РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Русе, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, първи
касационен състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 23 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началник
Второ РУ при ОДМВР – Русе против решение № 734/14.12.2022 г. по АНД № 1705/2022
г. на РС – Русе, с което е отменено НП №22-3393-000395/12.09.2022г. на началник
РУ 02 към ОДМВР-Русе, с което на К.И.Ш. за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е
наложено кумулативно наказание на основание чл.175 ал.3 ЗДвП „ глоба в размер
на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.
В касационната жалба се твърди, че
решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни
били изводите на съда за несъставомерност на деянието. Счита се, че
обстоятелството за наличие или липса на вина у извършителя е без значение за
наличието на нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, като уведомяването на органите на КАТ ,че МПС е със
служебно прекратена регистрация ,не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на
нарушителя-водач и собственик на МПС.
Претендира се отмяна на съдебното решение
и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адв.представителство на ответната
страна.
Ответникът – К.Ш., не се явява, но се
представлява от адв пълномощник Г.Г., който счита касационната жалба за
неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно и изцяло
съобразено с мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД
№ 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа
и Втора колегии на ВАС. Претендира разноски за касационна инстанция по
представен списък
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
предлага решението на Районен съд - Русе да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с
нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от
касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в настоящото
производство е решение № 734/14.12.2022 г. по АНД № 1705/2022 г. на РС – Русе,
с което е отменено НП №22-3393-000395/12.09.2022г. на началник РУ 02 към
ОДМВР-Русе ,с което на К.И.Ш. за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено
кумулативно наказание на основание чл.175 ал.3 ЗДвП „ глоба в размер на 200лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, поради това, видно от
обстоятелствената част на НП ,че е била прекратена служебно регистрацията на МПС,
за което било получено уведомление от Гаранционния фонд поради неплатена ЗЗ ГОА.
За да отмени наказателното постановление
районният съд е приел, че наказаното лице не е действало виновно при извършване
на нарушението. Същото не знаело и не било уведомено, че МПС било
деригистрирано, нещо повече била е налична ЗЗ ГОА на със сгрешен предмет,
по-късно изправен. РРС приема, че вмененото нарушение би могло да бъде
осъществено единствено умишлено, но не и непредпазливо. Застъпва тезата, че при
служебно прекратяване регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът на същото
следва да бъде нарочно информиран по един достатъно ясен и недвусмислен начин.
Решението е правилно.
Настоящата инстанция намира извода на
районния съд за отмяна на атакуваното наказателно постановление за направен в
унисон с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на
Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора
колегии на ВАС и предвид обстоятелството, че Тълкувателните постановления имат
задължителна сила не само по отношение на съдилищата, но и за за всички органи,
организации и граждани, относно приетите със същите изводи, следва да се приеме,
че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена
по реда на чл. 143, ал. 100 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС.
Правилни са изводите в оспореното решение, че в хода на
административнонаказателното производство АНО не е събрал доказателства за това
кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен, съгласно
разпоредбата на чл.
574, ал. 10 от КЗ
– "Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава
срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства
за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка", и кога същият този контролен орган, имащ задължение по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП,
е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му,
поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ.
Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на
съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било
доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието,
че управлява МПС, което е спряно от движение.
Въззивната инстанция е установила фактите
и въз основа на същите е достигнала до правилен изводът, че вмененото на
ответника по касацията административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено виновно,
респ. че липсва субективният елемент от състава на нарушението.
Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
В случая прекратяването на регистрацията
на описания в НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По делото обаче не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че собственикът на процесното МПС е
надлежно уведомен за последното обстоятелство. Единствено и само този факт,
предвид цитираното ТП е достатъчен да се приеме, че издаденото срещу
жалбоподателя НП е незаконосъобразно.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено при
липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба
отхвърлена.
При този изход на делото основателна се
явява претенцията на упълномощения процесуален представител за присъждане на
разноски на касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. по договор за правна защита и съдействие, платени в брой
Съдебният състав намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно с оглед на
наложеното кумулативно наказание и с
оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.06.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
734/14.12.2022 г. по АНД № 1705/2022 г. на РС – Русе,
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на К.И.Ш.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: