РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Д. Люб. К.
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260049/ 09.04.2022 г. по гр. д. № 2215/ 2020 на ОС - П. П.
на РБ е осъдена да заплати на Б. В. В. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК по ДП № ***/**** г. на ОслД при ОП -
П., прекратено с влязло в сила на 27.07.2016 г. Постановление от 21.03.2016 г.
на ОП - П., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г., като
предявеният иск за разликата до 60 000 лв. е отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение е останала П. на РБ, която го
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като
поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при
условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид
изложеното иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната
част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск
или евентуално да се намали присъденото обезщетение.
1
Недоволен от постановеното решение е останал и ищецът Б. В. В., който
оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване, като наред с това излага
доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е
преценил съобразно тяхната тежест всички релевантни за определяне на
обезщетението обстоятелства. Предвид изложеното жалбоподателят иска да
се отмени решението в отхвърлителната му част, вместо което се постанови
ново, с което предявеният иск се уважи изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
От материалите по Дознание № ***/**** г. на * РПУ – П. се установява,
че досъдебното производство е образувано с Постановление от 11.05.2006 г.
по Преписка № ****/**** г. на РП - П. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК за това, че през периода от 20.05.2005
г. до 23.05.2005 г. г. като лекар в ***** х. к. на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П. е
причинил тежка телесна повреда на Н. Г. Н., изразяваща се в продължително
разстройство на съзнанието и постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Пострадалият Н. Г. Н. е починал на 08.06.2010 г., поради което
прокурорската преписка на РП - П. ведно с Дознание № ***/**** г. на ** РУП
на МВР е изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура – П., като е
образувано ДП № ***/**** г. на ОСлО при ОП – П..
С Постановление от 15.02.2012 г. на ОСлО при ОП - П. Б. В. В. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от
НК, тъй като на 08.06.2010 г. при независимо съизвършителство с В. В. М., Р.
А. Д. и Г. Г. П. е причинил смъртта на Н. Г. Н. поради немарливо изпълнение
в качеството му на лекар – хирург в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – П. на 21.05.2005
г. на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност.
2
С Постановление от 21.03.2016 г. на ОП - П. наказателното
производство срещу В. В. М., Б. В. В., Р. А. Д. и Г. Г. П. за престъпление по
чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е прекратено. Постановлението за
прекратяване е обжалвано и е отменено с Определение от 31.05.2016 г. г. по
ч.н.д. № 941/2016 г. на ОС - П., като делото е върнато на ОП - П. за
допълнително разследване. По протест на ОП – П. с Определение № 467/
27.07.2016 г. по в.ч.н.д. № 393/2016 г. ПАС е отменил определението на ОС –
П. и е потвърдил постановление на ОП – П. за прекратяване на наказателното
производство.
По делото е приета комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на вещите лица д – р М. Г. Г. – психиатър и А. Я. Д.
– психолог от чието заключение и устни обяснения се установява,
че привличането на ищеца Б. В. В. в качеството му на обвиняем и
провежданите разпити във връзка със смъртта на пациент през периода 2012
г. – 2016 г. са се отразили на психическото му състояние, като са
провокирали за продължителен период от време повлияване от
неблагоприятни, негативни и нежелателни емоции. През посочения период
ищецът е посещавал психиатър, който е проследявал и контролирал
състоянието му амбулаторно, като е изписвана медикаментозна терапия,
която е корегирана според интензитета на симптоматиката на тревожно-
депресивното състояние на ищеца. Поставени са му диагнози
„Постравматично стресово разстройство“, „Генерализирана тревожност“,
„Смесено тревожно-депресивно разстройство“, без данни за депресивен
епизод с психотична симптоматика. Посочени са периоди на по - изразени и
интензивни нива на безпокойство, напрегнатост, безсъние, колебания в
настроението, депресивност, телесен дискомфорт – предимно на етапите, на
които е бил пряко ангажиран с призоваване пред органите на реда. В
посочения период от време ищецът е имал функциониране, за което са
житейски изводими и други ситуации с преживявания на натоварване, стрес,
травма – в професионален и личен план, но не са били в изразени стойности,
които да са нарушили качеството му на психична дейност и функциониране.
Ищецът е преживял състояние на Остра стресова реакция, която не е
довела до разстройство в адаптацията му. Обективизирано е Посттравматично
стресово разстройство, което е последица от Остра стресова реакция, което е
контролирано, преодоляно и преживяно под контрол от специалист и
3
спецификите на диференцираната му личност и интелект. Би могло да се
приеме за достоверно, че описаните негативни преживявания на ищеца са в
причинно-следствена връзка с воденото по същото време наказателно
производство срещу него. Няма данни преживяното да се е отразило
неблагоприятно на качеството на професионалния живот на ищеца и на
уменията му в дейността си. Ценностната му система е съхранена, тъй като тя
е плод на неговото възпитание, но е променен начинът на нейното проявление
- как да постъпи, дали да предприеме съответни действия, за които преди не
би се поколебал, и какъв резултат и положителна ефективност би имала
неговата активност. Макар и с неблагоприятните емоции, на които е бил
подвластен, той се е справял със служебните си ангажименти по регламент,
според капацитета на диференцираната си личност, характеровата си
обособеност и интелект. Неприятните емоции се допуска да са били в посока
на изпитвани унижение, накърнено професионално достойнство, потиснатост,
усещане за непълноценност на работното си място - далеч от неговите
представи за професионална кариера. Не са установени психични нарушения
в пряка причинна връзка с процесната ситуация, които да са нарушили
качеството му на функциониране в сферите на ежедневието му.
Психологичното състояние на Б. В. към момента на експертизата е обичайно
за него и не се установяват смущения, които да покриват критериите на
актуално психично разстройство.
От приетата съдебномедицинска експертиза и от обясненията на в. л. д –
р Б. Я. се установява, че през периода 2013 – 2015 г. ищецът е имал 7
посещения при психиатър и 2 посещения при кардиолог, както и едно през
2019 г. г. Ищецът е диагностициран с „Артериална хипертония - II стадий.
Синусова тахикардия“. Втори стадий по Световната здравна организация
означава с органни промени, но без декомпенсация и усложнения. 90 - 95% от
случаите на Артериална хипертония (АХ) причините остават неизвестни, тъй
като това е многофакторно обусловено заболяване. Рисковите фактори, които
увеличават вероятността (риска) от възникване на АХ са две групи:
променими и непроменими. Променимите рискови фактори са: наднормено
тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа
активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене, психоемоционално
напрежение и стрес. Непроменимите рискови фактори са: възраст, пол, раса,
наследственост, генетично предразположение.
4
При ищеца са налице рискови фактори като пол, възраст, психо-
емоционален стрес. При него АХ е новодиагностицирана и протича
неусложнено, без хипертонични кризи, новопоявили се ритъмно-проводни
нарушения, без прояви на остра или изострена сърдечна недостатъчност, без
остри съдови нарушения като остър миокарден инфаркт и/или остър мозъчен
инсулт или остра дисекация на аортата. Предвид липсата на данни за
предходни заболявания, диагностицирането на Артериална хипертония може
да се счита за влошаване на здравословното състояние. Тъй като това е
многофакторно заболяване, трудно може да се даде еднозначен отговор за
причинно-следствената връзка между заболяването и воденото наказателно
производство. Психическото пренапрежение може да бъде пусков механизъм
за възникването на есенциална хипертония, за влошаване на болестта и за
поява на усложнения, но не може да се разглежда като самостоятелна
причина за есенциалната хипертония. Заболяването при ищеца протича
неусложнено, не е имало хоспитализации и прегледи по спешност, както и
трайни инвалидизиращи последствия, поради което воденото наказателно
производство не може да се разглежда като причина за настоящото му
здравословно състояние.
От изслушаната повторна съдебномедицинска експертиза се
установява, че ищецът е диагностициран с Артериална хипертония на
22.04.2013 г. От направеното образно изследване – Ехокардиография, е
установена начална форма левокамерна хипертрофия и диастолна
левокамерна дисфунция. Така установените структурни и функционални
сърдечни изменения (задебеляване на сърдечните стени, левокамерна
диастолна дисфункция и синусова тахикардия) не настъпват внезапно, а
представляват компенсаторен механизъм за преодаляване на патологично
повишено артериално налягане. Компенсаторните механизми се включват
най-често при Артериална хипертония с давност, което би могло да подскаже,
че ищецът може би е страдал от Асимптомна хипертония, която не е била
диагностицирана, като към прегледа липсват приложени параклинични
изследвания.
При втория клиничен преглед на ищеца на 18.03.2015 г. е
обективизирано наличието на сравнително дълъг светъл период при пациента,
почти 2 години след първият преглед и наличието на епизоди от високо
5
артериално налягане, главоболие и сърцебиене.
Третият клиничен преглед на ищеца е 02.06.2019 г., при който е
установено, че ищецът продължава да страда от Артериална хипертония,
която по данни на кардиолога не само, че не е добре контролирана, но протича
и с хипертонични кризи.
Според вещото лице психоемоционалният стрес и пренапрежение
понякога могат да действат като отключващ и утежняващ фактор, но никога
не е той изолиран и единствен, поради което не може да се твърди, че за
диагностицираната при ищеца Артериална хипертония, протичаща с
асцендентен ход и с усложнения (хипертонични кризи), основна и водеща
причина е психоемоционалния стрес и пренапрежение.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят И. К. –
приятел на ищеца, сочи, че му споделял за страховете си да бъде осъден за
смъртта на момчето, без да бъде виновен, и че може да загуби работата си.
Постепенно започнал да страни от него, изолирал се, нямал настроение,
отказвал да ходи на риболов.
В този смисъл са и показанията на св. Д. А. – негов колега, че след
обвинението започнал да страни и да отказва да поема ангажименти.
Започнал да избягва да поема по – големи отговорности, чувстал се
несигурен, често го търсел за помощ и съвет и дори отказвал да бъде водещ
хирург.
Според св. В. В.а – дъщеря на ищеца, след като научил, че ще бъде
обвинен за смъртта на момчето, баща й изпаднал в депресия и шок. Затворил
се в себе си, не искал да излиза и да се среща с хора, опасявал се, че ще влезе
в затвора. Воденото срещу баща й наказателно преследване оставило траен
отпечатък в съзнанието му. Чувствал се несигурен, бил затворен. Баща й се
преместил да работи в „К.“ АД, тъй като авторитетът му бил сринат и се
чувствал некомфортно на предишната работа.
Св. М. В.а твърди, че преди обвинението съпругът й не е имал
здравословни проблеми. След привличането му като обвиняем се променил
много – станал нервен, неспокоен, започнал да вдига кръвно, не можел да спи
през нощта.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира
следното:
6
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който
урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от
дейност на правоохранителните органи в случаите на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящия случай е безспорно, че са налице предпоставките на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за
претърпените от ищеца Б. В. В. неимуществени вреди – спрямо него е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказателното
производство за което е било прекратено с влязло в сила постановление на
ОП - П..
Спорът между страните е за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се
определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица
конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид
при определяне размера на обезщетението. При преценка на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се
отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства,
които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца,
а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, срокът на изтърпяване на мярката „задържане под стража",
негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период.
Наказателното производство е средство за осъществяване на
наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на
престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е
7
подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените
му принудителни процесуални мерки по глава VII, раздел II на НПК, (мерки
за неотклонение, лишаване от право да напуска страната, отстраняване от
длъжност и пр.), както и от изпълнението на процесуалните задължения на
обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните
действия. През този период обвиняемият се намира в състояние на
несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име. Съдебната практика е възприела разбирането, че с
повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки
индивид търпи редица негативни изживявания, които не следва да доказва,
тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът
твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни
промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или
психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално
положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.
В настоящия случай окръжният съд не е обсъдил всички обстоятелства,
които са релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди, а
по отношение на обстоятелствата, които е отчел, не е преценил в достатъчна
степен тяхната тежест и значение при определяне на обезщетението.
Ищецът Б. В. В. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 1 до 6 години, което е тежко по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК, както и че за същото е предвидено лишаване от права по чл. 37, ал. 1,
т. 6 и 7 НК. Релевантният период на воденото срещу него наказателно
производство обхваща периода от 01.11.2011 г., на която дата е привлечен
като обвиняем (първото процесуално действия, от което е узнал, че е обект на
разследване), до 27.07.2016 г., на която дата е влязло в сила постановлението
за прекратяване на наказателното производство, т. е 4 години, 8 месеца и 27
дни, който период нарушава изискването за разглеждане на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Продължителността на наказателното производство над
разумната води до увеличаване на негативните изживявания на обвиняемия и
е основание за определяне на по – голямо обезщетение. На ищеца не е
налагана процесуална мярка, ограничаваща личната му свобода, като
8
производството е приключило на досъдебната му фаза.
Ищецът е привлечен като обвиняем в качеството му на лекар, което
несъмнено е съпътствано от много по – значими негативни преживявания
заради заеманата авторитетна длъжност, свързана със завишено очакване и
изисквания за професионализъм и компетентност. В този смисъл са и
показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че ищецът е
преживял изключително тежко повдигнатото му обвинение: изпаднал в
депресия, изолирал се, страхувал се, че може да влезе в затвора без да е
виновен, че ще му бъдат отнети правата като лекар, страдал от некърнената
му професионална репутация сред своите колеги и пациенти, което наложило
да смени мястото си на работа. Повдигнатото му незаконно обвинение се
отразило и на професионалната му дейност, тъй като станал изключително
предпазлив и нерешителен, отказвал да се ангажира с операции, каквито
обичайно извършвал преди това.
Видно от приетата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза вследствие на незаконното обвинение ищецът е преживял
състояние на Остра стресова реакция, която обаче не е довела до разстройство
в адаптацията му. Установено е наличие на „Посттравматично стресово
разстройство“, „Генерализирана тревожност“, „Смесено тревожно –
депресивно разстройство“, което е контролирано и преживяно под контрол от
специалист. В тази насока по делото се установи, че в периода 2013 – 2015 г.
във връзка с преживените негативни емоции и депресията от воденото срещу
него наказателно производство ищецът е имал 7 посещения при психиатър с
предписана медикаментозна терапия.
Друг фактор от значение за определяне размера на обезщетението и
който не е отчетен от окръжния съд, е влошеното здравословно състояние на
ищеца вследствие на незаконното обвинение. По делото се установи, че през
2013 г. ищецът е диагностициран с „Артериална хипертония – II стадий.
Синусова тахикардия“, като вещото лице са категорични, че психическото
пренапрежение може да бъде пусков механизъм за възникването на
есенциална хипертония, за влошаване на болестта и за поява на усложнения,
макар и да не може да се разглежда като самостоятелна причина за
есенциалната хипертония. Психоемоционалният стрес и пренапрежение могат
да действат като отключващ и утежняващ фактор, но никога не е изолиран и
9
единствен. Предвид изложеното, като се има предвид, че заболяването на
ищеца е проявило своята симптоматика след привличането му като обвиняем,
съпътствано от силен стрес и напрежение, следва да се приеме, че то е в
причинна връзка с неоснователно воденото срещу него наказателно
производство, макар и според вещите лица да не представлява единствения
отключващ фактор.
С оглед така установените обстоятелства при определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
съобрази, от една страна, продължителният срок на разследването,
надвишаващ изискването за разумност, качеството му на лекар и
съпътстваните от това по – големи от обичайните репутационни вреди,
състоянието на остра стресова реакция и посттравматично стресово
разстройство, довело до силни по интензитет и продължителност негативни
емоции и преживявания – колебание, несигурност, безпокойство,
напрегнатост, накърнено професионално достойнство, депресивност, които са
дали своето отражение и върху професионалната му дейност на хирург, и не
на последно място по значение влошеното му здравословно състояние, а, от
друга, приключване на наказателното производство на досъдебната фаза,
липсата на процесуална мярка, ограничаваща личната му свобода, както и че
към настоящия момент ищецът е възстановил обичайното си душевно
състояние. При съвкупната преценка на посочените обстоятелства
справедливия паричен еквивалент на преживените от ищеца страдания от
незаконното обвинение следва да се определи на 40 000 лв.
В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца, като се е
позовал на установени в хода на наказателното производство допуснати
нарушения на медицинските стандарти, довели до изпадане на пострадалия в
състояние на будна кома. Съдът не може да обсъжда съдържанието на
крайния акт и мотивите за постановяването му, като е обвързан единствено от
породените от него последици – прекратяване на производството поради
недоказаност или липса на престъпление. При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е неправилна преценката на окръжния съд за наличие на
съпричиняване на вредите от страна на ищеца с оглед обстоятелства, които са
част от прекратеното наказателно производство, тъй като с оправдаването на
ищеца или прекратяване на производството е решен окончателно въпроса за
10
вината на лицето.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 10 000 лв. до
сумата от 40 000 лв., вместо което се постанови ново, с което прокуратурата
бъде осъдена да заплати на ищеца още 30 000 лв. ведно със законната лихва,
считано от 28.09.2017 г. В останалата част, в която предявеният иск е
отхвърлен над сумата от 40 000 лв., решението следва да се потвърди като
законосъобразно.
С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ П. на РБ
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокат в
размер на 2066. 67 лв. съобразно уважената част на иска, както и разноски за
ДТ в размер на 5 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК прокуратурата следва да заплати по
сметка на ОС – П. изплатените от бюджетните средства на съда разноски за
вещи лица в размер на 1611 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260049/ 09.04.2022 г. по гр. д. № 2215/ 2020 на
ОС - П. в частта, в която предявеният от Б. В. В. против П. на РБ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК по ДП № ***/**** г. на ОслД при ОП -
П., прекратено с влязло в сила на 27.07.2016 г. Постановление от 21.03.2016 г.
на ОП - П., е отхвърлен над сумата от 10 000 лв. до сумата от 40 000 лв.,
както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Б. В. В., ЕГН ********** още
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл. 123, ал. 1 НК по ДП № ***/**** г. на ОслД при ОП - П., прекратено с
влязло в сила на 27.07.2016 г. Постановление от 21.03.2016 г. на ОП - П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
11
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Б. В. В. адвокатско
възнаграждение и разноски в размер на 2071. 67 лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати по сметка на ОС - П. разноски за
вещи лица в размер на 1611 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12