№ 1314
гр. **** , 21.0****.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 2021310050123**** по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. П. М. от гр. ****, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261001/19.03.2021 год., постановено по гр. дело №
13985/2020 год. по описа на РС-****, с което е уважен предявен от АНН. К. К. от гр. ****
против въззивницата осъдителен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и М. П. М. от гр. **** е осъдена да
заплати на АНН. К. К. от гр. ****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000 лева,
представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем от 1****.04.2019 год.,
с падеж – 31.0****.2019 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната сума, считано от подаването на исковата молба – 16.04.2020 год. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че неправилно са
ценени като достоверни показанията на ангажираните от ищцата А.К. свидетели, без да са
съобразени противоречията в тях, като съдът не е изложил мотиви защо приема показанията
им за достоверни, а не кредитира показанията на ангажираните от ответницата свидетели.
Счита, че от анализа на доказателствата не може да се обоснове извод, че на твърдяната в
исковата молба дата – 1****.04.2019 год. между страните е сключен договор за заем за
сумата от 3000 лева с падеж на задължението на заемателя за връщане на сумата –
31.0****.2019 год.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният от АНН. К. К. от гр. **** против въззивницата осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
1
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна АНН. К.
К. от гр. ****, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че не са допуснати
твръдяните от жалбоподателката нарушения. Настоява за потвърждаване на решението и за
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивницата М. П. М. от гр. ****, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата, настоява да бъде уважена. Претендира присъждане на
разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата АНН. К. К. от гр. ****, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор, настоява решението
да бъде потвърдено. Претенрида присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-**** е образувано по предявен от АНН. К. К. от гр. ****
срещу М. П. М. от гр. **** осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 1****.04.2019 год. е предоставила на ответницата в заем сумата
от 3000 лева, която е трябвало да бъде върната в срок до 31.0****.2019 год., Сумата била
необходима на ответницата за погребението на майка и, починала на 16.04.202119 год.,
́
както и за покриване на други разходи, свързани с това събитие. До края на месец юли 2019
год. сумата не била върната; ответницата, която работела в търговско дружество,
управлявано от ищцата, престанала да идва на работа. В телефонен разговор, проведен
между страните след падежа на задължението за връщане на предоставената в заем сума,
ответницата отказала изпълнение. До настоящия момент сумата не е върната.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща неизпълнено
парично задължение по договор за заем от 1****.04.2019 год., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба /16.04.2020
год./ до окончателното и изплащане. Претендира и сторените съдебни разноски.
́
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата М. П. М. от гр.
**** оспорва иска. Твърди, че в периода ноември 2018 год. до 03.0****.2019 год. е работила
по трудово правоотношение в две дружества, управлявани от ищцата. Освен
трудовоправните отношения с фирмите и, други отношения с ищцата не е имала, не е
́
сключвала с нея договор за заем, нито е получавала от ищцата предоставени в заем парични
суми. Излага, че на 16.04.2019 год. вечерта, майкиа и е починала в болнично заведение. На
́
твърдяната в исковата молба дата – 1****.04.2019 год. ответницата не се е срещала с
ищцата, а е била заета с подготовката на погребението на майка си – посещение на траурна
агенция, подготовка в дома и и др. Твърди че през целия ден на 1****.04.2019 год. е била в
́
присъствието на свои близки и най-вече – в присъствието на своята приятелка Татяна Я..
Счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответницата, лично и чрез процесуален представител, оспорва
иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от справката от НАП на л. 29 от гр. дело № 852/2020
год. по описа на РС-**** (прекратено поради отвод за местна неподсъдност и образувано
2
под № 13985/2020 год. по описа на РС-****), е видно, че в периода 01.11.2018 год. –
03.0****.2019 год. ответницата М. П. М. е работила последователно в две търговски
дружества, управител на които е била ищцата АНН. К. К..
От съдържащите на л. 41-80 от делото на РС-**** писмени доказателства, е видно, че
на 16.04.2019 год. в 11, 55 часа Г.Б.Н. – майка на ответницата, е била транспортирана от
екип на Спешна медицинска помощ от МЦ „Младост“ в гр. **** в УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД- ****, където е приета по спешност в КМО (Клиника по медицинска онкология). На
същата дата – 16.04.2019 год., в 22, 39 часа Г. Н. е починала в посоченото болнично
заведение. На 16.04.2019 год. ответницата М. П. М. е подала молба-декларация до
управителя на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД- ****, тялото на майка и да бъде освободено от
́
аутопсия. На 1****.04.2019 год. в 06, 00 часа тялото на Г. Н. е преведено от Клиниката по
медицинска онкология в Клиниката по обща и клинична патология („Патоанатомия“
съгласно вписването в картона на л. ****9 от делото на РС-****), в 0****, 30 часа е прието
от препаратор, където е разпознато от М. П. М.. Тялото е издадено от препаратор на
1****.04.2019 год. в 14, 40 часа; в съпроводителния картон на тялото на починалата като
краен получател е вписана ответницата М. П. М. – дъщеря.
От договор – поръчка за погребение от 1****.04.2019 год., сключен между
ответницата и „Драгомиров“ ЕООД, със седалище гр. ****, е видно, че стойността на
дейностите по повод погребението е в размер на 1 340 лева, която сума е платена на
1****.04.2019 год.
От показанията на свидетеля Н.Е.Д. (в трудово правоотношение от около 15 години с
търговско дружество с управител ищцата **** ****) се установява следното: В периода м.
ноември 2018 год. до края м. юни или началото на месец юли 2019 год. ответницата М. М. е
работила последователно в магазин за бижута „Антикс енд голд ювелири”, находящ се в гр.
****, ул.”****, а след това и в хотел, находящ се над магазина. Свидетелят е работил в
магазина заедно с ответницата. През месец април 2019 год., в деня, следващ денят, в който
майката на ответницата починала, във времето между 09, 30 часа и преди 10,00 часа (време
на сутрешната оперативка за разпределението на задачите за деня) ответницата М. посетила
офиса на дружеството, който се намирал непосредствено до магазина. Поводът да посети
офиса бил проведен по–рано разговор между страните, при който ответницата споделила на
ищцата, че предната вечер майка и е починала и я помолила да и даде пари за да посрещне
́́
разходите по погребението и, а ищцата обещала да и помогне. В офиса, освен свидетелят,
́́
били още и лице на име А.П., както и М.Г.. В присъствието на тримата, посочени по – горе,
ищцата А. К. извадила и преброила сумата от 3 000 лева в банкноти от по 100 лева и ги
предала на ответницата с думите: „Ето ти 3000 лева“. Ответницата също преброила парите в
присъствието на тримата свидетели и напуснала офиса. Уговорката между страните била
сумата да бъде върната до края на месец юли същата година. Времето, което ответницата
преКла в офиса, било не повече от 5 минути. Установява се още, че след това ответницата е
отсъствала от работа между 10 и 14 дни. След завръщането си на работа не се чувствала
добре, взимала медикаменти, свидетелят опитвал да я успокои.
От показанията на свидетеля М.П.Г. (работи от около 10 години в търговско
дружество с управител ищцата **** ****) се установява следното: От ноември 2018 год. до
средата на 2019 год. свидетелят е работил заедно с ответницата в търговско дружество
„Антикс енд голд ювелири” ООД . Един ден, малко след средата на месец април 2019 год.,
по време на оперативка на служителите, преди 10, 00 часа, ответницата посетила офиса на
фирмата в близост до магазина за бижута, за да получи от ищцата заем от 3000 лева, който
бил уговорен по – рано – предната вечер или по–рано сутринта, свидетелят не знае кога
точно. На срещата в офиса присъствали свидетелят, Н.Д. другият управител А.П., ищцата А.
К**** и ответницата М. М.. Ищцата А. К. извадила от чантата си пари и ги предала на
ответницата с думите: „Ето три хиляди лева”; парите били в банкноти от по 100 лева.
Свидетелят не е броил парите. Ответницата ги преброила и двете се разбрали, че ще ги
3
върне на ищцата до края на месец юли 2019 г. Срещата приключила за не повече от 5
минути. Ищцата споделила със свидетеля, че майката на ответницата е починала и че М. има
нужда от помощ и ще й трябват пари за погребение. Свидетелят знае, че лице на име ****,
служител в този период на погребална агенция „Драгомиров”, чийто офис е бил в
непосредствена близост до магазина за бижута, е съдействал, уреждал нещата около
погребението на майката на ответницата М. М.. По-късно **** също е бил служител на
дружеството, чиито управител е ищцата А.К..
От показанията на свидетелката Т.Й.Я., без родство и дела със страните, близка
приятелка на ответницата М.М., се установява следното: На 1****.04.2019 год. около 08, 00
часа сутринта ответницата и се обадила по телефона и и съобщила, че майка и е починала.
́́́
През целия ден свидетелката и ответницата се чували по телефона; свидетелката знае, че
сутринта на 1****.04.2019 год. ответницата е била ангажирана с освобождаването на тялото.
След края на работния ден – около 1****, 00 – 1****, 30 часа – свидетелката отишла в дома
на ответницата и останала там до полунощ.
От показанията на свидетеля **** И.Р., без родство и дела със страните, се установява
следното: Свидетелят е бил служител в траурна агенция „Драгомиров”, която се е намирала
в непосредствена близост до магазина за бижута, съдействал е на ответницата М. М. във
връзка с погребението на майка й, която е починала в УМБАЛ „Света Марина“ – ****. В
деня на смъртта й, ответницата му се обадила „много рано“ сутринта, двамата отишли в
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – **** с автомобил, управляван от свидетеля (не помни дали
със собствения му или със служебен автомобил), спомня си, че вероятно се е обадил се в
моргата за да стане по-бързо разпознаването на тялото, ответницата извършила
разпознаването на тялото на майка си, след което свидетелят я „свалил до града“, не си
спомня дори и приблизително мястото, на което я е оставил. Свидетелят не е бил с
ответницата при вземането на тялото на майка и от болницата. Не си спомня колко часа са
́́
били с ответницата в болницата, но не са били заедно през целия ден. След освобождаване
на тялото, то е взето от служител/служители на траурната агенция и след това поставено в
камера. Свидетелят си спомня, че тялото е върнато в дома на покойната, а на следващия ден
е извършено и погребението.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Договорът за заем за потребление е реален договор и се счита за сключен от момента,
в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима
вещ. Трябва да е налице съгласие – съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но
това не е достатъчно – фактическият състав на договора за заем за потребление завършва
след като вещта бъде предадена – при заем за потребление се предава паричната сума.
Доказването на сключен договор за заем става чрез възпроизвеждането пред съда /пряко или
с поредица изключващи друга възможност косвени факти/ на изявлението на получателя, че
получава определена сума пари със задължението да ги върне. Поради реалния характер на
договора за заем за потребление предоставянето на сумата представлява съществен елемент
на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение
за връщането й от заемателя, е доказване и на самия договор, а не само на изпълнението на
задължението на заемодателя по чл. 240 ЗЗД.
В настоящото производство по иска с правно основание чл. 240 ЗЗД върху ищцата
лежи доказателствената тежест да докаже чрез главно и пълно доказване, че е предоставила
на ответницата – заемател сумата от 3000 лева както и задължението на заемателя да ги
върне (т. е., основанието за предоставяне на сумите), а при оспорване на иска, ответницата
трябва да докаже своите възражения – в зависимост от конкретните твърдения за факти, с
които тя оспорва иска.
В случая от ангажираните от ищцата гласни доказателства чрез разпита на
4
свидетелите Н.Д. и М.Г., съдът приема за установено, че на 1****.04.2019г. между 09, 30 ч. и
10, 00 ч. в офиса, намиращ се до магазин за бижута в гр. ****, ул.”**** ищцата А.К. е
предала в заем на ответницата М.М. сумата от 3 000 лева срещу задължението на
ответницата да върне предоставената и в заем сума в срок до края на месец юли 2019 год.
́
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.Д. и М.Г., двамата свидетели са
очевидци, показанията им отразяват непосредствено възприети от тях факти, показанията им
са еднопосочни и безпротиворечиви, вкл. и относно описаните от двамата свидетели
детайли – времето и мястото на предаването на сумата; поводът, по който са били там
заедно с ищцата и с другия управител; лицата, в присъствието на които това е сторено;
стойността на купюрите; думите, с които ищцата е предала на ответницата сумата;
преброяването на сумата от страна на ответницата, а също и продължителността на
пребиваването на ответницата в офиса. От друга страна по делото няма нито едно
доказателство, което да ги опровергава или да ги поставя под съмнение. Ангажираните от
ответницата доказателства – писмени и гласни – не са в опровержение на изнесеното от
свидетелите Н. Д. и М. Г.. Свидетелката Т.Й.Я. установява, че на 1****.04.2019 год.
ответницата и позвънила около 08,00 часа сутринта и че знае, че сутринта ответницата била
́
ангажирана с освобождаването на тялото, но без повече конкретика. Свидетелят **** Р.
установява, че е присъствал на разпознаването от ответницата на тялото на майка и,
́
съдействал е разпознаването да се извърши бързо, т. е., да не чакат дълго; установява също,
че след разпознаването е заКл ответницата обратно до центъра на града и че след като
ответницата е получила тялото (в 14, 40 ч., съобразно установеното по – горе), то е
транспортирано от служител/служители на траурна агенция „Драгомиров” до специална
камера на агенцията, а след това пренесено до дома и. В показанията на този свидетел,
́
придружавал ответницата в болницата при разпознаването на тялото на майка и, липсва
́
дори и приблизително описан часови диапазон или период от време, в който са били в
́
болницата. Анализът на горните факти, обсъдени във връзка с обстоятелството, че молбата –
деклрация за освобождаване на тялото на Г. Н. от аутопсия, е подадена от ответницата още
на 16.04.2019 год., а тялото на майка и е било прието в Клиниката по обща и клинична
́
патология в 0****, 30 часа, от който момент може да се извърши и разпознаването на
тялото, обсъдени и във връзка с факта, че ответницата е звъннала на свидетеля Б. Р. много
рано сутринта и двамата са отишли в болницата сутринта, с факта, че свидетелят Б. Р. е
съдействал разпознаването да се извърши бързо и че след разпознаването е заКл ответницата
обратно в центъра, не само не изключват, а навеждат, макар и косвено, на извод за
възможността ответницата да посети офиса на управляваното от ищцата дружество, във
времето, установено от свидетелите Н. Д**** и М. Г., в което е предадена сумата от 3000
лева, след което да се върне в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – ****, доколкото от момента
на предаване на тялото в Клиниката по обща и клинична патология до предаването му на
ответницата са изминали повече от **** часа – от ****:30 ч. до 14:40 ч., съответно и не
́
опровергават фактите, установени от ангажираните от ищцата двама свидетели и приети от
съда като елемент от фактическата обстановка по делото.
По тези съображения съдът намира, че искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, съставляваща неизпълнено
задължение по договор за заем от 1****.04.2019 год. с падеж – 31.0****.2019 год. е
основателен и подлежи на уважаване.
Доводите във въззивната жалба, че неправилно са ценени като достоверни
показанията на ангажираните от ищцата А.К. свидетели, без да са съобразени
противоречията в тях, като съдът не е изложил мотиви защо приема показанията им за
достоверни, а не кредитира показанията на ангажираните от ответницата свидетели, са
неоснователни. Противоречия в показанията на свидетелите няма, нито има противоречия
между фактите, изнесени от ангажираните от ищцата и от ответницата свидетели, нито има
противоречия между показанията на свидетелите Н. Д. и М. Г. и писмените доказателства по
делото. Съображенията за това са изложени от настоящия състав по – горе и не следва да
5
бъдат преповтаряни.
Оплакванията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви защо приема показанията на
свидетелите Н. Д. и М. Г. за достоверни, а не кредитира показанията на ангажираните от
ответницата свидетели, също са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил
мотиви защо приема показанията на ангажираните от ищцата свидетели за достоверни;
освен това първоинстанционният съд изобщо не е приемал в решението си, че показанията
на ангажираните от ответницата свидетели са недостоверни, а след като ги е анализирал (в
действителност е анализирал само показанията на свидетеля Р., доколкото свид. Т. Я. няма
никакви впечатления относно това, както е правила и къде е била ищцата до 1****, 00 –
1****, 30 часа на 1****.04.2019 год.) е заключил, че те не опровергават, нито поставят под
съмнение достоверността на показанията на ангажираните от ищцата свидетели.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивницата за производството пред
настоящата инстанция не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемата А. К. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивницата за прекомерност на заплатеното от въззиваемата
адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не се отличава нито с фктическа, нито с
правна сложност, производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, в което доказателства не са събирани, а са изложени доводи по съществото на
спора, по повдигнатите пред настоящата инстанция спорни въпроси е налице трайно
установена съдебна практика, поради което и настоящият състав намира, че заплатеното от
въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е прекомерно от гледище на
изискванията на чл. ****8, ал. 5 ГПК и същото следва да бъде намалено до размера на
сумата от 600 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261001/19.03.2021 год., постановено по гр. дело №
13985/2020 год. по описа на РС-****;
ОСЪЖДА М. П. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. **** да заплати на АНН.
К. К. ЕГН **********, с адрес**** гр. ****, ул. ****, на основание чл. ****8, ал .1 ГПК,
сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за настоящана инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението
на чл. ****8, ал. 5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7