дължима за периода от 05.07.2021 г. до 14.02.2022 г. съгласно уточнението на исковата
молба от 19.04.2022 г. и допуснатото впоследствие изменение на иска в последното
проведено по делото открито заседание.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, като в негова полза следва да бъдат присъдени направените и претендирани
такива в общ размер на 210 лева, от които 60 лева за платен депозит за свидетел, 50 лева за
платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разноски в полза на ищеца при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, срещу З, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, искове с правно основание чл. 411
КЗ за сумата в размер на 9 580,94 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ,, причинени
при ПТП, настъпило на 01.04.2021 г. в с. Пищигово, по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното плащане, както и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 652,09 лева – мораторна лихва за периода от
05.07.2021 г. до 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на З, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 210 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3