Решение по дело №59672/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2678
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20211110159672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2678
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110159672
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „...............“ АД да заплати на „ЗАД ........- ...........“ АД
сумата от 160.40 лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за
вреди по лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА .......... МН вследствие на ПТП от
21.07.2017г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № СА
.......... ТН, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със „...............“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.10.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 31.87 лева, представляваща непогасена част
от дължимо върху регресното вземане обезщетение за забава за периода от 05.05.2018г. до
06.05.2020г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 21.07.2017г., в гр. София, на ул. „Цар Иван Асен II“
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА .......... МН и лек
автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № СА .......... ТН, за което отговорност носи водачът на
последния, в резултат на което на застрахования при ищеца лек автомобил били причинени
увреждания на стойност от 633.90 лева, която сума ищецът заплатил в полза на
правоимащото лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на
15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № СА .......... ТН
бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на изплатеното от него
застрахователно обезщетение, както и разноските по определянето му, като заплатил само
част от общо претендираната сума, като непогасена останала разликата, възлизаща на сумата
от 161.40 лева. За събиране на част от непогасената сума било образувано гр. дело №
16998/2020г. по описа на СРС, 35 състав, по което било постановено решение, с което
предявените от ищеца като частични- за суми от по един лев, искове с предмет неплатените
1
части от регресното вземане и обезщетение за забава върху него, били уважени. При тези
твърдения и доводи ищецът претендира в настоящото проиизводство да му бъдат присъдени
останалите непогасени главница и законна мораторна лихва в частите им, които не са били
предявени в производството по гр. дело № 16998/2020г.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 06.06.2022г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
връчени на адресата. В проведеното на 23.11.2022г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените
по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 530.00 лева, представляваща заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, за които по делото са представени
доказателства, че са реално извършени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „...............“
АД, ЕИК ................., да заплати на „ЗАД ........- ...........“ АД, ЕИК ..............., сумата от 160.40
лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА .......... МН вследствие на ПТП от 21.07.2017г., настъпило
по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № СА .......... ТН, чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със „...............“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 18.10.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 31.87 лева, представляваща непогасена част от дължимо
върху регресното вземане обезщетение за забава за периода от 05.05.2018г. до 06.05.2020г., а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 530.00 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3