Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

31.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

06.07.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

202

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Депозирана е жалба от „МЕШ БГ“ ООД ***, ЕИК ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0123018/28.04.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект за срок от 14 дни.

Сочи, че при извършената покупка е била предоставена междинна сметка, която не била фискализирана, което било извършено с оглед обстоятелството, че клиентите все още не били поискали сметката си и не били приключили с консумацията в обекта. Твърди, че след това бил издаден фискален бон № 0000712 от 22.04.2023 г. в 14:17:21 часа. Същевременно, видно от съставения протокол, проверката била приключила в 14:40 часа.

Счита, че при постановяване на съдебния акт следва да се вземе предвид решение на СЕС от 04.05.2023 г. относно налагането на две различни санкции, подсъдни на различни съдилища, за едно и също нарушение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-58-0123018/28.04.2023 г., издадена от Д. Л. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание 186, ал. 1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ***, находящ се на адрес: ***, стопанисвана от „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не изпраща представител. От управителя на дружеството Л. Ф. Р., е постъпила Писмена защита с вх. № 1706/22.06.2023 г., в която сочи, че поддържа жалбата изцяло. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, включително и въвежда доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, визирайки даденото разрешение по приложението на нормата с Решение на Съда от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21 МV-98. Искането е, съдът да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0123018 от 28.04.2023 год. на ЦУ на НАП и наложените с нея принудителни административни мерки. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна.

В представеното писмено становище на юрисконсулт С. Х./л. 2 – л. 4/ се оспорва изцяло жалбата по основание. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Сочи, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Въвежда доводи за установеност на извършеното нарушение на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ, както и за обоснованост на определения й срок. Моли съда да отхвърли така подадената жалба и да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.04.2023 г. служители на НАП са извършили проверка в търговски обект - - сладкарница ***, находящ се на адрес: ***, стопанисвана от „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК ***. При проверката била извършена контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. минерални води, 1бр. мляко и 1бр. тирамису, на обща стойност 18.50 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, за което не е била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим, както и не е била издадена касова бележка от кочан.

На проверяващите е била издадена междинна сметка от нефискален принтер, който документ наподобява по съдържание фискален бон, но без да е регистриран във фискалната памет на фискалното устройство.  

Констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0123018 от 22.04.2023 г./л. 22 – л. 24/.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0123018/28.04.2023 г./л. 18 – л. 21/, издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив в  ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ***, находящ се на адрес: ***, стопанисвана от „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК *** и забрана за достъп до търговския обект за срок от 14-дни.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че при извършена проверка в търговския обект от служители на НАП на 22.04.2023 г. в 13.00 часа, при извършена контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. минерални води, 1бр. мляко и 1бр. тирамису, на обща стойност 18.50 лв., заплатена в брой от проверяващия, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – „Datecs DP-150” с ИН на ФУ № *** и ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ. На проверяващите е била издадена междинна сметка от нефискален принтер, който документ наподобява по съдържание фискален бон, но без да е регистриран във фискалната памет на фискалното устройство. За извършената покупка следвало да бъде издаден фискален бон № 0000701/22.04.2023 г., с който номер бил изведен дневен отчет от проверяващите. Констатирана била касова разлика в размер на 39.80 лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. Изложени са формални мотиви относно срока на ПАМ, обосновани с бланкетни изрази за тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, както и с възможността от множество потенциални клиенти и реализиране на ежедневен и регулярен оборот.

Изложени са съображения, че с процесното нарушение се засягат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Прието е, че извършеното деяние демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Въведени са и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение, от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразна практика в обекта. Процесната ЗППАМ е връчена на адресата на 15.05.2023 г.

По делото е приет като доказателство Акт за установяване на административно нарушение № F7092237/05.06.2023 г./л. 45 – л. 47/ на старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, издаден за това, че на 22.04.2023 г. в 13.00 часа в обект кафе-сладкарница ***, находящ се на адрес: ***, стопанисвана от „МЕШ БГ“ ООД ***, е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Посочено е, че при извършената  контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. минерални води, 1бр. мляко и 1бр. тирамису, на обща стойност 18.50 лв., заплатена в брой от проверяващия, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство в работен режим – „Datecs DP-150” с ИН на ФУ № *** и ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ. На проверяващите е била издадена междинна сметка от нефискален принтер, който документ наподобява по съдържание фискален бон, но без да е регистриран във фискалната памет на фискалното устройство.

Гореизложеното е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба H-18 от 2006 г. на МФ във вр.  с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г./л. 16/, изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената в настоящето производство заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Д. Л. Р. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Предвид това, настоящият състав намира, че процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0123018/28.04.2023 г./л. 18 – л. 21/, е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, действал по делегация с горецитираната Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., респ. по отношение на  оспореният акт не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й. Същата съдържа формално всички реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Издателят на акта е изложил мотиви, с които е обосновал наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение на данъчното законодателство. Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0123018 от 22.04.2023 г. Формално са изложени мотиви по отношение срока на наложената принудителна административна мярка.

Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, т.е. при липса на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Доказателствата по делото установяват, че процесната проверка в обекта на „МЕШ БГ“ ООД ***, е извършена от органи по приходите, в съответствие със служебните им задължения, като констатациите при проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0123018 от 22.04.2023 г. Протоколът е съставен в присъствието на единия от управителите на дружеството – Л. Р., което е удостоверила с подписа си.

Съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката/л. 23, стр. 2/, подписан от служителя. По делото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателя, дружеството да е поискало служебно събирането на доказателства, които са от значение за изясняване на случая и органите по приходите да са отказали събирането на такива. Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че правото на защита на жалбоподателя не е възпрепятствано или ограничено в административното производство по издаване на оспорената ЗППАМ.

На следващо място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Материалната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява  в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В процесната заповед е прието, че „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК ***, е нарушило чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на релевантната редакция на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,  въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът за отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От представените и приети по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка, процесният Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0123018 от 22.04.2023 г., е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което и по аргумент от чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. С други думи, като официален свидетелстващ документ, същият се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа. В настоящия процес от жалбоподателя не бе оспорен по надлежния ред цитирания документ и не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на посоченото в оспорената ЗППАМ обстоятелство, че при извършена контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. минерални води, 1бр. мляко и 1бр. тирамису, на обща стойност 18.50 лв., заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в процесния обект фискално устройство в работен режим – „Datecs DP-150” с ИН на ФУ № *** и ФП № *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18 от 2006 г. на МФ, не се въведени конкретни възражения в жалбата и в хода на съдебното производство от представител на дружеството. Твърденията, изложени в писмената защита, че на проверяващите е била издадена междинна сметка, за да се запознаят каква е стойността на консумираното от тях до момента, е ирелевантно, тъй като видно от наличните по преписката и приобщени по делото доказателства, т.нар. междинна сметка е била издадена след заплащане на стойността на покупката в брой от проверяващото лице, а не преди това.

По изложените мотиви съдът намира, че в конкретния случай са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че при установяване по съответния ред на неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

Настоящият съдебен състав обаче, намира оспорената заповед за немотивирана и незаконосъобразна по отношение на определения в нея срок на ПАМ. Обстоятелството, че при определянето продължителността на срока административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, не изключва задължението на същия да изложи конкретни и ясни мотиви релевантни за това, които в последствие да бъдат обсъдени от съда по реда на чл. 169 от АПК. Според съда, въведените в оспорения акт мотиви, касаещи определянето на срока на наложената ПАМ са твърде общи и неконкретизирани, поради което същите не изпълват изискването за обоснованост на акта от фактическа страна в тази му част, респ. не изпълват изискването за форма.

Във връзка с горното, следва да се посочи най-напред, че от мотивите на заповедта не става ясно по какъв начин местонахождението на търговския обект и хипотетично изложените възможности за посещение от множество потенциални клиенти и реализирането на ежедневен и регулярен оборот, обосновават необходимост от „осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършени на нови нарушения“ и същите се явяват критерии за определянето на срока на мярката. В процесната заповед не са изложени конкретни съображения за това, как вида и местонахождението на обекта допринасят към определянето на срока на мярката, като в мотивите на акта липсват конкретни данни за площта и капацитета на обекта, както и данни дали до процесния обект няма друг такъв, за да се прецени дали същия в действителност е посещаем от толкова много клиенти, каквито изводи е въвел органът. Неясно е и как точно се отразява на срока на ПАМ на тежестта на нарушението, която в заповедта не е конкретно дефинираната, напр. чрез съотнасяне на неотчетената продажба към отчетените такива. Друго обстоятелство взето предвид при определяне на срока за запечатване на търговския обект е установената, според органа положителна разлика в касата, в размер на 39.80 лв., дължаща се на неотразяване на продажби при извършване на търговската дейност на жалбоподателя. В оспорения акт липсва извършен от органа анализ как тази разлика се отнася към реализирания до момента на проверката оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни, за да може това обстоятелство, като смекчаващо или утежняващи, да се обвърже със срока на наложената мярка. Посочвайки крайно местоположението на обекта – „находящ се на централно място“, както и вида му – кафе сладкарница, органът аргументира извод за множество потенциални клиенти и реализиране на оборот, което освен, че е твърде общ, неконкретизиран и формално въведен, а и не е подкрепен с каквито и да са конкретни доказателства. При това положение формираната от органа воля да определи срок на мярката около средния размер не почива на конкретни факти, а на предположения, като отново следва да се посочи, че в заповедта липсват конкретни мотиви, дефиниращи тежестта на нарушението чрез реализирането на значителни обороти.

Следва да се посочи, че отразеното в заповедта, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация и последваща невъзможност за проследяване на реалните обороти, както и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и да са принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворяват изискванията за мотивираност на решението на органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение. Предвид това и с оглед по-горе изложеното, съдът намира, че в разглеждания случай преценката за съответствието на определения срок на запечатване на процесния обект спрямо конкретните факти и обстоятелства не е извършена от органите по приходите, което води до извод на допуснато от последния нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за надлежно упражняване на оперативната самостоятелност.

Още веднъж следва да се отбележи, че липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока на мярката препятства осъществявания от съдебен контрол за законосъобразност и съответствието й с целта на същия, което представлява основания за отмяна на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, не отговаря на целите, установени в чл. 22 от ЗАНН. В тази връзка, от една страна в заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, а от друга се сочи, че целта на ПАМ е да се предотврати извършването на нови нарушения. Нарушението, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба, е довършено към момента на констатирането му, поради което няма как запечатването на обекта, респ. процесната ПАМ да доведе до неговото преустановяване. Такава цел би била постижима при други нарушения като напр. липса на въведено в експлоатация фискално устройство или въведеното такова не е от одобрен тип, или др. подобни. Предотвратяването на възможността от извършване на други нарушения предполага наличието на безспорно установена системност на нарушаване на финансовата дисциплина от жалбоподателя, каквато в оспорената заповед формално се твърди, но не се доказва с релевантни факти.

Последното, взето в съвкупно с по-горе изложеното за липсата на конкретни мотиви относно определената продължителност на срока на ПАМ, води до извод за неговата необоснованост, с което от административния орган е нарушен и принципа на чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая, с прилагането на ПАМ се преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респ. постъпването на данъци за фиска, поради което наложената мярка може да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна и на чл. 6, ал. 5 от АПК, респ. издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Отделно от горното, с Решение от 4 май 2023 г. /преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград/, постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, е дадено разрешение, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система за данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права  на европейския съюз, трябват да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. По силата на чл. 633 от ГПК, решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В случая, на 05.06.2023 г. е издаден АУАН № F0709237/05.06.2023 г., за констатираното на 22.04.2023 г. в 13.00 часа в обект  - обект кафе-сладкарница ***, находящ се на адрес: ***, стопанисвана от „МЕШ БГ“ ООД ***, нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба във вр.  с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.   

ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС според тълкуването направено в т. 49 от Решението на СЕС по дело № С-97/2021 г., следва да се квалифицира като санкция с наказателноправен характер, поради което прилагането й едновременно с търсенето на административнонаказателна отговорност за същото деяние и срещу същото лице, представлява кумулиране на две отделни санкции с наказателноправен характер, което води до ограничаване на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, в смисъла на който и цитираното Решение на СЕС.

Видно от съдържанието на ЗППАМ № ФК-180-0123018/28.04.2023 г. и АУАН № F0709237/05.06.2023 г., то очевидно актът за установяване на административно нарушение е издаден след оспорената в настоящето производство заповед. Предвид това, образуваното административнонаказателно производство срещу „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК *** със издаването на цитирания АУАН, се явява последващо производството по налагане на ПАМ. Съгласно чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Изложеното обоснова извода, че в конкретния случай самото издаването на ЗППАМ не аргументира нарушение на принципа ne bis in idem, гарантиран в член 50 от Хартата, тъй като ЗППАМ предхожда от една страна АУАН, а от друга към датата на приключване на устните състезания в настоящето производство не е налице издадено НП, респ. наложена имуществена санкция. В практика си СЕС неизменно приема, че принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на производства, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние срещу същото лице – т. 25 от Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-524/15 (Наказателно производство срещу Luca Menci); решение от 26 февруари 2013 г., Akerberg Fransson, C-617/10, EU:C:2013:105, т. 34). Пак, според постоянната съдебна практика, административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата. С други думи, за да бъде незаконосъобразна процесната ЗППАМ, като издадена в противоречие с принципа, въплатен в нормата на чл. 50 от Хартата, то тя следва да бъде издадена след съставянето на АУАН или най-малкото едновременно с образуването на административнонаказателното производство, респ. със съставянето на АУАН, което не се установява в конкретния случай.

Предвид горното, то образуваното второ по време производство, било то такова по издаване на АУАН и НП, или издаване на ЗППАМ, би се явило незаконосъобразно, като издадено в противоречие с принципа ne bis in idem, визиран в чл. 50 от Хартата на основните права на европейския съюз, която хипотеза обаче в конкретния случай е относима за производството по ЗАНН. На следващо място, по делото липсват данни, а и не се твърди от страна на дружеството-жалбоподател, че за процесното нарушение на разпоредбите на ЗДДС въз основа на съставения АУАН му е ангажирана административнонаказателна отговорност с издаването на наказателно постановление.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната от „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК *** жалба се явява основателна, поради което атакуваната с нея Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-180-0123018/28.04.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразна следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 50 лв., произтичащи от внесена държавна такса при образуване на делото. В производството пред съда жалбоподателят не е представляван от адвокат, както и не представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски от такъв характер не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                       

Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-58-0121560/01.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ***, находящ се на адрес: ***, стопанисвана от „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК ***, и забрана за достъп до търговския обект за срок от 14-дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София ***, ***, да заплати на „МЕШ БГ“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, деловодни разноски в размер на  в размер на 50 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: