Р Е Ш Е Н И Е
№ 2135/25.11.2019г.
гр.в., 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 3703 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „Я.З.П.“ЕАД, представлявано
от Е.В. чрез адв. е.в. при ВАК, против НП № 03-010307/03.10.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди / лева,
за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.
В подадената до
съда жалба въззивникът излага твърдения за допуснато съществено нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.
Твърди, че липсват доказателства АУАН да е съставен в присъствието на свидетел
, съотв. разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН изисква
да бъдат посочени двама свидетели в съставения акт. Сочи се, че в случая е
приложима нормата на чл. 153 ал.1 от КТ, съотв. АНО
не е съобразил, че става дума за работа в активен туристически сезон. Твърди
се, че нарушението е установено въз основа на таблици за отчитането явяването и неявяването на работа за двата
месеца, където се вписват само броя отработени часове за съответния ден, но не
и на какви смени е работил служителя и не може да бъде направена реална
преценка каква е продължителността на
почивката между смените на съответния служител, с оглед на което НП се явява
необосновано. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от адв. в., която в съдебно заседание поддържа жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено въз основа на посочените в
жалбата основания.
В съдебно производство въззиваемата страна, редовно уведомена се представлява от юк н., който оспорва жалбата. Пледира НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано. Сочи, че към момента на извършваната
проверка са представени документи от представляващо дружеството лице – св. а.л.,
въз основа на които е установено нарушението, съответно както АУАН, така и НП
са надлежно връчени, поради което не е ограничено правото на защита на
дружеството-жалбоподател в хода на административно-наказателното производство.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят –Д.И. и свидетеля по акт – Д.И.. С оглед изясняване фактите
предмет на обвинение по делото в качеството на свидетел е разпитана и а.Б.. Приобщени са като писмени доказателства по
делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 29.08.2018 г. г. служители при ДИТ –в. – св. Д.И. и св.Д.И. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Я.З.П.“ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, кк „З. п.“, Апартхотел „Г. л.“, представлявано от Е.О.В., с основна
дейност „Хотели и подобни места за настаняване“, извършвана н обект Апартхотел „Г. л.“, находящ се в
гр. в., кк „З. п.“. В хода на проверката е изискано
представяне на документи. Впоследствие такива са представени от упълномощеното
лице а.Б., в т.ч. завеврено копие на отчетна форма за
явяването /неявяването на работа за мес. юни 2018 г. и мес. юли 2018 г.,
заверено копие на Заповед № 19/28.05.2018 г., издадена от Изпълнителния
директор на дружеството, заверено копие на Правилника за вътрешния трудов ред в
хотел „Г.л.“, кк „З.п.“. Въз основа на така
представените документи е установено, че за лицето С. Ш. И., на длъжност
„сервитьор“ в обект – апартхотел „Г. л.“, е
определено сумирано изчисляване на работното време. Въз основа на присъствената
форма за явяване на лицето на работа за мес. юни и мес. юли 2018 г.е установено, е не й е осигурена седмична
почивка не по-малко от 36 часа, тъй като е полагала труд в периода от
28.06.2018 г. до 04.07.2018 г. вкл. т.е. седем последователни дни. При така
установените факти, на дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател е
съставен АУАН за нарушение на чл. 153 ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
След като е извършена справка в представено в
хода на проверката тетрадка за присъствието и отсътвието
на работниците и служителите, е констатирано, че св. Н. И. С., назначена на
длъжност „мияч съдове“ е полагала труд в периода от 01.06.2017 г. до 10.06.2017
г. включително, без почивка, с което не й е осигурена дължимата седмична
почивка от не по малко от 36 часа.
При така установените факти, на дружеството е съставен АУАН за нарушение на
чл. 153 ал.2 от КТ, въз основа на който на основание чл. 414 ал.1 от КТ е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-010307/03.10.2018 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – в., съгласно чл. 15, ал.3, т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
както и видно от копие на Заповед № 3-0714/12.01.2010 г.
В хода
на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че е
нарушено правото му на защита с оглед посочването на един свидетел в съставения
АУАН. Съгласно трайната съдебна практика, съставянето на акт за
административно нарушение в
присъствието само на един свидетел-очевидец
се допуска от ЗАНН и не представлява
съществено процесуално нарушение. Не се разглежда като съществено
нарушение и участието при съставяне на акта на други свидетели, а не тези,
присъствали на нарушението. Изборът на други свидетели не е засегнал правото на
защита на наказаното лице. Още повече, че нормата на чл. 40, ал. З ЗАНН дава
възможност да се състави акт и при невъзможност да присъстват свидетелите на
нарушението.
Не са налице и другите твърдяни нарушения на
процесуалните правила. Видно от приложените към АНП документи,
административно-наказателното производство е образуване с връчване на АУАН на
упълномощено лице, като такова е присъствало и по време на проверката и именно
от упълномощено от дружеството-жалбоподател лице са представени вътрешните
документи, касаещи начина на организиране на работата и работното време в процесното предприятия.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че
от събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установи, че едноличния търговец
е нарушил разпоредбата на чл. 153, ал.2 от КТ като не е осигурил на свой
служител – С.Ш. И., на длъжност „сервитьор“ , непрекъсната междуседмична
почивка в размер на 36 ч. в периода от 28.06.2018 г. до 04.07.2018 г. От
приложените по преписката докумети, в т.ч. заверено
копие на Правилник за вътрешния трудов ред и заверено копие на Заповед №
29/28.05.2018 г. се установява, че в предприятието, стопанисвано от
дружеството-жалбоподател е въведено сумирано изчисляване на работното време.
Видно от отчетната форма за явяване на служителите на работа в периода от 28.007.2018 г. до 04.07.2018 г., т.е. в
период от осем последователни дни, С. И.
е осъществявала ежедневно служебните си функции при осемчасов работен ден. В
случая за да бъде спазена разпоредбата на чл. 153, ал.2 от Кт е следвало да й
бъде осигурена почивка от 36 часа в рамките на седем календарни дни.
Като неоснователни бяха оценени възраженията на въззивника, че липсват доказателства в какъв часови
диапазон за всяка от календарните дати е извършвана трудова дейност от лицето.
Посочените обстоятелства са ирелевантни са съставомерността на нарушението, предвид продължителността
на периода, в който е била ежедневно трудова ангажирана конкретната служителка,
съотв. независимо от смените в които е осъществявала
служебните си функции за конкретния работен ден, нормата на чл. 153 ал.2 от КТ
се явява нарушена.
Същевременно твърденията за наличие на предпоставки за
прилагане на чл. 153 ал.1 от КТ са недоказани и в този смисъл неоснователни.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на
чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение, няма
инцидентен характер, доколкото видно от приложеното по делото копие на процесния график, изискването за осигуряване на междседмична почивка от 36 часа не е спазено и по отношение
на други работници на дружеството.
С нарушението са засегнати конкретни права на
работниците и служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия
времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната
трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят неблагоприятно
върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита, че нарушението не се
характеризира с липса на вредни последици, доколкото същите са налице, макар и
от категорията на застрашаващите, а не на увреждащите такива.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника
на основание чл. 414, ал.1 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни
обстоятелства. По делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото
липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ .
С оглед на изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото
състояние на едноличния търговец, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание
определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-010307/03.10.2018 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на
„Я.З.П.“ЕАД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 2000 /две хиляди / лева, за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, като намалява размера на
административното наказание до 1500 /хиляда и петстотин/ лева
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се
върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: