№ 76
гр. *****, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20233500900095 по описа за 2023 година
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Й. А. Г.,
ЕГН: **********, с адрес гр. *****, ул. *****, действаща чрез пълномощника
си адв. Н. Н. Д. - ШАК, с адрес за призоваване гр. *****, с която е предявен
иск за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно с лихва за
забава от датата на уведомяване на застрахователя – 10.10.2022 година.
Исковете са предявени против Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“,
№ 1, представлявано от Б.Г.И. и Т.Д.Т. изпълнителни директори.
Твърди се, че на 29.08.2022 г., около 14:12 часа в град ***** на ул. *****,
ищцата е пострадала при ПТП. Лек автомобил марка „Волво“, модел „В40“, с
ДК № Т9418СТ, управляван от Ф. Ю. М., поради движение с превишена и
несъобразена скорост и без да прояви необходимата грижа към уязвимите
участници в движението я удря, докато пресича пътното платно. Вследствие
на удара ищцата получава множество и тежки телесни увреждания. Приета е
по спешност в „МБАЛ - *****“ АД със силни болки в главата, гърдите, лявата
раменна област и десен долен крайник. Предприета е оперативна интервенция
на същия ден- закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация -
тибия и фибула, след което е била поставена гипсова имобилизация.
Лечението продължило до 05.09.2022 г. Тежките травматични увреждания
са предизвиквали нетърпими болки, които дори и след приема на
болкоуспокоителни не са изчезвали. Нуждаела се е от постоянна чужда помощ
при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като както по време на
1
болничното лечение, а в последствие домашно такова, движенията били
силно ограничени. Това обстоятелство е създавало значителни неудобства,
имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Зависимостта от чужда
физическа помощ, я е карало да се чувства непълноценна и унижена.
Влошеното здравословно състояние се отразило тежко и на психиката .
Поради преживяната психотравма причинено в резултат на катастрофата,
била изключително тревожна, депресирана, нямала нежелание да общува,
сънувала кошмари и изпитвала страх да излиза извън дома си.
На 10.10.2022 г. депозирала пред ответника застрахователна претенция
по реда на чл. 380 от КЗ, тъй като автомобилът управляван от Ф. Ю. М. бил
застрахован при него. И към момента не е изплатено застрахователно
обезщетение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
търпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
29.08.2022 година, ведно със законната лихва от дата на уведомяване на
застрахователя- 10.10.2022 година. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
в който се изразява следното становище по исковите претенции: Твърди се, че
водачът на процесния лек автомобил се е движел със скорост много по- ниска
от максимално разрешената за района, като единствената причина за
настъпване на произшествието е пресичането на ищцата на нерегламентирано
за целта място. Нарушила е виновно разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, която
като пешеходец и вменява задължение при пресичане на платното платно да
се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Твърди се, че
водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по
пътищата, съответно не носи вина за настъпване на процесното ПТП.
Изключителната вина за настъпването му и за вредоносните последици има
ищцата, с поведението си е допринесла за това, като съпричиняването от
нейна страна е 70%. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, в това число
и доказателствената сила на съставения в тази връзка констативен протокол.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Оспорва се и
акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който ще се търсят. При
завеждане на претенцията ищцата не е представила всички изискуеми
документи в т.ч. и банкова сметка за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което на 28.10.2022 г. дружеството е изпратило
уведомление, с което са дадени указания, които и към момента не са
изпълнени. Поради наведените възражения, моли за отхвърляне на исковете,
като се претендират разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В
частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
2
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Ищцата
предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди от причинените и
неимуществени вреди- болки и страдания при ПТП. Депозирала пред
застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Доброволно спорът със
застрахователят не е уреден, при което за ищцата е налице правен интерес от
предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на уведомяването.
Фактите по делото са следните:
На 29.08.2022 година около 14.12 часа в гр. *****, на ул. ***** е
настъпило ПТП, при което е пострадала Й. Г.- ищцата по делото.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 289/29.08.2022 г., издаден от РУП - *****. Съгласно
разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато
местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение
№ 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена
автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:
Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, при добра
видимост, на прав участък от пътя на ул. ***** в град *****. Максимално
разрешената скорост в участъка е 50 км/ч. Водачът на лекия автомобил и
пострадалата са имали пряка видимост един към друг. Ударът настъпва когато
пострадалата вече се е намирала на пътното платно. Автомобилът се е
намирал на около 50.28 метра от мястото на ТПТ, когато пострадалата е
излязла на пътното платно, съответно видимостта на водача към нея е била
50.28 метра. Пострадалата е имала обективна възможност да възприеме
автомобила на разстояние около 3 метра от мястото на удара, когато е била в
3
непосредствена близост до осевата линия, разделяща двете пътни ленти.
Можела е да види/възприеме приближаващия автомобил и да го пропусне,
като по този начин да предотврати настъпването на произшествието.
Маркировката в района на ПТП е била хоризонтална единична бяла
прекъсната линия. В близост към момента на ПТП не е имало пешеходна
пътека.
Процесуалният представител на ответника остро се противопостави на
приемането на експертизата и в съдебно заседание се фокусира върху
въпроси, някои от които първоначално не бяха поставени на вещото лице, а
друга част от тях по никакъв начин не биха допринесли до изясняване на
фактите по настъпване на ПТП. Оспори безпристрастността на вещото лице, с
аргумент, че е изготвило експертизата по доказателства, събирани по
воденото досъдебно производство. Аргумент, който първоначално беше
възприет от съда и беше допусната нова експертиза, но в последствие, след
запознаване с приложеното досъдебно производство и преди всичко поради
становището на вещото лице, че който и друг експерт да бъде назначен, той
ще ползва същите документи и доказателства, беше отменено назначаването
. Съдът държи да отбележи, че агресивното поведение на процесуалният
представител към вещото лице, не може да опровергае неговата
компетентност, не може да породи съмнения в състава относно неговата
безпристрастност. Независимо, че експертизата и по ДП е била изготвена от
същото вещото лице, това не хвърля сянка и съмнение, че заключението е
изготвено така, че да облагодетелства страна по делото. Това е така и поради
факта, че единствените доказателства относно механизма на ПТП се намират в
ДП и са установени в хода това производство.
По искане на ответника, за установяване механизма на ПТП беше
изслушана свидетелката Ф. М., която е управлявала автомобила, участвал в
ПТП. Дори и нейните показания потвърждават становището на техническата
експертиза относно видимостта, която е имала към пешеходеца. Свидетелката
заявява, че към онзи момент е имало интензивно движение, но автомобилът,
който се е движил пред нея е бил на разстояние около 50 метра, съответно, с
оглед местоположението на пострадалата на пътното платно в близост до
осевата линия, свидетелката е имала възможност да я види своевременно и да
реагира. Отклонила е вниманието си от пътното платно пред нея, защото от
лявата страна е имало автомобил, който се е опитвал да се включи в
движението. Тя намалила скоростта и когато погледнала напред, забелязала
възрастната жена пред автомобила . Опитала се да избегне удара, завъртяла
волана на дясно, натиснала спирачки, но в крайна сметка последвал удар.
Уврежданията получени от пострадалата, се установяват от вещото
лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията,
но и механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице,
при удара пострадалата е получила разкъсно-контузна рана на главата,
контузия на гръдния кош, счупване на лявата ключица, счупване с разместване
4
на двете кости на дясната подколенница, в горната им трета. Счупването на
ключицата е затруднило движението на лявата ръка, като срокът за
възстановяване е около 2-2.5 месеца. Счупването на двете кости на крака е
причинило трайно затрудняване на движението, а срокът на възстановяване е
от 5 до 6 месеца. Пострадалата е търпяла в момента на счупванията много
силни болки, в областта на крака, главата, ръката и гръдния кош.
Приложеното лечение на крака е било закрито наместване на костните
фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация, за повече от един месец. По
отношение на другите травми е било приложено медикаментозно лечение.
Поради счупванията на ключицата и крака, не е можела да се обслужва сама,
не е можела да се придвижва.
За установяване на последиците от преживяното по време на инцидента,
беше изслушана съдебно-психологическа експертиза. Експертизата е
установила, че ищцата е била много жизнен човек преди инцидента, дейна,
активна борбена. Живеела е сама и се е справяла сама в ежедневието си.
Притежавала е добра наблюдателност, съобразителност и умения да ползва
опита си при вземане на решения. След инцидента започнала да изпитва страх
да излиза от дома си, не смела да ходи да пазарува, да ходи на църква,
дейности които са били обичайни за нея преди инцидента. Чувствала се
напрегната, тревожна, непрекъснато мислила за случилото си, не можела да се
съсредоточи, а сънят и станал неспокоен. Измъчвали я страхове, че няма да
може да се справи с ангажиментите си.
Инцидента е причинил сериозни сътресения както във физическото
състояние на ищцата, така и в емоционалното и психическо такова. За
установяване на тези травми бяха събрани и гласни доказателства- свидетеля
Андриан Андреев- син на ищцата. Свидетелят е в много близка степен на
родство с ищцата, но преценявайки показанията му, съобразно чл.172 ГПК,
съдът приема, че следва да се кредитират. Процесуалния закон и практиката
на ВКС, не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели
и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, по отношение на която, свидетелят се явява заинтересован,
но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по
делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му. Следва да се съобрази и факта, че това е
човекът, който е бил до ищцата непосредствено след инцидента и във
времето, в което тя се опитва да излезе от този кошмар. Отчитайки
добросъвестността и волята на този свидетели да каже истината, като и
преценявайки и съпоставяйки показанията му преди всичко с
психологическата експертиза, съдът намира, че показанията са достоверни,
отразяват фактите, така както ги е възприел и така както са се случили.
Установено от показанията на свидетеля е следното- след лечението в
болница, се наложило майка му да бъде настанена в хоспис, тъй като се
5
нуждаела от непрекъснати грижи. Тя не можела да става, да се движи и не
можела да се обслужва сама. Престояла в това заведение 2 месеца, след което
я прибрал в дома си, защото все още имала нужда от чужда помощ. В процеса
на възстановяване се предвижвала с проходилка, след това с патерици и
накрая с бастун. Към момента все още се движи с помощта на бастун, тъй като
кракът не бил стабилен и тя нямала сигурност. Два месеца след инцидента е
била в гипс и едва след свалянето му е започнало раздвижване. През тези два
месеца не можела сама да се обслужва. Изпитвала е силни притеснения от
това, че не може сама и трябва да разчита на грижите на друг човек. Преди
инцидента ищцата била жизнена, независимо от възрастта си имала своята
среда и своите социални контакти. След това ограничила значително
контактите си, защото изпитвала страх да се движи, да излиза извън дома си.
Към момента все още тези страхове съществуват, това налага свидетелят да и
помага в много от ежедневните дейности, които преди вършела сама. Преди
инцидента ищцата била жизнена, не страдала от заболявания, въпреки от
възрастта си. Този факт се установява и от приложената справка на НЗОК, за
извършените прегледи и хоспитализации.
С влязло в сила решение на 26.04.2023 година, постановено по АНД №
232/23 по описа на РС – *****, свидетелката Ф. М. е призната за виновна в
това, че на 29.08.2022 година, в гр. *****, на ул. *****, при управление на
МПС, нарушила правилата за движение по пътищата- чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
/не била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението/;
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /не намалила скоростта и не спряла, когато на пътното
платно пресичала ищцата Й. Г., в резултат на което причинила средни
телесни повреди, като и е наложено съответното наказание.
Това са фактите установени, по предявеният иск.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
6
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобил, с който е осъществено ПТП марка „Волво“, модел „В40“ с рег. № Т
9418 СТ. В резултат на ПТП са причинени неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка и в резултат на виновното поведение на застрахования
водач. В случая има постановено решение по АНД, което по правилата на чл.
300 от ГПК, установява противоправността на деянието и вината на водача на
л.а. „Волво“, модел „В40“ с рег. № Т 9418 СТ и е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от това деяние. Това са
безспорните въпроси.
Изложеното ангажира отговорността на застрахователя да покрие
претърпените вреди- имуществени и неимуществени.
На 29.08.2022 година ищцата е пострадала при ПТП, при което е
получила множество травми и са и били причинени средни телесни повреди.
Депозирала искане на 10.10.2022 година, по реда на чл. 380 от КЗ, за
изплащане на застрахователно обезщетение, каквото не е изплатено.
Спорните въпроси по делото са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Докато имуществените вреди се присъждат до размера, който е
установен, то обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по справедливост. За да се определи
справедливо обезщетение, то в хода на производството следва да бъдат
установени редица факти и обстоятелства, които да бъдат съобразени и които
да обусловят размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само
въз основа на твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и
страдание, да се определи размера на справедливото обезщетение. Следва да
се прецени характера и последиците от създаденото неприятно преживяване
на пострадалия, начина по който е преживял, е възприел тези неудобства,
изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
7
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда
на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по отношение на вредите,
които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
С оглед установените по делото физическите и психически сътресения
на ищцата, причинени при процесното ПТП и горните критерии, при
определяне на размера на дължимото за нея обезщетение за неимуществени
вреди, съдът съобразява характера и тежестта на получените травматични
увреждания. Счупванията на двете кости в областта на дясната подколенница,
в горната им трета, счупването на ключицата, както и травмите в областта на
главата и гръдния кош са причинили изключителни болки на ищцата, които тя
е търпяла и в последствие по време на възстановяването. Движението на
ръката и е било затруднено за период от около 2-2.5 месеца, а счупванията в
областта на крака са затруднили движението на тялото в период от 5 до 6
месеца. Увреждания, които се лекуват дълго и причиняват редица неудобства,
освен болката, която ги съпътства. Силната болка, която безспорно ищцата е
изпитало при счупването на костите и която е продължила да търпи и по време
на лечението и възстановяването, е съпроводена с чувството на притеснение и
емоционално неудобство и сътресение, поради факта, че през целия период на
лечение не е можела сама да се обслужва, сама да изпълнява елементарни
действия в ежедневието си, а е трябвало да разчита на помощта на нейни
близки. Личната хигиена също е била зависима изцяло от тях, което
допълнително е внасяло неудобство и притеснение. Такова състояние
безспорно, се отразява изключително негативно и на самочувствието на един
човек, независимо от неговата възраст. Преди инцидента, макар и на 79
години е била здрава, дейна, жизнена. Не е имала здравословни проблеми,
поради което уврежданията и свързаните с тях лечения и негативни
последици, са влошили емоционалното състояние. Изпитвала непрекъснати
страхове, да не се случи нещо лошо, страхове да се движи и да излиза извън
дома си, ограничила значително контактите си с външния свят. Физическите
увреждания, са засилвали чувството на страх и несигурност от бъдещето. Не
8
можела сама да извършва обикновени дейности в ежедневието си, като да
пазарува, да посещава църква.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че справедливо по смисъла
на закона обезщетение за търпените неимуществени вреди от ищцата е в
размер на 80 000 лв. Това обезщетение се дължи от датата на датата на
депозиране на претенцията пред застрахователя- 10.10.2022 година.
По направените от ответното застрахователно дружество възражения за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване от
страна на пострадалия, нарушение на разпоредбите на чл. 113 oт ЗДВП, който
регламентира задълженията на пешеходците при преминаване на пътното
платно. Приносът на пострадалия освен, че следва да бъде релевиран от
застрахователя, то следва да бъде и доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Доказателства за приноса на ищцата се съдържат в оспорената от
ответника съдебно-техническа експертиза. Експертизата е категорична, че на
мястото където ищцата е пресичала пътното платно не е имало пешеходна
пътека. Маркировката е била хоризонтална бяла прекъсната линия. Ударът е
станал на пътното платно, в непосредствена близост до осевата линия,
разделяща двете платна. Там се е намирала ищцата, но тя е имала видимост, и
е имала обективна възможност да възприеме автомобила на разстояние около
3 метра от мястото на удара. Можела е да види/възприеме приближаващия
автомобил и да го пропусне, като по този начин е щяла да предотврати
настъпването на произшествието. В случая пострадалата е предприела
9
пресичане на пътното платно на необозначено с маркировка или пътни знаци
за пешеходна пътека място в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП.
Пешеходците могат да пресичат пътното платно за движение извън
определените за това места, когато се движат по двулентов двупосочен път в
населено място и в близост няма пешеходна пътека, но само при съобразяване
с приближаващите се пътни превозни средства. Като не е съобразила
приближаващия се лек автомобил и не го е пропуснала да премине, ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Този принос, според съда,
е в размер на 30%, но не повече, тъй като водачът на лекия автомобил също е
нарушил правилата за движение, отклонил е вниманието си от движението
пред него и по този начин е проявил невнимание и непредпазливост към
уязвимите участници в движението- чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116
ЗДвП.
Ето защо определеният размер на обезщетението от 80 000 лв., следва да
бъде намален с 30% поради съпричиняване от страна на пострадалата и да се
присъди такова, в размер на 56 000 лв. Обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва от 10.10.2022 година, датата на депозиране на
претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя.
Относно разноските: Ищцата е освободена от заплащане на дължимата
по делото държавна такса и от следващите разноски за вещи лица, на осн. чл.
83, ал., т. 4 от ГПК. От бюджета на съдебната власт са заплатени
възнагражденията за изготвената по делото психологическа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза, в размер на 800 лв. Тези разноски следва да
се възложат в тежест на ответника. Същия следва да бъде осъден да заплати
по сметка на бюджета държавна такса върху уважената част от претенцията, в
размер на 2 240 лв.
На ищцата е била оказана безплатна правна помощ по делото, при
условията на чл. 38, ал.2 от ЗА. На адвокат Н. Н. Д., осъществил правната
помощ следва да бъде определено възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2014- „при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2 650 лв.
плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.“ При това положение следва да се
определи адвокатско възнаграждение, в размер на 7 050 лв., без ДДС, а с ДДС
в размер на 8 460 лв.
Сторените от ответника разноски са в размер на 625 лв. Заплатено
възнаграждение за САТЕ, 20 лв., такса за призоваване на свидетел и 5 лв.,
такса за съдебно удостоверение. Разноски на ответника се дължат съразмерно,
поради което такива следва да му бъдат присъдени, в размер на 187.50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
10
Здраве“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1, представлявано от
Б.Г.И. и Т.Д.Т. Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
адв. Б. М. АК – Варна, съдебен адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, , бул. „Цар
Освободител“, № 150, ет. 2, офис 1 да заплати на Й. А. Г., ЕГН **********, от
гр. *****, ул. *****, действаща чрез пълномощника си адв. Н. Н. Д. - ШАК, с
адрес за призоваване гр. *****, сумата от 56 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – причинени при ПТП на 29.08.2022 г.
в гр. *****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2022
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата от 56 000 лв. до пълният му размер от 80 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. А. Г., ЕГН ********** да заплати на „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ ЕИК *********, разноски по делото, в размер на 187.50 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“, ЕИК ********* да заплати да заплати на адв. Н. Н. Д. - ШАК,
възнаграждение за оказаната на Й. А. Г. правна помощ, в размер на 8 460 лв., с
ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – *****,
държавна такса в размер на 2 240 лв., както и разноски за вещи лица, в размер
на 800 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________
11