Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 05.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар МАРИНА ФИЛИПОВА, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 66 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.493 КЗ .
Ловешкият окръжен съд е сезиран с
искова молба с вх.№ 4428/09.07.2020 година, подадена от „ТОМЕВИ ТРАНС”ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя В.А.Б., чрез адвокат И.С.К.- ЛАК, съд.адрес:***
срещу ЗК”ЛВ ИНС”АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., с посочено
правно основание чл.493 КЗ и цена на иска: 17 684.08 евро за претърпени
имуществени вреди.
Ищецът излага, че на 22.04.2016 г. на територията на Фр., магистрала А8
в посока гр.Н., е настъпил пътен инцидент с участието на влекач с рег.№ ****и
ремарке с рег.№ ****, собственост на „ТОМЕВИ ТРАНС”ЕООД, при който ремаркето се
самозапалва и изгаря изцяло.В резултат е увредена пътната настилка по
магистралата, като поддържащото дружество е издало фактура за възстановяване на
причинените щети и направени разходи в общ размер на 17 684.08 евро.
Твърди, че за влекача „С.” с рег.№ ****има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество- полица № BG/22/115002516563.
Във връзка с настъпилия инцидент е уведомен застрахователя и е образувана щета
№ 0000-1613-16-603211, но ответникът отказал плащане, поради това, че според
френското законодателство, обезщетението се дължи от застрахователя на
ремаркето. За ремаркето с рег.№ **** има валидно сключена застраховка „ГО” със
ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, полица BG/23/115003160154 и застрахователят е
уведомен, но също е отказал плащане с мотива, че отговорност следва да носи
теглещото МПС- влекач.
Ищецът е насочил претенцията си срещу ответника, като се позовава на
Кодекса на застраховане на Ф.- чл.211-4-1, според който увреденият има право да
упражни своето право на иск по избор между застрахователя на водача или на
ремаркето.
Посочва, че докато е имало кореспонденция между ищца и застрахователя,
влекачът е задържан като обезпечение от френското дружество, поддържащо
магистрала А8, докато не бъде заплатена сумата за причинените вреди и ищецът
заплатил претендираната сума в размер на 17 684.08 евро по фактура от
29.04.2016 година.
Счита, че застрахователят не е изпълнил задълженията си по договора за
застраховка „ГО”, съгласно чл.493, ал.1,т.2 КЗ- не е възстановил вредите,
причинени на чуждо имущество от застраховано МПС и неоснователно е отказал да
плати обезщетение.
Моли, да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 17 684.08 евро с левова равностойност 34 587.05 лева,
представляваща застрахователно обезщетение вследствие на настъпил пътен
инцидент на 22.04.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и
до окончателното изплащане на сумата.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени иС..
На основание чл.367 от ГПК на
ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са
връчени редовно.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗК „ЛЕВ
ИНС”АД ЕИК ****, в който ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер.
Счита, че ищецът не е от кръга
лица, които подлежат на обезщетяване по КЗ по този тип застраховка и че към
момента на предявяване на претенцията от ищеца към застрахователя няма подадена
такава от трето лице.
Оспорва и твърдението на ищеца,
че е заплатил сумата по приложената фактура. Посочва, че от данните по
застрахователна претенция №
0000-1613-16-603211
е информирал ищеца, че процесната фактура се отнася до такси за паркиране на
ремарке, което няма характер на вреда и не попада в категорията покрит риск по
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите.
Ответникът твърди, че след като е
уведомен от ищеца за ПТП, е информирал своевременно от своя страна
кореспондента си по „Зелена карта” във Ф.към този момент- April International EMEA, който води щета, като заплаща
сумата от 27 700.16 евро, представляваща материални вреди, нанесени на
увреденото лице- Община Ф., с което ЗК „ЛЕВ ИНС”АД е изпълнило задължението си
по застраховка „ГО” на автомобилистите. Поддържа, че направените разходи за
репатриране на ППС и престоят на наказателен паркинг са изключени рискове,
съгласно чл.477 и чл.493 КЗ.
Поради акцесорния му характер,
моли искът за лихви също да бъде отхвърлен.
Не оспорва приложените от ищеца
писмени доказателства и също представя такива.
На основание чл.372 ГПК писменият
отговор на ответника е изпратен на ищеца и последният е подал допълнителна искова молба, с която
поддържа претенциите си, оспорва представените от ответника доказателства и
счита възраженията му за неоснователни.
Поддържа, че в случая ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за застраховка и претенцията му е за
изпълнено задължение, което представлява покрит от застрахователя риск- касае
се за разходи, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Според представената фактура от „Ново дружество за тежки товари”- Лазурен бряг
платените суми са за изчислени щети по магистралата, почистването, труд,
преместване и унищожаване на увредено имущество при пожара и се касае за вреди,
настъпили за трето лице.
В подадения от ответника допълнителен отговор на исковата молба
се поддържа предходния отговор и направените доказателствени иС.. Оспорва
твърдението на ищеца, че е извършил реално плащане към „Ново дружество за тежки
товари”- Лазурен бряг.
В съдебното заседание ищецът не се представлява, представена е
писмена зашита от адв. И.К. ***.Ответникът се представлява от юрисконсулт Р.Ч.,
която моли да бъдат отхвърлени исковите претенции.Също представя писмени
бележки в определения срок.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че на 22.04.2016 г. на територията на Фр.,
магистрала А8 в посока гр.Н., е настъпил пътен инцидент с участието на влекач с
рег.№ ****и ремарке с рег.№ ****, собственост на „ТОМЕВИ ТРАНС”ЕООД, при който
ремаркето се самозапалва и изгаря изцяло. Безспорно е също, че за влекача „С.”
с рег.№ ****има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество- полица № BG/22/115002516563, а за ремаркето с рег.№ ОВ
0258ЕВ - сключена застраховка „ГО” със ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД, полица
BG/23/115003160154. Последният е отказал плащане на застрахователно обезщетение
с мотива, че отговорност следва да носи теглещото МПС- влекач.
Ответникът е представил доказателства, че във връзка с инцидента е
образувал щета и заплатил на увреденото лице- Община Ф. сумата от 27 700.16
евро, представляваща стойността на нанесените материални вреди. Плащането е
извършено към кореспондента на ответника по системата „Зелена карта” във Ф.към този момент- April International
EMEA.
За изясняване на спора съдът е допуснал и приел съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л.Д.П.- Н., която приема изцяло като обосновано и
компетентно изготвена. Установено е, че при ответното дружество е образувана на
17.05.2016 г. щета № 0000-1613-16-60321, по повод постъпило уведомление с вх.№
38/04.05.2016 г. от В.Б.,управител на „Томеви транс”ЕООД. Потвърждава се, че с
платежно нареждане № ********* от 04.12.2017 г.
ответникът е заплатил сумата 31 200.16 евро на April International
EMEA, от които 27700.16 евро застрахователно обезщетение за материални щети,
които представляват разходи за възстановяване на пътя, на който е настъпило
събитието и 3500 евро, представляващи възнаграждение на кореспондента за
обработване на застрахователната преписка. Самите материални щети/вреди са
описани подробно в документите и включват: ремонтни работи на огради, работа за
отстраняване и събиране на дървени колчета; разходи за изхвърляне; работи по
освобождаване и отстраняване на превозни
средства; почистване на шосето; полагане и премахване на ленти и други;
ремонтни работи на шосе. На експерта не са представени документи за извършено
плащане на обезщетение на ищеца.
В представената от ищеца фактура № ********* от 29.04.2016 г. (л.17 и
18 от делото) са описани следните дейности: преместване на ремаркето от
автомагистралата; разтоварване и претоварване на част от стоките; обработка на
ремаркето на място (ведно със спомагателните дейности за извършването им);
преместване за обработка и ескортиране на изгорялото ремарке; унищожаване на
стоките и на изгорялото ремарке. Фактурата е осчетоводена и включена в
Справка-декларация по ДДС, Дневник на покупките в месец
При така изложените от страните
обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищеца „ТОМЕВИ
ТРАНС”ЕООД със
следните, предявени срещу ответника ЗК”ЛВ
ИНС”АД, обективно съединени осъдителни искове :
- главен иск за заплащане на сумата 17 684.08 лева с
левова равностойност 34 587.05 лева- представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпил пътен инцидент
на 22.04.2016 г. във Ф..
- акцесорен иск- за
присъждане на законна лихва върху
сумата, на основание чл.86 ЗЗД,
считано от датата на предявяване на иска- 09.07.2020 г. и до окончателното
изплащане;
Според чл.479, ал.1 КЗ вреди, нанесени
от ремарке по чл.481, ал.1, изр.второ и ал.2, т.3, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство
по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална правна легитимация на
ответника, поради това, че с отговора на исковата молба не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между него като застраховател и собственика на влекач
марка „С.”, модел ***,
рег.№ **** ,според Анекс № 1 от 08.01.2016 г. към застрахователна полица №
03018159 BG/22/115002516563. В
потвърждение на това е и факта, че по повод инцидента е образувал щета и
изплатил на кореспондента си във Ф.по системата „Зелена карта”- April
International EMEA застрахователно обезщетение за материални щети на трето увредено
лице- Община Ф..Основанието за това плащане е цитираната по-горе разпоредба на
закона и чл.493,ал.1,т.2 и ал.2,т.5 КЗ.
По отношение на отправеното от ищеца искане за плащане и на
обезщетението, предмет на настоящето производство, ответникът е постановил
отказ с мотива, че разходите по МПС на застрахованото лице са непокрит риск по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и поради това ЗК „Лев
Инс”АД не дължи обезщетение за тях. Настоящият състав споделя това становище.
Според чл.477, ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила щетата. В чл.477, ал.3 КЗ е дефинирано,
че за трети лица по ал.1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат
на неговата смърт.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него самия вреди в резултат на ПТП и тези вреди се изразяват в направени
разходи за репатриране на изгорялото ремарке. Такава отговорност би носил
застрахователят в хипотезата на сключен договор за имуществена застраховка-
чл.399 КЗ (напр. застраховка „Каско на МПС” ), тъй като нормата на чл.405, ал.1 КЗ, която задължава застрахователя да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие е в Глава тридесет и девета Имуществено
застраховане на Кодекса за застраховането. По делото не са представени
доказателства за сключен застрахователен договор, който да задължава ответника
да покрие вредите, които ищецът е претърпял при инцидента – в случая пожар и
изгаряне на ремарке, а и в исковата молба няма такива твърдения. Претендира се заплащане на исковата сума като подлежащи
на възстановяване „ вреди, причинени на чуждо имущество от застрахованото МПС”.
От описанието на дейностите, извършени от „Ново дружество за тежки товари-
Лазурен бряг” в приложените фактури, е видно, че се касае за вреди, изразяващи
се в разходи, които ищецът е претърпял във връзка с преместването на ремаркето
от автомагистралата и от унищожаването на стоките и ремаркето, а не се касае за
вреди, причинени на трети лица, каквото е изискването на чл.493, ал.1 КЗ.
Неоснователно е твърдението в писмената защита на пълномощника на
ищеца, че действията, извършени от „Ново дружество за тежки товари”- Лазурен
бряг са извършени от дружество, което поддържа автомагистралата и са част от
процедурата при настъпил пътен инцидент, както и че са част от действията,
извършени към Община Ф., Ф.. Това се опровергава от съдържанието на представените от ищеца фактури, в които извършените
от дружеството дейности са подробно описани: преместване от автомагистралата от
механик с помощта на оборудван ван, за да се изготви списък на щетите по
ремаркето, разтоварване и претоварване на част от стоките, обработка на
ремаркето на място; преместване за обработка и ескортиране на изгорялото
ремарке до работилницата на фирмата; разходи за ескортиране- конвоиране,
унищожаване на стоките, унищожаване на изгорялото ремарке.
От заключението на вещото лице се установява, че кореспондентът по системата „Зелена карта” на
ответното дружество във Ф.( April International EMEA е заплатил 31 200.16 евро (л.50 и л.51
от делото) с платежно нареждане № ********* от 04.12.2017 г., с приложена по
него разбивка „по пера”, в която е отбелязан референтен номер на щетата
16-603211 (и която сума му е изплатена от ответника). За извършените дейности
по отстраняване на щетите по магистралата са приложени първични счетоводни
документи, издадени от ЕСКОТА и от SGBTR- Генерално дружество сгради и
пътно-строителни работи, Ф.. Тези дейности са: ремонтни работи на огради,
работа за отстраняване и събиране на дървени колчета; разходи за изхвърляне;
работи по освобождаване и отстраняване
на превозни средства; почистване на шосето; полагане и премахване на ленти и
други; ремонтни работи на шосе. Това са именно вредите, които подлежат на
обезщетяване, като причинени на трето лице- Община Ф..
На следващо място претенцията е неоснователна и поради това, че ищецът
не доказа, че е извършил плащане по приложената фактура № ********* от
29.04.2016 г. на издателя- „Ново дружество за тежки товари”- Лазурен бряг, Ф..
Представената фактура- дубликат №
*********/30.12.2016 г. с отбелязване върху нея, че е платена на 11.05.2017 г.,
е оспорена от ответника.
По делото е прието като доказателство извънсъдебно споразумение с дата
11.05.2017 г., сключено между „Томеви транс”ЕООД и „Ново дружество за тежки
товари”- Лазурен бряг, което има за предмет уреждане на отношенията между
страните по повод инцидента от 22.04.2016 г. и претенциите на френската фирма
към ищеца за плащане на сумата по издадената фактура. В т.3 от него е посочено,
че плащането на сумите се извършва в брой или по банков път. В т.5 втората
страна се е задължила с изплащане на съответната сума да върне влекача С. на първата в състоянието, в което се намира на
паркинга към 11.05.2017 г. в 10.00 часа…В т.6 е вписана декларацията на двете
страни, че със споразумението при навременно и пълно изплащане на дължимите
суми ще прекратят всички отношения
помежду си, основани на финансови и други претенции между тях. Тълкуването
на текста на това споразумение не дава основание на съда да приеме, че на тази
дата „Томеви транс”ЕООД е изплатило задължението си по фактурата, тъй като това
обстоятелство би намерило отражение в самото споразумение. Уговорките са в
бъдеще време.
По делото не са представени документи, доказващи извършено плащане по банков път от страна на ищеца по сметка на „Ново дружество за тежки товари”- Лазурен бряг, нито пък в брой. Такива документи не са открити и в счетоводството на ищеца, според заключението на вещото лице. Осчетоводяването на исковата сума в счетоводството на ищеца не е достатъчно, за да се приеме за доказан факта на извършено плащане. Нормата на чл.3, ал.3 от ЗСч поставя изискването предприятията да осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по Закона за счетоводството, а документалната обоснованост е регламентирана в чл.10 ЗКПО. Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Това изискване не е изпълнено.
Следва да се посочи, че в чл.3, ал.1,т.1 от Законът за ограничаване на плащанията в брой се регулират плащанията на територията на Р.България само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Ограничения за разплащане в брой между търговци са въведени и във Ф., като минималния праг е 1000 евро. Ето защо изискването за представяне на платежен документ за процесната сума е задължително, за да бъде уважена исковата претенция.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради обусловеността му от главния иск, следва да се отхвърли и акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за присъждане на лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 09.07.2020 г. и до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото, според приложен списък по чл.80 ГПК, общо в размер на 480 лева, включващи 230 лева внесен депозит за експертиза и 250 лева- за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37, ал.1 ЗПП (определено в рамките, посочени в чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ).
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ТОМЕВИ
ТРАНС”ЕООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от управителя В.А.Б. срещу ЗК”ЛВ ИНС”АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., иск по чл.493 КЗ за заплащане на сумата 17 684.08 евро (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и
четири евро и 08 евроцента) по фактура № ********* от 29.04.2016 г. на „Ново
дружество за тежки товари”- Лазурен бряг, Ф., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от настъпил на 22.04.2016 г. пътен
инцидент на територията на Ф.с влекач с рег.№ ****и ремарке с рег.№ ****,
собственост на ищеца, както и иска по
чл.86 ЗЗД за законна лихва върху главницата от предявяване на иска-
09.07.2020 г. и до окончателното ѝ изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
„ТОМЕВИ ТРАНС”ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя В.А.Б., да заплати на ЗК”ЛВ ИНС”АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК, разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: