Р Е Ш Е Н И Е
№ ……/…
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, десети тричленен
състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети февруари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при секретаря Т. Ч. и с участието на
прокурора В. Т , като разгледа докладваното от съдия Кожухарова КАНД № 2920
по описа на Административен съд – Варна за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Заместник
Кмет на Община Варна срещу Решение № 1487 от 09.11.2022 г., постановено по АНД
№ 20223110201488 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено
НП № 01/ 25.03.2022 г., издадено от Заместник Кмета на Община Варна, с което за
нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ и чл. 68, ал. 1 НУРППО, на основание чл. 235,
ал. 5, т. 7 ЗУТ, на А.Т.А. е наложено наказания глоба в размер на 1000 лева.
В касационната
жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради
противоречие с материалния закон. Сочи се, че наказателното постановление съдържа
изискуемите реквизити, издадено е при спазване на всички нормативни изисквания.
Релевират се съображения за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника по чл. 235, ал. 5, т. 7 ЗУТ. Възразява относно приложението на чл.
28 ЗАНН, до колкото не е налице маловажност на нарушението. Отправя се искане
за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по
съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – А.Т.А., не
изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП – Варна, в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред ВРС
образувано по жалба от А.Т.А. срещу НП № 01/25.03.22 г., издадено от Зам. Кмета
на Община - Варна, с което за нарушение на чл.56 ал.2 от ЗУТ и чл.68 ал.1 от
НУРППО, на осн. чл. 235 ал. 5 т. 7 от
ЗУТ, на А.А. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.
За да постанови обжалваното
решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: на
12.05.2021 г. е установено, че в поземлен имот с идентификатор *********, е поставен без разрешение
преместваем обект, представляващ за друг вид обслужваща дейност, собственост на
А.А.. Поземленият имот е общинска собственост, съгласно АОС. Установените
обстоятелства са отразени в съставения по реда на чл. 57 „а“, ал. 2 ЗУТ,
Констативен акт № 04/ 12.05.2021 г. от длъжностни лица на Район „Младост"
- Община Варна. На 06.01.2022 г. на място е извършена проверка, в рамките на
която е установено, че преместваемият обект е на същото място. На 11.01.22 г. е
съставен АУАН за нарушение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 1 от НУРППО.
Същият е предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. В законоустановения срок
срещу АУАН е постъпило писмено възражение, че обектът е фургон, в който се
съхранявали инструменти. Сочи се, че така съставеният акт дословно „коментира“
издаден по- рано акт № 4/ 12.05.21 г. АНО приема възражението за неоснователно
и издава обжалваното НП.
За да отмени наказателното
постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – липса на надлежна индивидуализация на
нарушението, посредством посочване на точна дата на извършване, описание на фактите,
обосноваващи направените правни изводи, не са посочени и съставомерните
признаци на нарушението. Прието е също така, че нито от фактическото, нито от
правното, нито от съвкупното описание, се изяснява в какво се изразява
нарушението.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за
нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- зам. кмет на Община Варна, оправомощен съгласно Заповед на
Кмета на Община Варна. АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 ЗАНН.
При проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира,
че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс.
Обжалваното решение е
валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд
е извършена
цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено
подробно изложение в мотивите на съдебния
акт на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.
Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за
отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия
състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата
на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на
изложението, следва да бъде отбелязано и следното:
С обжалваното НП е наложено административно
наказание глоба за административно нарушение по чл.
56, ал. 2 ЗУТ, с което е осъществен състава на чл.
232, ал. 5, т. 7, пр. 2 ЗУТ, а именно: поставен е преместваем обект-
павилион в чужд имот- собственост на общината, без да има издадено разрешение
за това.
Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на АНП. На първо място, тежест на административния орган е да
установи нарушението и неговия извършител. В настоящата хипотеза, точна дата на
извършване на нарушението не е посочена, което обуславя извод за липса на надлежна
индивидуализация на същото. Посочване на точната дата на нарушението е
задължителен реквизит на НП, има съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв
пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното
постановление. Последица от отсъствието на дата или неяснотата при определянето
е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Същевременно,
датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент
на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на НП - чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
На следващо място, правилни и
законосъобразни са изводите на съда и относно липсата на описание на
нарушението с всички обективни негови характеристики. В допълнение следва да бъде
посочено още, че разпоредбата на чл.
56, ал. 2 ЗУТ въвежда изискване за издаване на разрешение за поставяне само
по отношение на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2, но не и тези
по т. 3 и 4. В случая, както в АУАН, така и в НП липсват констатации относно
предназначението на преместваемия обект и попада ли той сред тези, за
поставянето на които следва да има издадено разрешение.
Във връзка с наведеното в
касационната жалба оплакване за неправилно приложение на чл. 28 ЗАНН, следва да
бъде отбелязано, че т. нар. маловажност на нарушението нито е обсъждана от
съда, нито е основание за отмяна на НП.
По изложените съображения, налага
се извод за допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на основания
на отмяна на издаденото НП.
Поради съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски не следва да се присъждат, поради липса на отправено
искане.
Водим от горното, касационният
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1487 от 09.11.2022 г., постановено по АНД №
20223110201488 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено
НП № 01/ 25.03.2022 г., издадено от Заместник Кмета на Община Варна, с което за
нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ и чл. 68, ал. 1 НУРППО, на основание чл. 235,
ал. 5, т. 7 ЗУТ, на А.Т.А. е наложено наказания глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.