№ 107
гр. С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Мария Стойкова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. В. М. срещу решение от 28.02.2022
г. по гр.д. №55366/2021 г. на Софийския районен съд, 167 състав, с което са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
следните суми: 6156,24 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот с аб. №*******, находящ се в гр. С.,
жк. „*******; 61,80 лв. – главница, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., както и 776,05 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението –
07.07.2021 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. №39906/2021 г. по описа на СРС, 167 състав, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че по делото не е
установено, че е вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Поддържа, че съдът не
се е произнесъл по релевираното възражение за изтекла 3-год. погасителна давност, както и
че по делото липсват доказателства относно датата на публикуване на сумите с оглед
изпадането му в забава, а вземанията за дялово разпределение не са установени нито по
основание, нито по размер. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главница за топлинна енергия и за лихва за забава върху нея са отхвърлени за
разликата над посочените по-гори размери, и в частта, в която предявеният установителен
иск за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен изцяло, поради
което е влязло в сила в тази му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия за периода мес.05.2018 г. - мес.04.2020 г., за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода мес.06.2018 г. - мес.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. С., жк.
„*******, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2019 г. -
28.06.2020 г. и периода 31.07.2018 г. - 28.06.2021 г.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като
твърди, че върху процесния топлоснабден имот има запазено вещно право на ползване от
страна на друго лице, което е потребител на топлинна енергия. Оспорва количеството
начислена топлинна енергия, изпадането в забава, а вземанията за дялово разпределение – и
по основание, и по размер. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова
тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период
мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент №47, находящ се в гр. С., жк. „*******, с абонатен
№*******.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
2
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е
съсобственик на процесния имот, като това обстоятелство се установява и от представения
по делото нот. акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот №16,
т.VІІ, н.д. №1066/12.11.2003 г. на нот. В.Б., като в полза на трети лица е учредено право на
ползване на апартамента до края на живота им.
По делото е представена молба-декларация от собственика на процесния апартамент-
ответник в настоящето производство до ищцовото дружество от 09.02.2004 г. за откриване
на партида за имота.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ.
носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на
ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ.
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и.
Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото
доказателства се установи, че е сключен такъв договор за продажба на ТЕ със собственика
на имота-ответник в настоящето производство, поради което и същият е пасивно
легитимиран да отговоря за задълженията за заплащане на ТЕ за имота през процесния
период, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
За установяване количеството на доставената в процесния недвижим имот през
процесния период топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена, в
първоинстанционното производство е допуснато изслушването на СТЕ, заключението на
която настоящият съдебен състав кредитира напълно. Освен това, обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия
топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания.
Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено от „Т.С.“ ЕООД правилно и съобразно нормативните изисквания. От
заключението на СТЕ се установява също, че за процесния период размерът на сумите за
потребената ТЕ, при съобразяване със сумите от изравняване, е 6156,24 лв.
В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по
делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, както и че дяловото
разпределение през процесния период е извършено в съответствие с изискванията на
Наредба №16-334 от 2006 г./, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира
напълно като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, размерът на
3
това вземане възлиза на 61,80 лв. за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи
цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на
топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г.
ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от
6156,24 лв., а цената на извършената услуга дялово разпределение възлиза за периода
мес.06.2018 г. – мес.04.2020 г. - на 61,80 лв.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
неоснователно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период са действали Общи условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия
следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.05.2018 г. - мес.06.2018 г., се
явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 01.06.2018 г.,
поради което към момента на предявяване на иска /07.07.2021 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е
изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г., които са в общ размер на сумата от 78,61 лв., и за
вземанията за стойността на дяловото разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г.,
които са в общ размер на сумата от 2,63 лв., съобразно заключението на ССчЕ.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за стойността на доставената
топлинна енергия е частично основателен до размера на сумата от 6077,63 лв., а искът за
стойността на услугата „дялово разпределение“ е частично основателен до размера на
сумата от 59,17 лв.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в
размер на сумата от 6077,63 лв. за цената на топлинната енергия и забава за погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия
4
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата
разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се
заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по
чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно.
Вземанията за обезщетение за забава върху вземанията за периода мес.05.2018 г. –
мес.06.2018 г. са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената
по давност главница от 6077,63 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на
отделните месечни суми за периода 15.09.2019 г. – 28.06.2021 г., общият размер на което е
769,10 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен до сумата от
769,10 лв.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са уважени исковете за цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от
6077,63 лв. до пълния присъден размер от 6156,24 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018
г., за стойността на дялово разпределение за разликата над сумата от 59,17 лв. до пълния
присъден размер от 61,80 лв. и за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. и за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 769,10 лв. до пълния
присъден размер от 776,05 лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати разноски на ищеца за исковото и заповедното производство пред СРС за
разликата над сумата от 1219,65 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искана на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в
размер на сумата от 7,49 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 6,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на СГС сумата от
1,76 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 98,74 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1536 от 28.02.2022 г., постановено по гр.д. №55366/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т. С.“ ЕАД ,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******* срещу А. В. М., ЕГН
**********, адрес: гр. С., жк. „*******, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата
над сумата от 6077,63 лв. до пълния присъден размер от 6156,24 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.06.2018 г. в имот с аб. №*******, находящ се в гр. С., жк. „*******, за разликата над
сумата от 59,17 лв. до пълния присъден размер от 61,80 лв. – главница, представляваща цена
за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г., както и
за разликата над сумата от 769,10 лв. до пълния присъден размер от 776,05 лв.,
5
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 28.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
заявлението – 07.07.2021 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 21.07.2021 г. по ч.гр.д. №39906/2021 г. по описа на
СРС, 167 състав, и в частта, в която А. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк. „*******,
е осъден да заплати на „Т. С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. ******* на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в исковото заповедното производство
пред СРС за разликата над сумата от 1219,65 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ******* срещу А. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк.
„*******, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 6077,63 лв. до
пълния присъден размер от 6156,24 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. в имот с аб. №*******, находящ се
в гр. С., жк. „*******, за разликата над сумата от 59,17 лв. до пълния присъден размер от
61,80 лв. – главница, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г., както и за разликата над сумата от 769,10 лв. до пълния
присъден размер от 776,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 28.06.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №39906/2021 г. по описа на СРС, 167 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
******* да заплати адв. И. Н., адрес: гр. Ботевград, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3
ГПК вр. чл.38 ЗА допълнително сумата от 7,49 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ЗА сумата от 6,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1,76
лв., представляваща държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., жк. „*******, да заплати на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******* на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 98,74 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6