РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пазарджик, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. З. Т., ЕГН ********** от гр.С. против НП
№ 19-1006-003043 от 19.08.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” при
ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
НП.
Ответникът по жалбата - АНО, не се явява лично и не изпраща
представител. Постъпва писмено становище по съществото на спора от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се
потвърди. Претендира се и присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
1
разноските на ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата, като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 16.09.2018 год.,
около 17:27 часа, на АМ „Тракия”, км 90, в посока за гр.С., управлявал л.a.
„Порше Кайен Турбо“ с рег. № ***** в лентата за принудително спиране на
магистралата, без да е била налице повреда на ППС или наличие на
здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство.
Това било нарушение на чл.58, т.3 от ЗДП, което не било констатирано
лично от служители на ОДМВР-Пазарджик, включително и от
актосъставителя – св. Г.В..
Преди да бъде прието от страна на контролните органи, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, в СДВР бил подаден
писмен сигнал от гражданин – А.Д., с приложени към него списък с
регистрационни номера на автомобили, които били заснети от
видеорегистратор да се движат в аварийната лента на магистралата, както и
два броя фотоси, на които бил заснет горепосоченият автомобил, как се
движи в лентата за аварийно спиране по АМ „Тракия” на посочените по-горе
дата и място /л.14-17 от делото/. Въпросният гражданин бил очевидец на
нарушението. Сигналът бил обработен в СДВР, след което препратен по
компетентност в Сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик. След получаването на
сигнала в ОДМВР-Пазарджик била образувана полицейска преписка, която
била възложена за работа на полицейски служител, който установил
самоличността на собственика на процесното МПС – жалбоподателят.
Материали от преписката били изпратени по делегация в СДВР, където
собственикът на МПС бил установен. От него били снети писмени обяснения,
в които посочил, че на 16.09.2018г. не бил пътувал лично с автомобила си по
магистралата, както и че понякога го давал да се ползва на свои колеги, но не
води документация за това и не би могъл да посочи кое лице го е управлявало
на инкриминираната дата.
По повод на всичко това било възложено на актосъставителя – св. В. да
2
състави против Т. АУАН за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Актът с бл. №
123884 от 11.05.2019г. бил съставен в отсъствие против възприетия като
нарушител, без същият да бил канен преди това да се яви за съставянето му. В
акта като свидетели на неговото съставяне били вписани полицейският
служител П.Х., както и колегата му И.И.. След съставянето на АУАН същият
бил изпратен по делегация в СДВР за връчването му на лицето. Актът бил
предявен и връчен на жалбоподателя на 19.06.2019 година. След връщане на
акта актосъставителят окомплектовал преписката и я изпратил на АНО.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя - св.В..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
т.к. те са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна. Съображенията са следните:
Налице са основания за отмяна на обжалваното НП, т.к. съдът
констатира, че в хода на АНП са били допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/, драстично накърняващи правото на защита до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване.
На първо място следва да се отбележи, че според настоящия съдебен
състав, при започването на административнонаказателното производство е
било допуснато СПН, което е достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на НП. Това е така, защото АУАН е съставен в драстично нарушение
на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави
присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на
нарушението или на неговото установяване. Изключение от това изискване
се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че
само при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
3
като това изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят и
неговите колеги, вписани като свидетели в акта, не са били свидетели на
извършване на нарушението, нито на неговото установяване. Установи се
категорично от показанията на актосъставителя, както и от приетите като
писмени доказателства по делото – кореспонденция между ОДМВР-
Пазарджик и СДВР, че сигнал/сведения за пътно нарушение е било изпратено
по гореописания начин, както и че единственият пряк свидетел–очевидец на
нарушението е било лицето, което е подало сигнала, а именно А.Д..
Същото се е идентифицирало в подадения сигнал с имената си и
мобилен телефон за връзка с него /л.16 от делото/. При това положение
актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като
свидетел в него не неговите колеги, а свидетелят-очевидец. Вместо това обаче
той е вписал като свидетели в акта своите колеги без да са били налице
условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН
е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на
НП, издадено въз основа на порочния акт. Още повече, че в НП не са били
посочени, нито дори загатнати доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, т. е. в него липсва задължителен реквизит по чл.57
ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН, с което още повече е накърнено правото
на защита.
Следващото СПН се изразява в това, че според показанията на
актосътавителя стана категорично ясно, че АУАН е бил съставен на
11.05.2019г. в отсъствие на нарушителя, но без той да е бил канен изрично да
се яви пред компетентния орган за това действие – съставяне, предявяване и
връчване на акт за нарушение. Това пък следва от отразеното в акта, а
4
именно, че е бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя на
19.06.2019г., т.к. е бил изпратен за връчване по делегация. Това е поредното
драстично процесуално нарушение, т.к. са били нарушени императивните
правила на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в ал.1
предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение
от това правило се намира в хипотезата на ал.2, където е предвидена
възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, само когато не
може да бъде намерен или след надлежна покана не се яви за съставянето на
акта. Това изключение обаче в конкретния казус не е било налице.
Обстоятелството, че в крайна сметка АУАН е бил връчен на
нарушителя и той се е запознал с неговото съдържание не санира по никакъв
начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно
административнонаказателния процес е строго формален и неговото начало
се поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното
нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени
в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно. АНО,
след като констатира изтичането на сроковете, следва със своя акт да
прекрати административнонаказателното производство. Актосъставителят,
след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода
за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя
за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа
недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на
определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не
по друг повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се
яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще
попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се допусне безрезервно
отклонение от тези императивни правила ще създаде предпоставки за
административен произвол, т.к. ще бъде възможно актосъставителят, който е
установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в отсъствие, с
единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца от
откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от
извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за
предявяване на акта.
Всичко това е достатъчно за отмяна на атакуваното НП.
5
При този неблагоприятен изход на делото за АНО, искането за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не
може да бъде увожено.
По делото не бе направено съответно и своевременно искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, поради което съдът
служебно не може да направи това. Отделно от това не бяха представени и
доказателства за направени разноски.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-003043 от 19.08.2019 год. на началник
група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Ж. З. Т., ЕГН
********** от гр.С., на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение
на чл.58, т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6