№ 15506
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110171777 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „А“, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление - град С, представлявано от изпълнителните директори
........, представлявано от адв. Ц. ......... против Застрахователно акционерно дружество „Д“,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление, град С ж.к.“..“, бул. “Г. М. ......“ № 1,
представлявано от изпълнителните директори ....
Ищецът твърди, че на 13.06.2019 г., около 15.30 часа, в гр. София, на кръстовището на
бул. “С“ и ул. „К“, С. Й. В. при управление на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег.№
СВ .... ВА не спира на червен сигнал на светофарната уредба и блъска правилно навлизащия
в кръстовището на зелен светлинен сигнал от дясно лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с
рег. № СВ .... АР, управляван от управляван Р. Твърди се, че в резултат настъпилото ПТП
причинени имуществени вреди, изразяващи се увреждания на застраховано при ЗАД „А“
имущество - лек автомобил „ Фолксваген Тигуан“ с peг. № СВ ... АР, собственост на Д.
Твърди се, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП
№ 1726834, като е установено, че причина за настъпване на произшествието са субективните
действия на водача на лек автомобил „Рено", модел „Меган“, поради нарушение на чл. 6, ал.
1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно - на кръстовище регулирано със
светофарна уредба преминава на червен забранителен сигнал, с което става причина за
настъпване на процесното ПТП. Описва се, че в резултат на настъпилото ПТП са причинени
имуществени вреди изразяващи се увреждания на детайли по лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“, а именно - предна и задна леви врати, предна и задна декоративни лайсни на врати,
праг, колона, панти на врата. Твърди се, че по отношение на виновния водач е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 6, ал. 1, пр. 2 от
ЗДвП. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за
застраховка "Каско“, полица № 18-0300/130/5000126, валидна от 12.08.2018 г. до 11.08.2019
г., в ЗАД „А“' е била образувана преписка по щета № 0300-19-727-504665, извършен е оглед
на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени
при пътно-транспортното произшествие, след което повредите са отстранени от сервиз „П"
ЕООД.
1
Твърди се, че стойността на ремонта в размер на 6 531.74 лв. /шест хиляди петстотин
тридесет и един лева и 74 ст. /, и е заплатен от ЗАД „А“ на сервиза, по банков път на
04.02.2020 г., видно от преводно нареждане № 21424213/ 04.02.2020 г. Сочи се, че с покана за
доброволно изпълнение ЗАД „А“ е предявила към ЗАД „Д“ АД регресните си права по щета
№ 0300-19-727- 504665, като се сочи, че след разглеждане на регресната претенция с Писмо
с изх.№ 1257/26.03.2020 г. ответното застрахователно дружество е отказало да заплати
доброволно претенцията на ищеца. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното
пътно - транспортно произшествие лен автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ С... е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Д“ АД, валидна от
23.02.2019 г. до 22.02.2020 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно
акционерно дружество „Д“, ЕИК ......, със седалище и адрес 2 на управление, град С,
представлявано от изпълнителните директори ....да заплати на ЗАД „А“, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление - град С, представлявано от изпълнителните директори
........, по банкова сметка – IBAN: BG16BUIN74441010002091, при банка: „..........“, следните
суми: - сумата от 6 546.74 лева /шест хиляди петстотин четиридесет и шест лева и 74 ст. /,
представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и
обичайните разноски за неговото определяне в резултат на ПТП настъпило на на 13.06.2019
г., около 15.30 часа, в град София, на кръстовището на бул. “С“ и ул. „К“, при което С. Й. В.
при управление на лек автомобил автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ С... не спира на
червен сигнал на светофарната уредба и блъска правилно навлизащия в кръстовището на
зелен светлинен сигнал от дясно лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ СВ .... АР,
управляван от Р, за което е изплатено обезщетение по щета щета № 0300-19-727-504665,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 15.12.2021
година до окончателното изплащане на сумата; - сумата от 1123.95 лева /хиляда сто двадесет
и три лева и 95 ст./- представляващи мораторна лихва, претендирана от 26.03.2020 г. (датата
на отказа) до предявяване на исковата претенция, върху претендираната главница от 6 546.74
лв.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявените искови претенции. С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че предявения главен иск е завишен и
недължим. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. В този смисъл ответникът оспорва твърдението за вина
на водача на МПС марка „Рено“ с peг. № С... за настъпване на пътнотранспортното
произшествие и на претендираните от ищцовата страна вреди. Твърди се от ответника, че
съгласно фактите от Протокол за ПТП № 1726834 от 13.06.2019 г. вината за ПТП е на водача
на МПС марка „Фолксваген“ с рег.№ СВ ... АР. С отговора на исковата молба се оспорва
твърдението за наличие на причинно - следствена връзка на претендираните щети с
пътнотранспортното произшествие, като се оспорват вида, характера и степента на
уврежданията, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното
произшествие. Ответникът оспорва и твърдението, че претендираната сума като размер
представлява размера на твърдените щети. С отговора на исковата молба се твърди, че
водачът на МПС марка „Фолксваген“ с рег. № СВ ... АР, не се съобразява и поради
нарушение на чл. 47. ЗДвП Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, 3 че при необходимост да може да спре и
да пропусне участниците в движението, които имат предимство., отнема предимството на
вече навлезналото в кръстовището МПС марка „Рено“ с peг. № С..., следствие на което удря
застрахованото в „ЗАД Д“ АД, МПС марка „Рено“ с peг. № С..., което е навлезнало в
кръстовището на разрешителен сигнал на светофара. Твърди се, че водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег.№ СВ ... АР е имал възможност да забележи лек автомобил марка
„Рено“ с peг. № С... и своевременно да предприеме необходимите действия, с които да
2
избегне настъпването на ПТП. На следващо място се твърди, че е налице съпричиняване от
страна на водача на МПС марка „Фолксваген“ с рег.№ СВ ... АР.
Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция да отхвърли иска като му
присъди разноски и заявява възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител. Последният поддържа заявените искови претенции, сочи
доказателства и претендира разноски, за които е представен списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа заявените възражения и оспорвания. Представят
се доказателства и се претендират разноски, за които е представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК, като се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
допуснато и прието заключението по съдебно автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на доказателствената съвкупност и по смисъла на чл.12 от ГПК,
съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:
От събраните доказателства, се установява, че на 13.06.2019 г., около 15.30 часа, в гр.
София, на кръстовището на бул. “С“ и ул. „К“, С. Й. В. управлява лек автомобил „Рено“,
модел „Меган“, с рег.№ С....
От анализа на доказателствата – НП № 19-4332-012338/2.7.2019 година, влязло в сила
на 9.7.2020 година, АУАН № 487250/13.6.2019 година, Решение № 16646/20.1.2020 година,
постановено по нах дело № 18566/2019 година по описа на СРС, потвърдено с Решение №
3734/9.7.2020 година, постановено по кнах дело № 1900/2020 година на АССГ, заключението
по автотехническата експертиза, съдът приема за доказано, че С. В. не е спряло на червен
сигнал на светофарната уредба и блъска правилно навлизащия в кръстовището на зелен
светлинен сигнал от дясно лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № СВ .... АР,
управляван от Р.
Доказва се, че в резултат настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди,
изразяващи се увреждания на застраховано при ЗАД „А“ имущество - лек автомобил „
Фолксваген Тигуан“ с peг. № СВ ... АР, собственост на Д.
Както в съставения Протокол за ПТП № 1726834, така и в посочените по-горе
доказателства се установява и съдът приема за доказано, че причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил „Рено", модел
„Меган“, поради нарушение на чл. 6, ал. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, а
именно - на кръстовище регулирано със светофарна уредба преминава на червен
забранителен сигнал, с което става причина за настъпване на процесното ПТП.
От анализа на доказателствата е видно, че в резултат на настъпилото ПТП са
причинени имуществени вреди изразяващи се увреждания на детайли по лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“, а именно - предна и задна леви врати, предна и задна декоративни
лайсни на врати, праг, колона, панти на врата.
Установява, се че увредения лек автомобил е бил застрахован по валидна
застрахователна полица по договор за застраховка „Каско“, като в изпълнение на
задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Каско“, полица № 18-
0300/130/5000126, валидна от 12.08.2018 г. до 11.08.2019 г., в ЗАД „А“' е била образувана
преписка по щета № 0300-19-727-504665, извършен е оглед на застрахования автомобил от
експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при пътно-транспортното
произшествие, след което повредите са отстранени от сервиз „П“ ЕООД.
3
Доказва се, че заплатената стойност на ремонта в размер на 6 531.74 лв. /шест хиляди
петстотин тридесет и един лева и 74 ст. /, като е платено от ЗАД „А“ на сервиза, по банков
път на 04.02.2020 г., видно от преводно нареждане № 21424213/ 04.02.2020 г.
От заключението по съдебно автотехническата експертиза, не оспорено от страните,
съдът приема за доказано, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията по
лек автомобил „Фолксваген Тигуан”, с рег.№ СВ ... АР, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 5648,11 лв.
Ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение, с която е предявил към ЗАД „Д“
АД регресните си права по щета № 0300-19-727- 504665. Установява се, че след разглеждане
на регресната претенция с Писмо с изх.№ 1257/26.03.2020 г. ответното застрахователно
дружество е отказало да заплати доброволно претенцията на ищеца. Доказва се, че към
датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие лен автомобил
„Рено“, модел „Меган“, с рег.№ С... е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗАД „Д“ АД, валидна от 23.02.2019 г. до 22.02.2020 г.
С показанията си св. В., водач на увреждащото МПС се твърди, че същият е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, като поради бавното придвижване на
автомобилите пред него се е изнесъл от кръстовището на червен сигнал. Тези показания
съдът не може да възприеме за достоверни. Свидетелят е заинтересован, доколкото се касае
за ангажиране на неговата гражданска отговорност за настъпилото ПТП, поради и което дава
оневиняващи себе си показания. Същите противоречат на събрания доказателствен материал
и не ес подкрепят, даже и житейски, от събраните и анализирани доказателства.
От анализа на доказателствата по отношение на поведението на другия водач по време
на настъпване на ПТП-то съдът приема, че същият е навлязъл в кръстовището при маневра
завой на зелен сигнал на светофарната уредба, в който момент е настъпил удара от водача на
увреждащия автомобил – св. В..
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства,
които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
като не обсъжда показанията на св. В., които счита за недостоверни.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.74 от Закона за задълженията и договорите,
обективно съединен с иск за акцесорно вземане – с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, претендирано за периода от 26.3.2020 година до 15.12.2021
година.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване е с правна квалификация чл.51,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите .
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
В казуса в тежест на ищеца беше да установи основанията на които основава иска си.
Същият в условията на пълно главно доказване следваше да установи, с оглед заявените от
ответника: възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя по застраховка "Каско " на причинителя на имуществени вреди
(деликвента). В този смисъл ищецът следваше да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45,
4
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, в казуса гаранционно обезпечителна отговорност на ответната
община по смисъла на чл.50 от Закона за задълженията и договорите; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между деликвента и застрахователя по застраховка "Каско“ да е
съществувало действително правоотношение.
В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по
категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е
установена и вината на водача – св. В.. Същият е бил длъжен по смисъла на чл. 6, ал. 1, пр. 2
от Закона за движението по пътищата да се съобрази със забранителния червен сигнал на
светофарната уредба. На още по-силно основание водачът е бил длъжен да се съобрази с
пътната обстановка и като съобрази същата да предвиди, че с оглед наличието на
автомобила пред него времето за изнасяне от кръстовището не е достатъчно за да се
реализира безопасно преминаване и избягване на пътно – транспортното произшествие. При
осъщественото от страна на водача – св. В., небрежност – е налице евентуален умисъл и
съответно виновно поведение, при което с оглед несъобразяване от една страна със
забраната на чл. 6, ал. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл. 5,
ал. 1, т.1 от същия закон.
Водачът на увреждащото МПС – св. В., застрахован при ответника е била длъжен като
съобрази пътната обстановка на кръстовището и на следващо място по смисъла на чл. 50а от
Закона за движението по пътищата му е било забранено навлизането в кръстовище дори и
при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача
да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение, както и се е случило.
От анализа на доказателствата и установеното от фактическа страна, съдът прави
извода, че между поведението на виновния водач, настъпилото ПТП и вредите нанесени на
увредения автомобил, застрахован при ищеца е налице причинно – следствена връзка, като
св. В., като водач на лекия автомобил е бил в състояние да предотврати настъпването на
произшествието и вредите от него. Категоричен е извода на съда, че в поведението на
водача – св. В. са налице обективни действия и бездействия, с които същият е допринесъл за
настъпването на вредите по мантинелата.
Не се установи от фактическа страна, другият водач в ПТП-то да е имал такива
обективни действия или бездействия, които да са допринесли за настъпване на ПТП-то,
поради което съдът приема заявеното възражение за съпричиняване за изцяло
неоснователно.
Съдът приема, че исковата претенция е доказана както по своето основание, но не е
основателна в пълен размер с оглед на доказаното в хода на съдебното дирене, че средната
пазарна цена за отстраняване на повредите е в размер на 5648,11 лева, и като се включат 15
лева ликвидационни разноски, се установява, че размерът, който подлежи на уважаване е на
стойност 5663,11 лева, като над този размер до първоначално претендирания от 6546,74
лева, т.е. за разликата от 883,63 лева иска е неоснователен.
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка за имуществено застраховане. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от
категорията на застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на
разходите за ремонт на увредения автомобил. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
Така по смисъла на чл.412, ал.1 от Кодекса за застраховането ищецът, след като с
извършеното плащане, с което е обезвредил пострадалия е предявил срещу застрахователя
на св. В., който виновно е причинил вредата на застрахованото имущество, претенцията си,
5
в това число и ликвидационните разноски, които нямат самостоятелен характер, а
представляват част от обезвредата на виновно причинените щети именно се е суброгирал в
правата на застрахования.
В срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането и към приключване на съдебното
дирене не се установи претенцията да е била заплатена от ответника в пълен размер.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като Рим
II2.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
деликвентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде и
договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което длъжник
е застрахователят на виновния водач – ответникът в настоящето производство. Преди
суброгацията и удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало
между застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската
отговорност). Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор
преминава върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено.
Длъжникът дължи на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията
на застрахования и неговото задължение не може да се модифицира от виновно в без
виновно при смяната на кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
Доколкото в казуса не се доказа ответникът да е заплатил на суброгиралия се
застраховател в правата на пострадалото лице се налага и правния извод, че застрахователят
- ищец има и е носител на суброгационно право, до размера на сумата, която се доказа, че е
платил на застрахования и не е била възстановена до размера от 5663,11 лева, която сума
ответникът дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
15.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата и ведно с лихвата за забава, в
която ответникът е изпаднал след получаване на регресната покана – за периода от 26.3.2020
година до 15.12.2021 година.
По претенцията за мораторна лихва с правно основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите
Наличието на акцесорно вземане, каквото е обезщетението за забава по смисъла на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите е обусловено от наличието на главен дълг.
6
Доколкото претендираната лихва за забава, като акцесорно вземане следва
основателността на главния иск, съдът следва да я уважи в претендирания размер, който
счита за доказан по правилата на чл.162 от ГПК, по преценка на съда. Следва да се посочи,
че несъмнено се установи, че ответникът е бил уведомен за претенцията, като срокът по
чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането е изтекъл на 26.3.2020 година, т.е. преди
предявяване на исковата претенция пред съда. Категорично в този смисъл ответникът е
изпадна в забава и за претендирания период и за този именно период дължи и следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 991,05 лева, а не както се претендира от 1123,95 лева,
представляващи мораторна лихва, дължима за процесния период, като се има предвид, че е
изтекъл срокът - тридесет дни след получаване на регресната покана, съгласно чл.412, ал. 3
КЗ, върху основателния размер на главницата от 517,35 лева. Над този размер до
претендирания от 1123,95 лева претенцията е неоснователна за разликата от 132,90 лева.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковата претенция се дължат разноски и на
двете страни, съобразно уважения и отхвърления размер на исковите претенции.
Съгласно представения списък на разноските и доказателствата за това, че са
извършени, на ищеца се дължат разноски съобразно уважения размер. Съдът приема за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатен от
ищеца. Този размер и съобразен с цената на исковите претенции, положения труд,
отделеното време за подготовка, като съдът не съобразява на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните адвокатско възнаграждения – като противоречащ на чл. 101 и чл. 102 от
ДФЕС. С тези аргументи съдът отхвърля възражението за прекомерност, като при
изчисляване на разноските съобразно уважения размер на исковите претенции съобразява
пълния размер на доказания разход в размер на 1458,84 лева.
С оглед на горното на ищеца се дължат разноски в общ размер на 1816,18 лева.
С оглед изхода на спора и съобразно отхвърления размер на исковите претенции на
ответника също се дължат разноски. Според доказателствата и предвид списъка на
разноските ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на
85,40 лева, при определено от съда юрисконсултско възнаграждение от 200,00 елва и общ
размер на сторените разноски от 550,00 лева относно отхвърлен общ размер от 1016,53 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.74 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „Д“, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление, град С, представлявано от изпълнителните директори ....да заплати на
ЗАД „А“, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - град С, представлявано от
изпълнителните директори ........, по банкова сметка – IBAN: BG16BUIN74441010002091,
при банка: „..........“, следните суми:
- сумата от 5663,11 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне в
резултат на ПТП настъпило на на 13.06.2019 г., около 15.30 часа, в град София, на
кръстовището на бул. “С“ и ул. „К“, при което С. Й. В. при управление на лек автомобил
автомобил „Рено“, модел „Меган“, с рег.№ С... не спира на червен сигнал на светофарната
уредба и блъска правилно навлизащия в кръстовището на зелен светлинен сигнал от дясно
лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ СВ .... АР, управляван от Р, за което е изплатено
7
обезщетение по щета щета № 0300-19-727-504665, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция – 15.12.2021 година до окончателното изплащане на
сумата, като над този размер до първоначално претендирания от 6 546.74 лева /шест
хиляди петстотин четиридесет и шест лева и 74 ст. /, т.е. за разликата от 883,63 лева
отхвърля исковата претенция като неоснователна поради недоказаност;
- сумата от 991,05 лева, представляваща дължимата се за периода от 26.3.2020 година
до 15.12.2021 година мораторна лихва върху уважения размер на главницата от 5663,11 лева,
като над този размер до първоначално претендирания от 1123.95 лева /хиляда сто двадесет и
три лева и 95 ст./, т.е. за разликата от 132,90 лева отхвърля исковата претенция като
неоснователна поради недоказаност;
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „Д“, ЕИК ......, със седалище и
адрес 2 на управление, град С, представлявано от изпълнителните директори ....да заплати
на ЗАД „А“, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - град С, представлявано от
изпълнителните директори ........ сторените по гр.дело № 71777/2021 година по описа на
Софийски районен съд разноски, съобразно уважения размер на исковите претенции в общ
размер на 1816,18 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „А“, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - град С,
представлявано от изпълнителните директори ........ да заплати на "Застрахователно
акционерно дружество „Д“, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление, град С,
представлявано от изпълнителните директори ....сторените по гр.дело № 71777/2021 година
по описа на Софийски районен съд разноски, съобразно отхвърления размер на исковите
претенции в общ размер на 85,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8