№ 2500
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110101848 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. Д., ЕГН **********, с
адрес *** , чрез адв.А. Д. от ВАК срещу „В. К.“ АД, ЕИК ***, в качество на правоприемник
на „В. К. „ ООД ЕИК *** , кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5895239 от 26.01.2023 г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем, поради противоречие със закона,
а в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави,
както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
15,95 лв., представляваща недължимо заплатена сума за такса, начислена на основание чл. 1,
ал. 3 от Договор за паричен заем № 5895239 от 26.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.02.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем от
5895239 от 26.01.2023 г., с който е уговорена заемна сума от 200 лв., а в чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидено задължение заплащането на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 15,95 лв. Ищцата намира клаузата за
заплащането на оспорената клауза за противоречаща на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, което води до
нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Счита, че
клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП. Според ищцата
1
договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата противоречи на закона и добрите
нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Навежда довод, че събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При
положение, че таксата бе включена от кредитора в ГПК, то нормативно установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. В условията на евентуалност се
навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че общата сума за погасяване на заема, в размер на 235 лева, е изцяло
платена. В същата е включена и оспорената такса. С оглед на това кредиторът се е обогатил
неоснователно, събирайки недължимо платената такса, поради което дължи нейното
връщане. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„В. К.“ АД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове.
Ответникът релевира възражения, че за ищцата не е налице правен интерес от
предявяване на процесните искове, доколкото на 29.02.2024 г., преди узнаване за делото и
получаване на исковата молба (на 01.03.2024 г.), ответното дружество е върнало на ищцата
15,95 лева - такса експресно разглеждане на документи и 15,95 лева - неустойка, заплатени
от Г. Д., съобразно договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023 г. (приложени платежни
документи). Предвид горното, сочи, че не бил налице правен интерес за ищцовата страна от
водене на настоящото производство, представляващо липса на абсолютната процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, водеща до недопустимост на настоящото
производство, респ. обуславят неговото прекратяване. Цитира подробно съдебна практика в
този смисъл. Излага възражения, че исковете за нищожност са недопустими, поради липса
на правен интерес, доколкото ищецът има право да претендира направо връщане на сумата,
без да предявява отделен установителен иск за нищожност на клаузата, въз основа на която
сумата е платена. Твърди, че потребителят е имал възможност свободно да реши дали да се
възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни и в този
случай е намерил приложение принципът за свободата на договаряне между страните,
прогласен в чл. 9 от ЗЗД. Сочи, че заплащането на таксата за експресно разглеждане е
свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора, както и че
потребителят доброволно се е възползвал от услугата.
Оспорва твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи
цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото експресното разглеждане
на документи не е действие по усвояване или управление на кредита.Посочва се, че
сключеният между страните договор не противоречи на разпоредбите на чл. 22 от ЗПК,
както и че изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК са спазени, като в договора са посочени
фиксирания годишен размер на лихвата, ГПР и общия размер на всички плащания по
договора, както и методът, по който ГПР се изчислява. Излага становище, че услугата за
2
експресно разглеждане на документи, предвидена в процесния договор, не е в противоречие
с добрите нрави. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените съдебни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание и двете страни по спора, редовно
призовани, не изпращат представители, желаят в писмени молби разглеждане на делото без
участие на представители на страните.
В молба с вх.рег.№ 45991/07.06.2024 г. от адв. А. Н. - МАК - пълномощник на
ответното дружество, се оспорва исковата молба и се поддържа депозирания отговор. В
случай, че бъде даден ход по същество, се желае съдът да остави предявените от ищеца
искове без уважение, като неоснователни и недоказани, а ако ищцовата страна претендира
адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1/2004 г.,
ответникът прави възражение за прекомерност.
В молба с вх.рег. № 46050/07.06.2024 г. от адв. А. Д. - пълномощник на ищцовата
страна, процесуалният представител на ищцата намира всички възражения на ответника,
представени с отговора на исковата молба, както и с молба от 07.06.2024 г. за
неоснователни. Въпреки извършеното плащане в хода на производството на сумата, предмет
на предявения при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск,
ищцата счита, че ответникът е дал повод за водене на делото и следва да й заплати
понесените разноски за водене на настоящото производство. Относно направеното
твърдение от ответника, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки от
обективно кумулативно съединените искове, адв. Д. моли съдът да вземе предвид
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По същество ищцовата страна желае съдът да постанови Решение, с което
да установи, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор е нищожна, поради
противоречие със закона, а под формата на евентуалност - поради накърняване на добрите
нрави, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15,95 лв., с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата
сума. Моли за присъждане и на сторените разноски за всеки един от обективно съединените
искове, като прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за установено и
изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното :
Предмета на спора е очертан от ищцата с исковата молба и отправените до съда
искания, като са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за
връщане на полученото от ответника възнаграждение при начална липса на основание .
На първо място съдът с проекта за доклад , обявен за окончателен (без възражения от
страните) се е произнесъл по възраженията на ответника за недопустимост на
3
производството, намирайки ги за неоснователни. Към края на съдебното дирене пред
настоящата инстанция съдът не намира процесуални пречки от категорията на абсолютните
отрицателни предпоставки , които да навеждат на извод , че предявените по делото искове
са процесуално недопустими. Съдът, при насрочване на производството за разглеждане в
о.с.з. ,е намерил възражението за недопустимост на исковите претенции в производството
по делото, предвид извършено плащане на исковата сума в размер на 15,95 лева от
ответника към ищеца , след подаване на исковата молба за неоснователно. За да обоснове
извода за неоснователност на това възражение на ответника, съдът се е позовал на
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която, при постановяване на решението по
същество на спора,съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, какъвто именно факт е извършеното от ответника
плащане. Съдът е намерил и възражението за недопустимост на обективното съединяване на
установителен иск за нищожност на клаузи от договора и осъдителен за връщане на
недължимо платената сума също за неоснователно, мотивирайки се с това , че предметът на
исковата защита, с оглед диспозитивното начало в процеса, се определя от ищеца и същият
разполага с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо между страните
недействителност на клауза от договора, независимо от претенцията му за връщане на
платена без основание сума по същата. Поради това предявените обективно кумулативно
съединени искове съдът е намерил и намира за допустими, и като такива подлежат на
разглеждане по същество.
По така предявените искове, с посочена по-горе правна квалификация и
съотношение, съдът с доклада по делото е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК с доклада по делото е било указано на страните,
че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва: В тежест на ищцата е
било възложено да докаже твърденията си, че оспорената клауза страда от сочените пороци,
водещи до нейната нищожност /противоречие със закона или добрите нрави/, както и
получаване от ответника на процесната сума. Ищцата е следвало и да докаже датата и факта
на плащане на исковата сума, предмет на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД.В тежест на
ответника в условията на пълно и главно доказване съдът е възложил да установи, че:
оспорената клауза такса експресно разглеждане е действителна, че същата е съобразена със
закона и добрите нрави, а и индивидуално договорена ; че плащането е станало на валидно
правно основание, т.е по валидно сключен Договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023
г., по който клаузата, въз основа на която е заплатена таксата е действителна.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно, че между „В. К.“ ООД и ищцата е
сключен Договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023 г., че ответникът е правоприемник
на „В. К." ООД, както и че ищцата е заплатила за такса за експресно разглеждане на
документите сума в размер на 15,95 лв.
Отделно от горното, с доклада по делото, при разпределение на тежестта на
4
доказване, съдът изрично е обявил на страните вмененото му служебно задължение по чл. 7,
ал.3 ГПК, въведено с изменението в нормата на чл. 7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100 от 2019)
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В тази връзка съдът е обявил на страните , че в настоящото производство ще се придържа
и към спазване на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК, практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК (
Решение № 59/20.05.2024 г. ТК, Второ т.о., с докладчик съдията Костадинка Недкова по т.д.
№ 2695/2022 г. препращаща към други актове по чл.290 ГПК на ВКС : решение №
23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на I т.о., решение № 232/05.01.2017г. по т.д. №
2416/2015г. на II т.о, решение № 188/15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016г., II т.о., решение №
142/01.08.2018г. по т.д. № 1739/2017г. на II т.о, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. №
2165/2019г. на I т.о. на ВКС и др. ); постановките в решенията на СЕС по дело С-243/08 ,
дело С-397/11 , дело С-168/05 (т.24) , дело С-40/08 (т. 38) , дело № С-618/10 (т.46) , С-488/11
и др., и задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г.
по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне по същество по
установителните и осъдителния искове .
От приобщените по делото доказателства : представените с исковата молба заверени
копия на: Договор за паричен заем „***“ № 5895239/26.01.2023 г.; движение по банкова
сметка за периода 13.02.2023 г. - 13.02.2023 г.; движение по банкова сметка за периода
14.02.2023 г. -15.02.2023 г.; движение по банкова сметка за периода 08.02.2023 г. -
08.02.2023 г.; представените с отговора на исковата молба заверени копия на : детайли за
клиент Г. М. Д.; справка погасителен план по договор за паричен заем № 5895239/26.01.2023
г.; преводно нареждане за кредитен превод от 29.02.2024 г. - връщане на ТЕР по кид
5895239; преводно нареждане за кредитен превод от 29.02.2024 г. - връщане на неустойка по
кид 5895239; безспорно се установява факта ,че страните по делото са страни по договор за
кредит .
Спорните по делото въпроси между страните обективно са два : действителна ли е
клаузата в договора за паричен заем съгласно която кредитополучателя заплаща такса
експресно разглеждане на документи и налице ли е неоснователно обогатяване на ответника
със сумата, представляваща процесната такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем .
Предявените по настоящото производство от ищцата против ответното дружество
установителни искове с които се иска прогласяване на нищожността на посочената клауза
на отделни правни основания са заявени в условията на главно и евентуални . В тази връзка
трайната съдебна практика на ВКС налага произнасянето на съда според тежестта на
релевирания порок на оспорената клауза, от най -тежкия порок до по лекия , в случая от
противоречие със закона до накърняване на добрите нрави .По същество на спора съдът
приема за установено и доказано следното :
Установителните искове , с които е сезиран съда съдържат искането да бъде
постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че клаузата
5
в Договор за паричен заем „ *** „ № 5895239 – 26.1.2023 г. разписана в чл. 1 , ал.3 „ За
извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем , Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 15.95 лв. „е нищожна поради противоречие със
закона, а в условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави.
Видно е от доклада по делото, че между страните по делото е безспорен факта,че
същите са били валидно обвързани от Договор за паричен заем „ *** „ № 5895239 –
26.1.2023 г.Оспорен е не целия договор за кредит, а само клаузата която предвижда
заплащане на такса „за ЕКСПРЕСНО разглеждане“ по договора за кредит , разписана в чл.1,
ал.3 .
Видно е от приобщения по делото на л. 6 – 12 в заверено копие договор за паричен
заем, че договорът е сключен чрез уеб страницата на заемодателя при действието на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и всички условия посочени от
заемодателя в пред договорната информация .Съгл. чл. 2 , ал.1 от договора заемодателят
предава в собственост на заемателя сумата от 200 лв.- заемна сума , а заемателят се
задължава да върне същата суча на заемодателя при следните условия:1. Размер на
погасителна вноска 219.05 лв., в която са включени дължимите главница, лихва и такса
експресно разглеждане ; 2.срок на заема 2 седмици, 3. Брой вноски 1 ; 4.датата на плащане
на погасителна вноска 09.02.2023г. ; 5. Фиксиран годишен лихвен процент на заема 40.30 %,
6.лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 % , 7. Общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 219.05 лева, като
същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети
предвид посочените допускания в т. 8 ; 8.Годишен процент на разходите на заема : 49.33 % ;
9.вид на предоставения заем –потребителски и 10. Условия за усвояване на цялата сума по
заема – по банков път.
Както бе посочено и по-горе в договора за заем в чл.1 , ал.3 /л. 6/ е разписана клаузата
съгласно която замателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на заема в размер на 15.95 лв.
Така разписаната клауза на чл. 1, ал.3 , чл. 2 от договора за заем от 26.1.2023г. съдът
съпоставя с представените от ищцата заверени копия от движение по сметка /л.15 -17 / и
представеното от ответника и приобщени на л. 34 – справка погасителен план по процесния
договор, справка за размера на задълженията на заемополучателя към 29.02.2024 г.,
преводни нареждания от 29.02.2024 г. от 14:08:56 ч. и 29.02.2024 г. от 14:09:00 ч., за да
изведе извод, че заемодателят е предоставил отпускания заем, заемополучателят е погасил
изцяло заетата сума , но на дата 29.02.2024 г. заемодателят – ответник е извършил два
парични превода на суми от по 15.95 лв. по процесния договор и по сметка на ищцата с
вписани основания връщане на такса експресно разглеждане и връщане на неустойка с
вписване на номера на договора 5895239.
Процесния договор безспорно представлява договор за потребителски кредит и
попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
6
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., последно изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от
1.01.2021 г.). В чл. 9, ал.1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието потребителски
кредит: Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.Основните изисквания към ДПК са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 -12 ,
чл.19 , а в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на ДПК.
Императивната норма на чл.22 ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
гласи : Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 :
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С договорната уговорка, разписана в чл. 1 , ал.3 от Договор за паричен заем „*** „
№ 5895239 – 26.1.2023 г. съдът намира, че кредитодателя е нарушил императивната правна
норма на чл.10, ал. 2 вр. ал.1 ЗПК поради което и клаузата е нищожна поради противоречие
със закона . Както бе посечено и по -горе , нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност
кредиторът да събира от потребителя- кредитополучател такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на
същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая,така както е твърдяла ищцата, е
предвиденото възнаграждение за приоритетно/"експресно „/ разглеждане на документи и
отпускане на кредит свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата,
която предвижда дължимостта на таксата, противоречи нас повелителната разпоредба на
чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗПК. По правната си същност таксата за експресно разглеждане не
гарантира привилегия или право за потребителя, а единствено и само спомага затова
кредитодателя да получи допълнително плащане и то в размер определяем според цената на
кредита и установим едва при сключване на договора . Твърденията на ответника че
клаузата „такса ЕКСПЕРСНО разглеждане" е действителна и съобразена със законовите
изисквания регламентирани в чл. 10 а ЗПК са изцяло неоснователни и неподкрепени с
доказателства. Липсват доказателства ангажирани от ответника от които съдът да може да
изведе извод, че таксата експресно разглеждане е дължима срещу конкретна допълнителна ,
макар и незадължителна , престация от страна на кредитодателя .Предвид изложеното,
посочената уговорка касаеща клаузата такса експресно разглеждане в договора за кредит е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието й със закона -
нормата на чл. 10а ал. 2 вр. ал.1 ЗПК .
Основателността на първия иск и установяването на най-тежкото основание за
недействителност на оспорената клауза от сделката - противоречието и със закона, не налага
7
произнасяне на съда и по всички останали основания за нищожност, а води до прогласяване
на нищожността на тази клауза .
Основателността на установителния иск води до произнасянето по същество на съда
и по осъдителния иск . ВРС е сезиран с иск с правно осн. чл.55 , ал.1 предложение първо
ЗЗД за връщане на сумата от 15.95 лв. като платена при начална липса на основание.
Безспорно е по делото , че ищцата е погасила изцяло заема, който й е бил отпуснат от
ответното дружество ведно с начислената такса за експертно разглеждане на искането за
отпускане на кредит. Ищцата е провела пълно и главно и доказване на факта на плащане на
сумата към ответника, доказано е твърдението на ищцата че клаузата „ такса за експресно
разглеждане „ е нищожна , респективно и плащането на исковата сума по осъдителния иск е
довело до неоснователно обогатяване на ответника. Ето защо, след като ищецът е платил на
ответника сумата начислена като такса бързо разглеждане на нищожно правно основание ,
то тази сума се явява платена при начална липса на основание и следва да бъде възстановена
на ищеца.
Въпреки изложеното по-горе, искът на ищцата с правно осн.чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД ведно и с акцесорното искане за присъждане на законна лихва подлежат на
цялостно отхвърляне. Приобщеното на лист 36–ти по делото заверено за вярност с
оригинала копие на преводно нареждане удостоверява и доказва факта, че на 29 февруари
2024 г. в 14:08:56 ч. ответникът е превел по банков път на ищцата сумата от 15.95 лева с
вписано основание „връщане на ТЕР по кид 5895239“ . Липсва каквото и да е оспорване от
страна на ищцата на връщането на исковата сума , предмет на осъдителния иск . В самото
преводно нареждане ясно може да се види, че исковата сума представляваща такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 15.95 лв. по процесния договор и е
върната обратно от заемодателя на заемополучателя . Т.е. на 29.02.2024 г. вземането на
ищцата за недължимо платена такса експресно разглеждане на документи е погасено чрез
плащане .
Тук е мястото и съдът да вземе предвид и следните факти по делото :
Исковата молба е предявена във ВРС на 14.02.2024 г./л.1/, Договорът за заем е
сключен на дата 26.01.2023 г./л.6 /, Разпореждането на съда № 7038/16.2.2024 г., с което е
разпоредено изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК, е изпратено за връчване на
ответника ведно с преписа от искова молба на дата 19.02.2024 г. и връчено на ответника на
дата 01.03.2024 г./ л. 26/. Връщането на исковата сума е сторено на дата 29.02.2024 г. или 15
дни след предявяване на иска, но един ден преди на ответника да му бъде връчен преписа от
искова молба .
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че извънпроцесуалното поведение на
ответното дружество изразяващо се във връщане на недължимо получената сума от 15.95 лв.
в конкретното производство и на база събраните доказателства първо обосновава извод за
неоснователност на иска по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД и искането по чл. 86, ал.1 ЗЗД поради
погасянене чрез плащане и второ рефлектира върху цялостното определяне на
отговорността за разноски .
8
Изводите на съда за основателност на установителния иск и неоснователност на
осъдителния иск мотивират съда да определи отговорността за разноски така както
повеляват нормите на чл. 81 и чл. 78 ГПК, но и при отчитане на характера и вида на
съединяване на исковете и процесуалните действия на страните .
Настоящият съдебен състав при произнасяне по въпроса за отговорността за разноски
изхожда на първо място от изхода на спора по всеки от предявените искове , така както
повеляват нормите на процесуалния закон чл. 81 и чл. 78 ГПК , но и чл. 2 , ал.5 от Наредба
№1/2004 г. съгласно която норма , в редакцията ДВ , бр.88/2022 г. , възнагражденията за
процесуално представителство се определят съобразно броя и вида на предявените искове,
независимо от тяхното съединяване .
На второ място, съдът се стреми да съобразява и актуалната практика на
касационната инстанция , считано от постановяване на Решението от 25.1.2024 г. на СЕС по
дело С– 438/22 за да бъде постигнато справедливо определяне на отговорността за разноски
по реда на чл. 78 ГПК, при релевирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК .
В настоящия случай , за разлика от аналогични , съдът намира че възражението на
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК е частично основателно, поради което и воден от принципа за
справедливост , присъжда разноски в полза на ищцата само за уважения установителен иск
и до доказания размер.
Видно от представения от ищцата списък по чл. 80 ГПК приложен на л. 53-ти и
договора за правна защита и съдействие приобщен на л. 54-ти , ищцата претендира разноски
по делото в общ размер 1045 лв., от които: от по 480 лв. за заплатен адвокатски хонорар за
защита по установителния и по осъдителния иск или общо 960 лв. по двата иска и 85 лева за
заплатените държавни такси /последните заплатени в редуциран размер – намалени с 15 % ,
съгласно чл. 73, ал.4 ГПК- или по 42.50 лв. д.т. за един иск/.
Изхода на спора – уважаването на установителния иск, обосновава присъждане на
разноски в полза на ищцата равни на сбора от 42.50 лева за платена държавна такса и 400 лв.
за заплатен в брой адвокатски хонорар, изчислен по правилата на действащата Наредба №
1/2004г., съобразено с действителната фактическа и правна сложност на исковете, липсата
на доказателства за регистрация по ЗДДС и най – вече отхвърляне на кумулативно
съединения осъдителен иск, обусловен от изхода по установителния и факта на връщане на
исковата сума обратно на ищцата преди ответника да е получил препис от исковата молба .
Ето защо , съдът присъжда в настоящото производство в полза на ищцата на осн. чл.78, ал.1
ГПК сумата от 42.50 лв. за платена д.т. и сумата от 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар –
реално сторените съдебно –деловодни разноски . Съдът не обсъжда отделно факта,
установен при постановяване на акта си по същество , че настоящото исково производство
се оказва едно от всички заведени от ищцата общо 29 от м. ноември 2023 г. до сега, но го
съобразява само за да направи повторна преценка за допустимост на всеки от исковете.
Съдът не се произнася и по искане на ответника с правно осн. чл.78, ал.3 ГПК, т.к. такова не
е заявено, не е представен и списък по чл.80 ГПК от ответното дружество.
9
Воден от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договорна клауза , по предявения иск от
ищцата Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу ответника „В. К.“ АД, ЕИК ***, в
качество на правоприемник на „В. К.„ ООД ЕИК *** , със седалище и адрес на управление
***, представлявано от С. П. П., като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на чл. 1, ал.
3 от Договор за паричен заем № 5895239 от 26.01.2023 г., предвиждаща заплащането на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е нищожна,
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищцата Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес ***
срещу ответника „В. К.“ АД, ЕИК ***, в качество на правоприемник на „В. К.„ ООД ЕИК
*** , със седалище и адрес на управление *** , представлявано от С. П. П., осъдителен иск с
искане за осъждане на ответника „В. К." АД, ЕИК ***, в качество на правоприемник на „В.
К.„ ООД ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г. М. Д., ЕГН **********, СУМАТА от 15,95
лв., представляваща недължимо заплатена сума за такса, начислена на основание чл. 1, ал. 3
от Договор за паричен заем № 5895239 от 26.01.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.02.2024 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „В. К.“ АД, ЕИК ***, в качество на правоприемник на „В. К.„
ООД ЕИК *** , със седалище и адрес на управление *** , представлявано от С. П. П. ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 442.50 лева
(четиристотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки)- представляваща сторените от
ищцата съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар , съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11