МОТИВИ към ПРИСЪДА №39
по НОХД № 2722/2016г. по описа на ПОС.
Окръжна Прокуратура–Пловдив е повдигнала обвинение
срещу И.И.Г. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“в“, вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 03.06.2016г. на път
II-64, км.4+350 гр.К. – гр.П., обл.П., при управление
на моторно превозно средство – л.а. „Алфа Ромео 159“ с рег.№ *** е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”;
- чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще
предприеме изпреварване е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство без да
го принуждава да намалява скоросттта или да изменя посоката на движение“;
- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Водач, който
изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея“;
- чл.43, т.4 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е забранено
при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в
напусната пътна лента“, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.И.Д.,
ЕГН **********.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение с фактическа обстановка
идентична с тази описана в обвинителния акт. Счита обвинението за доказано по
несъмнен и категоричен начин от
събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни
доказателства. В пледоарията си, предлага съдът да признае подсъдимия за
виновен за престъплението, за което е предаден на съд и да му се наложи
наказание лишаване от свобода в размер
от около три години при превес на смекчаващи вината обстоятелства, за такива се
отчитат младата му възраст, чистото му съдебно минало, липсата на превишена
скорост, както и обстоятелството, че не е употребил алкохол и не е избягал от
местопроизшествие. Представителят на ОП-Пловдив, счита че за постигане на
целите на чл.36 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години, както и да му бъде наложено кумулативно
предвиденото наказание- лишаване от права в размер на пет години предвид
настъпилия в резултат на пътно транспортното произшествие резултат и
предходните му нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият И.Г. изразява съжаление за случилото се и моли съда да му наложи справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия, адв.Е.
счита, че не е спорен въпроса относно авторството на деянието, доколкото
подсъдимия като водач на лек автомобил е участвал в настъпилото пътно
транспортно произшествие. В тази връзка сочи, че фактическата обстановка е
различна от възприетата от представителя на държавното обвинение и че
велосипедистът Д. е завил рязко към колата, подсъдимият е натиснал спирачките,
но не е успял да избегне настъпването на пътното произшествие. Моли да бъде
взето под внимание, че подсъдимият е сигнализирал веднага на тел.112, въпреки
влошеното си здравословно състояние, младата си възраст и че е налице
съпричиняване, поради което ако му бъде
определено наказание, то следва да е в минимален размер или да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. По отношение на наказанието лишаване от права, моли същото да е в по-нисък
размер от предложения от държавното обвинение.
В защитата си адв.Е. сочи,
че съдът следва да изследва и въпроса за наличието на чл.15 от НК, предвид
дадените от подсъдимия обяснения в съдебното заседание.
Поставя въпроса за подправен подпис на поемното
лице на протокола за оглед на местопроизшествие, както и разлики в заключенията
на назначените и изготвени автотехническа и допълнителна авто техническа
експертиза, поради които алтернативно предлага съдът да приеме, че не са налице
убедителни доказателства за виновността на подсъдимия.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.И.Г. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 03.06.2016г. около
10.00 часа, свид. Г.Л. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“ с
рег. № **, по главен път ІІ-64 от гр.К. към гр.П., като се движел в посока от
север на юг по дясната, западна лента за движение. По същото време, зад
управлявания от него камион се движел
лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № **, управляван от свид.
С.И., в който била съпругата му- свид.И.И., внучката им и друго дете. Около км. 4+350 на
горецитирания път свид. И., след като се убедил, че няма насрещно движещи се
автомобили, решил да предприеме изпреварване на товарния автомобил и пуснал ляв
пътепоказател. В това време подсъдимият И.И.Г., който
управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 159“ с рег. № ** се движел по същия път, в
същата лента за движение и в същата посока, зад двете моторни превозни средства
със скорост от 88км/ч. Той застигнал лекия автомобил „Опел Корса“, който се
движел със скорост от 75 км/ч. и
въпреки, че забелязал, че водачът му е започнал изпреварване на товарния
автомобил пред него, също предприел изпреварване на двете моторни превозни средства.
Подсъдимият Г. погрешно
преценил, предприемайки маневрата, че безпрепятствено ще изпревари лекия
автомобил „Опел Корса“, който бил отклонен
наляво и изпреварвал товарния автомобил “Мерцедес Актрос“, поради което нямал
възможност да се движи по разделителната линия на платното за движение и се
изнесъл в лявата /източна/ лента на платното за движение. По
същото време, в нея се движел пострадалият Д.И.Д., който управлявал велосипедът
си в посока от гр.Пловдив за гр.К. - от юг на север. За да поддържа безопасно странично разстояние
от лекия автомобил управляван от свид. С.И., подсъдимият се движел в насрещната
лява /източна/ лента на платното за движение, поради което настъпил челен удар
между управлявания от него автомобил - „Алфа Ромео“ и велосипедиста Д..
Ударът настъпил в предното колело на велосипеда и в предната лява част на
автомобила, под центъра на тежестта на пострадалия, който попаднал заедно с
велосипеда си върху предния капак на управлявания от подсъдимия автомобил, като
части от велосипеда нанесли увреждания и
разкъсвания на тялото на Д.. След това тялото му достигнало до предното стъкло
на автомобила и било носено от него и отхвърлено върху платното за движение на
разстояние около 39 м. от първоначалния контакт. След удара л.а. „Алфа Ромео“ продължил движението си по платното в
източната лента, като изпреварил л.а.
“Опел Корса и се отклонил надясно към западната лента, застигайки т.а.
„Мерцедес Актрос“ и на около 100 - 102 м. след мястото на удара се ударил в предната
му броня, след което спрял. Междувременно товарния автомобил намалявал
скоростта си на движение и чрез служебно спиране се установил на място, свид.С.И. също намалил скоростта си, върнал се в западната
лента и продължил да се движи след товарния автомобил, като чрез служебно
спиране се установил на около един метър зад него.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие
Д.Д. получил множество травматични увреждания, които били несъвместими с живота и
починал на мястото на инцидента.
Подсъдимият след като спрял, слезнал от автомобила
си и тръгнал към пострадалия Д.. Видял, че същият е починал и в 10,10часа позвънил от мобилния си телефон на тел.112,
на които подал сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Към местопроизшествието се насочил екип от
полицейски служители към РУП - гр.К., свидетелите Б.Н. и Т.М.. Пристигайки на мястото на инцидента те
установили катастрофиралото превозно средство и тялото на пострадалия Д.
намиращо се на пътното платно, в източната лента, който не давал признаци на
живот. Свид. Б.Н. и свид. Т.М. установили самоличността на водачите на
моторните превозни средства: свид. С.И. и свид.Г.Л.,
направили снимки със служебния си фотоапарат и запазили местопроизшествието до
пристигането на дежурната следствено оперативна група. Пред свид.Н., свид.Л. и свид.И. споделили, че
са се разминали с пострадалия велосипедист, след което подсъдимият започнал да
изпреварва, видели разхвърчали се неща по платното и след това се ударил в
товарния автомобил, управляван от свид.Л.. Подсъдимият
не бил на място, тъй като по- рано бил взет от екип на Бърза помощ и откаран в
болнично заведение, където му била взета кръвна проба за изследване наличие или
липса на алкохол в кръвта.
В присъствието
на полицейските служители - свидетелите Б.Н. и Т.М. бил извършен оглед
на местопроизшествието с участието на поемните лица- свид. И.В.В. и свид. Х.М.. При него били
иззети движими вещи – велосипед и части от него, части от лек автомобил марка
„Алфа Ромео“, чанта, дрехи и др. При извършване на това процесуално следствено
действие свид. И. С.И. извършвал измерванията и заснемал находките в качеството
си на младши експерт, специалист -технически
помощник, поради което и се подписал на протокола за оглед на
местопроизшествието, заедно със свид. Х.М. и разследващия полицай.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебно производство химическа експертиза в Протокол №598/06.06.2016г. се
установява, че в кръвта на подсъдимия И.Г. не е установена концентрация на
алкохол – л.33 от ДП.
От заключението на съдебнохимическата експертиза
Протокол А-197/17.06.2016г., при
изследването на проба от кръв иззета от пострадалия Д., е установено наличие на
0,20 промила алкохол в кръвта - л.38 от
ДП.
От
заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза на трупа на Д.И.Д.
№131/2016г. - /л.63- 67 от ДП/ е видно, че са установени следните травматични
увреждания: разкъсване на множество парчета на сърцето,
разкъсване и размачкване на множество парчета
на двата бели дроба, разкъсване
напълно на аортата на нивото
на 3 гръден и 1 поясен прешлен,
многофрагментно счупване на гръдната кост,
счупване на всички ребра по
няколко линии с разместване на част от фрагментите
навътре към кухината, счупване многофрагментно на двете ключици и двете лопатъчни кости, разкъсване на диафрагмата двустранно, разкъсване на слезката и черния
дроб на множество
парчета, като част от тях
липсват, разкъсване на опоръка на
червата, разкъсване на стомаха, разкъсване
на тънките и дебели черва, като
част от тях
липсват, откъсване на двата бъбрека
от уретерите и съдовете, деформация на главата в лявата
лицева област, счупване многофрагментно на всички лицеви
кости (горната челюст, носни кости,
лявата скула), счупване на черепния
покрив в ляво, счупване напречно на черепната основа
през турско седло, разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка, наличие на кръв под
меките мозъчни обвивки в лявата теменно-слепоочна област, наличие на кръв
в мозъчните стомахчета, счупване на долната
челюст в дясно, счупване многофрагментно на лявата раменна
кост, на лявата лакътна и лъчева кости, на
костите на лявата гривнена става, на лявата
и дясната бедрени кости, на лявата
и дясната голямо и малко пищялни кости,
отворени шия, гръдна и коремна кухина, разкъсно-контузни рани по лицето,
шията, гръдния кош, корема, лявата
мишница, лявата предмишница, лявата длан, дясното бедро,
лявото бедро, дясната и лявата подбедрици, кръвонасядане от вътре на
меките черепни покривки, около счупените ребра, ключици, лопатки, около счупените тръбести
кости, по лицето, гръдния кош, горните и долните крайници, множество охлузвания
по лицето, гръдния кош, корема, горните и долните крайници, оток на мозъка.
Причина
за смъртта на Д.И.Д. е тежката съчетана гръдно - коремна травма довела до
увреждания на множество вътрешни органи несъвместими с живота.
Установените
травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, някои
от тях са от твърд тъп предмет с добре изразен ръб, от удар или притискане с
такива или техните тангенциални действия, и отговарят да са получени при ПТП
(като велосипедист блъснат челно от лек автомобил, с последващ удар в предното
обзорно стъкло и изпадане зад автомобила на пътното платно).
Смъртта
на Д. е в пряка причинна връзка с претърпяното от него ПТП на 03.06.2016 год.
От
заключението на автотехническата експертиза /л.43-59 от ДП/ се установява, че
ударът между лекия автомобил „Алфа Ромео" управляван от подс.Г. и велосипедистът Д.Д. е
настъпил в лявата източната лента на платното за движение по широчина на около
0,50 - 0,70 м. западно от крайната лява /източна/ ограничителна линия на
платното за движение. Скоростта на движение на л.а. “Алфа Ромео“ управляван от
подсъдимия преди произшествието е била 88 км./ч., като в момента на удара с
велосипедиста също е била 88 км./ч. Мястото на удара се намирал в опасната зона
на спиране на л.а. “Алфа Ромео“ и подсъдимият И.Г. е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез предприемане на безопасно екстрено спиране
от момента на предприемане на маневрата изпреварване на л.а. “Опел Корса“ и в
момента на навлизането му в лявата /източна/ лента на платното за движение.
Момента на първоначална видимост между подсъдимия и велосипедистът Д. е
настъпил, когато лекият автомобил се е намирал зад л.а. „Опел Корса“ на
разстояние на 115 м. от мястото на удара. От този момент до момента на
настъпване на ПТП пред подс. Г. не е имало препятствие, обект или фактор, който
да възпрепятства същия да наблюдава и възприема всички обекти и техните
действия пред автомобила, включително лекия автомобил „Опел Корса“
и велосипедиста Д.. Велосипедистът Д. Д. е бил в зоната на видимост за водача
на л.а. „Алфа Ромео“ И.Г., когато лекият автомобил е навлезнал в опасната зона.
Експертът
е посочил, че от техническа гледна точка най-вероятната причина за настъпване
на произшествието е, че подс.Г. погрешно е преценил
обстановката при движението в колона зад л.а. „Опел Корса“ и т.а. „Мерцедес
Актрос“ и е предприел маневра изпреварване в момент когато л.а. „Опел Корса“
вече бил отклонен наляво и изпреварвал т.а. “Мерцедес Актрос“. По тази причина
същият не е имал възможност да се движи по разделителната линия на платното за
движение и да осигури безопасно преминаване на велосипедиста, а му се наложило
да се изнесе в крайна лява /източна/ част на платното за движение, където в
този момент се намирал велосипедистът Д. Д., поради което настъпил неизбежният
удар между тях.
В хода
на съдебното следствие с оглед дадените от подсъдимия обяснения за настъпване
на пътно транспортното произшествие, а именно, че пострадалия е крепил на
велосипеда си торба, след което е загубил равновесие и е залитнал към
управлявания от подсъдимия автомобил и се е ударил в него е назначена
допълнителна автотехническа експертиза.
В
заключението й /л.200-218 т.2-ри от
НОХД/ вещото лице е посочило, идентичен механизъм на настъпване на пътно
транспортното произшествие с посочения от него в изготвената на досъдебното производство
експертиза. Посочил е, че ако се допусне варианта, че в момента на навлизане в
източната лента на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, пострадалия Д. е
променил посоката си на движение, като е отклонил велосипеда в посока изток/
надясно по посоката му на движение/, според експерта удар отново ще настъпи,
защото същият е неизбежен, но най- вероятно ще бъде в задната лява част на велосипеда.
Вещото
лице е посочило, че от момента на навлизане на лекия автомобил управляван от
подсъдимия в насрещната лента на платното за движение, в източния край на която
се е движел велосипедистът, водачът му е
нямал никаква възможност да предотврати произшествието, независимо дали
пострадалия Д. е променил посоката си на движение към движещия се срещу него
лек автомобил управляван от подсъдимия. Посоката на движение на велосипеда не
оказва влияние на произшествието. Въз основа на изкривяванията на рамката на
велосипеда, експертът е достигнал до извод, че изкривяванията са типични за
сили на удара, действащи по оста на велосипеда и фронтално на предното колело,
което не е било отклонено наляво по посоката му на движение / т.е към
подсъдимия/ . Върху долната част на рамката на велосипеда, експертът е
установил изкривявания с посока съвпадаща с изкривяванията на вилката, което
отговаря на фронтален удар между лек автомобил Алфа Ромео 159 и велосипеда.
Изкривяваването в горната част на рамката на велосипеда също отговаря на сила
на удара действаща фронтално на велосипеда.
В
съдебно заседание експертът допълни, че е приел, че торбата „Кауфланд“ е била
на рамката на велосипеда, а не върху кормилото му , тъй като дръжките й са
здрави и че в случай, че е била върху
кормилото е щяла да затруднява движението на велосипеда.
Назначена
и изготвена в хода на съдебното следствие е и
техническа експертиза /л.219-224 т.ІІ-ри от НОХД/ на изискания от Дирекция
„Национална система“ 112, Районен център 112-К. запис с приети сигнали. От
експертното заключение, на която се установява, че подсъдимият е подал сигнал
за настъпилото ПТП на 03.06.2016г. в
10,10часа от личния си мобилен телефон.
Назначена
и изготвена е и съдебно-почерковата експертиза /л.157- 160 от НОХД/, от чието
заключение е видно, че подписите положени срещу реквизита поемно лице срещу
името И.В. в протокола за оглед на
местопроизшествие не са изпълнени от И.В.В.. Вещото
лице е приело, че в подписа на свид.В. са установени
идентификационни признаци, които са характерни и устойчиви и образуват
индивидуална съвкупност. При направеното сравнително изследване на подписите,
експерта е установил различия по някои общи признаци и частни идентификационни
признаци на подписите, предвид което е приел, че положени в протокола за оглед
на местопроизшествието подписи не са положени от свид.В..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за доказаната частично от обясненията на подсъдимия И.Г., от
показанията на свидетелите: С.И.- /л.55 от НОХД/, Б.П.- /л.57 гръб от НОХД/, частично
от показанията на свид.И.И.
– /л.56 от НОХД/ и свид.Г.Л. – /л.56- 57дадени в хода
на съдебното следствие/, както и на показанията му от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 от НПК- /л. 27/, от показанията на
свидетелите: Б.Н.- /л.177- 178 от НОХД/, Т.М.- /л.137-138 от НОХД/, И.И.- /л.178- 180 от НОХД/, И.В.- /л.92-93 от НОХД/ и Х.М. – /л.115- 116 от НОХД/, от заключенията
на изготвените експертизи: автотехническа- /л.43-59 от ДП/ и допълнителна
автотехническа експертиза- /л.200-218 т.2-ри от НОХД/, химическите експертизи
за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на подсъдимия И.Г. –
/л.33-34 от ДП/ и на пострадалия Д.- /л.38 от ДП/, съдебномедицинската
експертиза на трупа на Д.Д.- /л.63- 67 от ДП/, техническа
– /л.219-224 т.ІІ-ри от НОХД/ и съдебно почерковата експертиза- /л.157- 160 от
НОХД/, както и от писмените
доказателства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения
към него фотоалбум, удостоверение за наследници, справка за нарушител,
констативен протокол за ПТП, справка за съдимост и др.
Съдът намира, че събраните в рамките на
наказателното производство доказателства, по реда и със средствата предвидени в
НПК, обосновават по един несъмнен и категоричен начин извършването на деянието,
негово време, място, механизъм, както и авторството му. В показанията си
свидетелите: Г.Л., С.И. и И.И., сочат че сутринта на 03.06.2016г.
са се движели в посока от гр.К. към гр.П., един след друг, а зад тях се е
движел подсъдимия с управлявания от него автомобил, който е предприел
изпреварване на управляваните от тях автомобили, след което е настъпил удар,
разхвърчали са се части, поради което свид.Л. и свид.И. започнали да спират. От показанията им се
установява и, че управлявания от подс.Г. автомобил се
ударил в товарния автомобил, след което той слязъл от колата си и тръгнал по пътното
платно, където бил трупа на пострадалия Д.. Посочените свидетели са възприели и
разговор на подс.Г. по мобилния му телефон,
емоционалното му състояние- разтревожен и притеснен и споделеното от него, че е убил човек. В тези части показанията на свидетелите: Л., И.
и И. са последователни, логични, съответстват на обясненията на подсъдимия, че
е предприел маневра „изпреварване“ на движещите се пред него автомобили, след
което е блъснал велосипедист, който е починал,
после се е ударил в камиона,
както и че е сигнализирал за случилото се на тел.112. Свидетелите са
видели и тялото на пострадалия Д. на пътното платно, като свид.Л.
и И. са предположили, с оглед състоянието му, че същият е починал.
От показанията на свидетелите Б.Н. и Т.М., които
са били дежурен автопатрул и са посетили местопроизшествието, непосредствено
след настъпването му, е видно, че са възприели тялото на пострадалия Д. на
пътното платно, велосипедът му, който бил в непосредствена близост до тялото в
храстите, както и спрените на пътя превозни средства, едно от които – лек автомобил
“Алфа Ромео“ се било ударило и спряло в товарния автомобил. Тези свидетели са
видели, че на местопроизшествието се извършва оглед, на който са присъствали
поемни лица, както и че са се правили замервания на място и фотоснимки от
служител на РПУ-К.. Пред свид. Н., свид.Л. и свид. И.
заявили, че в насрещната лента се движел велосипедист, който бил блъснат от
подсъдимия, след като започнал да ги изпреварва. Показанията на тези свидетели съответстват и на казаното от свидетеля Х.М., че на място
е извършван оглед на местопроизшествието, при който са се извършвали замервания
и различни обекти по пътното платно са били отбелязани с номера, че е имало
весипед отстрани на пътното платно, както и че след като си е дал личната
карта, пред него на мястото на настъпилото ПТП е бил изготвен протокола за
оглед, който той е подписал. Показанията им кореспондират и с показанията на свид.И.В., поради което и съдът ги цени с доверие като
обективни, последователни и логични.
От показанията на свид. И.И.
се установява, че като служител на РПУ-К. е участвал в извършения оглед на
местопроизшествие, при който е фотографирал и правил измервания, след което се
е подписал като специалист технически помощник на протокола за оглед. Сочи, че
при извършване на огледа са присъствали поемни лица. Същият дава подробна
информация относно местонахождението на велосипеда спрямо тялото на пострадалия
Д., вещите, органите и моторните превозни средства, които е възприел на пътното
платно. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел като обективни,
логични и последователни, кореспондиращи напълно с показанията на свид.Х.М., свид.Б.Н. и Т.М., протокола
за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум.
От
показанията на свид. Б.П.- сестра на пострадалия Д., се установява датата на
деянието и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото свид.П.
не е възприела факти, касаещи механизма на настъпване на пътно транспортно
произшествие, то същата и не излага такива и те не се обсъждат.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свид.И.И. относно обстоятелството, че съпруга й- свид. С.И.
не е предприел изпреварване на товарния автомобил, зад който се е
движел, тъй като в тази им част те противоречат на показанията на свид.И., свид.Л. и обясненията на
подсъдимия, както и на заключението на изготвените автотехническа и
допълнителна автотехническа експертиза. В тази им част те са необективни,
изолирани, неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което и не се ценят с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свид.Л. дадени на досъдебното производство- /л.27 от ДП/,
приобщени в съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, относно обстоятелството, че на пътното
платно е имало велосипедист, който той е възприел малко преди свид. С.И. да
започне да го изпреварва. В тази част показанията на свидетеля са конкретни,
посочил е посоката на движение на велосипедиста, а именно- вдясно по посоката
си на движение, вдясно на пътното платно и в насрещната за свидетеля лента.
Същите са дадени непосредствено след деянието, поради което и съдът ги цени като достоверни и обективни и не
възприема обясненията на свидетеля дадени след прочитане на показанията му в
тази част и констатирането на противоречия, че сега /13.04.2017г./, близо
година по-късно, показанията му са
достоверни, тъй като спомените му са по- запазени в сравнение с тези на
инкриминираната дата. Не се възприема и изложеното от него, че може да е бил
уплашен и затова да е казал, в хода на досъдебното производство, че е видял
велосипедист да се движи в насрещната лента за движение. Твърдението му, че
подписите на протокола за разпит са негови следват извода, че същия ги е
прочел, след като е възпроизвел пред разследващия орган непосредствените си
възприятия от инкриминираната дата под формата на свободен разказ.
В
обясненията си подсъдимият И.Г. потвърждава приетата фактическа обстановка от
съда, в частта, че е управлявал автомобил „Алфа
Ромео“ и се е движел след товарен
автомобил и лек автомобил „Опел Корса“, които са се движели със скорост по-
ниска от неговата и че когато е настигнал лекия автомобил е предприел
изпреварване, поради което е навлязъл в насрещната лента, където е ударил
велосипедиста, който сочи, че се е движел възможно най- вдясно спрямо посоката
си на движение, между банкета и бялата линия на платното за движение. В тази
част обясненията му са обективни, логични и кореспондират с показанията на свид.Л., свид.И. и свид.И., както и със заключенията на изготвените автотехническа
експертиза и допълнителната автотехническа експертиза, поради което и съда ги
цени с доверие. Съдът не кредитира с доверие обясненията му в частта, че пострадалия
Д. е придържал на рамката на велосипеда
си торба, загубил е равновесие и в един
момент е завил рязко към него, при което той не могъл да предотврати
настъпването на ПТП-то и го ударил. Съдът счита, че с тези си показания
подсъдимия излага защитната си версия относно механизма за настъпване на пътно
транспортното произшествие, която обаче не се подкрепя от събраните по делото
доказателства, а именно заключението на изготвената допълнителната
автотехническа експертиза. Според заключението на последната, което съдът
приема като компетентно изготвено, обективно, всестранно и пълно е налице
фронтален удар между лек автомобил „Алфа Ромео“159 и велосипеда, което обуславя
извода, че пострадалия Д. се е движел с велосипеда си праволинейно на пътното
платно до момента на удара му с управлявани от подсъдимия автомобил.
От показанията на свид.И.В.
се установява, че същият е бил на местопроизшествието, възприел е моторните
превозни средства, както и че на пътното платно са извършвани в негово
присъствие измервания с ролетка от служители на РПУ-К., един от които е отишъл
при него и го е попитал за личните му данни- три имена и единен граждански
номер, които той му е казал. В тази част показанията му съответстват на
показанията на свид.Н., М., И. и М., поради което и
съдът ги кредитира с доверие. Съдът цени като достоверни и показанията на
свидетеля В. дадени пред съда относно обстоятелството, че същия не е подписвал
протокола за оглед на местопроизшествите, доколкото същия не разпознава подписа
си на протокола, а и заключението на назначената и изготвена съдебно почеркова
експертиза е категорична, че подписа не е негов.
Според
съдът поемните лица- Х.М. и И.В. реално са присъствали при извършване на процесуално-следственото действие- оглед на
местопроизшествие. Същите са били на място,
възприели са направените измервания с ролетка на пътното платно и
фотографирането на обектите. Свид. В. сочи, че движението е било спряно от
служители на реда, като от едната страна е била жена, очевидно свид.Т.М.. Същият твърди, че е питан за три имена и единен
граждански номер и ги е посочил и действително те са вписани в протокола. В
показанията си, както беше посочено и по- горе свид. М.- другото поемно лице, сочи подробно начина на изготвяне на протокола
за оглед- искането на личната му карта от служител на МВР, попълване пред него
на протокол, в който са вписани данните му от личната карта, след което той се
подписал. Свидетелят М. сочи и че е бил приканен от разследващия полицай да
върви с него по платното и да огледа установените находки, но той категорично е
отказъл. Сочи и че е бил приканен да разгледа направените на място снимки, но отново
е отказъл с мотив, че не му е приятно. Съдът като взе предвид и показанията на свид.Н., свид.М. и свид. И., счита, че на 03.06.2016г. на
местопроизшествието е извършен оглед в присъствието на две поемни
лица- свид.В. и свид. М. и специалиста технически
помощник- свид. И., като неподписването от свид.В. на
този протокол не води до изключването на това доказателствено средство от
доказатествената маса по делото, поради което и същото е годен източник на доказателства.
Следва да се има предвид и че доколкото и двете поемни лица са присъствали при
извършване на огледа и нито един от тях двамата не е възразил нито относно
начина на провеждане на процесуално-следственото действие, нито срещу
резултатите от него и в съдебно заседание свидетелите описват подробно
извършените действия, които отговарят на разписаните в чл.155 и чл.156 от НПК, не
следва да се изключи законосъобразността
на проведеното процесуално-следствено действие, тъй- като не се създават съмнение за истинността на
резултатите от него.
Съдът кредитира с доверие заключенията на вещите лица, тъй
като са изготвени
компетентно, професионално,
с необходимите познания и опит в съответните области.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
намира авторството на деянието и механизма на настъпилото ПТП за изяснени по един
несъмнен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства.
Така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка аргументира извода, че
подсъдимият И.И.Г. с деянието си е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните елементи на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 03.06.2016г. на път II-64, км.4+350 гр.К. – гр.П., обл.П., при управление на моторно превозно средство – л.а.
„Алфа Ромео 159“ с рег.№** е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”
- чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще
предприеме изпреварване е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство без да
го принуждава да намалява скоросттта или да изменя посоката на движение.“
- чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – „Водач, който
изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея“
- чл.43, т.4 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни
превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош е забранено
при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в
напусната пътна лента“, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.И.Д.,
ЕГН **********.
Съдът счита, че е налице нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП , защото като
водач на моторно превозно средство подсъдимият е бил длъжен да се съобрази с
множество фактори и условия при избиране на
скоростта си на движение - атмосферните условия, конкретната
обстановка, релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на движението,
както и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението. Подсъдимият не се е
съобразил при управлението на моторното превозно средство и при избирането на скоростта си на движение с
другите участници в него- движещ се в насрещната лента велосипедист и две
моторни превозни средства движещи се пред него – лек и товарен автомобил.
Същият се е движел със скорост от 88км/час, в насрещната лента, когато е
забелязал движещия се срещу него велосипедист, вследствие на което въпреки че е бил длъжен да направи всичко възможно, за да намали
скоростта или да спре пътното превозно средство във всички случаи, когато
възникне опасност за движението, не го е
сторил. Подсъдимият Г. не е намалил
скоростта си на движение и със същата скорост е ударил пострадалия Д., с което
е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. Наред с това в причинна връзка с настъпилия
престъпен резултат се явява и дерогираната норма на чл. 42 ал. 1 т.2 от ЗДвП, защото като водач, който ще предприеме изпреварване подсъдимият е бил длъжен след като е подал
сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение. Същият е предприел изпреварване на лекия автомобил, след
като е видял, че пред него се движи и товарен автомобил, както и че лекия
автомобил вече е предприел изпреварване на камиона. В тази ситуация той не е
имал свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, поради което и не е
можел да извърши безпрепятствено изпреварване, както и не е можел да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното от него превозно средство.
Осъзнавайки, че неправилно е предприел изпреварване на лекия автомобил, подсъдимият
е следвало да се върне обратно, но същия е продължил изпреварването и за да си
осигури свободен път е навлязъл в насрещната лента за движение, с което е
създал опасност за движещия се в нея пострадал, с което е нарушил нормата на
чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП. Налице е
нарушение и на чл.43 т.4 от ЗДвП тъй като, за да извърши изпреварването
подсъдимият е навлязъл в насрещната лента за движение, без да може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента, която е била заета от лекия
автомобил управляван от свид.И..
Гореизброените нарушения на правилата за движение
по пътищата са в пряка причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат, а именно смъртта на Д.И.Д..
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Несъстоятелни са доводите на защитата, с които се твърди,
наличието на съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат, поради което и се
иска да му бъде наложено по- леко наказание. Това възражение съдът приема за
неоснователно доколкото счита, че не е налице извършено нарушение на правилата
за движение по пътищата от пострадалия Д.. Последният се е движел възможно най
вдясно спрямо посоката си на движение, видно от показанията на свид.Л., обясненията на подсъдимия и заключението на допълнителната
автотехническа експертиза, относно мястото на удара. Предвид факта, че
пострадалия се е движел в насрещната за
подсъдимия лента, то от момента на навлизането на подсъдимия в нея,
същият е следвало да го възприеме като опасност за движението, поради което и е
следвало да намали скоростта си и да спре, тъй като пострадалия не се е появил
внезапно на пътното платно, бил е възприет в по-ранен момент от свид.Л., т.е същия е бил видимо препятствие. В тази връзка
следва да се посочи и че съдът не възприема като основателен довода на
защитата, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. За да е
осъществено то, следва дееца да е в невъзможност да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Невъзможността за предвиждане на резултата
означава, че при възникналите обстоятелства дееца нито е длъжен, нито зависи от
неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици, т.е
дееца не е могъл да предвиди общественоопасните последици по време, когато той
все още е могъл да ги предвиди. В конкретния случай, подсъдимият като водач на
МПС сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на удара с
велосипедиста, поради допуснатите от него множество груби нарушения на ЗДвП -
предприемане на изпреварване, поради което навлиза в насрещна лента с
несъобразена скорост, като по този начин е създал опасност и пречки на
движещите се в нея пътни превозни средства и без да може да се върне безпрепятствено
в напусната пътна лента.
Както беше посочено и по- горе, движението на
пострадалия с велосипеда му е възможно най- вдясно в лентата му за движение,
явяваща се насрещна на подсъдимия. Пострадалият Д. се е движел със скорост около 12км/час, не се
е появил изненадващо на пътното платно, а е бил участник в движението, с който
подсъдимия е следвало да се съобрази. Неправилно възприетата пътна обстановка
от страна на подсъдимия, което не се дължи в случая на разсейване, а до
подценяване на пътната ситуация и
необоснованата субективна увереност на подс. Г., че ще се разминат на пътнато
платно с пострадалия, поради което и не ще настъпят общественоопасни последици
е попречило за вземане на решение, което да я предотврати, след като същия е
могъл и е бил длъжен да го стори. Наличието на несвоевременна реакция от страна
на подс.Г. при
отсъствието на обективни причини за това, налагат извод, че подсъдимия сам се е
поставил в невъзможност да предотврати удара. Тези обстоятелства сочат, че
деянието на подсъдимия не е случайно по смисъла на чл.15 от НК.
При индивидуализирането на наложеното на
подсъдимия Г. наказание съдът отчете, съобразно
изискванията на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността му обстоятелства–
добрите характеристични данни, младата му възраст, чистото съдебно минало,
както и желанието да окаже помощ на пострадалия, поради което и след удара е
слязъл от автомобила и е отишъл при велосипедиста, след което е сигнализирал на
тел.112. /За пълнота на изложеното, тук следва да се отбележи, че оказаната
помощ от подсъдимия не обуславя промяна на квалификацията, доколкото
пострадалия е починал още при настъпване на удара и в тази връзка извършените
от подсъдимия действия, не се явяват неотложна помощ от която пострадалия се нуждае, за да се спаси живота му./ Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете значителните по тежест и
брой нарушения на правилата за движение
по пътищата, наказването на подсъдимия по административен ред за нарушения на
ЗДвП, което сочи че същият неколкократно е допускал нарушения на правилата за
движение по пътищата, както и високата степен на обществена опасност на
деянието.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, като взе предвид
и степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът наложи на
подсъдимия Г. наказание “лишаване от свобода”, при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. Данните за личността на подсъдимия и извършеното от
него престъпление показват, че така определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедливо и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Така определеното наказание в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да отложи за
изтърпяване с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. Подс.Г.
не е осъждан и за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето
на подсъдимия, не е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, тъй
като деянието е изолирана проява на противоправно поведение и съдът счита,
че следва да се приложи нормата на чл.66
от НК.
На основание чл. 343г във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7
от НК на подсъдимият следва да се наложи и кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС, което с оглед на високата степен на обществена опасност
на деянието и съгласно нормата на чл. 49 ал. 1 от НК се индивидуализира в
размер на ЧЕТИРИ години лишаване от право да се управлява МПС с оглед извършените
на инкриминираната дата няколко нарушения на ЗДвП и предходните му нарушения,
които го определят като упорит нарушител на правилата за движение по пътищата,
за които е санкциониран по административен ред.
Иззетите по делото
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр. лек
автомобил марка „Алфа Ромео”, с рег. № ** на съхранение при домакина на РУ на
МВР – гр. К. и парче от броня на лек автомобил „Алфа Ромео”, с рег. № **,
предаден на съхранение в Окръжен съд - Пловдив, след влизане на присъдата в
сила, следва да се върнат на подсъдимия И.И.Г..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – шапка с козирка, 1 бр. маратонка, черен суитчър,
парче от огледало, седалка от велосипед – парче, велосипед „PUCH“, пръчка с
гъба, чанка „Кауфланд“ с хавлия, джапанки и верига, следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО: 1 бр. си ди диск, следва да остане
по делото до неговото унищожаване.
Подсъдимият И.Г. следва
на основание чл. 189 ал.3 от НПК да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС
направените по делото в съдебната фаза разноски в размер на 934.23 лв. /деветстотин
тридесет и четири лева и двадесет и три стотинки/,
както и в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените на
досъдебното производство разноски в размер на 618,52лева /шестстотин и осемнадесет лева и петедесет и
две стотинки/.
Причини за извършване на
престъплението са незачитане на установения в страната правов ред, ниски
морално волеви задръжки.
По изложените съображения
Пловдивският окръжен съд постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :