Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260096 17.03.2021 г. град С.З.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети февруари
две хиляди, двадесет и първа година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА гражданско дело № 64 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Образувано е по
искова молба от Д.М.И., действаща лично и като майка и законен представител на Я.С.И.,
Н.С.И. и И.С.И., чрез адв. П.С. против Г.Ф.– гр.С., представляван от изп.
директори Б.М.и С. С., с цена на иска по 250 000 лв. – частични претенции
от вземания в пълен размер 400 000 лева, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди за всеки един от ищците, както и за сумата общо
158 350 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 21.11.2017г. до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят в
исковата молба, че на 21.11.2017г., на път ІІ-66, км 67, водачът Р.Н.Р. при
управление на пътно превозно средство с peг. № СТ **ВХ, марка ДАФ, с прикачено
полуремарке „Виелтон”, с peг. № СТ ** ЕХ, движейки се с превишена и
несъобразена за пътния участък и пътните условия скорост, блъснал с дясната
част на управлявания от него товарен автомобил пешеходеца С. И.И., който
загинал на място. Посочва се, че платното за движение на път ІІ-66 било покрито
с дребнозърнест асфалт, сух, слабоизносен, участъкът бил прав, хоризонтален, а
платното за движение се състояло от 2 ленти за движение, разделени с прекъсната
осева линия. Преди мястото на ПТП имало пътен знак, който указвал, че е
забранено движение със скорост над 60 км/ч, а виновният водач се движил със
скорост, по-висока от 90 км/ч, поради което и не могъл да спре и да предотврати
произшествието, или да заобиколи пешеходеца. В исковата молба се сочи, че
управлявайки по този начин влекача марка ДАФ, с прикачено полуремарке
„Виелтон”, водачът Р.Н.Р. нарушил следните разпоредби от Закона за движение по
пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП. По случая било образувано досъдебно производство № 1228-3M-314/17 г. по
описа на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - С.З., по което разследването не
било приключило. В резултат на този инцидент, ищците твърдят, че претърпели и
продължават да търпят неизмерими болки и страдания, причинени им от внезапната
и трагична смърт на техния съпруг и баща. Ищцата Д.М.И. загубила своя съпруг, с
когото преживяла най-щастливите си моменти в живота, с когото имали спокоен и
хармоничен съвместен живот. Първоначално не можела да приеме загубата, плачела
по цели дни и нощи и все чакала съпругът й да се върне. Нощем се будела с
викове от кошмари. Изпаднала в депресия, нищо не я вълнувало, нямала желание да
се среща с хора, не й се работило, не й се живеело вече. Затруднявали я
елементарни житейски дейности - като пазаруване и поддържане на лична хигиена и
само отговорността й към децата, и попречила да сложи край на живота си.
Посочва, че със смъртта на съпруга си загубила човека, на когото разчитала във
всякакви житейски ситуации, в трудни и хубави моменти, който й вдъхвал кураж и
увереност, който обичала безрезервно, с когото искала да отгледа децата си и да
изживее старините си.
Останалите ищци Я.С.И., Н.С.И.
и И.С.И., като деца на загиналия в процесното ПТП С. И., не можели да приемат и
да преодолеят мъката от смъртта на баща си, с когото ги свързвала не само кръвна, но и силна духовна
връзка. Освен баща той им бил най – близък приятел и съветник. Той им давал
сили да превъзмогнат всички трудности, осигурявал им финансови средства, за да
не им липсва нищо. След смъртта на баща си, те се променили драстично,
затворили се в себе си, силно ограничили контактите си. Твърдят, че смъртта на
най-близкия им човек им причинила тежка психическа травма, която никога няма да
преодолеят, станали потиснати, демотивирани
и отчаяни. От инцидента претърпяли и продължават да търпят и финансови лишения,
вследствие липсата на издръжката, която баща им осигурявал. Той работил като
монтьор в „М.Р.“ ЕООД гр.С.З. и получавал добро възнаграждение. Отделно от това
работил допълнително и изкарвал допълнително средства за издръжката им. Без
неговата финансова подкрепа им било изключително трудно. Майка им трудно си намирала работа, тъй като и тримата били
малолетни и се нуждаели от нейните грижи, а в малкия град безработицата била
висока. Със смъртта на баща им били лишени от издръжката, която той им
осигурявал, докато бил жив - от по 300 лева месечно за всеки един от тях.
Товарен
автомобил влекач, марка Даф, с peг № СТ **ВХ, с прикачено полуремарке „Виелтон”
с peг. № СТ ** ЕХ, управляван от Р.Н.Р., към датата на ПТП, нямал сключена,
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а съгласно чл. 519,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от КЗ, когато виновният водач на моторно превозно
средство няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за увреждащия автомобил, плащанията се извършват от Г.Ф..
Считат, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на
отговорността на Г.Ф. за причинените им неимуществени и имуществени вреди, а
именно - виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил,
намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, вреди,
както и липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за увреждащия автомобил. Предвид характера и интензитета на
претърпените от тях болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП и смъртта
на баща им, и с оглед съдебната практика при определянето на справедлив размер на
обезщетенията за неимуществени вреди считат, че на всеки един от тях, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД се дължи обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от тях болки и страдания от загубата на баща им в размер от по 400 000 лева, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Отделно от горното, като ненавършили пълнолетие деца и доколкото са лишени от
издръжката, която покойният им баща е осигурявал докато е бил жив - от по 300
лева месечно за всеки един от тях, считат, че им се дължи обезщетение за
имуществени вреди, считано от датата на неговата смърт - 21.11.2017г., до
навършване на тяхното пълнолетие, в общ размер на 158 350 лева общо за тримата
ищци - деца на починалия, определени както следва: За Я.С.И. - обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, за периода от 21.11.2017 г. до 10.08.2026
г. /датата на навършване на пълнолетие/, равняващ се на 9 години, 7 месеца и 20
дни, или 115 месеца и 20 дни по 300 лева месечно или в общ размер на 34 700
лева за целия претендиран период, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане; За
Н.С.И. – обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи/, за периода от 21.11.2017 г. до 05.05.2028 г. /датата
на навършване на пълнолетие/, равняващ се на 10 години, 5 месеца и 14 дни, или
125 месеца и 14 дни по 300 лева месечно или в общ размер на 37 650 лева за
целия претендиран период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане; За И.С.И. - обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, за периода от 21.11.2017 г. до 11.09.2030 г., /датата на
навършване на пълнолетие/, равняващ се на 12 години, 9 месеца и 21 дни,
равняващи се на 153 месеца и 21 дни по 300 лева месечно или в общ размер на 46
110 лева за целия претендиран период, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането 21.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
В допълнителна молба от
18.10.2019г. ищците уточняват, че на осн. чл. 519, ал, 1, т. 1, предл. 2 от КЗ
с молба, заведена при Г.Ф.под вх. № 24-01-143 от 13.02.2018 г., сезирали
ответника с искане за доброволно изплащане на дължимите им се обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от
21.11.2017 г., при което загинал С. И.И.. Към отправеното искане приложили
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, протокол за
пътнотранспортно произшествие и др. релевантни документи. В отговор на така
отправената молба за доброволно изпълнение, с писмо изх. № 24-01-143 от
26,04.2018г. Г.Ф.ги уведомил, че отказва изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, като изрично било посочено, че на осн. чл. 558, ал. 5 КЗ
могат да предявят претенцията си пред съда. Сезирали Г.Ф., с молба за
доброволно изпълнение, постъпила при ответника под вх. № 24-01-143 от
25.02.2019г., към която отново приложили констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, протокол за пътнотранспортно произшествие и др.
релевантни документи. С писма с изх. № 24-21-143/13.05.2019 г., изх. №
24-21-143.1/13.05.2019 г. и изх. № 24-21-143.2/13.05.2019 г. Г.Ф.отказал
изплащане и на тези техни претенции, с препоръка за представяне на допълнителни
документи или предявяване на претенцията по съдебен ред на осн. чл. 558, ал. 5 КЗ. Намират че е изчерпана процедурата за доброволно решаване на спора, а
предвид постановените откази за изплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП от 21.11.2017 г., на осн. чл.
558, ал. 5, предложение второ КЗ предявените пред съда искове са допустими и
следва да бъдат разгледани. Посочват
банкова сметка, ***женията си: IBAN: ***, BIC: ***, Банка - ЦКБ - Клон
Възраждане, Титуляр - П.П.С., ЕГН **********.
Ищците
молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на всеки от тях по 250 000 лева, представляваващо
частична претенция от вземане в пълен размер от по 400 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от датата на увреждането - 21.11.2017 г. до
окончателното й изплащане; да заплати на втората от тях Я.С.И. обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи за необходимата й издръжка до навършване на
пълнолетие, от която е лишена поради загубата на баща и/ за периода от
21.11.2017 г. до 10.08.2026 г. /датата на навършване на пълнолетие/, т. е. за
период от 115 месеца и 20 дни по 300 лева месечно или в общ размер на 34 700 лева за целия претендиран
период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане; да заплати на третата
от тях Н.С.И. обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи за необходимата и издръжка до навършване на пълнолетие,
от която е лишена поради загубата на баща и/, за периода от 21.11.2017 г. до
05.05.2028 г. /датата на навършване на пълнолетие/, т. е. за период от 125
месеца и 14 дни по 300 лева месечно или в общ размер на 37 650 лв. за целия претендиран период, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 21.11.2017 г. до
окончателното й изплащане; да заплати на четвъртия от тях И.С.И. обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи за необходимата му издръжка до навършване
на пълнолетие, от която е лишен поради загубата на баща си/, за периода от
21.11.2017 г. до 11.09.2030 г., /датата на навършване на пълнолетие/, т. е. за
период от 153 месеца и 21 дни по 300 лева месечно или в общ размер на 46 110 лв. за целия претендиран период, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането 21.11.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендират възнаграждение за процесуална защита пред настоящата
инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В отговора си на
исковата молба, Г.Ф.гр.С., чрез представителя си заявява, че вина за процесното ПТП има и
пешеходецът С. И.И., който не предприел необходимите действия за осигуряване на
собствената си безопасност, пресичайки и движейки се по средата на пътното
платно. Ответникът Г.Ф., чрез представителя
си оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск, тъй като Г.Ф., към
настоящия момент вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните
щети № 19210106/25.02.19г., № 19210107/25.02.19г и № 19210108/25.02.19г УС на
ГФ отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди. В подкрепа на твърденията им не били
представени доказателства за установяване на основанието и размера на
претендираните вреди. Липсвали и доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при които настъпило събитието, както и за
поведението на участниците в него. Оспорват изцяло твърдения от ищците
механизъм. От представения протокол за разпит на свидетеля Р.Н.Р., било видно,
че починалият С. И.И. сам поставил живота си в опасност, тъй като предприел
внезапно пресичане на коридора за движение на т.а. ДАФ" ДКН СТ **ВХ,
когато същият се намирал на разстояние, попадайки в опасната му зона за
спиране, с което поставил водачът му в невъзможност да реагира. Считат, че вина
за процесното ПТП имал единствено наследодателят на ищците, който не предприел
необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, пресичайки
и движейки се по средата на пътното платно. В случай, че съда приеме, че вина
за процесното ПТП няма единствено наследодателят на ищците, то правят
възражение за съпричиняване от страна на С. И.И. в размер на поне 80%, който се
е движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 2, и чл. 114 от ЗДвП. Досежно размерите на предявената претенция от по 250 000 лева частичен
иск от по 400 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и 158
350.00 лева - обезщетение за имуществени вреди, счита същите за изключително
завишени, тъй като не отговаряли на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 21.11.2017 г.
Предявените
претенции не кореспондирали нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р
България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната
и стандарта на живот. Досежно
трите претенции за имуществени вреди от неполучаване на издръжка не се
установявало от доказателствата такава да била давана приживе на ищците от
пострадалия, поради което оспорват твърдението, че действително търпят такива
вреди. От самото изложение на обстоятелствата, както и от приложените
доказателства, на които се основавали исковете счита, че С. И.И. не бил работил
дълго време на едно място и ползите от неговия трудов доход били бъдещо сигурно
събитие и със смъртта му тези ползи били пропуснати, още по-малко в пряка
причинна връзка с процесното ПТП. Освен това, нуждата от получаване на издръжка
за бъдеш период с неустановена продължителност била бъдещо несигурно събитие,
което не подлежи на доказване. Предвид изложеното счита, че напълно
неоснователно се претендира присъждане на цели суми, като сборове от минимални
към настоящия момент размери на месечни издръжки за произволно определен бъдещ
период, при това и с лихви от дата, на която Фондът не бил изпаднал в забава.
Евентуално при определяне на размери на обезщетения за имуществени вреди също
следвало да бъде отчетено наличието на съществен принос на загиналия за настъпването
на вредите. От приложената трудова книжка правят извод, че лицето И. не бил на
постоянна работа с постоянен и сигурен месечен доход, а работел на минимална
работна заплата при всички предишни негови работодатели. Необяснимо за
ответното дружество било посоченото от процесуалния представител на ищците
твърдение, че С. И. бил високо ценен като специалист и получавал добро
възнаграждение, докато е работел в М.Р. ЕООД, тъй като видно от приложената
трудова книжка, починалият работил във фирмата едва от 8 дни, за които му били
изплатени 114.87 лева нетно трудово възнаграждение. Единственият извод, който
можело да бъде направен бил, че ищците се възползвали от възможността да
претендират тази неоправдано висока сума за обезщетение за издръжка, без да
съобразят и отчетат обезщетителната, обезпечнтелната, социалната н защитната
функции на Фонда. Предявяването на претенцията пред ОС С.З. в посочения размер
за неимуществени и имуществени вреди, целяло с присъждане на едно бъдещо
обезщетение, единствено да промени стандарта на живот на ищците и да ги
облагодетелства в икономически план, а не да репарира причинените им вреди.
Оспорват изцяло и претенцията за лихва от датата на ПТП - 21.11.2017 г. Фондът не бил деликвент, не бил застраховател
и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо
задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на
определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание
чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниквало след изтичане на срока за
произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ
претенция били образуваните щети № 19210106/25.02.19г., № 19210107/25.02.19г и
№ 19210108/25.02.19г. Фондът се произнесъл в законоустановения тримесечен срок.
Видно от исковата молба и от молбите до ГФ, ищците в настоящото производство,
не представили необходимите документи, за да може да бъде определено
обезщетение и ГФ бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по
предявените претенции. Ищците имали възможност да предявят нова претенция с
приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа
претенциите и да вземе решение, но ищците не го направили. Ако изисканите
писмени доказателства били надлежно
представени в Г.Ф., Управителният съвет нямало да постанови решения, с които да
откаже изплащане на обезщетения за неимуществени вреди и вероятно щяло да се
избегне завеждането на гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни
разходи, както за ищцата така и впоследствие за Фонда. Ето защо, с оглед
горното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, считат че ищците
недобросъвестно осъществили бланкетни процедури пред Фонда, с цел бърз отказ и
последващо завеждане на гражданско дело. В тази връзка, ГФ оспорва началния
момент на законната лихва и моли да се счита в забава от датата на завеждане на
исковата молба в съда. Непредставянето на доказателства с исковата молба, с
които ищецът можел да се снабди своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК,
нарушавало принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно
изпълнената процедура пред Г.Ф., но и в настоящето производство били поставени
в невъзможност да вземат становище, да ангажират доказателства и да осъществят
адекватна защита, което от своя страна представлявало злоупотреба с право и
моли да се прекрати горепосоченото дело.
В допълнителен отговор, Г.Ф.,
чрез представителя си заявява, че
поддържа отговора си и оспорва изцяло исковите претенции - по основание и
размер.
Третото лице помагач на
страната на ответника Р.Н.Р., редовно призован, не се явява в съдебно заседание
при даване ход на делото по същество и не взема становище по делото.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе
предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса
материално-правни норми, намира за установено и доказано по безспорен начин
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.а от КЗ, във вр. чл.45 и чл.52 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане: виновно, противоправно действие, извършено от
водача на МПС, настъпили за ищците неимуществени и имуществени вреди,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и да обоснове размера
на претендираните обезщетения. Субективният елемент –вината, се предполага до
доказване на противното.
Ответникът
носи тежестта да докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, възражението си за липса на имуществени вреди, както,
че предявените искове са в завишен размер.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че автомобилът, при управлението на който е
причинено ПТП-то не е застрахован, поради което съдът приема, че този факт не
се нуждае от доказване.
Страните
спорят относно механизма на ПТП, при което ищецът е пострадал, съпричиняване на
вредоносния резултат, размерът на обезщетението, което следва да бъде изплатено
на пострадалите, началният момент, от който следва да бъде присъдена законната
лихва при уважаване на исковете.
Установи
се по делото, че ищците са сезирали Г.Ф.с
претенция вх.№ 24-01-143 от 13.02.2018 г. на Г.Ф.за доброволно и
извънсъдебно заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по
400 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането. С писмо от 26.04.2018г. Г.Ф.е отказал изплащане
на обезщетение. С молба от 25.02.2019г. ищците Я., Н. и И., действащи чрез
законния си представител Д.М.И. са сезирали ответника с искане за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от смъртта на техния баща,
изразяващи се в неполучена издръжка в размер на по 300 лв. месечно за всеки от
тях до навършване на пълнолетие, в общ размер на 158 350 лв. общо за
тримата. С писма – 3 бр. от 13.05.2019г. ответникът Г.Ф.е уведомил
непълнолетните ищци, че е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
От приложената по делото счетоводна справка от „М.-Р.“ ЕООД, гр.С.З. се
установява, че нетното трудово възнаграждение на С. И.И. за периода
14.11.20017г. – 21.11.2017г. вкл. е в размер на 114.87лв. Установява се също,
че за този период лицето е работило при работодателя.
От представената справка за актуално състояние на трудовите договори на С. И.
от НАП, ТД П., се установява, че последната основна заплата на лицето е 530 лв.
за периода 13.11.2017г. – 21.11.2017г. Преди това за периода 21.09.2017г. –
23.10.2017г., пострадалият С. И. е работил в „Г.-*“ ЕООД гр.С.З., с основна
заплата 513 лв. За периода 04.05.2017г. – 13.09.2017г. С. И. е работил в Н.**ЕООД,
гр.Р., с основна заплата 230 лв. Облагаемият му доход за периода м. 5.2017г. –
м. 9.2017г. е 1744.97 лв. или 349 лв. месечно. За предходен период м. 1- 3.
2017г. облагаемият доход на пострадалия
е 1020.87 лв. или 340 лв. месечно при „Р.М.“ ЕООД, гр.С.. За м. 4.2017г.
облагаемият му доход е 178.89 лв. при „И.-Д.Б.“ ЕООД. Преди това пострадалият е
работил м. 5.2016 – м. 8. 2016г. при „П.Б.“ ЕАД – първите два месеца и „С.-*“
ЕООД – вторите, с облагаем доход 137. 71 лв. за първите два месеца или 69 лв.
месечно, и 169. 57 лв. за вторите два месеца или 85 лв. месечно.
От така установените данни, е видно, че за една година назад доходите на
пострадалия са били 3060 лв. или 255 лв.
месечно.
От заключението на вещото лице по съдебната авто -
техническа експертиза, което съдът изцяло възприема, се установява следния
механизъм на ПТП: на 20.11.2017 година, около 15:05 часа по сух дребнозърнест
слабоизносен сух асфалт, по гл. път ІІ-66, в района на км 67 от запад на изток
се е движел товарен автомобил композиция - влекач "ДАФ" с рег. № СТ **ВХ
с прикачено полуремарке „Виелтон" с рег. № СТ ** ЕХ, собственост на „Ю.**"
ООД С.З., управляван от Р.Н.Р. със скорост на движение около 85 км/ч и опасна
зона за спиране около 105 м. Водачът на товарния автомобил забелязва насрещно
движение на пешеходец по десния, спрямо посоката му на движение банкет и предприема отклоняване на товарния автомобил
на ляво за осигуряване на необходимата странична дистанция, когато е бил на
разстояние на около 75 м от пострадалия. Товарният автомобил навлиза в лентата
за насрещно движение и заема до около 1,0 м от нея. Пострадалият С. И.И. на 25
години предприема пресичане на платното за движение на около 39 м пред предната част на товарния
автомобил. Настъпва удар, като мястото на удара между пострадалия С.И. и товарния
автомобил е изцяло в лентата за движение на товарния автомобил на около 37-38 м
преди линията на ориентира и 2,1 м на ляво от десния край на платното за
движение, респ. 37-38 м западно от мерната линия и 2,1 м северно от южния край на платното за движение. Към момента на
удара, пострадалият И. е бил с лявата и ляво теменна страница към дясната челна
част на товарния автомобил. Към момента на удара товарния автомобил е заемал и
двете ленти за движение, с по - голямата си част собствената и около 0,9-1,0 м
от насрещната лента за движение. Към момента на удара, товарният автомобил е
бил насочен леко косо на ляво, спрямо оста на платното за движение до около 1°
- 2°. След удара, товарният автомобил отлага спирачна следа по асфалтовата
настилка и се установява в дясната част на платното за движение. След удара
тялото на пострадалия бива отхвърлено напред и на дясно спрямо посоката на
движение на товарния автомобил.
Според вещото лице
технически причини за настъпване на ПТП е пресичането на платното за движение
от пострадалия без
да се съобрази с разположението, посоката и скоростта на
преминаващото по него МПС; Ако се приеме,
че движението на пострадалия
по банкета е предвидимо препятствие -Движение на товарния автомобил със скорост, технически несъобразена с
движението на пострадалия по банкета.
Според вещото лице
скоростта на товарния автомобил в момента на удара и преди настъпване на ПТП е
около 85 км/ч. Водачът на товарния автомобил няма техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената си скорост на
движение около 85 км/ч и реакция на водача към момента на навлизане на
пострадалия на платното за движение - пострадалия попада в опасната зона за
спиране; Ако се приеме, че движението на пострадалия по банкета е предвидимо
препятствие, то технически правилно е водача на товарния автомобил да сведе
скоростта си до технически безопасната - 45 км/ч и по-ниска от нея, позволяваща
му да спре преди линията на удара и да предотврати настъпването на ПТП;
Пострадалият С. И. има техническата възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като при навлизане на платното за движение се съобрази с посоката,
разположението и скоростта на
движещо се по него МПС, да го пропусне да премине и чак тогава да
предприеме пресичане.
От допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че ограничението на скоростта в
съответния пътен участък, респ. участъка на ПТП е 90 км/ч. Така изчислената
скорост на движение 85 км/ч е съобразена с
ограничената за съответния пътен участък скорост.
Съгласно
заключението, по делото има данни за хода на пострадалия преди настъпване на
ПТП - срещу посоката на движение на камиона и по десния спрямо същата посока
банкет. Според вещото лице ако се приеме, че водачът е възприел пешеходеца като опасност от 80-100 м, съгласно
протокола за разпит от 21.11.2017 г. необходимото минимално
разстояние за реакция
на водача на товарния автомобил
преди линията на удара, преди което следва да се предприемат действия от водача
на товарната композиция за свеждане на скоростта си на движение до технически
съобразената е 124,1 м. Водачът на
товарния автомобил има техническата възможност да реагира чрез предприемане на
спиране на около 124 м преди линията на удара, като сведе скоростта си до
технически съобразената - 46 км/ч, при движение с която и аналогично навлизане
на пострадалия на платното за движение няма да настъпи ПТП. При реакция на
водача на около 80-100 м от пешеходеца и аналогично навлизане на последния на
платното за движение, той няма техническата възможност да спре преди коридора
му на движение.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като обективно изготвено, обосновано и мотивирано, се
установява, че във връзка с претърпяната
автозлополука на 21.11.2017 г. С. И.И.
е получил: Черепно-мозъчна травма - охлузвания и кръвонасядания на главата лицето, счупване на черепния покрив и
основа, кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки. Вдишана в белите дробове кръв. Гръдна травма - охлузвания на гръдния
кош, счупване на гръдната кост и на ребрата двустранно, разкъсвания и контузии на белите дробове, кръвоизлив и свободен
въздух в двете плеврални кухини. Коремна травма - охлузвания на корема,
разкъсно-контузна рана в дясната слабинна област, разкъсване на десния
диафрагмален купол, разкъсване на слезката и
черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на лявата мишнична кост. Счупване
на таза. Счупване на двете бедрени кости. Счупване на дясната
подбедрица. Счупване на бодилестите израстъци на първи и втори гръдни прешлени. Причина
за смъртта на С. И.И. са тежките и множествени травматични увреждания,
несъвместими с живота. Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и отговарят да са били
получени по механизма на блъскане на
пешеходец от товарен автомобил. Уврежданията са такива, които се получават при
високо енергийна травма, което кореспондира с данните в делото за претърпяна автозлополука, от което следва извод,
че причината за смъртта е последица
от настъпилото ПТП.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно – психологическа експертиза се установява, че смъртта на постр. С. И.И.,
настъпила внезапно при ПТП се е отразила върху психиката на съпругата му Д.М.И.
като е предизвикала у нея протичането на типична (без усложнения) скръбна
реакция. Тя е преминала през четирите
фази на този
тип реакция, а
именно: Психичен шок и отричане; Остра скръб; Намаляване на емоционалната
болка, начало на приемане на загубата; Преодоляване на скръбта и интеграция на
загубата.
Смъртта на постр. С. И.И. се е отразила върху
психиката на децата му като е предизвикала у тях отрицателни емоции и
преживявания, най-характерната от които е тъгата, по-слаба по сила и трайност
на протичане от скръбта. При тях възстановяването на психичния баланс е
настъпило сравнително бързо, без усложнения. Към момента на психологичното
изследване - 12.06.2020 год. не е
отчетено трайно негативно отражение на инцидента върху вътрешния свят (емоционално
състояние, когнитивни способности, поведенчески нагласи ) на ищците.
На терена на психично здрава личност при
съпругата и динамично
развиващи се психични структура при децата, в съчетание с емоционалната
подкрепа и грижи от роднините на двете страни, липсата на съпруга, респ.
бащата е преживявана постепенно, но навременно и към момента не се
възприема като основно, акцентирано обстоятелство в живота на ищците. Психичното състояние
на ищците непосредствено след
инцидента
(в периода на първите часове до няколко дни) се характеризира с наличие на
силни отрицателни емоции и преживявания, което е довело до временно
нарушаване на обичайното им психично и социално функциониране. Към датата на
психологичното изследване осв. лица са преодолели загубата на съпруга, респ.
бащата С. И.И. и при всеки от тях е налице добро психично и социално
функциониране.
От
заключението на съдебно - психиатричната експертиза се установява, че пострадалият С. И., бивш жител ***,
не е страдал от
някакви психически заболявания и не се е водил на учет. Липсват данни да са му
били изписвани лекарства, свързани с лечение на психична болест. Същият не
е бил настаняван в общи и/или
специализирани болнични заведения във връзка с психична болест. Починалият С. И.
не е настаняван на принудително лечение в ДПБ Р. и ЦПЗ С.З.. Действията на
пострадалия по време
на инцидента не могат да бъдат категорично определени
като суицидни -
няма обективна медицинска информация, която да сочи за наличието на
минало или настоящо психично разстройство, кореспондиращо със суицидни мисли, намерения и поведение. Същевременно
не се установяват данни за житейски обстоятелства, тежко телесно заболяване,
модели на импулсивно и/или рисково поведение, както и актуална личностова или
житейска криза, които биха могли да мотивират суициден акт.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на св. Я.К.И. -
майка на пострадалия, И.Х.И. – баща и К.И.И. – сестра на пострадалия, се
установява, че Д. и С. са живели заедно около 10 години. С. е бил на 15 години,
а Д. на 18 години, когато са заживели на семейни начала. Живели са заедно с
родителите на С.. По – късно са сключили брак. Отношенията им в семейството са
били добри, без разправии или раздели. Разбирали се, обичали се и заедно се
справяли с всичко. Имали са три деца.
С. се е грижил за Д.
и децата, работил на частно, заедно с родителите си, режели са дърва. /Св. Я.И.
и И.И./. Той е работил в строителството по 5 часа, а след това работили за „Т.“,
където са режели дърва заедно. /Св. Я.И., И.И. и К. И./ С. е изкарвал пари, издържал семейството. Свидетелят
И. установява, че в предприятието С. е изкарвал около 500 – 600 лв. месечно, а
на частно по 50 – 100 лв. на ден, като ходил на дървата. Свидетелката Я.И.
установява, че работният сезон продължава от юли до януари - февруари, когато
всеки ден са на работа. За "Т." са работили с граждански договор.
Режели са дърва и на хора за отопление. До 5-6 часа, докато е отворено "Т."
са били там, след това ходили по селата, хората ги знаели, търсели ги за
работа.
Тримата свидетели
установяват, че отношенията на С. със децата също са били много добри. Баща им
е играел с тях, занимавал се е с домашните за училище, водил ги е в парка, учил
ги е на труд, възпитавал ги е. Бил е грижовен баща, правил е за децата много
неща, не ги е лишавал от нищо. Купувал им е дрехи, обувки, храна. Когато децата
са започнали училище, той ги е взимал и ги е карал на градина и на училище.
Свидетелите Я.И. и И.И.,
твърдят, че докато са живеели заедно, Д. не е работила. Последният месец, преди
смъртта, Д. е започнала работа в "Я." /св. Я.И./. Това е била първата
й работа. Преди това и след това Д. не е работила, занимава се с децата, гледа
ги, води ги и ги взима от училище. След смъртта на С., родителите му са
помагали финансово на семейството.
Тримата свидетели
твърдят, че Д. се е променила след случилото се със С., не е искала да го
приеме около две години, затворила се е в себе си, не е искала да общува с
никои. Не работи, стои в вкъщи, не може да спи, става през нощта, плаче често,
не е добре. Тежко понася загубата. Няма ново семейство и друг мъж.
Свидетелите
установяват, че децата са разбрали какво се е случило с баща им, приели са го много
лошо, по – малките не са искали да приемат, че баща им няма да се върне. Тъжат
за баща си, тежко преживяват загубата. Липсва им баща им. Децата са били
разстроени, страдат заради загубата му. Имат проблеми в училище със съученици,
тежи им, че са без баща. Те не са свикнали с това, че С. го няма вече. Не са го
забравили. Не са преодолели мъката. Говорят за баща си. Децата имат спомени за
него, обсъждат ги с роднините си.
За децата се грижи майка
им в момента, редовно ходят на училище, облечени са, нищо не им липсва. Семейството
разчита на помощ от родителите на С., които помагат. Д. получава наследствена
пенсия и детски добавки.
Съдът намира, че
следва да кредитира показанията на разпотаните по делото свидетели, с
изключение на обстоятелството, че Д. и децата все още не са преодолели
загубата, страдат и преживяват събитието, тъй като в тази връзка е налице
заключение на вещото лице по съдебно – психологическа експертиза, който установява
обратното. Липсата на съпруга от страна на Д. и на бащата за децата е
преодоляна постепенно, но навременно и към момента не се възприема като основно
обстоятелство в живота на ищците. Действително ищците са преживели силни
отрицателни емоции и преживявания, временно е било нарушено обичайното им
психично и социално функциониране. Но към датата на психогогическо
освидетелстване ищците са преодолели загубата и е налице добро психично и
социално функциониране.
От показанията на
свидетеля Д.С.М. – движещ се по пътното платно, непосредствено преди пътния
инцидент, се установява, че С. И. се е движил по средата на осовата линия между
двете платна. Според свидетеля е идвал от
кв.“****“ и се движил срещу него. Движил се е неадекватно по осовата
линия срещу движението, поклащайки се. След като го видял, свидетелят М. е намалил
скоростта, с готовност за спиране, заобиколил го е продължил по пътя. Свидетелят
и другите участници в движението, с които се разминавали, идващи отсреща са сигнализирали
с клаксон. Пострадалият не е реагирал. Св. М. установява, че мястото е прав
участък, с две ленти за движение. Имало е добра видимост, без мъгла, асфалта е бил сух. Когато е заобиколил пешеходеца,
свидетелят твърди, че той не е реагирал по никакъв начин, не е реагирал и на
звуковия сигнал, който е подал свидетелят и другите участници, в движението по
пътното платно.
От показанията на св. П.Е.П., се установява, че преди ПТП-то
пешеходецът се е движил по асфалта, непосредствено преди банкета и се е олюлявал
наляво-надясно, обръщал се е. Когато го е видял, е сигнализирал, с клаксон. Разбрал
за ПТП-то, тъй като камиона, с който реално се е случило е превозвал негов
товар и свидетелят се е върнал и е видял вече станалия инцидент. Пешеходецът се
е движил в неговата посока, в посока запад – изток, бил е на асфалта, на пътното
платно. Не е бил там, където по принцип трябва да се движат пешеходци. Там има
предвидено място за движение на пешеходци от другата страна на платното. Пешеходецът
не е бил адекватен, според свидетеля. Времето е било хубаво, ясно, топло и меко
време, видимостта - перфектна. Случилото се е на прав участък от пътя. Човекът
се е движил криволичещо, клатушкащо. Когато се е върнал, е видял човека и
товарния камион върху пътното платно. Според свидетеля П. човекът е бил на
пътното платно, бибитнал му е, защото човекът е правил някакви маневри. Наложило
се е да го заобиколи.
Съдът
намира, че следва да даде вяра на показанията на св. М. и П., тъй като същите
кореспондират със събрания в хода на производството писмен доказателствен
материал и заключения на експертизи.
Показанията са обективни и свидетелите разказват преките си впечатления.
При изслушването си
по реда на чл. 176 ГПК третото лице- помагач на страната на ответника Р.Р.
заяви, че се е движил в посока Ч. - С.З.. На околовръстното има лек завой и след като е
излязъл от завоя, на около 50 - 60 м първоначално е видял пострадалия.
Пострадалият се е движил по банкета, в
посока срещу движението му. След като го е наближил около 10 – 15 м, пострадалият си е свалил качулката и е хукнал
срещу камиона. Шофьорът е направил движение настрани, за да избегне удара, като
е навлязъл в насрещното платно. Опитал се е да го избегне. Нямал е възможност
да спре.
При
така събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 20.11.2017 година, около 15:05 часа по
сух асфалт, по главен път ІІ-66, в района на км 67 от запад на изток се е
движел товарен автомобил композиция - влекач "ДАФ" с рег. № СТ **ВХ с
прикачено полуремарке „Виелтон" с рег. № СТ ** ЕХ, управляван от Р.Н.Р.,
със скорост на движение около 85 км/ч и опасна зона за спиране около 105 м.
Пострадалият С. И.И. предприема пресичане на платното за движение на около 39 м пред предната част на товарния
автомобил, в резултат на което настъпва удар изцяло в лентата за движение на
товарния автомобил. Към момента на удара товарния автомобил е навлязъл в
насрещната лента за движение, правейки
маневра за заобикаляне на пешеходеца. Скоростта
на товарния автомобил в момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 85
км/ч. при разрешена скорост 90 км/ч. Водачът на товарния автомобил не е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с
скорост около 85 км/ч и реакция на водача към момента на навлизане на
пострадалия на платното за движение - пострадалият попада в опасната зона за
спиране. Пострадалият С. И. е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като при навлизане на платното за движение се съобрази с
посоката, разположението и скоростта на
движещо се по него МПС, да го пропусне да премине и чак тогава да
предприеме пресичане. Доколкото, движението на пострадалия по банкета е
предвидимо препятствие, то технически правилно е водачът на товарния автомобил
да намали скоростта си до технически безопасната - 45 км/ч и по-ниска от нея,
позволяваща му да спре преди линията на удара и да предотврати настъпването на
ПТП.
При претърпяната автозлополука на 21.11.2017 г. С. И.И.
е получил тежки и множество травматични увреждания, несъвместими с живота, като смъртта е настъпила като последица от пътния инцидент.
Безспорно е по делото, че автомобилът, управляван от
третото лице – помагач, не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност". Наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и смъртта на починалото лице се установява по категоричен начин от
заключенията на съдебно – медицинската и съдебно – авто – техническата
експертизи. Налице са всички предпоставки за ангажиране на гаранционната
отговорност на ответника. Настъпилата смърт при ПТП е в резултат на виновно
противоправно поведение на лице, което няма валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност". Водачът на МПС е нарушил разпоредбите на
чл. 5 ал. 2, и 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, съгласно
които водачът на пътно превозно
средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците; при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Съдът намира за установено по делото, че е налице
съпречиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Пострадалият
с поведението си – движение по пътното платно, вместо на предвиденото място за
пешеходци, е допуснал нарушение на правилата на чл. 108 и чл. 114 от ЗДвП, съгласно които пешеходецът
е длъжен да се движи по тротоара или банкета на пътното платно; може да се
движи по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; забранено е на пешеходецът да навлиза внезапно
на платното за движение. Това съпричиняване, съдът намира за съществено, тъй
като безспорно се установи, че пострадалият е имал реална възможност да
предотврати настъпването на пътния инцидент, поради което го определя в размер
на 50 %.
Недоказани останаха възраженията на ответника, че пешеходецът единствено с поведението си на пътя е станал
причина за вредоносния резултат. От съдебно – психиатричната експертиза се
установи, че поведението на пешеходеца не може да бъде квалифицирано като
суицидно, тъй като няма данни лицето да се страдало от психично заболяване,
нито за наличие на тежки житейски ситуации, които биха мотивирали суициден акт.
Правото на ищците да търсят обезщетение за претърпени вреди от смъртта
на близък човек, се обосновава, с установеното по делото, че всеки един от
ищците е изпитал силна болка и страдание от внезапната смърт на бащата и
съпругът в семейството. От гласните доказателства се установи, че семейството
на пострадалия и ищците е живяло заедно и задружно в продължение на повече от
10 години, в къща, в гр. Р., заедно с родителите на С. И.. Семейството е живяло
в разбирателство и любов, взаимни грижи и помощ. Отношенията на пострадалият
със съпругата и децата са били много добри и сърдечни. Пострадалият С. И. се е грижил за
семейството си, работил е на две места, за да осигури средства за издръжката
му, грижил се е за децата, възпитавал ги е, занимавал се е с тях. След смъртта
му съпругата и децата много тежко са приели новината, дълго време са
преживявали негативни емоции, мъка и тъга. Преминали са през всички фази на
скръбната реакция. При децата възстановяването на психичния баланс е настъпило
сравнително бързо и без усложнения. Към датата на психологичното изследване
ищците са преодолели загубата, постепенно, но навременно и са възстановили
психичното и социалното си функциониране.
При определяне на размера на претърпените от ищците неимуществени
вреди, съдът се води от справедливото възмездяване на същите, като следва да
има предвид и конкретните критерии, които са установени в съдебната практика.
При преценка на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съдът взема
предвид, че се касае за безспорно установени много близки семейни отношения
между загиналия и ищците, че се касае за внезапна и невъзвратима загуба на този
близък човек, че се касае за смърт на един сравнително млад човек- загиналият е
бил към момента на катастрофата на 25 години, загуба на човек в трудоспособна
възраст. Установи се по делото, че пострадалият е работил и осигурявал
издръжката на семейството си със средства. Освен това е полагал грижи за децата
като баща, занимавал се е с тях, водил ги е на разходка, възпитавал ги е.
Същите са загубили своята опора в живота, човека на който да разчитат за
всичко. При така изложеното, както и като отчита икономическата обстановка в
страната, съдът определя за справедливо обезщетение за малолетните ищци - деца
на пострадалия в размер на 100 000 лева за всеки един от тях. Тези ищци безспорно
са преживяли загубата и ще преживяват празнота от липсата на своя родител. Ищцата
Д.М. е загубила своя спътник в живота си, с който е имала силно и задружно
семейство, който се е грижил за осигуряване на средствата за издръжката на дома
и за малолетните им деца. Съдът оценява по справедливост загубата на ищцата М. на
100 000 лева. Така определените обезщетения следва да се намалят с 50 % ,
съответно на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. При това
положение, съдът намира, че предявените четири субективно съединени иска са
основателни до размера на 50 000 лв. за всеки от ищците.
В останалите размери над 50 000 лв. за всеки от тях, претенциите
на ищците до размера на 250 000 лв.,
предявени като частични от вземанията в размера на 400 000 лв. са
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Основателно ищците Я., Н. и И. С.ви Иванови претендират обезщетяване на
имуществени вреди от смъртта на техния баща, които се изразяват в загубата на
издръжката, която всеки родител дължи на непълнолетните си деца. За периода от
загубата на бащата до навършване на пълнолетие на ищцата Я.С., а именно периода
21.11.2017 г. до 10.08.2026 г. – 104 месеца и 20 дни, тя ще претърпи
вреди-пропуснати ползи в размера на дължима месечна издръжка за този период. За
периода от смъртта на бащата до навършване на пълнолетие на ищцата Н.С., а
именно периода 21.11.2017 г. до 05.05.2028 г. – 125 месеца и 14 дни, ищцата ще
претърпи вреди-пропуснати ползи в размера на дължима месечна издръжка за този
период. За И.С. този период е от 21.11.2017г. до 11.09.2030г. или 153 месеца и
21 дни. Съдът намира, че с оглед възрастта на децата, социалния статус на починалият
им баща, липсата на постоянна работа и минимално заплащане през последната
година преди инцидента, издръжката следва да се определи като минимално
дължимата по чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс или като 1/4 от минималната
работна заплата за страната. Към 2017 г., когато е началният момент на
претендираната вреда от неполучаване на издръжка, минималната заплата е била в
размер - 460 лева, за 2018 г. - 510 лева, за 2019 г. -560 лева, за 2020 г. -610
лева и за 2021 г. -650 лева. Съдът намира, че издръжката следва да се изчисли
на тази база, като до края на претендирания период за минимална се вземе
предвид базата за 2021 г. При увеличение на размера на минималната работна
заплата за в бъдеще, ищецът ще може да претендира и по-голям размер на вредата
си.
За детето Я.С. за периода 21.11.20127г до 31.12.2017г. дължимата
издръжка е в размер на 153.33 лв., за 2018г. – 1530 лв., 2019г.- 1680 лв., за
2020 г. – 1830 лв., за периода 01.01.2021г. – 10.08.2026г. – 10941.70 лв./ 67
месеца и 10 дни/ или общо дължимото обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи е в размер на 16 135.03 лв. За детето Н.С. за периода
21.11.2017г до 31.12.2017г. дължимата издръжка е в размер на 153.33 лв., за
2018г. – 1530 лв., 2019г.- 1680 лв., за 2020 г. – 1830 лв., за периода
01.01.2021г. – 05.05.2028г. – 14 327.10 лв. /88 месеца и 5 дни/ или общо
дължимото обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи е в размер на 19 520.41
лв. За детето И.С. за периода 21.11.2017г до 31.12.2017г. дължимата издръжка е
в размер на 153.33 лв., за 2018г. – 1530 лв., 2019г.- 1680 лв., за 2020 г. –
1830 лв., за периода 01.01.2021г. – 11.09.2030г. – 18909.62 лв./ 116 месеца и 11
дни/ или общо дължимото обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи е в
размер на 24102.95 лв. Предвид съображенията за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50 %, посочените
обезщетения следва да бъдат намалени наполовина. Ето защо, съдът намира, че ГФ
дължи на ищцата Я.С. за периода 21.11.20127г. до 10.08.2026г. обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 8067.52 лв. Дължимото обезщетение на ищцата Н.С. за периода
21.11.20127г. до 05.05.2028г. за имуществени вреди – пропуснати ползи е в
размер на 9760.21 лв. За детето И.С.
за периода 21.11.2017г до 11.09.2030г.
дължимото обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи е в размер на 12 051.48 лв.
В тези размери, съдът намира искът за обезщетение за имуществени вреди
– пропуснати ползи основателен, а в останалите претендирани размери до
34 700 лв. за Я.С., до 37 650 лв. за Н.С., до 46 110 лв. за И.С.
съдът намира, че исковете са неоснователни и в тези им части следва да бъдат
отхвърлени.
По делото се претендира и законната лихва върху търсените обезщетения,
от датата на увреждането 21.11.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Ответникът
е възразил, че се дължи лихва за забава от посочената дата, като твърди, че
нито е деликвент, нито застраховател и следва задължението за лихва да възниква
от датата на исковата молба. Възражението на ответника е частично основателно.
Налице е изрична разпоредба- чл. 558, ал.
2 от Кодекса за застраховането,
която предвижда, че за определянето и изплащането на обезщетенията от Г.Ф.
съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма от КЗ
или предвиден е същият режим, както при претенция от застраховател. С оглед на
което приложение намира разпоредбата на чл. 497 от Кодекса за застраховане и
лихвата следва да се присъди в три месечен срок от момента, в който ответникът
е уведомен за настъпилата щета от ищците и неоснователно е отказал да я
обезщети. Следователно ответникът е в забава за процесните обезщетения, от
изтичането на 3 месечен срок от момента, в който ищците са предявили
претенциите си към него. По иска за неимуществени вреди датата на предявяване
на претенцията пред Г.Ф.е 13.02.2018г., поради което законната лихва следва да
се начислява от 13.05.2018г., а по искът за имуществени вреди претенцията пред
застрахователя е предявена на 25.02.2019г. , поради което законната лихва е
дължима от 25.05.2019г.
По претенциите за разноски, съдът намира за установено следното:
На адвоката на ищците П.С. от САК, с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се
присъди възнаграждение за процесуално представителство на Д.М.И. и
непълнолетните ищци Я.С., Н.С. и И.С. по претенциите за неимуществени вреди в
размер на 8120 лева, което е платимо от ответника.
За процесуално представителство на Я.С. по претенцията за имуществени
вреди на пълномощника адв. С. на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се присъди възнаграждение в
размер на 733.38 лв.
За процесуално представителство на Н.С. по претенцията за имуществени
вреди на пълномощника адв. С. на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се
присъди възнаграждение в размер на 818
лв.
За процесуално представителство на И.С. по претенцията за имуществени
вреди на пълномощника адв. С. на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се
присъди възнаграждение в размер на 891.54
лв.
Ищците не са направили разноски за производството, поради което съдът
не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът е направил искане за разноски. Такива са направени в размер
на 315 лева, за съдебно – психиатрична експертиза. Предвид частичната
основателност на исковете и предвид на това, че ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски за производството, но не и от заплащане на разноските на
другата страна, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищците дължат на
ответника разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 252.50
лева.
Тъй като ищците са освободени от задължението за разноски по делото,
при приключването му, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът следва да определи
дължимата държавна такса, която да заплати ответникът, както и направените по
делото разноски за съдебни експертизи, платени от бюджетните суми на съда,
съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът дължи държавна такса в
размер на 9195.17 лв. и разноски за експертизи в размер на 401.74 лв.
Мотивиран от горното, Старозагорския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********,***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й С. И.И. при пътно транспортно произшествие на 21.11.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2018г до
окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 50 000
лева до претендираната от 250 000 лева, предявен като частичен от целия иск в
размер на 400 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на Я.С.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на баща й С. И.И. при пътно транспортно произшествие на
21.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2018г
до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 50 000
лева до претендираната от 250 000 лева, предявен като частичен от целия иск в
размер на 400 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на Н.С.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на баща й С. И.И. при пътно транспортно произшествие на
21.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2018г
до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 50 000
лева до претендираната от 250 000 лева, предявен като частичен от целия иск в
размер на 400 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на И.С.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на баща му С. И.И. при пътно транспортно произшествие на
21.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2018г
до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 50 000
лева до претендираната от 250 000 лева, предявен като частичен от целия иск в
размер на 400 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на Я.С.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 8067.52 лв. /осем хиляди, шестдесет и седем лв. и 52 стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на нейния
баща С. И.И. при пътно транспортно произшествие на 21.11.2017 г.,
представляващи пропусната полза за получаване на месечна издръжка за периода 21.11.2017
г. до 10.08.2026 г., изчислена като 1/4 от минималната работна заплата за
съответната година до 2021 г., а за периода 01.01.2021- 10.08.2026 г. при
минимална заплата от 650 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 25.05.2019г. г. до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума 8067.52 лева до претендираната 34 700 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на Н.С.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 9760.21 лв /девет хиляди, седемстотин и
шестдесет лв. и 21 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от смъртта на нейния баща С. И.И. при пътно транспортно
произшествие на 21.11.2017 г., представляващи пропусната полза за получаване на
месечна издръжка за периода 21.11.2017 г. до 05.05.2028г., изчислена като 1/4
от минималната работна заплата за съответната година до 2021 г., а за периода
01.01.2021- 05.05.2028 г. при минимална заплата от 650 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2019г. г. до окончателното и
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума 9760.21 лева до
претендираната 37 650 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, да
заплати на Д.М.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на И.С.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. П.С. сумата от 12 051.48 /дванадесет хиляди, петдесет
и един лв. и 48 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от смъртта на неговия баща С. И.И. при пътно транспортно произшествие на
21.11.2017 г., представляващи пропусната полза за получаване на месечна
издръжка за периода 21.11.2017 г. до 11.09.2030 г., изчислена като 1/4 от
минималната работна заплата за съответната година до 2021 г., а за периода
01.01.2021- 10.08.2026 г. при минимална заплата от 650 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2019г. г. до окончателното и
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума 12051.48 лева до
претендираната от 46110 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, на
основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат П.С., с ЕГН ********** сумата 8120 лв./ осем хиляди, сто и
двадесет лв./, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
Д.М.И. и непълнолетните ищци Я.С., Н.С. и И.С. по исковете за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, на
основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат П.С., с ЕГН ********** сумата 733.38 лв. /седемстотин, тридесет
и три лв. и 38 ст./, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на Я.С. по претенцията за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, на
основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат П.С., с ЕГН ********** сумата 818 лв. /осемстотин и осемнадесет
лв./, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на Н.С. по
претенцията за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, на
основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат П.С., с ЕГН **********, сумата 891.54 лв. /осемстотин,
деветдесет и един лв. и 54 ст./, представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на И.С. по претенцията за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********, лично и като майка и законен
представител на Я.С.И., Н.С.И. и И.С.И., със съдебен адрес:***, офис 9, чрез
адв. П.С. да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****
сумата от 252.50 лева /двеста, петдесет и два лева и 50 ст./, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски, съответно на отхвърлената
част на исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ОС – С.З. държавна такса в размер на 9195.17 лв. / девет хиляди, сто,
деветдесет и пет лв. и 17 ст./ и разноски за експертизи в размер на 401.74 лв.
/ четиристотин и един лв. и 74 ст./, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Р.Н.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, като трето лице помагач на ответника Г.Ф., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *****.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Окръжен съд С.З. пред
Апелативен съд П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: