град Сливен, 31.08.2018 година
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав на двадесет и осми август, две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №2554 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс, разгледани по особения ред, уреден в глава ХХV на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена "Бързо производство" на основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.
Производството е образувано по искова молба, предявена от В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4 чрез адв. Т.Ч. ***, против Домашен социален патронаж, представлявано от директора Х. М., с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26 .Ищецът твърди, че е заемал в ответното предприятие длъжността "завеждащ административна служба” и че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата поради закриване на длъжността съгласно ново щатно разписание на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 от Кодекса на труда. На 02.04.2018 г. му била връчена Заповед № 016/02.04.2018 г., с която считано от 03.04.2018 г. трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено неправомерно, тъй като към датата на прекратяването членувал в КТ „Подкрепа” и бил председател на секцията на синдиката към ответното предприятие и се ползвал със закрилата, уредена в чл. 333, от Кодекса на труда. Работодателят не бил спазил чл. 13, т. 1, б. „А”, „Б” и „В” от действащият Колективен трудов договор, като не бил предоставил на синдиката писмена обосновка относно намаляване на числеността на персонала, новата му численост и пренасочването на освободения персонал към други длъжности. Не била спазена разпоредбата на чл. 18 от КТД, съгласно която работодателят могъл да уволни работник или служител поради съкращаване в щата или намаляване на обема на работа след предварително писмено съгласие от синдикалното ръководство/синдикалния комитет/ съгласно чл. 333, ал. 4 КТ. Синдикатът бил дал обоснован писмен отказ за прекратяване на трудовото му правоотношение, което не било съобразено от работодателя. Щатната бройка, заемана от ищеца, не била реално премахната, тъй като дейностите включени в нея продължавали да се изпълняват от други служители. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение новото щатно разписание не било още влязло в сила. На ищеца не била предложена друга подходяща свободна длъжност, която да заеме съобразно образователния му ценз. Месечното му брутно трудово възнаграждение било в размер на 875,70 лв., като след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното предприятие ищецът се бил регистрирал като безработен в бюрото по труда
Искането е уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на предишната длъжност "завеждащ административна служба" в ответното предприятие и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – 5254,20 лева, за шестмесечен период ведно със законната лихва от предявяването на иска на 31.05.2018 година до окончателното изплащане на сумата. Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Процедурата по чл. 311, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена. В едномесечния срок е постъпил отговор от ответника. Посочва, че Домашен социален патронаж-Сливен е местна социална дейност към Община Сливен съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане, която се финансира от бюджета на Община Сливен. Въз основа на Решение № 644/27.04.2017 г. и Решение № 971/25.01.2018 г. на Общинския съвет на гр. Сливен било утвърдено длъжностно разписание на кмета на гр. Сливен, което било в сила от 03.04.2018 г., с което се намалявала числеността на местната дейност на Домашен социален патронаж-гр. Сливен и длъжността, която бил заемал ищеца „завеждащ административна служба” била премахната и функциите включени в нея вече не се изпълнявали, тъй като филиалите били закрити. Длъжността, която заемал ищеца била свързана с обслужването на филиалите, които били закрити, поради което преките му задължения включени в длъжностната му характеристика вече не се изпълнявали. Преди да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца му било предложено да заеме единствената свободна длъжност в Домашен социален патронаж-гр. Сливен- „разносвач на храна”, като ищецът бил отказал. Не била налице хипотезата предвидена в чл. 13 от КТД, защото се отнасяла до масово съкращаване на щата, но въпреки това директорът на ДСП-гр. Сливен бил уведомил синдикалната организация относно мотивите за съкращаването на щата и му представил утвърденото длъжностно разписание, като предоставил възможност на ищеца да заема и други длъжности. Били спазени изискванията на чл. 333 КТ, като директорът с писмо с изх. № 184/19.03.2018 г. поискал от ищеца да посочи дали попада в някоя от категориите лица, които се ползват с предварителна закрила, като ищецът е депозирал в отговор две декларации с противоречиви данни, като в първата декларация посочва, че не попада в кръга лица, които се ползват с предварителна закрила, а във втората декларация посочва, че е председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа” , член на комитета на КУТ. С оглед на тази информация директора на ДСП-Сливен е поискал с писмо с изх. №187/19.03.2018 г. предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от Синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа”. С писмо с изх. № 04-12/27.03.2018 г. председателят на КТ „Подкрепа” Синдикален регионален съюз е заявил, че не се дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Председателят на синдикалната организация не бил синдикален орган, а представител на организацията. Съгласно чл. 58 от Устава на КТ „Подкрепа” органите на управление били Регионалната конференция, Регионалния съвет, Изпълнителния съвет. След получаване на запитването от работодателя председателят е следвало да свика съответния орган, който да вземе решение дали да бъде дадено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Тъй като такова решение на компетентния синдикален орган не било представено било налице мълчаливо съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 18, ал. 3 от КТД.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 22.02.2018 г. между страните е сключено Допълнително споразумение по трудов договор № 044/22.02.2018 г., по силата на който ищецът заема длъжността "завеждащ административна служба". На основание Решение № 644/27.04.2017 г. и Решение № 971/25.01.2018 г. на Общинския съвет на гр. Сливен било утвърдено длъжностно разписание на кмета на гр. Сливен, което било в сила от 01.04.2018 г., с което се намалявала числеността на местната дейност на Домашен социален патронаж-гр. Сливен и длъжността, която бил заемал ищеца „завеждащ административна служба” била премахната и функциите включени в нея вече не се изпълнявали, тъй като филиалите били закрити. С писмо с изх. № 184 от 19.03.2018 г. ищецът бил уведомен от ответника за тези обстоятелства и му предоставил срок от един работен ден да посочи дали се ползва с предварителна закрила по реда на чл. 333 КТ. В отговор на поставеното му от работодателя запитване ищецът входирал в указания му срок две декларация, като посочвал в първата от тях, че не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 КТ, а във втората, че се ползва с такава, тъй като бил председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа” при Домашен социален патронаж-Сливен и приложил удостоверение. Въз основа на данните от втората декларация на ищеца, директорът на ДСП-Сливен изпратил на 19.03.2018 г. до председателя на Синдикалния регионален съюз- Сливен на КТ „Подкрепа” мотивирано искане за получаване на предварително писмено съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. В отговор председателят на Синдикалния регионален съюз- Сливен на КТ „Подкрепа” изпратил писмо с изх. № 04-12/27.03.2018 г. в рамките на предвидените в чл. 18, ал. 2 КТД срок от седем работни дни, в което посочил, че не се дава предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. С писмо с изх. № 192/30.03.2018 г. работодателят предложил на ищеца на основание чл. 119 КТ да заеме друга длъжност- „разносвач на храни”, тъй като неговата длъжност се съкращавала, като ищецът отказал да я заеме, тъй като не била отговаряла на неговия образователен ценз и професионален опит. Налице са две длъжностни разписания представени по делото. Съгласно длъжностното разписание от 01.04.2018 г. числеността на персонала на ДСП-Сливен е 43 души, като не е съкратена длъжността на ищеца и длъжностното разписание от 03.4.2018 г. съгласно което числеността на персонала е 41 души и длъжността на ищеца е съкратена. С атакуваната Заповед № 016/02.04.2018 г. на директора на ДСП-Сливен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ се прекратява трудовото правоотношение на ищеца, считано от 03.04.2018 г., т.е. след като е в сила длъжностното разписание от 03.4.2018 г. Заповедта е връчена на ищеца на 02.04.2018 г. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е получавал последно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 875,70 лв. Видно от представеното копие от трудовата книжка и регистрационната карта от Бюрото по труда ищецът не е назначен по ново трудово правоотношение след уволнението му и е регистриран като безработен.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 016/02.04.2018 г. на Директора на Домашен социален патронаж- гр. Сливен, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен. Съдът намира, че ищецът има правото да се ползва от предварителната закрила, уредена в чл. 333, ал. 4 от Кодекса на труда. Съображенията на съда са следните:
Според посочената разпоредба работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, когато това е предвидено в колективния трудов договор. Съдът намира, че за прилагането на цитираната разпоредба е необходимо наличието на следните предпоставки: сключване на колективен трудов договор; същият колективен трудов договор да предвижда съгласие на съответния синдикален орган в предприятието като елемент от фактическия състав на уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата; трудовото правоотношение на ищеца да е прекратено на същото основание - съкращаване на щата; ищецът да членува в синдикат, страна по колективния трудов договор.
Настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай са налице всички изброени предпоставки. Сключен е колективен трудов договор от 21.06.2017 г., който влиза в сила от 01.07.2017 г. и действа за срок от две години съгласно чл.34 от същия, което означава, че действа към момента на прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото. Колективният трудов договор е сключен от работодателя и двете синдикални организации КТ „Подкрепа” и КНСБ и съставлява колективен трудов договор по общини съгласно чл. 51в от Кодекса на труда, тъй като се отнася до дейности финансирани от общината. Колективния трудов договор, предвижда в чл. 18 предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство /синдикалния комитет/ по реда на чл. 333, ал. 4 КТ като елемент от фактическия състав на уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата или поради намаляване на обема на работа. Ал. 2 на чл. 18 КТД предвижда, че искането за предварително съгласие се извършва с писмен акт на работодателя, в който се посочват мотиви за уволнението във всеки конкретен случай. Ал. 3 на КТД предвижда, че срокът за отговор на синдиката е седем работни дни и липсата на отговор в рамките на отговор в този срок се счита за мълчаливо съгласие. Трудовото правоотношение на ищеца видно от атакуваната заповед е прекратено именно на основание съкращаване на щата.
Ищецът членува в синдикат, страна по Колективния трудов договор, а именно председател е на синдикалната секция към синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа”. Видно от протокола от проведеното отчетно-изборно събрание на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” към ДСП-Сливен на 01.12.2017 г. за председател на синдикалната секция е бил избран ищеца. Неговото индивидуално членство в синдикалната организация е възникнало по реда на чл. 38, ал. 1, т.1 от Устава на КТ „Подкрепа” в качеството му на участник в Учредителното събрание на синдикалната секция и е възникнало с учредяването на синдикалната секция. От граматическото и логическото тълкуване на чл. 18, ал.1 от Колективния трудов договор, сключен на 21. VI. 2017 година, съдът стига до извода, че предварителното писмено съгласие се иска от синдикалната организация, като предвидената предварителна закрила при уволнение се разпростира върху членовете на целия синдикат, а не само върху членовете на синдикалната организация по см. на чл. 333, ал. 3 и Тълкувателно решение № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно в чл. 18, ал. 1 от КТД е уговорена предварителна закрила при уволнение поради съкращаване на щата по чл. 333, ал. 4 КТ и от нея се ползва и ищеца в качеството му на член на синдикална организация страна по КТД. Същият не се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС с такава предварителна закрила се ползват работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател. В случая Домашен социален патронаж-гр. Сливен не съставлява самостоятелен работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, тъй като осъществява местна социална дейност, която е част от дейността на Община Сливен и се финансира от бюджета на общината и съгласно чл. 18 и чл. 18а от Закона за социалното подпомагане кметът на общината управлява социалните услуги, който се предоставят на нейната територия. Видно от представената Заповед № РД 15-243/20.02.2017 г. кметът на Община Сливен утвърждава Правилника за вътрешния ред в Домашен социален патронаж, което е израз на работодателската власт на Община Сливен. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Правилника за вътрешния ред ДСП-Сливен не е самостоятелно ЮЛ, а осъществява дейността си от името на Община Сливен в рамките на предоставените му правомощия, като е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и се финансира от общинския бюджет. В чл. 8 на същия правилник е предвидено, че директорът на ДСП-Сливен е на пряко подчинение на кмета на общината, който е негов работодател. В чл. 30 от правилника не е предвидено като правомощие на директора на ДСП-Сливен да сключва трудови договори с работници и служители, нито да им налага дисциплинарни наказания, а единствено да ги запознава с длъжностните им характеристики и правилата за здравословните и безопасни условия на труд и да прави предложения до кмета на общината за налагане на дисциплинарни наказания на провинилите се работници и служители, които правомощия са в изключителна прерогатива на работодателя. С оглед на изложеното председателя на синдикалната секция към ДСП-Сливен не се ползва с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като ДСП-Сливен не е самостоятелен работодател. Ищецът се ползва единствено с предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и чл. 18, ал. 1 КТД като член на КТ „Подкрепа” .На следващо място съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК е предвидено, че ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Също така ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ. В процесния случай е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като в чл. 18, ал. 1 на КТД е предвидено предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство /синдикалния комитет/ по реда на чл. 333, ал. 4 КТ като елемент от фактическия състав на уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата или поради намаляване на обема на работа. Ал. 2 на чл. 18 КТД предвижда, че искането за предварително съгласие се извършва с писмен акт на работодателя, в който се посочват мотиви за уволнението във всеки конкретен случай. Ал. 3 на КТД предвижда, че срокът за отговор на синдиката е седем работни дни и липсата на отговор в рамките на отговор в този срок се счита за мълчаливо съгласие. Тълкувайки ал. 3 на чл. 18 КТД във връзка с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК следва, че документът, който възпроизвежда предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, ако удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ. Такова изискване не се поставя в случая, когато е налице отказ да се даде предварително съгласие за уволнението на конкретен работник и служител. Вярно е че в чл. 18, ал. 3 от КТД е предвидена хипотеза на мълчаливо съгласие, ако в срок от седем работни дни липсва отговор от синдиката. В случая, обаче председателят на синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа”, в писмен отговор, заявява, че не се дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Налице е изричен отказ да бъде дадено предварително съгласие, който не може да се приравни на предвиденото в ал. 3 на чл. 18 от КТД мълчаливо съгласие. По смисъла на чл. 72, ал. 2 от Устава на КТ „Подкрепа” председателят на синдикалния регионален съюз има ръководни и представителни функции и изразява волята на Изпълнителния и Регионалния съвет. Той изразява не своята еднолична воля, а формираната воля на посочените колективни синдикални органи, като няма изискване в КТД, в каква форма следва тази колективна воля да бъде обективирана. Няма изискване за свикване на колективните синдикални органи и взимане на решение за отказ да бъде дадено предварително съгласие за уволнение, т.е. не е разписана процедурата по която да се формира колективната воля на синдикалния регионален съюз. С оглед на изложеното е достатъчно председателят в изпълнение на възложените му представителни функции да е изразил волята на Изпълнителния и Регионалния Съвет на Синдикалния регионален съюз. Тъй като съдът уважава иска на това основание, а именно уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не се е съобразил с предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ и чл. 18 КТД не обсъжда останалите доводи и доказателства на страните.
Искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "завеждащ административна служба" в ДСП-Сливен, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен. Основателността на този иск се поражда от основателността на предходния иск, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Искът за присъждане на обезщетение, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс е частично основателен и следва да бъда уважен за сумата от 4378,50 лева. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 5 254,20 лв. Отделен като безспорен факт между страните е размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца-875,70 лв. В настоящия процес се установиха предпоставките на този осъдителен иск, а именно, че ищецът в периода от прекратяване на трудовото правоотношение 02.04.2018 г. до приключване на съдебното дирене в първата инстанция -28.08.2018 г. или пет месеца не е бил ангажиран по друго трудово правоотношение. Обстоятелството, че ищецът не е бил в трудово правоотношение през определения период от пет месеца се установи от констатациите по трудовата му книжка, както и от представена по делото регистрационна карта от Дирекция "Бюро по труда", че е безработен.
На основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски по делото, съразмерно с уважените искове – 458,33 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат, тъй като ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява частично основателно. Съгласно чл. 7, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед правния интерес в настоящото производство е 317,79 лв., а уговорения и платен адвоктаски хонорар на процесуалния представител на ищеца е в размер на 1110 лв. и се явява прекомерен. Съдът счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение съобразно правната и фактическата сложност на делото е 550 лв., от които с оглед частичното уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т . 3 КТ следва да се присъди в размер на 458,33 лв. Следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса 235,14 лева (по 30.00 лева за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда и 175,14 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от същия кодекс). На ответника следва да бъдат присъдени сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 25 лв. Съдът изчисли този размер като определи на основание чл. 23, т. 1 от Наредбата за правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, съдът
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 уволнението на В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4 за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед №016 от 02. 04. 2018 година на Директора на Домашен социален патронаж-Сливен представлявано от директора Христина Мураитова, с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26, за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4 на длъжността "завеждащ административна служба" в Домашен социален патронаж-Сливен представлявано от директора Христина Мураитова, с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ Домашен социален патронаж-Сливен представлявано от директора Христина Мураитова, с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26, ДА ПЛАТИ на В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4, сумата от 4378,50 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 02.04.2018 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за разликата над
4378,50 лева до пълния предявен размер от 5 254,20 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Домашен социален патронаж-Сливен представлявано от директора Христина Мураитова, с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26, да плати на В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4, разноски по делото в размер на 458,33 лева съобразно уважената част на иска .
ОСЪЖДА Домашен социален патронаж-Сливен представлявано от директора Христина Мураитова, с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26, да плати по сметката на РС- Сливен, сумата от 235,14 лв., съставляваща държавна такса.
ОСЪЖДА В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4, да плати на Домашен социален патронаж-Сливен представлявано от директора Христина Мураитова, с адрес в гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 26, разноски по делото в размер на 25 лева съобразно отхвърлената част на иска .
На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс, решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от 31.08.2018 г.
След влизане на решението в сила, да се изпрати съобщение на В.Д.И., ЕГН: **********, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър” № 32, ет. 1, офис 4, по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, че може да се яви и да заеме длъжността, на която е възстановен в двуседмичен срок от получаването му.