Решение по дело №547/2018 на Окръжен съд - Бургас

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер  387                                08.11.2019 година                 Град Бургас

 

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                    граждански състав

На двадесет и шести септември            Година две хиляди и деветнадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                          

                                       Съдебни заседатели:    

Секретар               Стойка Вълкова 

Прокурор                               

като разгледа докладваното от              С.Михов 

търговско дело номер         547             по описа за     2018 година.

 

Производството по делото е образувано, след като с определение № 19365/ 20.09.2018г. състав на Софийски градски съд е прекратил производството по т.д.№ 7916/2018г. и е изпратил исковата молба по подсъдност в ОС-Бургас.

Подадена е искова молба от ,,Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Московска“ № 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник Живко Руменов Райков, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 15, ет.3 против П.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.Живко Харизанов от АК-Бургас, със съдебен адрес: : гр. Поморие, област Бургас, ул. „Васил Левски“ № 11, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.12.2004 г., за следните суми: 97 941 евро непогасена главница, 97 344.67 договорна лихва за периода 17.06.2010 – 21.11.2017 г., 8451.57 обезщетение за забава дължимо за периода от 18.07.2010г. до 17.11.2017г. по т.20.1. от общите условия на допълнително споразумение от 20.11.2009г. към договора за кредит, представляващо 3 % лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница – 8342.73 евро и за периода от 18.11.2017г. до 21.11.2017г. по т.20.2. от общите условия на допълнително споразумение от 20.11.2009г. към договора за кредит, представляващо 10 % лихвена надбавка върху частта от непогасената главница – 108.84 евро; 638.12 дължими такси и разноски, както следва: такса управление в размер на 175 евро, такса изискуемост в размер на 60 евро, такса подновяване срока на ипотеката на ипотекарните обезпечения в размер на 403.12 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2017 г. до окончателното й изплащане,  направени разноски по делото пред РС-Поморие в размер на 8044.47 лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и да заплатят направените по настоящото дело разноски. Според изложеното в исковата молба, на 03.12.2004 г. между страните е бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който ,,Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на П.К. банков кредит в размер на 120 000 евро, който бил усвоен на 17.12.2004 г. За обезпечение изплащането на отпуснатия кредит, от кредитополучателя е била учредена договорна ипотека в полза на ищеца, вписана на 13.12.2004 г. в СВ – Несебър (неприложена). Съгласно договореното в чл.3 от договора за кредит, длъжникът следвало да изплати дължимата сума по кредита на 180 месечни вноски, с 12 месечен гратисен период по отношение на главницата. Договорената лихва е 9.40 %, към която се добавя 3.05 % за риск или лихвата е била 12.45 %. На 20.11.2009г. е било подписано допълнително споразумение с уговорен нов 12 месечен гратисен период за главницата, като лихвата е променена на 12.95 %. Последното редовно плащане е било извършено на 17.06.2010 г. Поради неизпълнение на задълженията по договора, на 07.11.2017 г. банката е връчила нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която П.К. е получил по реда на чл.47 от ГПК.  Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, на 21.11.2017 г., ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист пред Районен съд – Поморие, като впоследствие били издадени по ч.гр.д.№ 746/2017 по описа на РС-Поморие Заповед за изпълнение № 425/ 24.11.2017г. и изпълнителен лист № 473/ 24.11.2017г. за следните суми: 97 941 евро главница, 97 344.76 евро договорна възнаградителна лихва, 8342.73 евро санкционна лихва, 108.84 евро санкционна лихва, 638.12 евро дължими такси и разноски, законната лихва върху главницата от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и 8044.47 лв. разноски в заповедното производство.     

В предоставения срок, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който чрез процесуалния си представител твърди, че искът е недопустим на основание чл.299 ал.1 от ГПК, тъй като е налице влязло в сила решение № 100/ 24.11.2014г. постановено по в.т.д.№ 254/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което предявеният установителен иск на банката за съществуване на вземане срещу П.К. – главница, договорна лихва, санкционна лихва и законна лихва по посочения договор за кредит е бил отхвърлен. Счита, че предявените искови претенции са погасени по давност към 22.11.2017 г., когато е подадено заявлението до РС-Поморие. Предявените преди 2017 г. искове с образувани заповедно производство по ч.гр.д.№ 1122/2011г. по описа на РС-Поморие, гр.д.№ 158/2013г. по описа на ОС-Бургас и в.т.д.№ 254/2014г. на Апелативен съд – Бургас, не са прекъснали давността на основание чл.116 б.“б“, изречение второ от ЗЗД, тъй като ако предявеният иск не бъде уважен, давността не се счита за прекъсната. Приложената нотариална покана от 2017 г. не е била връчвана на ответника, поради нарушение на чл.47 ал.1 – 4 от ГПК.  В поканата не са посочени и размерите на конкретните задължения. Оспори размерите на предявените главница, лихви, такси и разноски, като представените в заповедното производство извлечения от счетоводните книги на банката за сметка № ***към 22.11.2017 г. и погасителния план, са с невярно съдържание. Не са посочени падежиралите и непадежиралите вноски по кредита. Отчетната сметка от извлеченията е различна от тази в договора за кредит и не е ясно дали по нея банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. В извлечението не е отразена извършената капитализация на лихвите от банката и размерите на дължимите погасителни вноски, като самото начисляване на лихва върху лихва е нищожно. Едностранното увеличаване на лихвите по договора от страна на банката също е незаконосъобразно. Претендираните договорна и наказателна лихва като обезщетение за забава в размер на 5734.10 евро и 3 % -та лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница – 2023.07 евро и 10 % лихвена надбавка върху частта от непогасената главница – 3711.03 евро, произтичат от неравноправни клаузи. 

  Ищецът не представи допълнителна искова молба в срока по чл.372 от ГПК, не приложи нови доказателства.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, пълномощникът на ответника депозира отговор на допълнителна искова молба, в който твърди нищожност на клаузата на пункт 2.3. от допълнителното споразумение от 20.11.2009 г., който предвижда капитализация на лихвите чрез включването им в главницата. Това води до недопустимост както  на заявената главница, така и на формираната въз основа на нея лихва, тъй като главницата още в заявлението за издаване на заповед за плащане е заявена като една сума, без разбивка. Включването на капитализираните лихви в общия размер на главницата, води и до недопустимост на иска пред съда. Нищожно е и извършеното едностранно от банката увеличаване на лихвения процент от 12.45 на 12.95 %. В нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост е посочена сметка № ***, а в самия договор е посочено, че той се отчита по сметка № ***. Това несъответствие е довело до опорочаване на процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В нотариалната покана не са посочени параметрите на главница, лихви, такси и разноски, като се говори за „цялата непогасена главница“, което е в противоречие с разясненията в ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.

 В съдебно заседание ищцовата страна чрез подадена нарочна писмена молба от процесуалния й представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-икономическа експертиза.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител, счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради изтекла давност, както и като неоснователни, тъй като ответника не е бил уведомен за взетото решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Защитната си теза разви в писмена защита.

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 746/2017 г. по описа на РС-Поморие, издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 425/ 24.11.2017г., съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми,  както и за сумата от общо 8044.47 лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок е подадено възражение от ответника. Производството по настоящото дело, респ.по делото пред СГС, е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК.

Няма спор, че е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.12.2004 г. (л.15-18 по делото пред СГС) между „Банка ДСК“ ЕАД и П.К., като последният е получил сумата от 120 000 евро, която е била усвоена на 17.12.2004 г. Срокът на издължаване е бил 180 месеца, с равни месечни вноски от 714.29 евро. Съпругата на ответника В. К.е била солидарен длъжник. Приложени са допълнително споразумение от 20.11.2009г., погасителен план и общи условия. Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя, банката е изпратила нотариална покана до К., че обявява кредита за предсрочно изискуем и го кани да плати „цялата непогасена главница“, като върху нея начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Отбелязано е, че поканата е била връчена на П.К. от нотариуса по реда на чл.47 от ГПК – протокол от 07.11.2017 г. Поради липсата на плащане, банката е подала заявление до РС-Поморие за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е било образувано ч.гр.д.№ 746/2017г. по описа на ОС-Поморие. Изготвената справка от счетоводните книги на банката сочи, че общата дължима сума е 204 375.36 евро.

С решение № 100/ 24.11.2014г. постановено по в.т.д.№ 254/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е бил отхвърлен  предявения установителен иск на банката за съществуване на вземане срещу П.К. – главница, договорна лихва, санкционна лихва и законна лихва по посочения договор за кредит, като ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението.

 Според заключението на вещото лице Ж.К. (л.24-28), редовното погасяване на кредита е било преустановено преди допълн. споразумение към договора през 2009 г., като последната вноска е от 07.07.2010 г. Дължимите суми по договора към 21.11.2017 г. са: главница в размер на 97 941 евро; възнаградителна лихва върху главницата за периода 17.01.2010 – 21.11.2017 г. от 8355.81 евро; наказателна лихва за периода 21.11.2017 г. – 14.06.2018 г. – 3639.78 евро; 175 евро такса управление; 403.12 евро такса подновяване на ипотека и 60 евро такса изискуемост. Размерът на дължимите суми при прилагане на първоначалния погасителен план е 173 032.55 евро общо, при дължима месечна вноска от 1511.97 евро. Вещото лице е дало отговор и на въпроса, на какво се дължи разликата в погасителната вноска между първоначалната и крайната от 2013.43 евро след допълнителното споразумение.

 

Представените доказателства водят до извода за неоснователност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Длъжникът П.К. е усвоил одобрения кредит в размер на 120 000 евро на 17.12.2004 г. (макар сумата да е постъпила по сметка с титуляр А. К.), установено в заключението на вещото лице Жeчко Костенски (л.26). Съобразно сключения договор за кредит за закупуване на недвижим имот, П.К. и съпругата му В.К. са се задължили да върнат кредита, като последната отговаря солидарно с длъжника, в т.ч. да заплащат погасителни вноски според погасителен план. Последното частично плащане е било на 07.07.2010 г. – 776.83 евро. Плащания след тази дата не са били отразени като постъпили. Дължима е останала главница, както и лихви и такси.

Видно от мотивите към приложеното решение № 100/ 20.11.2014г. по в.т.д.№ 254/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, исковете на  „Банка ДСК“ ЕАД с предмет задължения на К. по същия договор за кредит са били отхвърлени с мотив, че липсва елемент от фактическия състав на твърдяната предсрочна изискуемост: изрично изявление на банката затова. Но според коректно цит.от ответната страна Решение № 6/ 04.04.2019г. по т.д.№ 917/2018г. на ВКС, І т.о. (както и др. решения на ВКС), уведомяването на длъжника е можело да стане и по-рано, стига недвусмислено да е ясно, каква е волята на банката. В приложеното т.д.№ 158/2013 г. се намира определение от 21.12.2012г. по ч.гр.д.№ 1122/2011г. по описа на РС-Поморие (образувано по предходно заявление на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение относно същия договор за кредит между страните), в което състав на районния съд е установил (л.10 по т.д.№ 158/2013г.), че  издадената заповед № 846/ 29.12.2011г. е била връчена на П.К. на 17.11.2012г. Самата заповед за изпълнение на парично задължение (л.13) съдържа ясно посочени суми по договора, разбити като главница, лихви, такси и разноски, поради което настоящата инстанция приема, че това е датата, на която длъжникът е бил уведомен от банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Заявлението на банката за издаване на нова заповед за изпълнение на парично задължение е подадено пред РС-Поморие на 22.11.2017 г. или след изтичане на установения в чл.110 от ЗЗД 5-годишен давностен срок. Това прави разглеждането на настоящата искова молба недопустимо, което е достатъчно исковата претенция да бъде отхвърлена. Изложеното се отнася и до претенциите за заплащане на лихви, предвид разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и предвидения още по-кратък давностен срок от 3 години.

По останалите доводи на страните. Порочното действие на банката (неуведомяване на длъжника преди подаване на заявлението пред РС-Поморие) е било санкционирано с решение № 100/ 20.11.2014 г. по в.т.д.№ 254/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, но и последиците от уведомяването на К. за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1122/2011г. на РС-Поморие, следва да бъдат зачетени. По делото няма нито едно доказателство, че ответникът е внесъл каквато и да било сума след 07.07.2010г., въпреки предходните становища и на двете съдебни инстанции, че сключения договор не е недействителен. К. следваше да внася суми поне според първоначалния погасителен план, след като смята някои от клаузите по договора и споразумението за недействителни.

Описаните в т.ІІ.2. от правни последици от решението на Апел.съд - Бургас, не почива на фактите по делото. Както беше изложено по-горе, формираната сила на присъдено нещо на решение № 100/ 20.11.2014 г. по възз.т.д.№ 254/2014 г. по описа на Апелативен съд – Бургас не се разпростира изобщо върху правото на банката и занапред да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако са налице предпоставките затова. К. е продължил да не плаща нищо по сключения договор. С това е внесъл промяна в отношенията си с кредитора, тъй като силата на присъдено нещо няма как да се разпростре и върху натрупаните нови задължения, след влизане на решението на АС-Бургас в сила, дори след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане пред РС-Поморие, ако се приеме, че предсрочната изискуемост изобщо не е настъпила и договорът и споразумението са запазили своето действие. Поради това и възражението за недопустимост на исковата молба на основание чл.299 ал.1 от ГПК, е неоснователно.

Няма спор, че за П.К. кредитът е бил потребителски и следователно същият има качеството „потребител“ по смисъла на §.13.т.1 от ДР на ЗЗП, като за сключения договор с ищеца приложими са и разпоредбите на чл.143, чл.146  и др. от ЗЗП. Поради това и претендираните в петитума на исковата молба суми общо 8451.57 евро, обосновани с клаузи от допълнителното споразумение от 20.11.2009г. за 3 % лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница – 8342.73 евро и 10 % лихвена надбавка върху частта от непогасената главница – 108.84 евро, не могат да бъдат уважени, тъй като почиват на неравноправни клаузи. Това се отнася в пълна степен за чл.7 от допълнителното споразумение, предвиждащо едностранно увеличаване от страна на банката на лихвата от 12.45 на 12.95 %.

Видно от допълнителното споразумение между страните от 20.11.2009 г., чл.2.3 предвижда, непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период по т. (за погасяване на главницата). Т.е. предвидена е възможност за начисляване на лихва върху лихва, което по отношение на физическите лица е недопустимо съобразно чл.10 ал.3 и чл.26 ал.4 от ЗЗД. Чл.2.4. обаче предвижда, че при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация на лихвата не се извършва. Представените от банката доказателства не позволяват на съда да установи, дали тази клауза е била фактически приложена в отношенията между страните.

Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, „Банка ДСК“ ЕАД следва да заплати на П. К. направените по делото разноски в размер на 9691 лв., от които 167 лв. възнаграждение на вещо лице и 9524 лв. дължимо адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 ал.2 и чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В приложения списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК, посочените суми са сходни.

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Московска“ № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник Живко Руменов Райков, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 15, ет.3 против П.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.Живко Харизанов от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Поморие, област Бургас, ул. „Васил Левски“ № 11, искове, да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 03.12.2004 г., за следните суми: 97 941 (деветдесет и седем хиляди деветстотин четиридесет и едно) евро непогасена главница, 97 344.67 (деветдесет и седем хиляди триста четиридесет и четири евро шестдесет и седем евроцента) договорна лихва за периода 17.06.2010 – 21.11.2017 г., 8451.57 ( осем хиляди четиристотин петдесет и едно евро петдесет и седем евроцента)  обезщетение за забава, дължимо за периода от 18.07.2010г. до 17.11.2017г. по т.20.1. от общите условия на допълнително споразумение от 20.11.2009г. към договора за кредит, представляващо 3 % лихвена надбавка върху частта от вноската, представляваща главница – 8342.73 евро и за периода от 18.11.2017 г. до 21.11.2017 г. по т.20.2. от общите условия на допълнително споразумение от 20.11.2009 г. към договора за кредит, представляващо 10 % лихвена надбавка върху частта от непогасената главница – 108.84 евро; 638.12 (шестстотин тридесет и осем евро дванадесет евроцента) дължими такси и разноски, както следва: такса управление в размер на 175 евро, такса изискуемост в размер на 60 евро, такса подновяване срока на ипотеката на ипотекарните обезпечения в размер на 403.12 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.    

ОСЪЖДА „,Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Московска“ № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – изпълнителен директор, чрез пълномощник Живко Руменов Райков, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 15, ет.3   да заплати в полза на П.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с пълномощник адв.Живко Харизанов от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Поморие, област Бургас, ул. „Васил Левски“ № 11 сумата от 9691 (девет хиляди шестстотин деветдесет и един) лв. разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                 

                   

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: