О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 211
гр.
Пловдив. 21.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и
първи май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 186/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпил
протест от Окръжна Прокуратура – * против определение от 24.04.2020г., постановено по ЧНД № 390/2020г. по описа на ОС – *, с което е постановено условно
предсрочно освобождаване на Л.М.Т. от изтърпяване на остатъка /една година
четири месеца и девет дни/ от наложеното му наказание пет години лишаване от
свобода, наложено с Присъда №22 от 15.03.2017 г. постановена по НОХД 243/2017г.
по описа на Окръжен съд – *. Определен е изпитателен срок в същия размер /
равен на остатъка от наказанието/, като е постановено Л.М.Т. да търпи и ПРОБАЦИОННА
МЯРКА за времето на изпитателния срок, а именно „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ – гр.*, общ.*, обл.*, бул.„*“ №80, вх.А, ет.2, ап.3 при
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице: два пъти седмично.
В протеста се излагат доводи, че съдът неоправдано
е дал вяра на формално изразеното от администрацията на Затвора - * становище,
че спрямо осъдения са постигнати целите на наказанието в пълен обем, без да
обсъди и анализира приложените към досието на Т. доказателства, сочещи на
обратния извод. Прави се искане, след оценка на относимите към предмета на
делото доказателства, да се отмени атакуваното определение и искането по реда
на чл.440 от НПК, направено от осъдения Т., да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се
запозна с изложените в протеста оплаквания и материалите по приложеното дело,
за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Протестът на ОП – * е подаден в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество – ОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно
е установено по делото, че лишеният от свобода Л.М.Т. към момента търпи
наказание, наложено му с влязла в законна сила на 14.03.2018г. Присъда №22 от
15.03.2017г., постановена по НОХД №243/2017г. по описа на Окръжен съд - *,
изменена с Решение №172/21.07.2017г. на Апелативния съд - Пловдив, изменено с
Решение №8/14.03.2018г. на ВКС. С нея Т.е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3 пр.1 и пр.5, б. б вр. с ал.1, б.в вр. с чл.342,
ал.1 вр. с чл.58А, ал.1 вр. с чл.54 от НК, за което му е наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален общ режим. На основание чл.343г във вр. с чл.343 във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Т. от право да управлява МПС за срок
от СЕДЕМ години. На основание чл.59, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
18.11.2016г. до 21.11.2016г. и от 29.11.2016г. до 27.01.2017г. На основание
чл.59, ал.1, т.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Т.е бил с
мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно от 28.01.2017г. до влизане в
сила на присъдата.
Началото
на изтърпяване на наказанието е 15.03.2018г., като осъденият е постъпил в
затвора на 15.03.2018г. Той е бил предварително задържан, според официалната
справка от Затвора - *- 8м. и 24дни., полагал е и обществено – полезен труд,
чрез което е изтърпял още 9м. от наложеното с присъдата наказание от 5г.
лишаване от свобода.
При тези обективни данни не може да има
спор, че е налице първата законова предпоставка за предсрочно условно
освобождаване на Т.по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от
27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване
/ т.2, б.“б“/, тъй като е изтърпяно фактически повече от половината от
наложеното наказание. Според даденото в постановлението тълкуване, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване
наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето,
прекарано в домашен отпуск.
Окръжният
съд е приел, че и втората, кумулативно предвидена предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на осъдения Т.също е налице. Този извод не се споделя от
настоящия въззивен състав.
Без
съмнение Началникът на Затвора и ИСДВР – И. Т., са част от затворническата
администрация, натоварена със задачата да извършва корекционна дейност по
отношение на осъденото лице Т., да проследява резултатите от оказваните спрямо
него възпитателни и поправителни дейности, да прави оценка на риска от рецидив,
както и оценка на степента на постигнатото положително развитие в личността
на осъдения. Принципно съдът следва да се съобразява със становището на
затворническата администрация, но то не следва да е произволно и формално, без
значение дали е положително/отрицателно за осъденото лице, а следва да намира
опора и в доказателствата по делото.
В приложените към молбата на осъдения Л.Т.за
предсрочно условно освобождаване становище на Началника на Затвора - *и
пробационен доклад / очевидно погрешно е посочено, че е изготвен февруари 2019г./, се сочи, че Т.е полагал труд, отнасял се е с нужното уважение
към представителите на затворническата администрация и е зачитал правилата за
живот в затвора, включвал се е в спортни мероприятия. Всичко това, за което
доказателства има по делото, безспорно показва добро поведение, което обаче е
задължение на всеки лишен от свобода по смисъла на чл. 96 ЗИНЗС и за което,
видно от досието, осъденият Л.Т.е стимулиран впечатляващо често - възнаграждаван
е многократно с ползване на домашен отпуск, напоследък почти всеки месец и то
не за кратки периоди от време, както и с преминаване на по-лек режим за
изтърпяване на наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови и
други мероприятия и липсата на нарушения на реда е необходимо да са правило при
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ и то принципно се възнаграждава
от администрацията по визирания начин / отпуски, промяна в режима и т.н./, а не
да се приемат като изключение, водещо задължително до предсрочно условно
освобождаване, в какъвто аспект очевидно са тълкувани посочените данни от
окръжния съд.
За да
се вземе решение за предсрочно условно освобождаване на осъденото лице от
значение са, наред с демонстрираното добро поведение, и изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед трайна промяна в личността и
поведението на осъденото лице, липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес. Без съмнение социалната дейност и възпитателната работа в
затвора се подчинява на два обективни критерия за въздействие - поправяне и
превъзпитание на осъдените лица. В чл. 154, чл. 155, чл. 156 и чл. 157 от ЗИНЗС
и чл. 121 от ППЗИНЗС са изброени основните диагностични и корекционни дейности
с лишените от свобода, които са насочени към оценяване на риска от рецидив и
вреди, изготвяне на първоначален доклад и индивидуално планиране на
изпълнението на присъдата. Всички те в своята цялост представляват оценката
на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС.
В
цитираните документи, приложени към молбата на Т.– становище и доклад, наред с
обстоятелствата, сочещи за добро поведение на Т., е отразено, че планът на
присъдата е изпълнен и корекционният процес спрямо конкретния осъден е
приключил. Това становище е формално изразено, не намира опора в приложените
по делото документи. Окръжният съд е пропуснал да отбележи, че в досието на осъденият
Т.изобщо липсва план на присъдата / очевидно такъв не е изготвен в нарушение на
закона – чл.156 от ЗИНЗС/, в който да са отразени надлежно планираните
социално-възпитателни дейности спрямо Т., търсените цели и резултати от
провеждането на такива дейности, които имат за задача да постигнат превантивния
и корекционния резултат върху личността на правонарушителя. Впрочем, в нито
един от докладите не са индивидуализирани отделните дефицитни зони, очертаващи
риска от рецидив. Единствено е отразено, че първоначалният риск – 13т. е
намален на 9т., с 2т., поради
положителна промяна в зона И – „Начин на живот и обкръжение“, и с 2т. в зона В
„Отношение към правонарушението“, без да става ясно от материалите по делото от
какво е формиран остатъчния риск от рецидив и в кои зони той се наблюдава,
както и в плана за присъдата очертани ли са те и предвидени ли са дейности по
коригирането на тези дефицити. Ето защо, становището на Началника на Затвора –
*, на ИСДРВ – И. Т., а и на доверилият им се окръжен съд, че плана на
присъдата е изпълнен, е голословно, тъй като и обективно е невъзможно да
изпълниш план, който не си си поставил. Посоченото говори за формално отношение
на затворническата администрация към изискванията за планиране, проследяване,
оценка на резултатите от социално – възпитателната дейност спрямо конкретното
осъдено лице. Липсата на такъв план с
отразяване на плануваните дейности не дава възможност да се проследи от съда
дали действително поставеният индивидуален план на присъдата е изпълнен и да се
направи извод, че осъденият Т.е съдействал при осъществяване на корекционния
процес, че се е включвал доброволно и активно в него, както и дали този план е бил
съобразен с психологическото заключение, в което е препоръчано Т.да не бъде
безпринципно стимулиран и да не се удовлетворява стремежа му за привилегии в
Затвора, а предвид осъществяване на деянието в пияно състояние е препоръчано и
включването му в съответната програма за правонарушители, което няма данни по
делото да е реализирано на практика и да е било част от плануваните спрямо него
корекционни дейности.
Планът
на присъдата следва да е подчинен на констатациите от първоначалния доклад за
осъдения, периодичните такива, психологическото заключение, както и всички
други обстоятелства, свързани с пребиваването му в Затвора, които евентуално да
налагат препланиране, промяна в механизмите на въздействие. По своята същност
оценката на риска е диагностичен инструмент, които насочва работата с
конкретния правонарушител в контекста на изведените дефицити. Тя е инструмент,
които позволява по структуриран начин, основан на доказателства, да се вземат
професионално решения за прогнозиране на бъдещото поведение в дългосрочен план
и да доведе до индивидуализирано изпълнение на присъдата. Дали
корекционният процес спрямо осъденото лице е приключил и дали са постигнати
положителни резултати от него, според практиката, следва да се установи на
базата на изготвените спрямо Т.план на присъдата / липсващ в случая/, обективната
констатация, че той е постигнат, както и на констатациите от докладите –
първоначален и периодични.
Ако се
проследят внимателно приложените в досието на осъдения Т.първоначален доклад от
16.04.2018г., психологическо заключение от 15.05.2018г., текущ доклад от
10.06.2019г., е видно, че неизменно се
отчита дефицит в една и съща проблемна зона при осъденият Т.- „Отношение
към правонарушението“. Ето защо логично е именно към постигане на положителна
промяна в тази най – проблемна зона да са били планувани и насочени социално –
възпитателните дейности спрямо Т., но за извършени конкретни такива данни в
досието няма. И макар, според актуалния доклад, Т.все по-често да е декларирал
в разговорите си със служители на администрацията, че е променил отношението си
към правонарушението, поради което риска от рецидив е намален от 11т. на 9т., тази
проблемна и дефицитна зона продължава да е налична и сега. Или, установеният
още при постъпването в Затвора дефицит, за преодоляването на който е било нужно
да се въздейства, не е преодолян. Посоченото, наред с констатацията, че в
рамките на престоя на Т.в затворнически заведения е постигнато незначително
намаление на риска от рецидив изобщо - от 13т. на 9т., прави незащитим
убедително извода, че корекционният процес спрямо осъденото лице е приключил и то изцяло.
Не без значение е и, че реално дейността по
превъзпитание и поправяне на осъдения Т.в условията на Затвора се е ограничила
в един много кратък период, защото такова въздействие се дължи от момента на
постъпване на осъдения в Затвора и не се прилага по време на предварителното му
задържане и по време на ползване на домашен отпуск. И така, ако се отчете
действителният период, в който отговорните за това лица от затворническата
администрация е следвало да прилагат дейностите по корекционния процес, то този
период се очертава минимален, вероятно и поради което този процес не е завършен
изцяло и успешно. Всичко посочено води до извода, че има нужда от продължаване
на корекционното въздействие за постигане в пълнота целите на наказанието –
поправяне и превъзпитаване на осъдения Л.Т., трайна и устойчива положителна
промяна в поведението, в съзнанието и в отношението на осъдения към законовите
норми и извършеното от него престъпление.
Като е стигнал до различен извод, окръжният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени.
Водим
от горните съображения,
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 24.04.2020г., постановено по ЧНД №
390/2020г. по описа на ОС – * и вместо това :
ОСТАВЯ без уважение молбата на осъдения Л.М.Т.
за предсрочното му условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание пет години лишаване от свобода, наложено с Присъда №22
от 15.03.2017 г., постановена по НОХД № 243/2017г. по описа на Окръжен съд – *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: