№ 22957
гр. *****, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110126865 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от И. И. Д. срещу С. И. С. О.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ и чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242 КТ, както и насрещен иск с правно основание
чл. 221, ал. 2 КТ.
Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово
правоотношение, считано от 09.02.2024 г. на длъжност „старши инспектор в
Районен инспекторат *******“. Посочва, че същото било прекратено, като
със Заповед № ССИ24-РД1****/25.04.2024 г. й е наложено дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4,
вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за
организацията и дейността на С. И. С. О.. Сочи, че преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не били изискани писмени
обяснения, а само били снети устни такива, с което счита, че грубо било
опорочено проведеното дисциплинарно производство. Съобразно изложените
в уточнителни молби твърдения по същество оспорва да е извършено
дисциплинарно нарушение. Сочи още, че неправомерно била удържана от
трудовото й възнаграждение сума възлизаща на брутното й трудово
възнаграждение в размер на 1850 лв. като обезщетение при дисциплинарно
уволнение.
Въз основа на горното иска уволнението да бъде признато за незаконно
и отменено и да бъде възстановена на заеманата длъжност, както и
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер от 11 100 лв.,
претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат на
1
незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за
период от 6 месеца – от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да й бъде
заплатена сумата от 1850 лв., представляваща трудово възнаграждение в
нетен размер за месец март 2024 г. – съгласно уточнение в първото открито
съдебно заседание, за което сочи неправомерно да било удържано от
ответника.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е
законосъобразно, като отговаря на всички формални и материални изисквания
за това. Твърди, че на 03.04.2024 г. около 12:30 ч. ищцата заедно със своята
колежка Д. З. е влязла в търговски обект – магазин да хранителни стоки,
находящ се на ул. „********“ № 20, стопанисван от „Б. 2014“ ООД, преминала
е зад щанда за месни продукти, достъпът до който е ограничен само за
служители на магазина, като неправомерно е взема определено количество
хранителни продукти, без да заплати на търговеца, след което разпределила с
г-жа З. взетите продукти, и напуснала обекта през служебния вход. Тази
действия били записани на видеозапис в търговския обект, който бил изпратен
на ответника като приложение към сигнал. Твърди още, че тези
нерегламентирани действия били извършвани неколкократно в предходен
период. С това намира ищцата да е компрометирала оказаното й от
работодателя доверие и е злепоставила доброто му име и го е злепоставила
пред трети лица. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата
от 1850 лв., като сочи, че обезщетение при дисциплинарното уволнение на
ищцата не било удържано от дължими към нея суми и не било реално платено
от нея.
Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство при твърдения към момента на приемането му за предявен от
ищцата иск за обезщетение – неправомерно удържана на основание чл. 221,
ал. 2 КТ сума, кумулативно съединен с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
След четвърто уточнение на исковата молба, направено след насрочване на
делото, предявеният от ищцата иск е квалифициран като такъв по чл. 128, т. 2
КТ, като за процесуална икономия предявеният насрещен иск е оставен за
разглеждане в настоящото производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл.
153 ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелства: между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, считано от 09.02.2024 г., като ищцата е заемала
2
длъжността „старши инспектор в Районен инспекторат *******“ с брутно
месечно възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението в размер на 1850 лв., както и че същото е прекратено със Заповед
№ ССИ24-РД1****/25.04.2024 г., с който на ищцата наложено дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4,
вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал. 3, т. 6 от Правилника за
организацията и дейността на С. И. С. О., както и че срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 30 дни.
На основание чл. 155 ГПК като служебно известно с доклада по делото е
отделено обстоятелството относно наличието на приет и публикуван
Правилник за организацията и дейността на С. И. С. О., общодостъпен на
електронен адрес https://sofia.obshtini.bg/doc/304179, както и че на основание
чл. 7, ал. 1, т. 6 от същия инспекторатът се ръководи и представлява от
Директор, който сключва, изменя и прекратява трудови договори със
служителите на Инспектората, както и налага дисциплинарни наказания по
Кодекса на труда.
Съгласно приложената по делото Заповед № ССИ24-РД1****/25.04.2024
г., връчена срещу подпис на И. Д. на същата дата, дисциплинарното наказание
уволнение е наложено от директора на С. И. инж. Н. Н., след изслушване на
устните обяснения на служителя на предходната дата, за което бил съставен
протокол № ССИ24-ВК91-5098/24.04.2024 г., за това че вследствие на подаден
сигнал било установено, че на 03.04.2024 г. около 12:30 ч. И. Д., при
извършена проверка със своята колежка Д. З. – старши инспектор в РИ
******* към С. И., в търговски обект – хранителен магазин в гр. *****, ул.
„********“ № 20, преминала зад щанда за месни продукти, достъпът до който
е ограничен само за служители в търговския обект, като същата неправомерно
взела определено количество хранителни продукти, без да заплати на
търговеца. След това г-жа Д. излязла от задния вход на търговския обект,
предназначен за зареждане и с контролиран достъп отвътре, разпределила в г-
жа З. взетите от хранителния магазин продукти, като е посочено още, че тези
действия били извършени с цел да не се предприемат действия от страна на г-
жа Д. спрямо търговското дружество за констатирани от нея нарушения. Като
мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е посочено още, че с
действията си, като е съзнавала, че нарушава служебните си задължения,
виновно е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
8, пр. 1 КТ, като е злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила
доброто му име, като се е възползвала от служебното си положение и е
извършила преднамерени действия с цел материално облагодетелстване, а
именно – взимане без заплащане на хранителни продукти от проверяван
търговски обект, като с действията си е компрометирала оказаното от
работодателя доверие и е злепоставила доброто име на работодателя пред
трети лица. Като правни основание за налагане на наказанието работодателят
се е позовал на разпоредбите на чл. 188, т. 3 и чл. 195, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 2,
т. 6 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ.
3
По делото е представен протокол с рег. № ССИ24-ВК91-5098/24.04.2024
г., съгласно който на 24.04.2024 г., сряда, в 13:00 ч., в сградата на С. И. на ул.
„*****“ № 5 се е провело изслушване по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от директора
на инспектората – инж. Н. Н., на служителите Д. З. и И. Д.. Истинността на
протокола, в частта по отношение на положения от ищцата подпис, е оспорена
в първото открито съдебно заседание, което оспорване следва да се приеме за
непреклудирано предвид докладването с определението за насрочване на
делото като такова по общия ред, а не като бързо производство. За
установяване на полагане на подписите върху протокола, в производството по
реда на чл. 193 ГПК, е допуснато събиране на гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел на страната на ищцата. В протокола са обективирани
следните действия – директорът на инспектората инж. Н. е уведомил
служителките за подаден срещу тях сигнал от дружеството „Б. 2014“ ООД,
стопанисващо търговски обект в гр. *****, ул. „***********“ № 20, за това, че
на 03.04.2024 г. в магазина за хранителни стоки на посочения адрес при
извършване на проверка са „действали по начин, с който уронват престижа
на С. И. като при извършена… проверка в обекта, са нарушили служебните
си задължения при констатиране на нарушение, с цел получаване на
материална облага“. Според протокола на служителите са зададени следните
въпроси: „Извършвали ли сте проверка в хранителен магазин в гр. *****, ул.
„***********“ № 20, стопанисван от дружеството „Б. 2014“ ООД, на коя
дата и какво сте установили?; Кога е последната ви проверка в обекта?
Вярно ли е, че при проверка в обекта не сте предприели действия при
установено нарушение, като вместо това сте поискали да получите облага“.
Удостоверено е още, че служителите са поканени на следващия ден –
25.04.2024 г. в 10 ч. да се явяват отново в сградата на С. И.. Така
представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, който
не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
удостоверените в него действия, при това доказателствената му стойност за
процеса не е напълно изключена, като съдът може да приеме за установени
неизгодните за издателя факти обективирани в него със значение на
извънсъдебно признание, като същите се преценяват и с оглед останалите
доказателства по делото. При съобразяване на тези правила настоящата
инстанция приема, че така представеният протокол от 24.04.2024 г. по
същество не обективира проведена процедура по чл. 193 ГПК при спазване на
формалните изисквания на закона за провеждане на същата. Посочените като
вменени нарушения при изслушването са формулирани твърде общо и
абстрактно, без да дават по същество на служителите ясна представа за какво
действие се ангажира дисциплинарното производство срещу тях. Поради тази
причина ирелевантно за процеса е оспорване на истинността на протокола в
частта по положения подпис от служителя, чиято дисциплинарна отговорност
е ангажирана. Същевременно обаче посочването на конкретна дата, час и
място на извършване на вменените нарушения, без същите да са назовани, е
дало насоки на служителите за какво ще бъдат изслушвани отново на
4
следващия ден - 25.04.2024 г.
Във връзка с доказване на спорния по делото въпрос относно
законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за
изслушване на работника преди налагане на дисциплинарно наказание, по
делото е представен видеозапис, обект на изследване по допусната съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К.. Съгласно
заключението по същата изследваните видеозаписи са 5 и са свалени от
охранителни камери, намиращи се в хранителен магазин, отразяват
едночасови интервали между 11:45 и 13:45 ч. От същите се установява, че
около 11:45 в магазина се появяват две жени, насочват се вляво на обектива и
излизат от кадър. По-късно в 11:53 ч. първата жена /за която от разпечатките
от видеокамерите се установява, че е ищцата Д./, се появява отново в кадър,
насочва се към маса с наредени червени кутии и взима 2 от тях, след което се
насочва към друга маса с наредени шоколадови изделия, но не взима нищо от
нея. От втори видеофайл се установява, че двете жени се разхождат по
продължението на дългата хладилна витрина и в 11:46:32 се спират и оглеждат
витрините от вътрешната част, в 11:46:41 тръгват отново покрай витрините и
минават зад тях, минавайки и под обектива на камерата. В 11:47:05 са вече
отляво на витрините, спират се за няколко секунди по средата на дългата
стъклена витрина и разглеждат отново стоките в нея, след което продължават
до края на дългата витрина. В 11:47:32 слизат по стълби вляво на обектива и
излизат от кадър до 11:51:41 ч., когато минават обратно покрай стъклената
витрина от вътрешната страна. Заедно с тях върви и трета жена и трите се
насочват към рафтове в десния ъгъл на обектива и излизат от кадър. В 11:55:33
отново се появяват в кадър. От трети видеофайл се устновява как в 11:53:10
третата жена взима кутия с кафе капсули от един от стелажите и тръгва в
посока към първата. Вижда се още, че втората жена, говорейки по телефона,
държи кутия и се насочва към другите две. От четвъртия видеофайл от камера,
обхващаща синя вътрешна врата около която има контейнери и разхвърляни
кашони и щайги – кадър не от вътрешността на магазина, се установява, че
жена 1 и жена 2 в 11:56:19 излизат през синята врата , в 11:56:43 си разменят
предмети – кутия и флакон. Жена 2 нарежда част от предметите, които държи
– червена кутия, кутия с кафе капсули, картонена кутия и флакон, на
картонена щайга до синята врата, а през това време жена 1 прибира в чантата
си стъклена кутия с кафе, флакон и друга червена кутия. В 11:57:06 жена 1
взима от картонената щайга трите кутии, а жена 2 взема флакона. След като
събират всички предмети от картонената щайга, двете се отправят към долния
ляв ъгъл на обектива и излизат от кадър. От петия файл, заснет от друга
камера, се отразяват същите събития като тези от четвъртия запис.
Според експерта записите са автентични, като не са открити обективни
находки, които да водят до съмнение, че върху тях са извършвани
манипулации на видеофайловете след тяхното заснемане.
Във връзка с установяване на действията на ищцата, вменени от
работодателя като дисциплинарни нарушения, част от които са заснети на
5
изследваните записи, по делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана
е Л. Н. – управител на магазина, заснет на камерите, находящ се на ул.
„***********“ № 20. Същата твърди, че познава ищцата от посещенията на
последната в магазина по повод работата като столичен инспектор. Твърди,
че ищцата е идвала два пъти, вторият път в началото на м. април 2024 г.,
ищцата, заедно с придружаваща я колега, влезли при нея в офиса. Ищцата
подала на св. Н. кехлибарена огърлица, а другата служителка на С. И.
показала на свидетелката снимка на телефона си със снимани боклуци на
улицата пред магазина, казали , че това било прилежаща част към магазина и
са в нарушение, но този път няма да ги санкционират, но управителката
трябвало да почерпи. След това излезли и си взели каквото им трябвало –
кафе, пурички, дезодоранти. Минали са и през щанда за месо но не взели
нищо от там. Продуктите, които взели, били без отстъпка, а служителките на
С. И. ги взели без да заплащат за тях и без да проявяват желание за това, а
свидетелката ги отчела като личен пазар – на доставни цени, като стойността
на взетите стоки била около 100 лв. на доставни цени. По повод кехлибарената
огърлица, която ищцата дала, твърди, че при предходното посещение на
ищцата като инспектор провели личен разговор, в който коментирали
здравословни проблеми и ищцата препоръчала за тях носенето на такава
огърлица. Свидетелката твърди, че не е искала такава, а дори са говорили, че
сама ще си намери, което дори е била направила вече към датата на второто
посещение. Когато я давала, ищцата обяснила, че я видяла и се е сетила за
нея. Обстоятелствата относно предаване на кехлибарена огърлица не
изключват и не извинява останалите установени факти, че ищцата, в
качеството си на служител на С. И., при посещение в магазина за
осъществяване на проверка на същия, е взела стоки от него, за които не е
заплатила цена. Вън от служебните отношения даването на подарък може да
се приеме като акт на добра воля и щедрост, но в контекста на събитията
показва непрофесионализъм и недопустимо и неприемливо смесване на
служебните отношения с лични такива, при това в отношения на проверяващ
инспектор и проверяван. Соченото обстоятелство относно предаване на
огърлица е ирелевантно към предмета на спора, тъй като не то е вменено като
извършено дисциплинарно нарушение.
За установяване на спорния въпрос относно провеждане на процедурата
по изслушване на работника преди налагане на дисциплинарното наказания
по делото са изслушани свидетел на ищцата и свидетел на ответника.
Като свидетел на ищцата е разпитана Л. Д., бивш служител на С. И. с
последна длъжност главен инспектор и началник на сектор „Контрол на
районните инспекторати“, която към момента е с висящо съдебно
производство по повод дисциплинарно уволнение на същата. Същата
обяснява, че е запозната с уволнението на ищцата Д., като за него знаела от М.
М., който бил неин началник и началник на отдел „оперативен контрол“ и с
който работят в екип и в една стая. От него знаела, че на 24.04 бил извикан в
кабинета на директора на С. И., където имало разговор с И. Д., а на 25 същата
6
получила заповед за уволнение, като впоследствие – на 26.04 подписал
протокол. Била информирана, че служителките са имали разговор във връзка с
посещение в магазин, от който взели продукти, но не знаела какви, а г-н М. не
знаел дали тази среща били изслушване. Твърди убедено обаче, че не било
искано писмено обяснение от ищцата Д. и нямало по принцип такава
практика, а се провеждало устно изслушване. Свидетелката твърди, че не е
присъствала на изслушването, нито при връчването на заповедта. Сочи още,
че на 25.04 Мирослав видял И. Д. и Д. З. и те му казали, че са им връчени
заповеди за уволнение, като директорът го и повикал в кабинета си и ги е
питал дали знаят за магазина, не помни дали са казвали да им е пуснат откъс
от запис.
От разпита на доведената от ответната страна свидетелката Д. Ц.,
работеща в С. И. на длъжност началник сектор „Човешки ресурси и
квалификация“, се установява, че на 25.04 в 10 ч. била повикана в кабинета на
директора, където присъствали и други служители – М. М., С. П., М. П.,
директорът ин. Н. Н., М. Т., началника на район „*******“ Д. М. и тя, както и
двете служителки Д. З. и И. Д.. Те влезли в кабинета, били поканени да
седнат, а директорът пуснал на телевизора в присъствието на всички
видеозапис. Същият показвал как двете служителки влизат в магазина, където
са извършвали проверка и излизат с продукти. Твърди, че след като изгледали
записа им била дадена възможност да обяснят, като директорът ги попитал
дали ще направят някакъв коментар за случая, но те замълчали, като само
казали, че няма какво да коментират. Твърди, че служителките са знаели за
какво са извикани още от предишния ден – 24.04, когато са имали също среща
с директора, на която той ги е уведомил за подадения сигнал във връзка с
действията им в магазина. След като изгледали записа и служителките били
поканени да обяснят, им бил даден протокол за подпис, който те подписали в
присъствието на свидетелката. Протокол за проведеното изслушване от 25.04
не е представен по делото, приложен е само оспореният такъв от 24.04, който
обаче не обективира по същество процедурата по изслушване. Такава е
осъществена на 25.04, като е проведено устно изслушване в присъствието на
свидетели, сред които и разпитаната по делото св. Д. Ц., началник сектор
„Човешки ресурси и квалификация“.
За изясняване на друга група спорни въпроси от фактическа страна по
делото са изготвени заключение по съдебно-счетоводна експертиза и
допълнително такова. Според първото заключение размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец
преди уволнението е за м. април 2024 г. и е в размер на 1850 лв. В деня, в
който на ищцата е връчена заповедта за уволнение – 25.04.2024 г., на нея е
изплатено пълното трудово възнаграждение за целия месец април в нетен
размер. Ищцата не е заплатила сума за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ
дължимо от работника при дисциплинарно уволнение,, такава сума не е и
удържана от дължими от работодателя към нея суми, а е счетоводно отразена
като дължими от работника суми. Обезщетение по чл. 224 КТ дължимо в
7
полза на работника за неползван платен годишен отпуск начислено в размер
на 185 лв. не е изплатена на ищцата, същата е начислена и е счетоводно
отразена като приспадната от дължими от ищцата към работодателя суми.
Ищцата дължи на работодателя и сума в размер на 336,36 лв., представляваща
изплатено възнаграждение за 4 дни през м. април 2024 г., които тя не е
отработила реално предвид прекратяване на правоотношението на
25.04.2024 г. – преди края на месеца. Тази сума също не е платена от ищцата
на работодателя. Според експертизата счетоводно е отразена сумата от
1955,01 лв. дължима от ищцата към работодателя.
Съгласно допълнително заключение за месец март е начислена в полза на
ищцата сумата от 1339,53 лв. в брутен размер, като в нетен размер е изплатена
сумата от 999,11 лв. Сумата в брутен размер е получена от сбор на сумите от
1015,00 лв. – месечна заплата за 14 отработени дни, 435 лв. – сума за
използван платен годишен отпуск от 6 работни дни, и 96,67 лв. – доплащане за
болничен за предходен период – за три дни през месец февруари, от които
първите два дни са за сметка на работодателя.
Остатъкът от дължимото възнаграждение за м. март 2024 г. е преведен по
сметка на ищцата през м. април. Така за месец април е начислена сума в
брутен размер от 2486,19 лв., формирана както следва: 1850 лв. основна
месечна заплата за м. април /включително за 4-те неотработени дни, която
сума подлежи на връщане от ищцата/, 120 лв. – преизчисление на вече
използван платен отпуск от 6 дни за м. март, 209,52 лв. – преизчисление на
ОМЗ за м. февруари 2024 г., доплащане за 11 отработени дни, 280 лв. – други
ОМЗ – преизчисление за м. март, доплащане за 14 отработени дни от м. март,
и 26,67 лв. – доплащане за болничен за 3 дни, първите два от които за сметка
на работодателя. След направените удръжки сумата, която е платена в полза
на ищцата в нетен размер възлиза на 1881,90 лв.
От така представените заключения се установява, че за месец март 2024
г. в полза на ищцата е начислена пълното уговорено брутно трудово
възнаграждение от 1850 лв. (формирана от сбора на сумите от първоначално
начислените през месец март 1015,00 лв. за месечна заплата за 14 отработени
дни, и 435 лв. за използван платен годишен отпуск от 6 работни дни, както и
допълнително начислените през месец април 120 лв. – преизчисление на вече
използван платен отпуск от 6 дни за м. март, 280 лв. – други ОМЗ –
преизчисление за м. март, доплащане за 14 отработени дни от м. март). От така
начислената сума вещото лице е установило, че ищцата е получила нетния
размер след приспадане на дължимите суми за осигуровки и данък. При тези
констатации се установява, че възнаграждението за м. март 2024 г. е изплатено
на ищцата в пълен размер.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С оглед наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението, в
8
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение, което да е било прекратено, а в тежест
на ответника – работодател е да докаже материалноправните предпоставки,
обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него
основание и надлежното му упражняване, а именно – че заповедта е
мотивирана, че е изискал и изслушал обясненията на работника преди
налагане на наказанието, че ищецът е извършил виновно твърдените
нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното му наказание е
съответно на нарушението.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е основателен поради следните съображения:
В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно поради
неспазване на процедурата по чл. 193 ГПК за изискване на писмени
обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание.
Според разясненията, дадени в казуалната практика на касационната
инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 193 КТ преди да наложи
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това
свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде
обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое поведение
(действия или бездействия) на работника се искат обяснения и срокът, в който
да се представят. Ето защо неоснователен е поддържаният от ищцата довод, че
уволнението е незаконосъобразно само поради обстоятелството, че не били
искани писмени обяснения, доколкото по избор на работодателя вместо искане
на писмени обяснения може да се проведе устно изслушване.
Без значение дали процедурата се провежда чрез събиране на писмени
обяснения или устно изслушване, общи и задължителни са изискванията
работникът да бъде запознат с конкретното деяние, което се вменява като
нарушение, както и за осигуряване на възможност за даване на обясненията
чрез предоставяне на срок за това. В закона няма изискване за
продължителността на времето, което работодателят следва да осигури за
даване на обяснения, но според установената практика този срок следва да е
разумен – според обстоятелствата, като задължението на работодателя се
свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде
обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност,
зависи от неговата воля. Предоставянето на реална възможност за даване на
обяснения на първо място е предпоставена от запознаване на работника с
твърдяното нарушение.
Когато последното е изпълнено, недаването на обяснения от работника
9
не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с
реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал.
Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина
във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за
дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо
от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е
приложим и във случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да
поиска обяснения от работника, в т. ч. - когато работникът не може да бъде
намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да
получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения, или
по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя
с искане за обяснения да достигне до него. Дали на работника е предоставена
реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед
обстоятелствата на всеки конкретен случай. При отказ да се дадат обяснения
за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, за който е съставен
протокол или друг частен документ, въпрос на доказване с допустимите от
процесуалния закон доказателствени средства е от страна на работодателя да
се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него.
При доказване на тези обстоятелства, с искането за даване на обяснения
работодателят е изпълнил условието на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което чл. 193,
ал. 2 КТ е неприложим. В този смисъл например Решение № 29 от 3.05.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1971/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита
Г.а, Решение № 226 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 917/2011 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 10 от 30.01.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда
Зекова.
Виновно поведение на работника или служителя, препятстващо
събирането на обяснения (писмени или устни) от него (193, ал. 3 от КТ), е
налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или
устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки
това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на
предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не
му предостави писмените си обяснения, както и когато по какъвто и да било
начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в
невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на
обяснения. В случай, че самият работодател не е определил срок за даване
на обяснения, работникът или служителят следва да ги даде в разумен
срок според конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
Работодателят в този случай също трябва да изчака този разумен срок да
изтече, преди да връчи заповедта за налагането на дисциплинарното
наказание - Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 257 от 22.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев,
Решение № 330 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2013 г., IV г. о., ГК,
10
докладчик съдията Боян Цонев, Решение № 493 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1771/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов, Решение
№ 29 от 3.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1971/2021 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Г.а.
В случая, както бе коментирано по-горе, протоколът от 24.04.2024 г. не
обективира искане за даване на обяснения според формалните изисквания на
закона, тъй като видно от отразените в него въпроси и изявления на
работодателя, служителите не са били запознати с конкретните вменени им
нарушения на трудовата дисциплина – никъде в протокола не се споменава
конкретното действие вземане на продукти от магазина без заплащане на
цената на същите, което е по същество извършеното дисциплинарно
нарушение. Вместо това общо се сочи, че на 03.04.2024 г. в магазина за
хранителни стоки на адрес гр. *****, ул. „***********“ № 20 при извършване
на проверка са „действали по начин, с който уронват престижа на С. И.
като при извършена… проверка в обекта, са нарушили служебните си
задължения при констатиране на нарушение, с цел получаване на материална
облага“. Дори зададеният при изслушването въпрос „Вярно ли е, че при
проверка в обекта не сте предприели действия при установено нарушение,
като вместо това сте поискали да получите облага“ не назовава конкретно
действие, а е отново общо формулиран.
По-нататък, от показанията на св. Цекова, доведена от ответника за
установяване на обстоятелствата около исканите устни обяснения на
25.04.2024 г., на изричните въпроси на съда относно начина, по който
служителите, в това число ищцата, са били поканени да дадат обяснения с
възпроизвеждане на точните думи на директора /доколкото си ги спомня/, тя
отново не споменава директорът да е посочил изрично вмененото нарушение.
Вместо това поддържа, че след влизане на служителите в стаята на директора
за изслушване той им е казал: „Колеги, вие знаете, че сте поканени да
продължим след вчерашното изслушване, днес да продължим изслушването
на вашите обяснения“. Свидетелката поддържа неколкократно при разпита
си, че след като записът е бил изгледан „директорът даде възможност на
служителите да дадат своите обяснения“ и „директорът ги попита за
коментар, но те замълчаха“. В тези въпроси отново не се съдържа позоваване
на конкретно действие. В случая съгласно съдебно-техническата експертиза от
записа се вижда как двете се движат в магазина с продукти от същия, излизат
11
от служебен вход и прибират продукти в чантата си, но без назоваване на
конкретно действие – продуктите да са взети без заплащане на цената, дори да
са поискани като материална облага с цел да не бъде наложена санкция на
проверявания обект, може да съществува различна интерпретация на записите
– включително продуктите да са заплатени или да са дадени като подарък от
управителя /каквато теза за заплащане на промоционална цена поддържа
ищцата с подробни обяснения за кехлибарената огърлица, която е дала преди
това на управителката на магазина/. Свидетелката на ответника не помни
колко време е продължило изслушването и колко дълго са били в кабинета на
директора, но твърди, че след като служителките са казали, че няма да
коментират, са им връчени заповедите за уволнение, които били изготвени, т.е.
заповедта за уволнение е връчена на ищцата непосредствено след като записът
е изгледан и е поканена да направи коментар по него.
При тези данни съдът приема, че при изслушването на обяснения и в
двата дни ищцата не е била запозната с конкретните действия, които да са
вменени като дисциплинарно нарушение, доколкото същите не са били
формулирани по начина, по който са назовани в заповедта за уволнение. В
допълнение към това процедурата е опорочена поради несъобразяване с
изискването за предоставяне на разумен срок според обстоятелствата за
даване на обясненията, при който работникът да е получил реална възможност
да ги даде. Връчването на предварително изготвената заповед за уволнение
непосредствено след като записът е бил изгледан, бил е зададен общият
въпрос относно наличие на коментар по него и последвалия отказ на
служителя да направи такъв, по убеждение на съда не удовлетворява
изискванията за предоставяне на разумен срок и осигурена реална възможност
за даване на обяснения. Така проведената процедура, възпроизведена от
свидетеля на ответника, сочи на формално, а не реално изпълнение на
изискванията на закона за изслушване на работника преди налагане на
наказанието. При тези констатации съдът намира, че на формално основание
уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В тази връзка съдът счита за необходимо да акцентира, че извършването
на дисциплинарно нарушение е категорично и безспорно установено по
делото, като същото е именно това, посочено в заповедта за уволнение - И. Д.,
при извършена проверка в търговски обект неправомерно, възползвайки се от
служебното си положение, е извършила преднамерени действия с цел
12
материално облагодетелстване, като е взела определено количество продукти
от проверяван търговски обект, без да заплати на търговеца. При това
деянието действително покрива характеристиките на злоупотреба с доверието
на работодателя и уронване на доброто му име. Така също за съда не
съществува колебание, че наложеното най-тежко наказание е съответно на
извършеното нарушение. Наказанието обаче следва да бъде отменено на
формално основание поради опорочената процедура по налагането му при
несъобразяване на изискването за изслушване с установената за това съдебна
практика относно предпоставките, при които то се извършва законосъобразно.
Въз основа на горните изводи искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е
да докаже съществуването към момента на постановяване на решението на
материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се
обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало,
ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
ищцата следва да докаже, че в резултат от уволнението е останала без работа
за процесния период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е основателен. Съображенията за това са следните:
В случая, атакуваното уволнение на ищцата е признато от съда за
незаконно. Не е спорен между страните фактът, че ищцата е останала без
работа за периода от 25.04.2025 г. до 25.10.2024 г. За определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът ползва заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, съгласно което размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец възлиза на сумата от 1850 лв.
през които ищцата е останала без работа, поради което за 6 месеца
обезщетението възлиза на сумата от 11 100 лв.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен и следва да се уважи за целия предявен
размер.
13
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Ищцата претендира сумата от 1850 лв. /посочена като претендирана в
нетен размер според последното уточнение/, за която поддържа, че
неправилно била удържана и представлявала трудово възнаграждение за
месец март 2024 г.
От съдебно-счетоводните експертизи се установи, че сумата от 1850 лв.
/дължима в брутен, а не в нетен размер/ е начислена в полза на ищцата, макар
и в два месеца – за месец март и месец април, когато са извършени
преизчисления. От така начислената сума са удържани суми за осигуровки и
данък, като остатъкът е реално заплатен на ищцата. Ето защо тя е получила
дължимото трудово възнаграждение за м. март 2024 г., поради което искът по
чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1850 лв. подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ла. 2 КТ при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение.
За основателността на иска в тежест на ищеца - работодател е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, че същото е било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на служителя, срокът на предизвестието, размерът на
месечното брутно трудово възнаграждение на служителя, а при срочно
трудово правоотношение – размерът на действителните вреди.
При така разпределената доказателствена тежест и с оглед обуславящия
характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и признаване на уволнението за
незаконно, съдът намира, че искът по чл. 221, ал. 2 КТ е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е претендирала такива и е представила доказателство за
извършени разноски в размер на 930 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, като същото е под минимума дори само за исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, които са уважени, поради което възнаграждението
следва да бъде присъдено в пълен размер.
Ответникът е извършил следните разноски: 531,81 лв. за депозит за
изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза – във връзка с
главния иск за незаконност на уволнението, 74 лв. държавна такса за
предявения насрещен иск, 40 лв. за депозит за свидетел – отново във връзка с
доказване на главния иск. Предвид уважаване на главния иск и отхвърляне на
насрещния иск, от така заплатените суми не следва да бъдат разпределяни
14
разноски в полза на ответника.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като предвид
успешната защита по един от петте съединени в процеса искове, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и положените от процесуалния
представител на ответника усилия и извършените действия, съдът намира, че
в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 604 лв. (по 80 лв. по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 444 лв. по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) и разноски в размер на 550 лв. за
депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ уволнението на И. И. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед №
ССИ24-РД1****/25.04.2024 г., издадена от директора на С. И. С. О., с която е
наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. чл. чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 188, т. 3 КТ и чл. 7, ал.
3, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на С. И. С. О. и с която е
прекратено трудовото правоотношение със С. И. С. О., ЕИК ************
на длъжността „старши инспектор в Районен инспекторат *******“, която тя е
заемала по силата на съществуващо между страните трудово правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. И. Д., ЕГН
********** на заеманата до уволнението длъжност „старши инспектор в
Районен инспекторат *******“ при ответника С. И. С. О., ЕИК ************.
ОСЪЖДА С. И. С. О., ЕИК ************ да заплати на И. И. Д., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата от 11 100 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г. в брутен
размер, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Д., ЕГН ********** срещу С. И. С. О.,
ЕИК ************ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1850
лв., представляваща трудово възнаграждение в нетен размер за месец март
2024 г.
15
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С. О., ЕИК ************ срещу И. И.
Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от
1850 лв., представляваща обезщетение дължимо от работника при
дисциплинарното уволнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. С. О., ЕИК
************ да заплати на И. И. Д., ЕГН ********** сумата от 930 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. И. Д., ЕГН ********** да
заплати на С. И. С. О., ЕИК ************ сумата от 50 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. И. С. О., ЕИК
************ да заплати по сметка на СРС сумата от 604 лв. държавна такса
и 550 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16