№ 583
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000119 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва:
1) С вх. № 304338/18.12.2020 г., подадена от О. М. Т. от гр. ***, у. „***“ № *, с
ЕГН:********** чрез адвокат Д.Р. от САК срещу решение № 260437/25.11.2020 г., постановено по
търг. дело № 1018/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато по предявени от
В. И. К. от гр. ***, ж. к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, с ЕГН:********** срещу „Билдтрейд Груп“
ООД, гр. София, бул. „България“ № 98, вх. А, офис 10В, с ЕИК:********* искове с правно
основание чл. 124 ГПК за нищожни решенията, обективирани в протокол от 29.05.2019 г. на
Общото събрание на съдружниците в дружеството – по т. 3 от дневния ред - за изключване на В.
И. К. за съдружник; по т. 4 от дневния ред - за изплащане на дружествения му дял; по т. 5 от
дневния ред - за освобождаването му за управител и за представляване на дружеството само от
другия управител О. М. Т.; по т. 6 от дневния ред - за приемане на учредителен акт, като
решението е постановено при участието на трето лице О. М. Т., конституиран да помага страната
на „Билдтрейд Груп“ ООД.
Жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на първоинстанционния
съд за уважаването на исковете по чл. 124 ГПК – че на 22.03.2019 г. О. М. Т. бил изключен като
съдружник от „Билдтрейд Груп“ ООД, който факт настъпвал незабавно във „вътрешните
отношения“ между дружеството и съдружниците, независимо от вписването му по чл. 140, ал. 4
1
ТЗ, конститутивният ефект на което бил по отношение на трети лица и поради това приетите
решение на общото събрание на съдружниците на дружеството на 29.05.2019 г. били „невзети“
решения - нищожни, след като били приети от лица, които не били в членствени правоотношения
с дружеството и не били негови съдружници.
Твърди, че по отношение решенията на общото събрание на „Билдтрейд Груп“ ООД за
изключване на О. М. Т. като съдружник (от 22.03.2019 г. и от 03.05.2019 г.) и за изключване на В.
И. К. като съдружник и заличаването му като управител (от 29.05.2019 г.), регистърните
производства по вписване на тези обстоятелства били спрени с акт на съда поради наличието на
висящи съдебни дела (търг. дела № 591/2019 г., № 885/2019 г. и № 1018/2019 г., трите по описа на
СГС) и понастоящем О. М. Т. бил вписан в търговския регистър като съдружник и управител в
„Билдтрейд Груп“ ООД.
Излага съображения, че при стриктно тълкуване нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, за да породи
правно действие някое от решенията по цитираната разпоредба, то следвало да бъде вписано в
търговския регистър – в противен случай тези решения нямали действие и не пораждали
правнообвързващи последици за субектите в правния мир. По тези оплаквания, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и отхвърли исковете.
„Билдтрейд Груп“ ООД чрез назначения му по делото особен представител – адвокат М.Н. от
САК е подало отговор на въззивната жалба (вх. № 271695/01.02.2021 г.), с който изразява
становище за нейната основателност и се присъединява към искането за отмяна на обжалваното
решение на градския съд.
2) С вх. № 260250/04.01.2021 г., подадена от „Билдтрейд Груп“ ООД чрез назначения му по
делото особен представител – адвокат М.Н. от САК срещу същото съдебно решение - №
260437/25.11.2020 г. по търг. дело № 1018/2019 г. по описа на СГС.
Жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението като недопустимо, евентуално
да го отмени като неправилно - незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални
нарушения и да отхвърли изцяло предявените искове. Излага съображения в подкрепа на
твърденията си: че неправилно градският съд приел, че О. М. Т. не бил съдружник в дружеството
към датата на свикване и провеждане на атакуваните решения на общо събрание на дружеството –
ответник, тъй като съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ решенията за изключване на съдружник имали
действие от вписването им в търговския регистър; както и неправилно съдът приел, че „невзети“
решения били нищожни; че решението било постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – с разпореждане от 27.05.2020 г. съдът дал незаконосъобразни и
недопустими указания на ищеца да формулира претенцията си за установителен иск по чл. 124
ГПК за нищожност на решенията на общото събрание на дружеството, а и въпреки това,
уточнителната молба на ищеца от 05.06.2019 г. била неясна и вътрешнопротиворечива, т. е. не
било изпълнено указанието на съда, поради което последният не следвало да разглежда иск по чл.
124 ГПК, тъй като такъв не бил предявен; че било недопустимо съединяване на иск за нищожност
с иск по чл. 74 ТЗ и в случая предявяване на иск за нищожност не било направено с исковата
молба и в 14-днвения срок по чл. 74 ТЗ; че решението било недопустимо именно поради това, че
съдът се бил произнесъл по непредявен иск по чл. 124 ГПК – налице бил единствено иск по чл. 74
ТЗ за отмяна на процесните решения на общото събрание на „Билдтрейд Груп“ ООД; че ако се
2
приемело, че съдружникът Т. бил загубил това си качество, то това единствено означавало, че
искът по чл. 74 ТЗ бил недопустим, след като такъв орган на дружеството не съществувал.
В. И. К. чрез адвокат Н.А. от САК е подал отговор на въззивната жалба вх. №
271652/01.02.2021 г., (като с молба вх. № 6104/14.04.2021 г. са отстранени констатираните от съда
нередовности съобразно разпореждане от 17.03.2021 г.) и по изложените в него съображения моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира и двете жалби за процесуално
допустими – всяка една от тях е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1
ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки ги по същество намира следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. №
73229/04.06.2019 г., (уточнена относно петитума с молба от 05.06.2020 г.), подадена от В. И. К.
срещу „Билдтрейд Груп“ ООД, с която са предявени искове, както следва: главен иск с правно
основание чл. 124 ГПК и евентуален иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът твърди, че бил съдружник в ответното дружество, в което съдружник бил и О. М. Т.,
но на 29.05.2019 г. било проведено Общо събрание, на което били приети незаконни решения по
изключване на ищеца, изплащане на неговия дял, за избор на управител и приемане на
учредителен акт. Решенията на Общото събрание на съдружниците били незаконосъобразни, тъй
като О.Т. още към момента на съставяне на поканата за свикване на ОС нямал качеството на
съдружник, тъй като на Общо събрание от 22.03.2019 г. било прието решение за неговото
изключване поради невнасяне на допълнителна вноска. Освен това, на 03.05.2019 г. било
проведено Общо събрание, на което отново Т. бил изключен заради учредяване на „Топ м строй“
ООД, което имало същия предмет на дейност и пренасочвало клиенти. Решенията били
незаконосъобразни и поради допуснати процедурни нарушения, тъй като Общото събрание било
свикано само от единия управител - Т., а не от двамата управители. Освен това, Т. в качеството на
съдружник не отправил покана до другия управител К. за свикване на Общото събрание.
Предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не отговаряло на изискванията на закона, защото не били
посочени конкретни нарушения и срок за отстраняване. Посочените в предупреждението
нарушения не били извършени от ищеца. Тъй като решението за изключване на ищеца било
незаконно, последващите и обусловени от него решения били приети при неспазване на
изискването за мнозинство.
Въз основа на тези твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на решенията на Общото събрание, а при условията на евентуалност – да отмени тези
решения като незаконосъобразни.
Ответното дружество „Билдтрейд Груп“ ООД чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор, с който оспорва исковете с възражението, че решенията били законосъобразни,
защото Общото събрание било свикано от О.Т., който бил управител, а свикването на Общото
събрание било действия по управление, поради което не било необходимо да се извърши заедно от
двамата управители. Освен това, Т. бил и съдружник с повече от 1/10 от дяловете и в това си
3
качество бил легитимиран да свика Общо събрание. Макар и съдружникът Т. да бил изключен,
това обстоятелство не било вписано в ТР, поради което продължавал да има това качество. За
приемане на решенията бил гласувал само съдружникът Т., поради което следвало да се приеме, че
били взети със 100 % от гласовете. Освен това, в предупреждението за изключване били посочени
конкретните нарушения, които представляват в основната си част бездействие при изпълнение на
задълженията на изключения за съдружник ищец, който участвал в други дружества и бил в
конфликт на интереси. Дружеството на ищеца „Бумекс“ ЕООД извършвало допълнителни
дейности по сградата, които следвало да се извършат от ответника, който бил лишен от
възможността да получи насрещна престация за съответните дейности. Поради действията на
ищеца се стигнало до обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, по който
дружеството ответник било длъжник. Ищецът продължил да извършва нарушения, защото чрез
своето дружество сключвал договори за остатъчните суми от продажна цена, която се дължала на
ответното дружество.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода,
че решението за изключване на съдружника Т. било породило незабавно действие във вътрешните
отношения, поради което той нямал право да свика Общото събрание. Предупреждението било
връчено редовно на ищеца на 22.05.2019 г., поради което не бил изтекъл определения в него 10-
дневен срок до провеждане на ОС, а нарушенията не били достатъчно индивидуализирани.
Навеждат се доводи, че не били извършени по същество нарушения от ищеца.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията срещу
предявените искове с довода, че възражението за връчване на предупреждението на 22.05.2019 г. за
първи път било направено с допълнителната искова молба. Твърди, че нямало основание да се иска
съдружникът Т. да предложи заплащане на довършителни работи чрез притежаваното от него
„Монотоп“ ЕООД. Плащането на суми от „Бумекс“ ООД не представлявало изпълнение на
решение на Общото събрание на ответното дружество. Ищецът действал в интерес на друго
дружество, но за сметка на интересите на ответното.
На основание чл. 219 ГПК като трето лице на страната на ответника е конституиран О. М. Т.,
който оспорва исковете и подкрепя позицията на ответника.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира, че в случая са
предявени главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и евентуален иск с правно основание
по чл. 74 ТЗ, които са процесуално допустими.
Наведените в тази връзка възражения по въззивната жалба на „Билдтрейд Груп“ ООД,
подадена чрез назначения му по делото особен представител – адвокат М.Н. от САК, конкретно
посочени по-горе (стр. 2), за недопустимост на исковете и извършени от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения, се явяват неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т. 4 от тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която
трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК, а съгл. чл. 129,
ал. 4 ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата
молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване, включително това може да се
4
реализира и от въззивния съд предвид разясненията по т. 5 от тълкувателно решение №1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело №1/2013 г., ОСГТК. Без значение е че съдът е възприел
първоначалната правна квалификация на спора, дадена от ищеца, тъй като дължи произнасяне по
заявените претенции след тяхното уточняване и в правомощието на съда е да определи дали се
касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, която преценката е
винаги конкретна.
В случая, правилно първоинстанционният съд с разпореждане № 4830/27.05.2020 г. е дал
указания на ищеца за отстраняване на констатирани противоречия между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба. Видно от последната, в обстоятелствената й част са изложени
основания за нищожност (съобразно разграничението в т. I на Тълкувателно решение №
1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС) на атакуваните решения на Общото събрание на „Билдтрейд Груп“
ООД от 29.05.2019 г., доколкото като фактическо основание се твърди, че към този момент О. М.
Т. не е бил съдружник в дружеството, т. е. по същество се сочи, че са налице липсващи (невзети)
решения от действителен орган на дружеството, които съгласно разясненията по цитираното
тълкувателно решение са нищожни, а не неотменяеми. Заявеният петитум обаче не съдържа
недвусмислено искане за прогласяване нищожността на липсващите (невзети) процесни решения, а
се иска отмяната им като незаконосъобразни. Следователно, налице е противоречие между така
формулираното основание и петитум относно първия от исковете, която нередовност на исковата
молба е следвало да бъде поправена по съответния ред по чл. 129, ал. 2 ГПК, както
законосъобразно е сторил градския съд, който е длъжен и служебно да разреши този въпрос.
Именно в изпълнение на така дадените му от съда указания, ищецът с молбата си с вх. №
49159/05.06.2020 г., видно от същата, изрично посочва, че предявява главен иск за прогласяване
нищожността на процесните решение на Общото събрание с правно основание чл. 124 ГПК поради
това, че са взети от изключен съдружник, а като евентуален иск – този по чл. 74 ТЗ. Поради това
следва да се приеме, че първоинстанционният съд, разглеждайки по същество главния иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се е произнесъл по процесуално допустим и надлежно
предявен с исковата молба иск. А относно иска по чл. 74 ТЗ следва да се отбележи, че няма пречки
за съединяването му в условията на евентуалност с иска по чл. 124 ГПК, като в случай, че съдът
отхвърли главния иск, то тогава следва да разгледа като процесуално допустим евентуалния иск по
чл. 74 ТЗ.
По така изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за
допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК
извърши преценка в рамките на наведените с въззивните жалби доводи, при което намира
следното:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция
нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи
от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на
първоинстанционния съд, обосноваващи основателност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, които
изводи са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед
5
направените с въззивните жалби възражения по същество на спора, конкретно посочени по-горе
(стр. 1-2), настоящият съдебен състав отбелязва и следното:
Предвид съгласно трайно и непротиворечиво установената практика на ВКС, обективирана в
редица решения (напр. № 251/06.03.2018 г. по т. д. № 593/2017 г.; № 86/01.09.2017 г. по т. д. №
1068/2016 г.; № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г.; № 135/09.11.2009 г. по т. д. № 184/ 2009 г.;
№ 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г.; № 90/11.09.2009 г. по т. д. № 439/2008 г.; №
100/04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г.; № 690/03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. и др.), която
напълно се споделя от настоящия съдебен състав, както и с оглед установеното по делото от
фактическа страна, следва да се приеме, че Общото събрание на съдружниците на „Билдтрейд
Груп“ ООД от 29.05.2019 г., на което са взети атакуваните от ищеца решения, нито е свикано, нито
проведено от лица, които да имат качество на съдружници, поради което така проведеното Общо
събрание няма легитимния състав на колективния орган на дружеството. Това е така, тъй като
приетото на 22.03.2019 г. от Общото събрание на съдружниците в „Билдтрейд Груп“ ООД решение
за изключване на съдружника О. М. Т., на което изрично се позовава в исковата молба ищецът, е
породило незабавно действие във „вътрешните“ отношения между дружеството и съдружниците.
Това незабавно действие на решението за изключване на съдружника О. М. Т. не е в зависимост от
вписването му по чл. 140, ал.4 ТЗ, както неоснователно твърдят жалбоподателите, а
конститутивният ефект на което е по отношение на трети лица, в какъвто смисъл е така цитираната
практика на ВКС. Поради това, след като по отношение на участниците в корпоративната
устроената общност решението на Общото събрание от 22.03.2019 г. за изключване на съдружника
О. М. Т. е породило незабавно своите правни последици с факта на неговото приемане на
22.03.2019 г., то, считано от тази дата, членственото правоотношение на изключения съдружник Т.
е прекратено, поради което от 22.03.2019 г. това лице не е съдружник в ответното дружество, т. е.
от този момент, изключеният съдружник Т. е „трето лице“ по отношение на дружеството и няма
никакво право да участва в неговите дружествени работи. Следователно, решенията на Общото
събрание от 29.05.2019 г., обективирани в съставения от същата дата протокол, които са взети
само и единствено от О. М. Т., не са приети от действителния върховен орган на дружеството –
неговото Общо събрание, доколкото О. М. Т. като „външно“ за дружеството лице чрез своето
изявление за гласуване не може да формира воля за приемане на решенията от Общото събрание
като върховен орган на дружеството.
Поради това, в настоящата хипотеза са налице „невзети“ решения от действителния орган на
дружеството – Общото му събрание, които решения се явяват нищожни.
В тази връзка и с оглед възраженията по жалбите, следва и да се отбележи, че с т. I на
тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, както и в последващи решения на ВКС
(№ 76/8.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. II т.о. и др.) са разгледани и ясно отграничени хипотезите
на нищожност на решенията на общото събрание, като е посочено, че извън хипотезите на чл. 75
ТЗ, нищожно е и липсващото (невзето) решение на общото събрание, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а също
така и ако е вписано в търговския регистър. В тази връзка, в многобройната практиката на ВКС
(тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС; решение № 76/8.07.2011 г. по т. д. №
469/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 76/8.07.2011 г. по т. д. № 469/2010 г. на ВКС, II т. о.;
определение № 250/24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3126/2017 г., II т. о., ТК и др.)
6
безпротиворечиво се приема, че защитата срещу нищожните решения на органи на търговско
дружество, които подлежат на вписване в търговския регистър, се реализира чрез установителен
иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 124, ал. 1 ГПК, ако решението не е вписано, а ако
решението е вписано - с иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Разграничението на исковете е продиктувано от целената от ищеца защита - чрез установяване
нищожност на решението (съобразно изяснените в т. 1 на тълкувателното решение критерии) да се
заличи вписаното въз основа на него обстоятелство, което по причина на нищожността не е могло
да възникне валидно.
Предвид гореизложеното, така предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде
уважен като основателен и доказан, поради което по евентуално предявения иск по чл. 74 ТЗ съдът
не следва да се произнася.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивните жалби на О. М. Т. и „Билдтрейд Груп“ ООД за неоснователни и поради съвпадение в
крайните изводи на двете съдебни инстанции за основателност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно списъка по чл. 80 ГПК и приложените договор за
правна защита и съдействие между В. И. К. и адвокат Д. П. от САК, както и фактура и квитанция
към ПКО за плащане, жалбоподателите О. М. Т. и „Билдтрейд Груп“ ООД следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемия В. И. К. сумата от 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Следва и да се отбележи, че настоящото решение е постановено при участието на трето лице
О. М. Т., конституиран да помага на страната на ответника „Билдтрейд Груп“ ООД.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260437/25.11.2020 г., постановено по търг. дело № 1018/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда О. М. Т. от гр. ***, у. „***“ № *, с ЕГН:********** и „Билдтрейд Груп“ ООД, гр.
София, бул. „България“ № 98, вх. А, офис 10В, с ЕИК:********* да заплатят на В. И. К. от гр.
***, ж. к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, с ЕГН:********** сумата от 2 900 лв. (две хиляди и
деветстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е постановено при участието на трето лице О. М. Т., конституиран да
помага на страната на ответника „Билдтрейд Груп“ ООД.
7
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8