МОТИВИ
към Присъда № 644/
28.11.2016г.
по НОХД № 681/2016год.
по описа на РС-Силистра
Подсъдимият Х.Г.Х.
е предаден на съд за това, че на
11.06.2016г. в гр.С. управлявал МПС- лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № СС
38-88 АК в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС с НП №
16-1099-000149/ 02.03.2016г., издадено от ВНД Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-С., влязло в законна сила на 24.03.2016г.– престъпление по чл.
343в ал.2 от НК.
С протоколно определение от 26.10.16г. съдът е изменил
мярката за неотклонение от „подписка” в „Задържане под стража” спрямо подс.Х.,
като същевременно го е обявил за местно и общодържавно издирване и на основание
чл.25 т.2 от НПК е спрял производството поради неустановеното местонахождение
на подс.Х.. С писмо с вх.№ 8993/16.11.2016г. на ОД на МВР-С. съда е уведомен,
че подс.Х. е приведен в ОЗ „Следствени арести”-С. на 14.11.2016г. предвид на
което съда е счел, че основанията за спиране на производството са отпаднали и
същото е възобновено с мотивирано протоколно определение.
След даване ход на делото от страна на защитата на подс.Х.
се направи искане производството да продължи по реда на гл.28 от НПК. Съдът
след като изслуша становището на ответната страна счете искането за допустимо,
своевременно направено и основателно, поради което допусна промяна в хода на
съдебното производство като указа на страна, че същото следва да продължи по
реда на гл.28 от НПК. В тази връзка съда освободи от задълженията им и
свидетелите по делото.
Представителя на обвинението в предвид доказателствата по
делото пледира за присъда, като указва подсъдимия да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и съда да му наложи
административно наказание в минимален размер.
Подсъдимият Х., редовно призован, явява се лично и с адв.Е.П.
при САК, признава се за виновен и моли съда да му определи наказание в
минимален размер, съобразно хипотезата на чл.78а от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2016 год. свидетеля Б.Х.Д.– младши
автоконтрольор при ОД на МВР– С., група „Пътен контрол“, съвместно с колегата
си св. Г.К.В., изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.С., за
времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Около 15.00 часа в гр.С., по ул. „Н. Й.
Вапцаров“, в посока с.К. при извършване на обход, полицейските служители
засекли лек автомобил марка „СЕАТ“, модел „ТОЛЕДО“ с рег. № СС 38 88 АК, бял на
цвят, за който знаели, че е спрян от движение. След подаден звуков и светлинен
сигнал, полицейските служители спрели за проверка посоченият по-горе автомобил.
В хода на проверката е било установено, че водач бил подс.Х.Г.Х. ***. При
извършената проверка на документите на подс.Х.Г.Х., същият не представил
свидетелство за управление на МПС. За изясняване на случая е било поискано
съдействие от дежурния в РУ на МВР – С., като е била извършена справка относно
самоличността на подс.Х.Г.Х.. В хода на проверката е било установено, че подс.Х.Г.Х.
е неправоспособен водач на МПС. За констатираните нарушения св.Б.Х.Д. съставил
АУАН № 625 и с бланков № 277930 от 11.06.2016 год., в който било отразено, че
подс.Х.Г.Х. е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Свидетел при съставянето на акта е бил
свидетеля Г.К.В.. Актът е бил подписан от подс.Х.Г.Х. без възражения. След
изискана справка от Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – С., е било
установено, че на подс.Х.Г.Х. му е било наложено наказание за извършено от него
нарушение на чл.150 от ЗДвП с наказателно постановление НП № 15-1099-000149/
02.03.2016 год., издадено от ВНД Началник сектор към ОД на МВР–С., за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, което е било
връчено на нарушителя на 16.03.2016 год. и е
влязло в сила на 24.03.2016 год.
Направена била справка със Сектор „ПП” към ОД на МВР – С.
от която е видно, че подс.Х.Г.Х. е бил наказван по административен ред за
извършени нарушения на ЗДвП, както и че същият не е правоспособен водач.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: признаването
на вината от подс.Х. чрез неговите обяснения, депозираните свидетелски
показания, както и от приетите като
надлежно доказателство по делото материали от БП № 1886 ЗМ-332/2016 год. по
описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
От обективна страна- изпълнителното деяние е осъществено
и престъплението е довършено с управлението на МПС от подсъдимият без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. Това обстоятелство е видно от приложената справка за
нарушител/водач, издадена от ОД на МВР- С., чрез която се установява, че подсъдимият
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
тъй като никога не му е издавано такова. Следва извод, че подсъдимия не
притежава СУМПС. Правото да се управлява моторно превозно средство (МПС) се
свързва от разпоредбите на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) с валидно
свидетелство за управление за съответната категория МПС, което се управлява от
водача. Издаването на СУМПС в Република България е дейност на държавната
администрация, с която по предвидения в закона ред се признава упражняването на
определено право, а именно- да се управлява МПС от съответна категория. Съгл.
чл. 150 от Глава четвърта: „Правоспособност на водачите на пътни превозни
средства” на ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, а според чл.150а, ал. 1 от същия закон- за да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство. За определяне на
правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на
съответните категории. На осн. чл. 151 от ЗДвП СУМПС се издава от органите на
МВР на лице, което е навършило съответната минимална възраст за водач,
завършило е основно образование, физически е годно да управлява моторни
превозни средства за съответната категория, преминало е задължителното обучение
за водач на МПС и за оказване на долекарска помощ и успешно е издържало изпит
за водач на МПС.
С влязло в сила на 24.03.2016г. Наказателно постановление
№ 16-1099- 000149/02.03.2016г., издадено от ВНД началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР- С., упълномощен по надлежен ред със съответна заповед,
подсъдимият бил наказан по административен ред за управление на МПС като неправоспособен
водач, без да притежава съответното свидетелство за управление- административно
нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което на осн. чл.177 ал.1 т.2 предл. първо от ЗДвП му било наложено административно наказание „обществено порицание”.
Наказателното постановление влязло в сила на 24.03.2016г., след като било
връчено на подсъдимия.
Съгл. чл.177 ал.1 т.2, предл. първо от ЗДвП, налага се
административно наказание Глоба от 100 до 300 лева на лице, което управлява
МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, а тъй като към
него момент подс.Хирстов е бил непълнолетен това наказание е било заменено с
„обществено порицание”.
Подсъдимият е наказателно отговорно лице и субект на
престъплението. Той не притежава съответно СУМПС. Същият в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление отново непосредствено
манипулира с механизмите и приборите на моторното превозно средство, което
управлява като водач без съответното свидетелство.
Непосредствен обект на престъплението по чл.343в ал.2 от НК са обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез
недопускане на лица, които не притежават съответно свидетелство за управление,
да управляват моторно превозно средство (един от видовете транспорт).
Автомобилът е моторно превозно средство съгл. пар.6 т.11 от ЗДвП- нерелсово
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
От субективна страна, подсъдимият е действал виновно с
форма на вината умисъл. Той е съзнавал, че не притежава съответното
свидетелство, че е санкциониран по административен ред за управление на моторно
превозно средство без свидетелство за управление и че в едногодишния срок от
наказването му по административен ред отново участва в пътното движение като
водач на МПС и върши такова деяние.
За престъплението, извършено от подсъдимият като
пълнолетен, се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба
в размер от 500 до 1 200 лева.
Настоящият съдебен състав като взе в предвид, че
предвиденото наказание за визираното престъпление е до три години лишаване от
свобода, не са били причинени имуществени вреди, както и това, че подсъдимия не
е неосъждан за престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по административен ред по реда на чл.78а от НК, то последния следва
да намери приложението си.
Водим от горното и при условията на чл.54 НК, като
съобрази обществената опасност на подсъдимият Х. и извършеното от него,
подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение
за индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата на
такива, които да препятстват реализирането на тази отговорност, но имайки в
предвид смекчаващите вината обстоятелства- изразеното съжаление за постъпката от
подс.Х., чистото му съдебно минало, както и сътрудничеството му във фазата на
проверката, досъдебното и съдебното производство, и като взе в предвид и
наличието на отежняващи вината обстоятелства, а именно- предишни наказания по
ЗДвП и това, че дееца не е личност с висока степен на обществена опасност,
затрудненото му социално и финансово състояние и имайки в предвид обществената
опасност на деянието, извършено от подс.Х., съдът определи наказание към минимума
предвиден в закона като го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание- глоба в размер на 1 000 / хиляда / лева в условията
на чл.78а от НК.
Тъй като подс.Х. не притежава валидно свидетелство за
управление на МПС чл.343г от НК не следва да се прилага.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Х. да
заплати сумата от 135,24 / сто тридесет
и пет лева и 24 ст. / лв по сметка на ОД на МВР-С., представляващи
направени разноски по делото за съдебно-психиатрична експертиза до настоящия
етап от производството.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът с оглед събраните
по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца и
така наложеното наказание отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си
вид ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите,
визирани в чл.36 ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М. Х. /