МОТИВИ
към присъда по НОХД №273/2011г.
по описа на РОС
Окръжна прокуратура – гр.Габрово е обвинила подсъдимите:
И.П.Г. от
гр.В.Търново в това, че през периода 28.03.-05.04.2005г. в гр.Свищов,
обл.В.Търново и в гр.Дебелец, обл.В.Търново, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като извършител с Т.И.Г. от гр.В.Търново, в
качеството си на длъжностно лице по см.на чл.93,, т.1, б.”а” от НК и на *** по
сл.дело №900/03г. по описа на ОСлС – гр.В.Търново във връзка с назначена ******
поискал и приел дар /парични суми/, който не му се следва от Д. П. Д. ***.Търново
за да извърши действие във връзка с дейността си като *** - изготвяне на ******,
както следва:
-на 28.03.2005г. в гр.Свищов, в съучастие като
съизвършител с Т.И.Г. от гр.В.Търново, в качеството си на ***, назначено от
следовател в ОСлС – гр.В.Търново за *** по сл.дело №900/03г. по описа на ОСлС –
гр.В.Търново, поискал дар, който не му се следва- парична сума от 2 000лв.
/две хиляди лева/ от Д. П. Д. ***.Търново за да извърши действие във връзка с
дейността си като *** - изготвяне на ******
-на 05.04.2005г. в гр.Дебелец, обл.В.Търново, в съучастие
като съизвършител с Т.И.Г. от гр.В.Търново, в качеството си на ***, назначено
от следовател в ОСлС – гр.В.Търново за *** по сл.дело №900/03г. по описа на
ОСлС – гр.В.Търново, приел дар, който не му се следва – парична сума от 500лв.
/петстотин лева/ в 25бр.банкноти с номинал 20лв. от Д. П. Д. ***.Търново за да
извърши действие във връзка с дейността си като *** - изготвяне на невярно ***
по назначената – престъпление по чл. 305 ал. 1, пр.2, вр.чл.301, ал.1, пр.1 и
2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26,ал.1 от НК
Т.И.Г. от
гр.В.Търново това, че през периода
28.03.-05.04.2005г. в гр.Свищов, обл.В.Търново и в гр.Дебелец, обл.В.Търново, в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с И.П.Г. от
гр.В.Търново, в качеството си на длъжностно лице по см.на чл.93,, т.1, б.”а” от НК и на *** по сл.дело №900/03г. по описа на ОСлС – гр.В.Търново във връзка с
назначена ****** поискал и приел дар /парични суми/, който не му се следва от Д.
П. Д. ***.Търново за да извърши действие във връзка с дейността си като *** -
изготвяне на ******, както следва:
-на 28.03.2005г. в гр.Свищов, в съучастие като
съизвършител с И.П.Г. от гр.В.Търново, в качеството си на ***, назначено от
следовател в ОСлС – гр.В.Търново за *** по сл.дело №900/03г. по описа на ОСлС –
гр.В.Търново, поискал дар, който не му се следва- парична сума от 2 000лв.
/две хиляди лева/ от Д. П. Д. ***.Търново за да извърши действие във връзка с
дейността си като *** - изготвяне на ******
-на 05.04.2005г. в гр.Дебелец, обл.В.Търново, в съучастие
като съизвършител с И.П.Г. от гр.В.Търново, в качеството си на ***, назначено
от следовател в ОСлС – гр.В.Търново за *** по сл.дело №900/03г. по описа на
ОСлС – гр.В.Търново, приел дар, който не му се следва – парична сума от 500лв.
/петстотин лева/ в 25бр.банкноти с номинал 20лв. от Д. П. Д. ***.Търново за да
извърши действие във връзка с дейността си като *** - изготвяне на невярно ***
по назначената ****** – престъпление по чл. 305 ал. 1, пр.2, вр.чл.301, ал.1, пр.1 и
2, вр.чл.20, ал. 2, вр. чл.26,ал.1 от НК
Делото се разглежда след решение
№190 на АС-София от 17.08.2010г. по ВНОХД №155/10г. по описа на САС, с което е
била отменена изцяло оправдателната присъда по отношение на двамата подсъдими,
издадена под №3/29.02.2008г. по НОХД №5749/05г. на СГС и делото е било върнато
в прокуратурата за изпълнение задължителните указания на ВКС по приложение на
материалния закон, дадени в решение №50/02.03.2010г. по н.д.№670/09г. по описа
на ВКС. С последното е било отменено решението на предходен състав на САС под
№131/08.05.2009г., издадено по ВНОХД №121/09г., което потвърждава оправдателната
присъда на СГС. Понастоящем, след изпълнение на указаната от САС механична корекция
в диспозитива на обвиненията, изразяваща се в допълване формулировката на
изпълнителното деяние, след думата „дар”, с израза „който не им се следва” и
предявяване на съответните обвинения по реда на НПК, делото отново е внесено от
ОП-Габрово за разглеждане в първа инстанция от съответния компетентен съд, за
какъвто ВКС е определил Окръжен съд - Русе.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе поддържа обвинението, с изключение на частта, относно наличието на
длъжностно качество у подсъдимите като субекти на престъплението по чл.305,
ал.1 от НК. Пледира за оправдателна присъда в тази част и осъдителна в
останалата - по отношение и на двамата подсъдими.
Подсъдимите не признават вина
в обясненията си пред съда, както и в тези, дадени пред друг състав, разглеждал
делото в СГС / приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК/, а описват
ситуацията, визирана в обвинителния акт, като провокация към подкуп от страна
на св.Д., в качеството му на „доносник на полицията” и реализирана с помощта на
полицейските служби, която според двамата е създадена с цел злепоставянето им
като ***и. Тезата на процесуалния им представител в пледоарията е в същия
смисъл.
Окръжният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Г. е роден в гр.Златарица.
Понастоящем живее в гр. В.Търново. Има
завършено *** образование - *** ДВГ. Пенсионер. Женен. Неосъждан. Пригежава
лиценз на оценител към Агенцията за приват***ция, включен е бил в списъка на
специалистите, утвърдени за *** в съдебния район на ОС-В.Търново за 2005г. в
качеството си на ***ния.
Подс.Г. ***.Търново. Понастоящем
живее в гр.Дебелец. Има завършено ***
образование. Пенсионер. Вдовец. Неосъждан. Притежава сертификат за *** по *** ***изи.
Подсъдимите
били познати от съвместната си дейност като ***, изготвящи ***ни заключения по ***
***изи, назначавани от органите на съдебната власт в района на ОС-В.Търново.
На 18.03.2005г. св.Б. - следовател при ОСлС-В.Търново, водещ
разследването по сл.д.№900/03г., образувано срещу св.Д.Д., с оглед на
престъпление по чл.282 от НК, възложил устно на подс.Г. изготвянето на ******, която
да даде *** за размера и характера на нанесени щети в управляваното от св.Д. ***,
въз основа констатациите за допуснати нарушения, изложени в одитен доклад на
ревизираното дружество, изготвен от АДВФК-ТД-В.Търново. Подсъдимият Г. дал съгласие,
но предложил същата да бъде двойна, като за целта се ангажирал да осигури
участието на своя колега – подс.Г. с мотива, че последният бил специалист - ***.
За целта св.Б. изготвил постановление по делото за назначаване на двойна ******
от дата 18.03.2005г. с указан в нея краен срок за изготвяне на ******та - 04.04.2005г.
На 25.03.2005г. той се срещнал с подсъдимите в кабинета си, където подс.Г. му
представил подс.Г.. Св.Б. обяснил на последния, че искането му е да извършат ******,
относно вредите за предприятието, настъпили през ревизирания преиод в резултат
на управленските действия на св.Д. и съобразно направените констатации по отделни
пунктове в одитния доклад, изготвен след проведената ревизия.
Във връзка с
поставената ***на задача, двамата подсъдими решили самоволно да посетят
ревизираното дружество за да се срещнат със св.Д..*** те установили, че същият
е освободен от длъжност и с посредничеството на познат на подс.Г. – св.О.С.,
двамата осъществили среща през същия ден със св.Д.. Обяснили му, че са
назначени за ***и по следствено дело, водено срещу него и коментирали предвиденото
наказание за длъжностно престъпление, както и конкретните пунктове от одитния
доклад, които го уличават в извършването му. В един момент, подс.Г. наредил на
подс.Г. да излезе от помещението, където се провеждал разговора и „на четири
очи” поискал директно от св.Д. сумата от 2 000лв. с уточнението, че тя е
за двамата – по 1 000лв. за всеки. Срещу тази сума те обещали да изготвят такова
***, съгласно което делото да се прекрати, поради липса на виновно поведение,
т.е. да установят липсващи или незначителни по размер невъзстановени щети за
дружеството. Св.Д. се възмутил от наглото изнудване, тъй като не считал
действията си по управление на дружеството за престъпни. Въпреки това, за да
няма негативни последици за него, той решил привидно да се съгласи с офертата
на ***ите, но обяснил, че исканата сума надхвърля неговите възможности, поради
което постигнали договореност за размер от 1 200лв. – т.е. по 600лв. за
всеки един от двамата. На раздяла, подс.Г.,
в присъствието на завърналия се вече подсъдим Г., записал на кариран лист
хартия своя номер на мобилен телефон и го предал на св.Д. за да поддържа връзка
с него. Вместо това, св.Д. потърсил по телефона за съвет св.С. – негов съученик, работещ като полицай в РЗ
БОП-РДВР-В.Търново. В резултат на проведените с него разговори, на 04.04.2005г.
той депозирал жалба в полицията. На следващия ден, по указание на полицейските
служби, св.Д. изтеглил от ДСК сумата от 500лв. – 25бр.банкноти с номинал от по
20лв. и ги занесъл в полицията, където били описани по серийните им номера в
присъствие на поемни лица и това било удостоверено по надлежния ред - със
съставянето на протокол по чл.100 от НПК /изм./.
Сутринта на същата дата – 05.04.2005г. - около 08,30ч.,
подсъдимите се явили при св.Б. и му представили проекто-***то си по възложената
******, напечатано на машина. Св.Б. не
го одобрил и настоял до 2-3 дни да извършат корекции в него за да включат и щетите,
посочени в п.6.1. от одита, а именно направените от управителя разходи за
гориво на служебен автомобил и командировъчни на ст.-т 8 102лв., за които нямало
одобрение от Принципала – Министерство на икономиката.
Именно с невключване на посочената сума в размера на
щетите, двамата подсъдими се опитали да спазят уговорката си със св.Д.,
съзнавайки, че в противен случая ще се утежни процесуалното му положение,
доколкото посочения размер освен, че би променил квалификацията на деянието,
но не е бил възстановен от св.Д. до
приключване на ревизията в касата на дружеството.
Подсъдимите подписали постановлението за възлагане на ******
и взели материалите по делото. Подс.Г. побързал да се свърже по телефона със
св.Д. и да уговори среща, на която да си
получат парите. Тя се състояла на автогарата в гр.В.Търново, където
подс.Г. го взел в автомобила си и двамата отишли до дома на подс.Г. ***, където
ги очаквал последният. По пътя подс.Г. запитал спътника си дали носи в себе си
парите. Св.Д. отговорил утвърдително, с уговорката, че разполага само с една
част от сумата, а остатъкът ще им предаде на следващия ден.
В лятната кухня в двора на подс.Г., ползвана от него и за
офис, двамата подсъдими запознали св.Д. с ***ното ***, според което реално причинените, т.е.невъзстановени в касата на дружеството
по време на одита вреди за дружество – резултат от управленските действия на
св.Д. възл***ли на обща ст.-т 191,20лв., която стойност в действителност била значително
занижена /с около 46 пъти/ - с оглед на ***ното *** по делото, изготвено
впоследствие от други *** и послужило за внасяне на обвинителен акт срещу св.Д.,
където същият този размер на невъзстановените вреди по същите пунктове от
одитния доклад, според обвинителния акт се равнява на 8 854,37лв., а общите
вреди са квалифицирани като значителни такива по см.на чл.282, ал.2 от НК – в общ размер на 13 856лв.
Образуваното въз основа на този обвинителен акт НОХД №702/05г. по описа на ВТОС
приключило с влязла в сила осъдителна присъда по чл.202, ал.2, т.1 от НК, с
която св.Д. бил признат за виновен и осъден и за въпросните 8 102лв. за
одобрени от него разходи за командировки
със служебния автомобил без да има издадени командировъчни - в нарушение на
чл.33,ал.2 от Раздел VI на мениджърския договор. В допълнение следва да се посочи, че от
допълнителното *** на тройната ******, назначена от предходния състав на СГС и
приета по настоящото дело се установява, че невъзстановената вреда е в размер на 959,35лв.,
т.е. разликата с изчислената такава в двойната експет***, изготвена от
подсъдимите възл*** на 768,15лв. и дори в този вариант тя отново е била в полза
на св.Д..
Съгласно предварителната уговорка, подсъдимите поискали от
св.Д. да им предаде приготвените пари.
Последният ги разделил на две купчини върху масата по тяхно настояване, след
което двамата подсъдими ги напъхали в джобовете на дрехите си. Когато излезли
пред къщата за да изпратят св.Д., когото подс.Г. трябвало да откара с
автомобила си, подсъдимите били задържани от служители на полицията. При
направените обиски в джобовете им били
открити и иззети въпросните пари - 13бр. банкноти с номинал 20лв. и
12бр.банкноти със същия номинал, съответно от джобовете на панталона на подс.Г.
и този на якето на подс.Г., като в първия се намирало и писменото им *** с дата
06.04.2005г., подписано и от двамата. Установило се, че серийните номера на
банкнотите съвпадат точно с описаните
преди това в протокола от 05.04.2005г., съставен в полицията.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена частично според обясненията на
двамата подсъдими, депозирани пред настоящия и предходния съдебен състав,
разглеждал делото като първа инстанция, както и от показанията на свидетелите Д.Д.,
Е.Б., О.С., Т.М., Н.В., П.К., В.С., дадени от тях на досъдебното производство и
при предходното разглеждане на делото от състав на СГС, /приобщени към
доказателствения материал при наличие на хипотезите, предвидени в чл.281 от НПК/, а така също от приложените писмени доказателства и доказателствени
средства, съдържащи се в заключенията на тройната ******, назначена от СГС с
допълнително *** в табличен вид към нея, двете графически такива – от
досъдебното производство и от съдебното следствие, проведено от СГС,
протоколите за обиск на лица с фотоалбумите към тях, протокола за описване на
веществени доказателства, жалбата на св.Д. до полицията, епикр*** и сертификат
на подс.Г., заверено копие от списъка на *** към ОС-В.Търново за 2005г., както
и всички останали материали от приложените към делото томове по нохд №476/05г. по описа на ВТОС,
вкл. тези по приложеното към него досъдебно производство в два тома по сл.дело
№323/05г. по описа на ОСлС-гр.В.Търново, НОХД №5749/05г. по описа на СГС, ВНОХД
№121/09г. по описа на САС, н.д.№670/09г. по описа на ВКС, ВНОХД №155/10г. по
описа на САС, както и тези, касаещи разследването срещу св.Д.Д., приложени по
НОХД №702/05г. по описа на ВТОС, вкл.досъдебното производство по сл.дело
№900/03г. по описа на ОСлС-гр.В.Търново, ВНОХД№230/06г. по описа на ВТАС,
н.д.№963/06г. по описа на ВКС.
Между отделните доказателствени източници няма
противоречия и те взаимно се подкрепят и допълват, поради което съдът ги
кредитира изцяло. От доказателствената съвкупност не следва да се изключва протокола за обиск на подс.Г., приложен на
л.72 от т.I на сл.дело №323/05г. по описа на ОСлС – В.Търново, както е процедирал
предходния съдебен състав, обосновавайки се единствено с изолирано изявление на
едното от поемните лица, което го е подписало – св.Т.М., който е заявил в
разпита си пред СГС /л.70-71 от НОХД
№5749/05г./, че не е присъствал на изваждането на парите от джобовете на якето
на подс.Г., а само от тези на подс.Г.. Показанията му пред СГС са приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1,.т.5 и ал.5, вр.ал.1,т.5 от НПК, както и тези от досъдебното производство /л.45 от първи том на сл.дело/. В тях, както и пред настоящия
състав на съда, св.М. потвърждава категорично, че и в двете лица именно по
време на обиска са намерени описаните и индивидуализирани по делото банкноти –
13бр. в подс.Г. и 12бр. в подс.Г.. Противоречието, констатирано от състав на СГС,
в дадените пред него и на досъдебното производство показания е само привидно,
тъй като в с.з. на 23.05.2006г. като цяло - в основните си пунктове, свидетелят
отново добросъвестно е съобщил и потвърдил
депозираното при разпита си от следовател, проведен на 18.04.2005г. –
т.е. само десетина дни след процесното събитие. Обяснимо, с оглед изминалия
едногодишен период от време, споменът в съдебно заседание да е бил по-неясен,
относно детайлите, затова логично и последователно звучи направеното обобщение
на ситуацията от св.М. пред съда –„някакви пари се вадиха там, снимаха се. От
единия и другия се вадиха по равно пари”, което е последвано от допълнението
„състави се протокол на място. Аз го подписах”. Така даваните от този свидетел еднопосочни
показания през отделните етапи на наказателния процес изявяват според съда стремежа
му най-пълно и точно да предаде пресъздаваните събития, а не внасят
непреодолими противоречия, които са от естество да игнорират процесния протокол
като доказателствено средство. Според разбиранията на настоящия състав
действията на разследващите органи са извършени точно и добросъвестно и съответно
на записаното в протоколите за обиск. При това същите протоколи се явяват
съставени формално по реда и начина, предвиден в НПК и това ги прави годно
доказателствено средство за извършените действия, описани в тях, при условие,
че няма събрани доказателства по делото, които да ги опровергават. В ***,
противоречието, мотивирало предходния първоинстнационен съд да игнорира като
доказателство въпросния протокол не се разкрива при внимателен прочит на
цялостния разпит от съдебното следствие, а не на негов фрагментарен цитат, изолиран
от контекста, както е процедирал в мотивите си към оправдателната присъда СГС, така
прието и в отмененото от ВКС потвърдително решение на САС. В крайна сметка,
действията, описани в протоколите за обиск на лицата при задържането на
подсъдимите и изземване на предмета на обвинението от техните джобове се установяват
непротиворечиво от всички други писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото, включително от дадените обяснения на двамата
подсъдими и пред двата съдебни състава, разглеждали делото на първа инстанция,
в които те също не отричат, че парите са се намирали у тях при задържането им
пред дома на подс.Г. и това са именно парите, които им е дал св.Д.. Това кореспондира
с показанията на поемното лице - св.К., така също и с тези на св.Д. - и тримата
присъствали при обиските. От друга страна това кореспондира напълно с
изложеното в протокола за обиск на подс.Г. на л.82 от сл.дело, подписан от същите
поемни лица, фотоалбумите към тях, протокола от 05.04.2005г. на л.60 от
сл.дело, изготвен на осн.чл.100 от НПК/изм./, в който предварително са описани
и индивидуализирани процесните банкноти, чието надлежно съставяне е проверено и
с показанията на поемното лице, присъствало на следственото действие – св.Н.В.,
както и с веществените такива, събрани в хода на досъдебното производство.
Назначената от предходния състав и приета без възражения
от страните в настоящото производство тройна ****** за установяване
„истинността” на процесното ***но становище, дадено от двамата подсъдими и
послужило като повод за извършване на инкриминираното им деяние, няма пряко
отношение към предмета на доказване по делото. Достатъчно е същото да отразява
уговореното между страните по сделката за даване на подкуп, а именно да е в
полза на даващия подкупа за да има той основание да престира насреща
съответната цена за „услугата”. Друг е въпросът дали според квалификацията си и
личните интелектуални възможности подсъдимите са били в състояние да го
„оневинят”, дали са се „надценили” и доколко даденото от тях *** е в състояние
да предреши евентуалния изход на провежданото разследване. В тази връзка невярността
на ***то им не може да бъде предмет на проверка чрез друго такова, поради субективността на
преценката, според разбиранията и квалификацията на привлечените ***и, а е въпрос на правна
преценка. Независимо от това, ***то на назначената тройна ****** е било прието
по делото като неоспорено от страните и в него като цяло е дадена по-висока
стойност на размера на причинените вреди от св.Д. по същите пунктове на одитния
доклад– 959,35лв., в сравнение с констатациите на подсъдимите от двойната им
експрет*** за посочения от тях размер от 191,20лв. Данните от нея, както и
обвинителния акт срещу св.Д. служат като индиция за основателността на воденото
разследване срещу него и установяват действително занижената стойност на щетите
по ***ното ***, дадено от двамата подсъдими. Същите служат и като средство за
проверка на обясненията им, които пред двата първоинстанционни състава
поддържат тезата за добросъвестно и вярно *** и за „справедлива пазарна цена”, посочена
в ***ното им заклюмение, с което целят да опровергаят наличието на мотив у
двамата за искане на подкуп от обвиняемото лице.
В подкрепа на обвинителната теза стоят освен
горепосоченото ***но ***, така и това по т.нар.комплексна графическа ******,
назначена в хода на съдебното следствие, проведено в СГС и установяваща
авторството на подсъдимите и на св.Б. по отношение на положените подписи за ***
и съответно на следовател в постановлението за назначаване на ****** от
18.03.2005г./л.44 от първи том на сл.дело №323/05г. по описа на
ОСлС-В.Търново/, както и ***то от графическата ******, назначена в хода на
досъдебното производство и удостоверяваща по безспорен начин, че ръкописния
текст на бележката от кариран лист, приложена по делото като веществено
доказателство с името и телефонния номер на мобилен телефон на подс.Г. е изпълнен
от него. Същата е предадена от св.Д. в хода на разследването и според
твърденията му той я е получил лично от подс.Г., което не се оспорва от
последния. Това косвено потвърждава изнесеното от този основен свидетел на
обвинението в хода на процеса и го прави надежден свидетел, ползващ се с кредит
на доверие от настоящия съдебен състав. Това е така, защото в показанията си
още на досъдебното производство той е обяснил детайлно, с подробности
развитието на отношенията с двамата подсъдими и проведените с тях срещи. Съдът
намира показанията му за правдиви, тъй като са последователни, цялостни и
непротиворечиви, относно основните моменти от предмета на доказване, свързани с
време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние, както и участието
на всеки от подсъдимите в него. В тях не се разкриват съществени противоречия
по основните факти на обвинението, както твърди в пледоарията си защитата на
подсъдимите, а колебанието на свидетеля при посочване с категоричност на деня,
в който е подал жалбата си до полицията, също така и на точния брой на проведените
със св.С. разговори не са от естество да внесат съмнения в правдивостта на показанията му. Освен това жалбата
действително не е писана саморъчно, както твърди пред предходния състав на
съда, доколкото е в печатен вид, подписана от свидетеля, а изявленията му, че
нещо не си спомня не следва да се тълкуват като категорично отхвърляне на
даденото твърдение или въпрос, както счита защитата. С оглед изложеното, съдът
намира показанията на св.Д. за достоверни, не се опровергават - подкрепят се в
отделните си части от всички събрани по делото доказателства, изключая
разбираемо обясненията на подсъдимите, които имат двойнствена роля в процеса на
доказателствено средство и на способ за
защита, поради което ще се обсъдят отделно. Конкретно, показанията на св.Д.
пред състав на СГС, разглеждал НОХД №5749/05г. по описа на СГС в с.з. от
23.05.2006г., включително и тези, депозирани при проведената по-късно очна
ставка с подс.Г. /л.186-188 от НОХД №5749/05г. в с.з. на 13.11.2007г./ се
придържат изцяло към заявеното от него на досъдебното производство в разпита
пред съдия по реда, предвиден в чл.210а от НПК/изм./, като и двата са приобщени
по настоящото дело по реда на чл.281 от НПК. Пред предходния състав, разглеждал
делото, както и пред настоящия такъв, свидетелят неизменно потвърждава
изнесеното от него през различните стадии на процеса, въпреки темпоралната
отдалеченост от пресъздаваното събитие и изложението се отличава със стройна вътрешна
структурираност, излага фактите в тяхната последователност, логическа свързаност, съответно на правилата
на формалната логика. Показанията на св.Д. са в синхрон и с тези на останалите
разпитани по делото свидетели, които, поради липса на вътрешни противоречия и несъответствия между
тях и останалия доказателствен материал, съдът приема също за напълно достоверни,
а именно - тези на св.С., относно
обективиране на срещата в Свищов по място, време и начин, указани от св.Д.,
тези на св.С. – служител в РЗБОП-В.Търново и състудент на св.Д., относно
оплакването на последния в полицията и провеждането на мероприятието по
подготовка и реал***ция на задържането на двамата подсъдими, косвено от
показанията на поемните лица - свидетелите М., К., В., удостоверяващи
законосъобразното извършване на следствените действия по описване и изземване на
банкнотите – предмет на подкупа, а така също и от показанията на св.Б., дадени
на досъдебното производство и пред СГС, разглеждал първоначално делото, допълващи
тези на св.Д., относно времето на възлагане и характера на задачите, възложени
на ***ите по назначената двойна ******. По отношение показанията на последния
свидетел действително е налице несъответствие, касаещо момента на подписване от
*** на постановлението за назначаване на ****** и въпреки обстойното му изследване
от предходния състав на съда е останало неотстранено, дори чрез назначаване на
комплексна *** ****** на съдебното следствие, която дава *** за обективна
невъзможност с технически средства да се установи ***. Проведения повторен
разпит на св.Б. /л.128-130 от съдебното дело НОХД№5749/05г. на СГС/, както и
назначените очни ставки между него и подсъдимите в с.з. от 13.11.2007г. по
делото, водено в СГС /л.185-186 от делото/ не преодоляват тази неяснота, при
положение, че има официален документ, съставен по определения в НПК ред –
въпросното постановление на л.44 от сл.дело, където е записано, че същото е
обявено и подписано от *** на 21.03.2005г. и този факт е потвърден с
показанията на св.Б., дадени на 06.04.2005г. /л.42-43 от сл.дело №323/05г. по
описа на ОСлС-В.Търново/, Настоящият състав счита, че с оглед предмета на
доказване по делото, този пропуск не се отразява като цяло на извода за
правдоподобност на показанията, изнесени от св.Б.. Разбираемо е, че липсата на
ясен спомен за всички подробности от случилото се, предвид неговата
отдалеченост във времето от обективиране до пресъздаването му от свидетеля,
както и желанието на последния да бъде максимално обективен са довели до
заявлението, направено при разпита му пред предходния съдебен състав, че вече
не може да си спомни с точност датата на
подписване и на двамата подсъдими на въпросния документ, но категорично е поддържал
при всичките си разпити, че разговорът за устно възлагане на ******та е
проведен първоначално с подс.Г., по чието предложение е включен и подс.Г., с
когото последният по думите му „работел в екип”, което затвърждава извода за
неговата обективност като свидетел. Впрочем, според настоящия съдебен състав,
характера на работата по едно предварително производство и то в неговата
начална фаза не предполага търсената категоричност в уговорките между водещия
разследването и *** за изготвяне на проекто-*** преди да бъде предадено в
неговия окончателен вариант, поради което логично е св.Б. да няма точен спомен
за датата на обявяване и подписване. Освен това, достатъчно, с оглед нуждите на
обвинението е фиксирана точна дата, съобразно всички непротиворечиви в това
отношение доказателства по делото, включая обясненията на подсъдимите, а
именно, че към 08,30ч. на 05.04.2005г. в кабинета на следователя двамата
подсъдими са предоставили проекто-вариант на ***то си и са подписали
постановлението за нейното назначаване, т.е
по-късно през този ден, към момента на получаване на исканата част от
подкупа и двамата вече са били назначени официално по делото като ***.
Обясненията на подсъдимите, давани пред съда, разглеждал
делото в СГС и пред настоящия съдебен състав са изключително пространни, но в
голямата си част представляват декларативни уверения за честност, почтеност,
обективност, проявени от подсъдимите, в дългогодишната им практика на ***и и не
представляват доказателствен интерес, а своеобразен способ за реал***ция
правото им на защита в процеса. Досежно частите, касаещи договорките им със св.Д.,
както и водените разговори със св.Б., те не се кредитират от съда, тъй като противоречат
на събрания доказателствен материал, анализиран и преценен по-горе поотделно и
в съвкупност като достоверен Допълнителен
мотив за съда да отчете като недостоверни тези обяснения се разкрива при
съпоставката им едни с други, където освен всичко друго се разкрива и вътрешната
им противоречивост и алогичност, както и несъответствието между тях. Така подс.Г.
пред СГС в с.з. на 17.10.2007г. е развил тезата, която поддържа и пред
настоящия състав, че подс.Г. е лицето, изготвило ******та, че той е нямал почти
никакъв контакт със св.Б. и разговора при посещението в гр.Свищов е воден
изключително между св.Д. и подс.Г., което
последния отрича и е в противоречие с показанията на св.Д. и св.Б.,
относно разговорите им с подсъдимите. От друга страна, липсват данни, събрани
по делото за каквито и да било предходни лични отношения между св.Д. и двамата
подсъдими, които да го мотивират да направи инсценировка на процесния случай
или да ги провокира да му дадат подкуп за да ги злепостави, в който смисъл са
не само техните обяснения, но и внушенията на защитника им, направени в
пледоарията пред съда. Твърденията на подсъдимите, че не са искали подкуп се
опровергават напълно не само от показанията на св.Д., подкрепен от всички
обективни находки и приетите заключения от ***ен порядък по делото, но и от
самите активни действия на подсъдимите по търсене и намиране на човек, който да
ги свърже с него, провеждането на срещите в отдалечени от мястото на
разследване населени места - гр.Свищов и в гр.Дебелец, с оглед евентуалната
липса на свидетели – техни познати и от съображения за сигурност, а така също от
предоставянето на телефон за свръзка от страна на подс.Г. и осигуряване на
транспорт от негова страна за отвеждане на св.Д. до дома на подс.Г.. Посочените
действия са в пълен разрез със задълженията им на ***и, назначени на
досъдебното производство и визирани в НПК, които имат за задача да се
произнесат единствено с оглед предоставените им материали по делото и най-вече
констатациите от одитния доклад на ревизираното дружество, видно от показанията
на св.Б.. В ***, само като абсурдни, т.е. неоправдани с никаква житейска логика,
поради което и отхвърлени като неправдоподобни от съда, могат да се окачествят
обясненията на двамата подсъдими за случилото се в дома на подс.Г. при даването
на подкупа, където след като го „запознали” с проекто-***то, св.Д. изненадващо
им оставил парите, предварително разделени на половинки, които те първо
прибрали в джобовете си, а после „хукнали” да го гонят на улицата за да му ги
върнат.
С оглед изложеното съдът прави следните правни
изводи:
С деянието си всеки един
от двамата подсъдими е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. чл. 305, ал.1, вр.чл.301, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26,
ал.1 от НК, тъй като в рамките на фиксираните в обвинението по-горе параметри -
времеви период и на указаните населени места – в условията на продължавано
престъпление по см.на чл.26 от НК – на два пъти, действайки в съизвършителство
помежду си, в качеството си на ***, назначени от следовател при учреждение,
каквото се явява ОСлС-гр.В.Търново и във връзка именно с дейността си като ***
по назначената ****** по сл.дело №900/03г. по описа на следствената служба, са
поискали и приели в дар от св.Д.Д. парични суми, в размер съответно
2 000лв. и 500лв., които не им се следват, с оглед естеството на работата
им, за да извършат действие, свързано с дейността им като ***, а именно да ***ерт***.
От обективна страна елементите на
изпълнително деяние са налице за всеки от подсъдимите, които са годни наказателноправни
субекти на нормата, визирана в чл.305, ал.1 от НК. През инкриминирания период същите
са имали качество на ***, назначени от следовател, т.е. представител на
учреждение, каквото се явява Окръжната следствена служба-гр.В.Търново като
орган на съдебната власт, включен в държавния апарат, съгласно ЗСВл / в редакцията
му към момента на извършване на деянието/ и в този смисъл са задължителните
указания по прилагане на закона, дадени в решение №50/02.03.2010г. по н.д.
№670/09г. по описа на ВКС-първо н.о., приложено по настоящото дело. Нещо
повече, същите не само нямат качеството на длъжностни лица по см.на чл.93,
т.1,б.”а” от НК, но и на ***, като такова не се изисква от правната норма, с
която обвинението е свързало ангажирането на наказателната им отговорност.
Същата се явява препращаща към санкцията, предвидена в чл.301,ал.1 от НК, но не
и към диспозицията на нормата, относно субекта на престъпление, поради което и
с оглед цит.по-горе решение на ВКС по делото, настоящият съдебен състав е признал
за невинни и е оправдал на основание чл.304 от НПК подсъдимите в тази част на
повдигнатото им обвинение, както и досежно качеството „***”, въведено с
обвинението. По - точно понятието „***” се припокрива смислово с „***”, т.е.
специалист, разполагащ със специални знания за изготвяне на ****** по делото.
Коректният термин, използван в НК и НПК е „***”
– дефинирано така и в гл.14, раздел 3 от НПК като „лице, на което се възлага ******”
и което съставя впоследствие „***но ***”. В подкрепа на такова едно тълкуване за
идентичност на термините е легалната дефиниция на понятието „***”, дадена в
отменената понастоящем, но действаща към момента на извършване на деянието като
подзаконов нормативен акт по приложението на тогава действащия ЗСВл - Наредба
1/05.05.2004г. за условията и реда за определяне на възнагражденията на ***,
която се е прилагала /според чл.1 и 2 от същата/ за определяне възнагражденията
на ***, назначени от органите на съдебната власт по ***изи по граждански,
административни, търговски, фирмени, следствени и наказателни дела, включително
за ***изи, назначавани от органите на предварителното производство. В параграф1
от нейната ДР е посочено, че „***” по см.на тази наредба е специалист със
специални знания и умения, включен в списък по чл.200б и чл.200в от
ЗСВл./отм./, а в ал.2 се сочи изрично, че *** е и специалист със специални
знания и умения, който в други нормативни актове е наречен „***”.
За да могат да осъществят описаното по-горе престъпление, подсъдимите действали
в съучастие помежду си по см.на чл.20, ал.2 от НК, като съизвършители, тъй като
всеки от тях е имал определена „роля” по изпълнение на намисленото и това се
потвърждава от самите им обяснения, които несъмнено сочат на договорено „разпределение”
на функциите между тях двамата при осъществяване на престъплението. Пред
настоящия съдебен състав /л.4 на гърба от протокол за с.з. на 07.12.2011г./
подс.Г. заявява дословно следното:„***то съм го правил аз, защото аз съм
компетентен.”, докато подс.Г. в защитната си реч /л.12 на гърба и л.13 от
протокола за с.з., проведено на 21.12.2011г./ поддържа, че е записан в
постановлението за назначаване на ****** единствено, защото следователя Б. „не
познава Г.”, а по-късно е отишъл в гр.Свищов с цел да придружи подс.Г. – „Аз
тогава нямах работа при Д., но колегата ми имаше и отидох, защото не мога да го
оставя”. Главната роля в този „тандем” безспорно принадлежи на подс.Г., който единствен
от двамата е познавал лично св.Б., нещо повече – той именно му предложил да
привлече подс.Г. като ***, вместо логично да откаже на следователя и то веднага
изпълнение на заданието с мотив, че не разполага с необходимите *** умения за
извършване на такава ******. Нещо повече, той именно инициира срещата със св.Д., посредством
намирането на свой познат – св.О.С.. От своя страна, подс.Г. обосновава пред
св.Д. претенцията за искане на подкуп, с „тежкото” му процесуално положение, но
функцията по преговаряне за подкупа се извършва отново от подс.Г., по чието
нареждане подс.Г. временно изл*** от помещението. Подс.Г. като „бивш ревизор”,
т.е. ***-***, е извършил основната част от изготвяне на проекто-***то, което
било представено от двамата като тяхна съвместна дейност първо на св.Б. и
по-късно на св.Д., за което свидетелства и мястото на повторната среща на
тримата – „офиса” на подс.Г. ***. Освен всичко друго, посочените действия,
характеризиращи се с висока степен на координираност и съобразителност
разкриват по един несъмнен начин общността на умисъла у двамата подсъдими да си
поискат и съответно да получат взаимна незаконна облага от дейността си на ***и,
като всеки от двамата е осъзнавал напълно участието на другия в намисленото от
тях за постигане на целената от двамата противоправна цел, независимо от
конкретното си участие в съвместната престъпна дейност.
Поискването и приемането на дар е извършено на два пъти за всеки от
подсъдимите, поради което престъплението е извършено в условията на
продължавано престъпление по см. на чл.26, ал. 1 НК - през непродължителни
периоди от време, при осъществяването на един и същ състав на престъпление, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като следващото деяние по
вземане от обективна и субективна страна се явява продължение на предходното по
искане на подкупа.
От субективна страна всеки
от подсъдимите действал при пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността
и запретеността на извършваното от него, с оглед дългогодишната им практика на ***и
и воден от желанието си да се обогати по този неправомерен начин. Видно от
дадените от тях обяснения, същите добре съзнавали,
че действат в качеството си на *** и неследващият им се дар е пряко свързан със
техните действия, които следва да осъществят по даване на невярно *** по
назначената на предварителното производство ******, с цел да получат съответните парични средства.
С оглед изложеното дотук,съдът счита, че подсъдимите следва
да се признаят за виновни и да им се наложат съответни наказания.
При индивидуал***цията на наказанието
за подс.Г. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на
минали осъждания и полагането на общественополезен труд, както и факта, че
наказателната репресия се налага продължително време /близо 7г./ след
осъществяване на деянието и то не по вина на подсъдимите, както и факта, че е
на значителна възраст при липса на отегчаващи такива. При така установения превес на смекчаващите
обстоятелства, съдът определя наказание между минимума и средата на
предвиденото в особената част наказание за извършеното, а именно ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, като приема, че за постигане целите на наказанието не се
налага то да бъде търпяно ефективно, при което и на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложил изтърпяването за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С оглед данните за имотното
състояние на дееца, а и предвид изминалия дълъг период от извършване на деянието
до реализиране на наказателната отговорност и променените икономически условия
на живот, съдът намира, че следва да определи
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер, близък до минималния, а именно
– 1000лв. /хиляда лева/, тъй като по този начин най-пълно ще се постигнат
целите на чл.36 НК. С оглед характера на престъплението и свързаното с него субективно
качество на подсъдимия, на основание чл.301, ал.4 от НК съдът е лишил за срок
от ДВЕ ГОДИНИ подсъдимият от право да заема държавна или обществена длъжност,
свързана с ***, а така също и да извършва *** като ***, назначавано от органите
на съдебната власт.
При индивидуал***цията на наказанието
за подс.Г. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
напредналата възраст и влошеното здравословно състояние, добрите
характеристични данни, наред с липсата на минали осъждания, както и факта, че
наказателната репресия се налага продължително време /близо 7г./ след осъществяване
на деянието и то не по вина на подсъдимите, при липса на отегчаващи
такива. При установения превес на
смекчаващите обстоятелства, съдът определя наказание между минимума и средата
на предвиденото в особената част наказание за извършеното, а именно ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, като приема, че за постигане целите на наказанието не се
налага то да бъде търпяно ефективно, при което и на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложил изтърпяването за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С оглед данните за имотното
състояние на дееца, а и предвид изминалия дълъг период от извършване на
деянието до реализиране на наказателната отговорност и променените икономически
условия на живот, съдът намира, че следва да
определи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер, близък до
минималния, а именно – 1000лв. /хиляда лева/, тъй като по този начин най-пълно
ще се постигнат целите на чл.36 НК. С оглед характера на престъплението и
свързаното с него субективно качество на подсъдимия, на основание чл.301, ал.4
от НК съдът е лишил за срок от ДВЕ ГОДИНИ подсъдимият от право да заема
държавна или обществена длъжност, свързана с ***, а така също и да извършва ***
като ***, назначавано от органите на съдебната власт.
С оглед изхода на делото, подсъдимите
дължат съразмерно заплащане на деловодните разноски, включително тези,
направени при предходното разглеждане на делото от състав на СГС, а предмета на
престъпление – 25бр.банкноти с номинал 20лв., иззети и приложени като
веществено доказателство в пликове №1 и №2 по делото следва да се върнат на
техния собственик – св.Д.Д. ***, тъй като липсва правна възможност за
приложение на чл.307а НК, доколкото критериите по чл.53, ал.1, б.”б” от НК не
важат за него в качеството му на изнудвано лице, което доброволно е съобщило на
властта за планираното престъпление и е оказало съдействие за разкриването му,
в който смисъл е и ТР ОСНК №2/11г.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си по делото.
Окръжен
съдия: