Р Е Ш Е Н И Е
№ 232 19.06.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На седемнадесети юни 2020 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 14 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД-София, е издадена заповед № 1042/18.11.2019г. по Ч.гр.д. № 1954/2019 г. по описа на РС-Търговище, с която е разпоредено на длъжника: В.Г.В. *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД – София, сумите, както следва: главница в размер на 1097.18 лв., договорна лихва за периода 28.09.2016 год. – 06.12.2018 год. в размер на 166.88 лв., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 302.10 лв. за периода 06.10.2016 год. – 06.12.2018 год., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 197.50 лв. и обезщетение за забава в размер на 105.23 лв. за периода 07.12.2018 год. – 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019 год. до окончателното й изплащане. Заповедта е връчена на длъжника и в законния срок е подадено писмено възражение, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът основа вземането си на сключен Договор за кредит „Бяла карта" № 480127 от 16 септември 2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и В.Г.В. като кредитополучател. С подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД, се задължава да предостави на В.Г.В. револвиращ кредит в максимален размер на 1100.00 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/. Ответницата усвоил/а сума в общ размер на 1100.00 лв. от предоставения максимален кредитен лимит , като вследствие на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в размер на 1097.18 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 28 септември 2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06 декември 2018 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 166.88 лева. В чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от договора. Начислена е неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 302.10 лева. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора са начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за същите към настоящия момент се дължи сума в общ размер на 197.50 лева. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 06 декември 2018 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора ответницата дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в размер на 105.23 лева за периода от 07 декември 2018 г./денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост/ до 08 ноември 2019 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/.
Кредиторът е прехвърлил на ищеца вземането си по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от11.11.2016г. и Приложение № 1 от 26.06.2019г. към него. Уведомление за цесия се връчва на ответника едновременно с препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, както следва: главница в размер на 1097.18 лв.; договорна лихва за периода 28.09.2016 год. – 06.12.2018 год. в размер на 166.88 лв.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 302.10 лв. за периода 06.10.2016 год. – 06.12.2018 год.; разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 197.50 лв. и обезщетение за забава в размер на 105.23 лв. за периода 07.12.2018 год. – 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019 год. до окончателното й изплащане, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да присъди разноските - в заповедното и в исковото производство. Редовно призован ищецът няма процесуален представител в първото открито заседание, насрочено за 17.06.2020г. в 9.00 ч. Едва след приключване на откритото заседание на 17.06.2020г. в 9.10 ч. /виж протокола от о.з./, е постъпила в деловодството на РС-Търговище молба с Вх.рег.№ 4995 от 17.06.2020г. в 9.26 ч. , видно от която ищецът поддържа исковете, предявени против ответницата по реда на чл.422 ГПК; моли да се постанови неприсъствено решение на осн. чл.238 от ГПК в случай, че ответницата не се яви в открито съдебно заседание и в случай, че съдът счете исковите претенции за недоказани по размер или ответникът възрази срещу размера им моли да се назначи съдебна икономическа експертиза с конкретно поставени въпроси.
Ответницата – В.Г.В., редовно уведомена за исковата молба няма писмен отговор, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Няма становище и няма възражения в едномесечния срок от получаване от ответника на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК. Редовно призована ответницата не се яви лично в открито заседание и се представлява от упълномощен от 16.06.2020г. процесуален представител – адв. Г. Г.В. ***, която представи пълномощно по делото /л.52/ и заяви, че иска е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1041/18.11.2019г., постановена по Ч.гр.д. № 1954/2019г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника /ответникът/ да заплати на ищеца сумата от общо 1868.89 лв., представляваща неизпълнено задължение по цедиран договор за кредит от 16.09.2016г., то което: главница в размер на 1097.18 лв., договорна лихва за периода 28.09.2016 год. – 06.12.2018 год. в размер на 166.88 лв., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 302.10 лв. за периода 06.10.2016 год. – 06.12.2018 год., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 197.50 лв. и обезщетение за забава в размер на 105.23 лв. за периода 07.12.2018 год. – 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по Ч.гр.д. В самата заповед е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит № 480127 от 16.09.2016г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 26.06.2019г. към рамков договор за цесия от 11.11.2016г.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника лично на 25.11.2019г. и в законния срок е подадено на 03.12.2019г. писмено възражение. С оглед на това, на заявителя по заповедното производство е указано с определение № 2091/03.12.2019г. да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Препис от определението е връчен на кредитора на 12.12.2019г. и в законния едномесечен срок е подаден по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване на вземането – Вх.рег.№ 99/06.01.2020г. /03.01.2020г. – дата на пощенското клеймо/. Така предявеният иск е допустим.
Видно от представения договор за кредит „Бяла карта“ от 16.09.2016г.., сключен между кредитодател - „Аксес Файнанс“ ООД-София и кредитополучател-В.Г.В. ***, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 1100 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта /Access Finance/iCard, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора. С подписването на договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент - Кобрандирана кредитна карта с № 480127 и като Приложение № 1 към този договор, кредитополучателят, от една страна, и кредитодателят, от друга като Агент на картоиздателя, подписват Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access Finance/iCard (Рамковия договор), който съдържа Общи Условия за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access Finance/iCard (Условията) и Тарифа за дължимите такси (Тарифата). Договорът за кредит „Бяла карта“ е подписан на всички страници от двете страни. Условията по договора за кредит са уговорени в чл.4 от същия и те следните: кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния кредитен лимит и се задължава да заплаща текущото си задължение до 2-ро число на текущия месец/чл.3 ал.1 и 2/; срокът на кредита е 6 години; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43.2 %, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят, дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 % ; Общата сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е сборът от следните суми:1. усвоената и непогасена главница; 2. договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3.такси за ползване на Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата; Годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45.9 % ; ГПР по всеки Договор за кредит „Бяла карта“ е изчислен при вземане предвид на следните допускания: 1. Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; 2. Пълният размер на кредита е усвоен от Кредитополучателя незабавно; 3. Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит.; Вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит. В чл.4 ал.3 и 4 са регламентирани отделно текущото задължение и общото задължение на кредитополучателя. „Текущото задължение“ на към всяко последно число на месеца се определя като сбор от следните суми: 1.Усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец; 2.Усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; 3.Начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и т.2 в настоящата алинея на основата на посочения в този договор годишен лихвен процент.;4.Неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. „Общото задължение“ към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени. Усвоен размер на кредита е сумата от всички транзакции, извършени с картата към всеки един момент /чл.7 ал.2/ и Разполагаем остатък по кредита е максималният размер, намален с усвоения размер, представляващ цялата реално ползвана и дължима за погасяване главница към точно определен момент от действието на договора /чл.7 ал.4/. Върху усвоената сума по кредита кредитополучателят дължи договорна лихва, която се начислява ежедневно/чл.4 ал.1 т.2/. Съгласно чл.8 ал.2 от договора, кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя: усвоения кредит, ведно с начислената договорна лихва; законна лихва за забава; неустойка за неизпълнение на договорни задължения по същия договор и разходи за събиране по чл.22, ал.4 и ал.5 от договора, в случай че такива са начислени. Законната лихва за забава се дължи за всеки ден забава при забава на плащане, на което и да е парично задължение по договора /чл.22 ал.3 от договора./. В чл.12 ал.1 от договора е уредено следното задължение за кредитополучателя: В случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж /2-ро число на месеца/, същият е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечението по чл. 16 от договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срока по чл. 16 от Договора, а именно 3 /три/ дни от датата след падежа за заплащане на текущото си задължение. Следва да се отбележи, че в чл.15 от договора, страните са уговорили обезпечение за изпълнение на задължението на кредитополучателя и то е : учредяване в полза на кредитодателя като заложен кредитор на залог върху вземането на кредитополучателя - по Трудов договор от 18.05.2016 г., сключен с ЛВК - ВИНПРОМ, с ЕИК/ЕГН *********, като страните са приели, че залогодателят се задължава веднага след сключване на договора за кредите да изпрати на електронната поща на заложния кредитор копие от трудовия си договор, а заложният кредитор няма да събира вземането, освен в случай, че залогодателят не изпълни задълженията си по договора за кредит. Независимо от това обезпечение за изпълнение на договорното задължение и независимо от уговорената лихва за забава, в договора за кредит е регламентирано в чл.16 ал.1 т.нар. допълнително обезпечение, както следва: В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на този договор, същият се задължава в срок от 3 /три/ дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: 1.лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 /хиляда и петстотин/ лева; 2.да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; 3. да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“.; 4. служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; 5.лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД и освен това е поставено на кредитополучателя още едно условие /чл.16 ал.3/, а именно: В хипотезите на този чл. 16 ал.1 , кредитополучателят се задължава в срок до края на календарния месец да се обади на кредитодателя на тел. 0 700 20 140 /съгласно тарифния план на абоната/, с което обаждане да уведоми кредитодателя дали ще предостави допълнителното обезпечение в сроковете, посочени в ал. 1 от настоящия член. Във връзка с изпълнението на условията по чл.16 от договора е уговорена и неустойка в чл.21 ал.1 от договора: В случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения срок по чл. 16 от договора последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец; неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението; неустойката се начислява на 6-о число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. Съгласно чл.22 ал.1 от договора за кредите, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по настоящия договор с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно изискуемо, като обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от начините по чл. 28 от договора. В чл.22 ал.4 от договора за кредит са уредени още задължения на кредитополучателя за разходи и неустойка, както следва: При забава за плащане текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 /т.е. 15 % от максималния кредитен лимит/, а в случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл. 16 от Договора, но заплати 15 % от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал. 1, до 5-то число на съответния месец, то същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи неустойката по чл. 21 от Договора в размер на 10 % . Освен това съгласно чл.22 ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/ служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В чл.26 ал.2 от процесния договор за кредит е уговорено, че кредитодателят има право да променя едностранно условията на договора, в съответствие с чл. 144, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, като уведоми кредитополучателя за това в 3-дневен срок от промяната по някой от начините, посочени в чл.28 от Договора и в уведомлението задължително се съдържа информация за правото на последния в този случай незабавно да прекрати договора, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на уведомлението. В чл.144 ал.2 т.2 от ЗЗП е казано, че разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 10 /в редакцията към 16.09.2016г. - датата на сключване на договора за кредит, а номерацията е т.11 от изм.2019г./ не се прилага за клаузи, при които: търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора. Съгласно визираната разпоредба по чл.143 ал.2 т.10 /към 2016г./ Неравноправна клауза в договор,сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл.144 ал.2 т.2 от ЗЗП е относима към безсрочен договор, докато процесния договор е с фиксиран срок – 6 години , поради което и щом е срочен договор за него е приложима разпоредбата на чл. 143 ал.2 т.10 /сега т.11/ от ЗЗП. Приложение № 1 към договора за кредитна карта „Бяла карта“ с КИД 480127 от 16.09.2016г. е Рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла Карта/Access Finance/iCard и съответно Общите условия в сила от 30.05.2016г. към този рамков договор и тарифа за дължимите такси за картата.
В чл.18 т.3 от процесния договор за кредит е уговорено изрично, че кредитодателят има право: по всяко време да прехвърли правата си по договор за кредит на трето лице. Кредитодателят е реализирал това свое право, като по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /Цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение № 1 от 26.06.2019г. към договора за цесия е прехвърлил, в качеството си на цедент, вземането си към заемателя на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД-София, като вземането към кредитополучателя е описано под. № 79 в приложението. Няма спор, че ответникът като кредитополучател не е платил и не е погасил задължението си, нито към цедента, нето към цесионера. От представените писмени доказателства се установи, че цедентът, представляван от своя управител, е упълномощил с пълномощно с нот.заверка на подписа от 29.12.2016г. цесионера , да уведоми съгласно разпоредбите на чл.99 предлож.3-то от ЗЗД всички длъжници по рамковия договор за цедиране на задължения от 11.11.2016, включени в което и да е подписано Приложение № 1 между страните, станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Последният е изготвил уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Няма, нито твърдения, нито писмени доказателства, че уведомлението за цесия е връчено на кредитополучателя преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съответно преди подаване на исковата молба. Уведомлението за цесия е връчено на ответницата ведно с връчването на препис от исковата молба, въз основа на особеното искане на ищеца.
Ищецът претендира, че вземането му е предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е настъпила от 06.12.2018г.. Няма твърдения нито писмени доказателства, че е изпълнил задължението си да обяви предсрочната изискуемост по някой от начините по чл. 28 от договора във вр. чл.22 ал.1 от същия.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за кредит „Бяла карта“ от 16.09.2016г.., сключен между кредитодател - „Аксес Файнанс“ ООД и кредитополучател-В.Г.В. и последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ ООД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер и Приложение № 1 от 26.06.2019г. към него.
От писмените доказателства по делото се установи несъмнено, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. и Приложение № 1/26.06.2019г. вземанията прехвърлени от цедента на цесионера против ответника са индивидуализирани по основание и размер. Безспорно се доказа също, че ответникът не е получавал уведомително писмо за извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Съдът намира,
че процесният договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 16.09.2016г
, попада под уредбата на ЗПК. В
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не
са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "Обща сума, дължима от потребителя". Така в чл.4 ал.1 т.3 от договора за кредит фигурира т.нар. "Обща сума, дължима от Кредитополучателя“ , но тя отчита само : усвоената и непогасена главница; договорната лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на картата , без да включва общите разходи за потребителя, в това число, и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и разходи за дейност на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението /чл.22 ал.4 и ал.5 от договора за кредит/ . Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил разноски и такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и разходи за дейност на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението в "общата сума, дължима от кредитополучателя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита т.е. непогасената главница и не дължи лихва или други разходи по него.
Съдът с определението си по реда на чл.140 от ГПК в проекта за доклад по делото е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца е и доказването на размер и основания на вземанията. В същото определение е указал, че служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, съгласно чл.7 ал.3 ГПК. Видно от исковата молба ищецът няма направени доказателствени искания за установяване на размера на претендираните вземания. Такива доказателствени искания не са направени от ищеца и след получаване от него на определението по чл.140 от ГПК и призоваването му. Същият е редовно призован за първото открито заседание насрочено за 17.06.2020г., като призовката му е връчена на 14.05.2020г., а срокът за него по чл. 56 ал.3 от ГПК тече считано от 21.05.2020г. / във вр. § 13 от ЗИДЗЗ – ДВ бр.44 от 13.05.2020г./ до 28.05. вкл.2020г. В първото открито заседание на 17.06.2020 г. не се яви представител на ищцовото дружество и няма направено от ищцовата страна доказателствено искане за назначаване на съдебна икономическа експертиза. След приключване на устните състезания и приключване на откритото заседание е получена по-късно в деловодството на съда писмена молба /виж по-горе/, в която за първи път ищецът прави доказателствено искане за допускане на съдебна икономическа експертиза за установяване размера на претенциите му, за което съдът е указал и е дал възможност много преди това. Не е ясно точно какви суми е внасяла ответницата за погасяване на задължението; каква част е останала непогасена; защо точно от 06.12.2018г. се счита, че е настъпила предсрочна изискуемост; как точно е формиран размера и съответно периода на претендираните главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и мораторна лихва. Недоказването на исковете по размер предпоставя също отхвърлянето им като неоснователни.
Освен изложеното по-горе исковите претенции следва да бъде отхвърлени по отношение на претендираните неустойка, и разходи и такси за извънсъдебно събиране по следните съображения: Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл. 21 във вр. чл. 16 ал.1 от договора т.е. ако кредитополучателят не представи допълнително обезпечение в 3-дневен срок и то при положение, че в чл.15 от договора кредитополучателят вече е предоставил обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му по чл.16 ал.1 от договора създава значителни затруднения при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Съгласно чл. 143 ал.1 и ал.2 т.5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай в чл. 1 от договора е обективирано изявление, че кредитополучателят е запознат предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия договор за кредит. Последното обаче, не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя – над 50 % от заемната сума. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата противоречи на добрите нрави като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение, поради и което искът за заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът счита, че ответникът не дължи на ищеца и останалите суми, представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, тъй като тези клаузи от договора, предвиждащи начисляването на подобни суми, съдът също преценя като такива с неравноправен характер, т. е. като нищожни и по мотивите, изложени по-горе. Задължението за заплащане на разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение т.е. на практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Следователно клаузите в договора за кредит, на които ищецът основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи разходи и такса за събиране на просрочени задължения и че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на императивни законови норми, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тези суми – не се доказва извършването на каквато и да било дейност на служител, на разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги безусловно дължими от длъжника. Освен това тези суми съставляват разходи по управление на кредита, които кредитора е следвало да включи в ГПР, а това, че не го е направил съставлява заобикаляне на закона, още едно основание за нищожност. Гореизложеното обуславя извод за неоснователност и на тази претенция.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски в исковото производство, които са в размер на 400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ /л.52/, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от управители – И. Ц. К. и Я. Б. Я. , чрез пълномощник – юрк. Д.В.А., съдебен адрес:***«Панайот Волов» № 29, ет.3 против В. Г. В., ЕГН **********,***, иск за установяване, че съществува вземането по реда на чл.422 от ГПК за сумите, както следва: главница в размер на 1097.18 лв.; договорна лихва за периода 28.09.2016 год. – 06.12.2018 год. в размер на 166.88 лв.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 302.10 лв. за периода 06.10.2016 год. – 06.12.2018 год.; разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 197.50 лв. и обезщетение за забава в размер на 105.23 лв. за периода 07.12.2018 год. – 08.11.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019 год. до окончателното й изплащане, за което има издадена заповед № 1042/18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1954/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА «АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ» ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1527, ул. «Панайот Волов» № 29, ет.3, представлявано от управители – И. Ц. К. и Я. Б. Я. , чрез пълномощник – юрк. Д.В.А., съдебен адрес:***«Панайот Волов» № 29, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********,*** , сумата от 400 лв. , представляваща направени разноски в исковото производство по гр.д. № 14/2020г. по описа на РС-Търговище, на осн. Чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: