№ 129
гр. Перник, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200093 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от А. А. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №24-1158-001991/19.07.2024г., издадено от началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник, с което са наложени
административни наказания:
глоба 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, и
глоба 20 /двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП,
за това, че на 03.07.2024 г., в 19.29 часа, в гр. Перник по път I-6, в посока
към град Радомир, като водач на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №*****,
собственост на друго лице – К.Р.С., ЕГН **********, по време на движение не
използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, и
управлява ППС, което не е представено на периодичен технически преглед –
нарушения съответно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Излагат възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура,
ограничаващи правото му на защита и обуславящи незаконосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт.. Твърди, че нарушението по т.1
не е извършено, че приетите фактически обстоятелства не съответстват на
действителността и че неправилната им оценка е довела до издаване на
наказателно постановление при неправилно приложение на материалния
закон. Моли за отмяна на обжалвания акт в цялост.
1
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. М. М. заявява, че поддържа жалбата досежно
нарушението по чл.137а от ЗДвП, излага доводи, че не е доказано
извършването му и пледира за отмяна на наказателното постановление в тази
част. Заявява, че не оспорва второто вменено на доверителя и нарушение.
Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на
съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от
ЗДвП.
Същите са установени с акт за установяване на административно
нарушение серия GА, №1163019/03.07.2024г. В съдържанието му е посочено,
че на същата дата – 03.07.2024г., в 19.29 часа, в гр. Перник, път I-6, в района на
Автогара - Перник, свидетелите М. В. Л. и В. С. С. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР Перник, извършили проверка на А. Й. като водач на
МПС – лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. №*****, при която установили,
че по време на движение същият не използва обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е оборудван, както и че автомобилът, собственост на друго лице,
не е представен на периодичен технически преглед .
Въз основа горните констатации на място срещу А. Й. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като
актосъставителят – свид. М. Л. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. В съставения
акт било отразено, че нарушителят няма възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Й. не упражнил правото си на писмени
възражения.
На 19.07.2024 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.185 от
ЗДвП наложил на А. А. Й. административни наказания за нарушенията по-
горе.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че по отношение нарушението по т.2 от наказателното постановление
2
в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довели до ограничаване правото му на
защита.
С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314, ал.1 и 2 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН и при отсъствие на хипотезите на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, то
съдът, като въззивна инстанция, проверява изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление във всичките му части.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП “регистрираните моторни
превозни средства …, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност”. Изпълнението на това законово
предписание е скрепено със санкцията, предвидена в чл.181, т.1 от ЗДВП,
предвиждаща наказание за собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Така очертаният административнонаказателен състав,
съпоставен с описанието на нарушението в наказателното постановление,
води до извод, че жалбоподателят не е субект на това нарушение, доколкото
изрично е посочено, че друго физическо лице – К.Р.С., ЕГН **********, е
собственик на превозното средство, поради което не А. Й. може да носи
административнонаказателна отговорност за вмененото му бездействие – че
превозното средство не е представено на периодичен технически преглед.
Непълно е и описанието на нарушението, тъй като липсва констатация
какъв точно е срокът, в който е следвало МПС да се представи на периодичен
технически преглед и кому законът вменява това задължение. Конкретни
факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито в наказателното
постановление. С това съществено е нарушено правото на защита на
жалбоподателя - да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви
факти да се защитава.
Същевременно, в нарушение на материалния закон, наказание е
наложено на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП, която е
неприложима при наличието на специална административнонаказателна
разпоредба.
Изложените съображения мотивират отмяна на обжалванато
наказателно постановление в тази част като незаконосъобразно.
В останалата част – относно нарушението по т.1, нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество не са допуснати.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от компетентни органи,
правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство
по делото заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1 и
ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор
ПП при ОДМВР – Перник, е оправомощен да осъществява контролна дейност
по чл.165 от ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият
попада в категорията длъжностни лица, определени в т.1.3.1 от цитираната
3
заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата заповед доказва и компетентността на
началник група в Сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава наказателни
постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия /т.3.11/, доколкото е определен като длъжностно лице със
съответната компетентност от министъра на вътрешните работи,
правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към
фактическия му състав, описанието съответства на правната квалификация на
деянието, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.
По същество:
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по
делото намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, което мотивира отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт и в тази част като
незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не
е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал
виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е
доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП
доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда.
Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите
по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в
чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с
оглед чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните в съдебното следствие свидетели – М. Л. и В. С. не допринасят в
тази посока. Първият заявява, че той самият не е възприел пряко
жалбоподателят да управлява МПС без поставен обезопасителен колан, като
изяснява, че е бил уведомен за това обстоятелство от своя колега - свид. С.,
който като пътник в патрулния автомобил, при изпреварване на МПС,
управлявано от жалбоподателя, е имал възможност за съответно пряко
възприятие. От своя страна, соченият като очевидец на нарушението - свид.
В. С. заявява, че изобщо не помни случая и не може да съобщи конкретни
обстоятелства, свързани с него, включително след предявяване съдържанието
4
на съставения при проверката АУАН. След като свидетелите не предоставят
сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в
който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно,
че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и
съответстват на действителността. Други доказателства АНО не е ангажирал в
процеса.
Поради това възражението на жалбоподателя - че не е извършил
нарушението, не може да бъде игнорирано като недостоверно и защитно,
особено след като е подкрепено с показанията на свидетел - В. С. С.. Същият
потвърждава тезата му като посочва, че е пътувал с автомобила на Й. на
връщане от работа, когато последният бил спрян за проверка от служители на
ОДМВР – Перник. Категоричен е, че по време на движение жалбоподателят е
бил с поставен обезопасителен колан, който отстранил веднага след като
спрял превозното средство с цел да приготви и предостави документите си за
проверка. Присъствието на пътник в автомобила на жалбоподателя се
потвърждава от актосъставителя М. Л., поради което съдът приема, че свид. В.
С. е присъствал на проверката и има непосредствени възприятия относно
свързаните с нея обстоятелства.
Така събраните по делото доказателства внасят противоречия в
подлежащите на доказване факти, което не позволява формиране на
категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са
установени точно и че вмененото нарушение е действително извършено.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че последното не е
доказано по несъмнен начин и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателна отговорност за него.
Предвид горното обжалваното наказателно постановление се отменя
изцяло като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят А. Й. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
07.01.2025г., сключен между него и адв. М. М., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото административнонаказателно дело в размер 400 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на ОДМВР – Перник, чийто орган е издал
отменения административнонаказателен акт.
Договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение очевидно
е определено според сумарния размер на глобите, а не съобразно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1, респ. чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа /по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на всяка наложена глоба/, с оглед на което съдът не установява основание за
редуцирането му поради прекомерност въз основа направеното от другата
5
страна искане по чл.63д, ал.2 ЗАНН.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр.
ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №24-1158-
001991/19.07.2024г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – Перник, с което на А. А. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
са наложени административни наказания: глоба 50 /петдесет/ лв. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата, и глоба
20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушения съответно на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на А. А. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6