№ 179
гр. К., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Частно наказателно дело
№ 20245100200352 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се движи по реда на чл.32, ал.1, във вр. чл.
16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - К. от Централно
инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието и сигурността,
Нидерландия (Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Justice en
Veiligheid) искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция на българския гражданин В. Ц. Р., постановено от съдебен
орган – Rechtbank Den Haag /Окръжен съд – Хага/, Нидерландия. Към
искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съгласно образеца по приложението към същото - на български език, както и
решението, въз основа на което е издадено удостоверението – на
1
нидерландски език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция – В. Ц. Р., с постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул. „П.“ №
**, общ. К., обл. К., с ЕГН **********, /като трите имена, постоянният и
настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена
служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население” по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г./, не се явява в съдебно заседание, не е намерен на
регистрирания му постоянен и настоящ адрес. Назначеният му служебно
защитник – адв. М. Б. от АК – К., в съдебно заседание изразява становище, че
искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция е неоснователно, тъй като описаното административно нарушение не
представлява, нито престъпление, нито административно нарушение по
българското законодателство. Моли да се постанови отказ за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Прокурорът от ОП – К. също изразява становище, че са не са налице
всички предпоставки за признаване на решението на Окръжен съд – Хага,
Нидерландия, за налагане на финансова санкция на българския гражданин В.
Ц. Р.. Счита, че извършеното от санкционираното лице административно
нарушение – използване на паркирано край пътя МПС като място за спане, не
е предвидено като административно нарушение в българското
законодателство, в това число и в Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред в община К..
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № 96/018111-
23 от 15.02.2024 год., влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от
Окръжен съд – Хага /Rechtbank Den Haag/, Нидерландия, по отношение на В.
Ц. Р., роден на **.**.**** год., с посочен последен известен адрес и обичайно
пребиваване – П. № **, общ.К., обл. К., е наложена финансова санкция, която
се изразява в налагане нa задължение за заплащане на парична сума в размер
на 150.00 евро, за осъждане за
деяние, което съставлява престъпление или административно нарушение.
2
В удостоверението осъщественото от В. Ц. Р. деяние е описано по
следния начин: „Пътят се използва като място за спане на 22.05.2022, 07:21
часа; 1e Pietersburgstraat, s'-Gravenhage. Посочено е в удостоверението като
вид и правна квалификация на престъплението/престъпленията и приложими
законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението:
Нарушение на член 2:38 В/2, параграф 2 от Общинската наредба за
осигуряване на обществения ред 2013 (Algemene Plaatselijke Vorordening Den
Haag 2013) – „Забранено е, на или до пътя да се разполага превозно средство,
подвижен фургон, палатка, каравана или друго съоръжение за подслоняване с
ясната цел да се използва като място за спане или да се пренощува в него или
да бъде предоставена възможност за това“.
В полученото удостоверение е отразено, че решаващата държава
допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за
алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не
може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че не са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския
гражданин В. Ц. Р..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция, е постановено от съдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяние,
което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение
/административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава - Нидерландия. Посоченото административно нарушение
не попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2, във вр. с чл.14 ал.2 т.1 - 32 от
ЗПИИРКОРНФС, за които престъпления или административни нарушения не
се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение
/престъпление или административно нарушение/ и по българското
законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството не е било
писмено. Посочено е, че лицето не е било призовано лично, но чрез други
средства е получило официална информация за определената дата и място на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин,
който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен
3
процес и е било уведомено за възможността за постановяване на токова
решение, ако не се яви на съдебния процес, като документите (на български
език) са връчени в канцеларията на съда и изпратени с редовна поща.
Потвърдено е с удостоверението, че решението е влязло в сила, както и че по
информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата
държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и
че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
От данните по делото се установява още и това, че лицето В. Ц. Р.,
срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, с постоянен и настоящ
адрес - гр.К., ул. „П.“ № **, общ. К., обл. К..
Посоченото административно нарушение, обаче, както бе посочено, не
попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, за които не се
изисква двойна наказуемост, като съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, за да бъде признато и изпълнено решението за налагане на
финансова санкция за това нарушение на територията на Република България,
следва деянието да представлява престъпление или административно
нарушение и по българското законодателство. Същевременно съдът намира,
че описаното в удостоверението деяние извършено от В. Ц. Р.,
представляващо административно нарушение по нидерландското
законодателство – ползване на паркирано край пътя МПС, като място за спане
или да се пренощува в него, не представлява престъпление или
административно нарушение и по българското законодателство, вкл. не е
такова и по Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в
Община К..
При това положение следва да се приеме, че не са налице условията за
признаване и изпълнение на Решение № 96/018111-23 от 15.02.2024 год.,
влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от Окръжен съд – Хага
/Rechtbank Den Haag/, Нидерландия, с което на българския гражданин В. Ц. Р.,
с постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул. „П.“ № **, общ. К., обл. К., с ЕГН
**********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро за осъждане
за извършено административно нарушение.
4
Следва на основание чл.38 от Закона, да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към
нидерландското Министерство на правосъдието, за отказа за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, заедно с
основанията за това.
Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се
изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаването и изпълнението на Решение № 96/018111-23 от
15.02.2024 год., влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от Окръжен съд
– Хага /Rechtbank Den Haag/, Нидерландия, с което на българския гражданин
В. Ц. Р., с постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул. „П.“ № **, общ. К., обл. К., с
ЕГН **********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане
на задължение за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро за
осъждане за извършено административно нарушение.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава -
Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието, за отказа за признаване и изпълнение на решението за налагане
на финансова санкция, заедно с основанията за това.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив съд в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6