Решение по дело №102/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано по жалба вх. № 538/06.02.2025г., подадена от Б. Д. Т. от ***.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1307342/14.01.2025г./ЗПАМ/, издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ В. Търново към ОДМВР - Велико Търново. Съдържанието на ПАМ е прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Оспорващият намира издадената Заповед за незаконосъобразна и иска отмяната й. Срокът на прекратяване на регистрацията на МПС бил определен нееднозначно и не било ясно дали се касае за 6м. или 180дни. Освен това, спреният от движение автомобил бил семейна собственост, придобит по време на брака. С неговото дерегистриране съпругата му е лишена от правото да го управлява, което накърнява възможността и да се придвижва до работа, която е свързана с чести пътувания.

В съдебно заседание, лично и чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в същата съображения. ПП намира за нарушени принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения се претендира отмяна на Заповедта. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата, мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“-ВТ при ОДМВР – В.Търново, не се явява и не се представлява.

При преценка допустимостта на производството съдът намери, че Жалбата е подадена от лице, адресат на разпоредените със Заповедта правни последици. ЗПАМ е връчена на 14.01.2025г., съгласно разписката към същата, а жалбата е подадена чрез АО на 16.01.2025г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод на състава е, че Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът указа доказателствената тежест върху ответния АО. Релевантните за спора факти се установяват само по писмени доказателствени средства, които не са оспорени.

От представените по делото доказателства се установява, че на 14.01.2025г., около 17:20 часа, в град В. Търново, по ул. „България“ до № 29 Б. Д. Т. управлява собствения си лек автомобил марка „Алфа Ромео4, с рег. № [рег. номер], като е спрян за проверка от полицейските органи. При проверката му е извършен тест с техническо средство Дрегер Алкотесст 7510 с фабр. № ARDM - 0242, взетата проба №6231 отчита концентрация на алкохол в кръвта от 0,82 на хиляда в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско и химическо изследване с бл.№ 273410.

За допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е издаден акт за установяване на административно нарушение № 3361245/ 14.01.2025г. За същото нарушение е приложена и оспорената понастоящем принудителната административна мярка на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.

Водачът не се е явил да даде кръвна проба в указаното в ТМИ лечебно заведение, поради което пред съда е представено издаденото НП №25-1275-000092/26.02.2025г. на началник Сектор „ПП“ в ОДМВР В. Търново, с което на Б. Д. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

От страна на ответник - жалба по делото е представена Заповед № УРИ:366з-2605-28.06.2022г. на директора на ОДМВР - Велико Търново, в т.2.1 от която е посочено, че оправомощени да прилага ПАМ по чл.171 т.2а, букви „а“ и б“ от ЗДвП са назначените по график и/или определени със заповед/план служители на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново. Тази делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и уредена въз основа на Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на министър на вътрешните работи. Според представената Справка рег. № 366р-403/14.02.2025г. издалият ЗПАМ ПО е бил в служебно правоотношение с МВР и е заемал длъжността младши автоконтрольор.

От страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства, които сочат, че действително процесното МПС е съсобствено – СИО, като работата на съпругата на жалбоподателя е свързана с пътуване и необходимост от придвижване с този личен автомобил.

При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Съображенията за този извод са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед №GPAM-1307342/14.01.2025г./ЗПАМ/, издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ В. Търново към ОДМВР - Велико Търново. С тази Заповед е приложена принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т.2а, буква “б“ от ЗДвП. Поради което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК, т.е. това е приложимият процесуален закон.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация над 0,5 на хиляда/при показания на дрегера 0,82 на хиляда/. За правно основание на издадената ЗПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2а, буква ”б” от ЗДвП.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв закон се явява ЗДвП. Изхождайки от тази обща уредба на ПАМ, се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат се от точно посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат се онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. Казано с други думи АО действа в условията на обвързана компетентност. В конкретния случай е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано от 14.01.2025г.

За да е законосъобразна приложената ПАМ, трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед, издателят ѝ се е позовал на Заповед № УРИ:366з-2605-28.06.2022г. на Директора на ОДМВР - Велико Търново. С последната Директорът на ОД на МВР-Велико Търново на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил длъжностите лица от ОД на МВР - Велико Търново компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В т.2.1 от заповед са посочени служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ към ОДМВР - В. Търново. Съгласно представената справка, издателят на процесната ЗППАМ е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в Сектор „ПП“ към ОДМВР - В. Търново към момента на издаването й, поради което изводът на съда е, че Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК, който да прави същата нищожна.

Оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се установява, че на посочената в заповедта дата и място собственото на жалбоподателя МПС е било управлявано от него самия като водачът е употребил алкохол и концентрацията му е над 0,5 на хиляда. Формулирана разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Основателно е оплакването за формална незаконосъобразност на акта, поради това, че в ЗПАМ е посочен неясно срокът на действието й. Действително в Заповедта срокът на прекратяване на регистрацията на ППС е определен по следния начин, цитирам: „… за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни“. Правилата за броене на сроковете в дни и месеци са различни/вж. чл.60, ал.3 и 5 от ГПК/, поради което се стига по същество до разлика от един ден. В чл.171, т.2а б“б“ от ЗДвП срокът на приложение на мярката е определен по следния начин, цитирам: „… за срок от 6 месеца до една година“. Не са посочени дни. Следователно ПО няма правомощието да определя срока на действие на ПАМ в дни. Това му изявление лишено от законова опора и следва да бъде отменено в тази му част. Но доколкото при това волята на АО да приложи минималния предвиден в закона срок е ясна и несъмнена, то в останалата част ЗПАМ е законосъобразна и може да породи действие.

При постановяването на Заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН и е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл. 35 от АПК. В хода на производството с полеви уред е установено, че водачът е употребил алкохол, като концентрацията му в издишания въздух е над 0,5 на хиляда, а именно 0,82 промила. Спазена е и императивната разпоредба на чл.172, ал.4 от ЗДвП като свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели на МПС са иззети при съставянето на АУАН.

При преценка на материалната законосъобразност на Заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, буква “б“ от ЗДвП, една от ПАМ, които се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, е прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. За прилагането й следва да бъдат доказани кумулативно двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, употребило алкохол, като концентрацията на същия в кръвта му е над 0,5 на хиляда и адресатът на мярката по чл. 171, т. 2а, буква “б“ от ЗДвП да е собственик на управляваното моторно превозно средство. В случая и двата елемента на фактическия състав са несъмнено установени. По делото не е спорно обстоятелството, че МПС – обект на ПАМ, към момента на проверката от полицейските служители на 14.01.2025г., е собственост на жалбоподателя и същият го е управлявал. Безспорно установена се явява и употребата на алкохол от водача в посочената концентрация. Същата е основана на данните от дрегера, за което са представени доказателства. Сам жалбоподателят е могъл да опровергае този факт, ако представи резултат от изследване на кръвна проба с друга стойност, по-ниска то 0,5 промила. Но въпреки издадения ТМИ жалбоподателят не е предоставил кръвна проба за изследване. Поради това на основание чл.6, ал.4 и по аргумент отчл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, определящи са резултатите от полевия уред. Същите сочат концентрация на алкохол 0,82 на хиляда, което е предпоставка за налагането на ПАМ.

Във връзка с горното АСВТ приема, че процесната Заповед е съответна на материалния закон и същият е приложен правилно при наличие на предпоставките, предвидени в хипотезата на правната норма на чл. чл. 171, т. 2а, буква “б“ от ЗДвП.

Неоснователно е оплакването за липса на съразмерност при приложението на мярката, т.к. се засягали права на другия съпруг, съсобственик на автомобила. Според ВАС/вж. АД № 9206/2017г./, законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността да управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС.

Действително с налагането на процесната ПАМ, заради поведението на жалбоподателя, се накърняват правата на съпругата му. Същата, без да е извършила административно нарушение търпи вреди, като е лишена от правото на ползване на съсобствения й автомобил. Обстоятелството, че лекият автомобил е придобит в режим на СИО, не препятства приложението на ПАМ. Оспорващият не би могъл да се позовава на нарушаване на право на трето лице, което не е страна по делото, макар и да е негов съпруг. Съпругата на жалбоподателя не е адресат на акта и не е страна в производството. Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като последица от поведението на единия от съсобствениците /дори и съпруг/ и евентуалните щети /материални вреди, загуба или пропуснати ползи/, нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по общия гражданско-правен ред, а не в настоящото производство/вж.пак там - АД 9206/2017г. на ВАС/. Става въпрос за деликт, а не за несъразмерност на ПАМ.

Издадената ЗПАМ е съответна и на законовата цел. ПАМ е превантивна и не цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти. Засегнати са правата на собственика, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за движение на МПС.

В заключение по изложените мотиви съдът формира решаващ правен извод, че обжалваната Заповед, в частта, с която е наложена ПАМ със съдържание прекратяване регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца е законосъобразна и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. В частта относно неправилно определения срок на мярката при трансформирането му в размер на 180 дни Заповедта следва да бъде отменена.

Въпреки изхода на спора, от ответника не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалбата на Б. Д. Т. срещу Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-1307342/14.01.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в С-р „Пътна полиция“ -ВТ към ОДМВР В.Търново, с която е прекратена регистрацията на ППС-лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № [рег. номер], собственост на същото лице, за срок от 6 месеца, считано от 14.01.2025г.

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-1307342/14.01.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в С-р „Пътна полиция“ -ВТ за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № [рег. номер], в частта, в която срокът на действие на мярката е определен на 180 дни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.