Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 10.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 914 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ
ЕАД против Ж.Н.Д. за установяване на дължими от нея 60.13 лева по 2 броя фактури за периода от
24.02.2018 год. до 24.04.2018 год., представляващи неплатена цена за доставена
и разпределена топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 2.27 лева.
Претендира се и законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.10.2018
год. до окончателно изплащане на задължението, както и направените в исковото
производство разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия
в имот в гр. Р*, ул. Б* № *, Б* клуб с абонатен № 04001510180. За периода от
24.02.2018 г. до 24.04.2018 г. в този имот дружеството доставило и на ответника
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 60.13 лева, за която издал 2
броя фактури, която енергия не била заплатена. Ответникът дължи и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставка, до 11.10.2018 год. в размер на 2.27 лева.
Ищецът заявява, че за събиране
на вземанията си подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по гражданско дело
№ 6959/2018 г. по описа на РРС била издадена заповед за изпълнение на парично
задължения, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което породило правния му интерес от предявяване на настоящия установителен
иск. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор чрез
назначения му особен представител, оспорва иска. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, тъй като не е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на посочения недвижим имот, който се намира сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. Ответникът възразява, че не е налице основание
за претендираната от ищеца сума за топлинна енергия, тъй като приложените към
исковата молба общи условия не касаят небитови абонати, какъвто е той.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С изявление вх. № АС100/19.01.1996
год. Ж.Д. в качеството си на представляващ ЕТ Ж.Д. уведомява ищцовото
дружество, че в качеството си на собственик на помещение в новопостроената
жилищна кооперация на ул. Болярска № 22, което ще се използва с търговска цел,
желае да бъде открита партида на името на фирмата и да бъде издавана опростена
фактура.
С молба от 28.01.1998 год.
ответникът е пожелала да й бъде изключено отоплението в голямата зала на Бизнес
клуба от 01.02.1998 год.
Със заявление вх. № АС-
01445/12.10.2001 год. представляващата ЕТ пожелала да бъде изключено
отоплението във всички помещения. На 10.05.2011 год. ЕТ подава молба да й бъде
закрита сметката към ищцовото дружество, защото от 2002 год. фирмата й не е на
този адрес. В долния ляв ъгъл на молбата е поставена отметка с дата 13.05.2011
год. за закриване на партидата на ЕТ Ж.Д. и откриване на партида на Ж.Н.Д. и сключване
на договор за доставка. Над нея има друга отметка от 11.05.2011 год. за
прехвърляне.
На 02.10.2012 год. Топлофикация
Русе изпраща на Ж.Н.Д. писмо, в което заявява, че на основание подадено от ЕТ Ж.Д.
заявление, закрива партидата за помещение Б* клуб с адрес: гр. Р*ул. Б* № *,
тъй като след направена справка е установено, че собственик на помещението,
съществуващо в базата данни на ищеца с абонатен номер 04001510180 е Ж.Н.Д..
Поради това партидата е прехвърлена на името на ответника. Поради факта, че
обектът се използва за стопански нужди и на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, ищецът кани ответника да сключат договор за доставка на
топлинна енергия в най- кратък срок. Напомнено е, че на основание чл. 153, ал.
1 от ЗЕ всички собственици в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатната станция чрез вътрешните инсталации в сградата, са потребители на
топлинна енергия. Писмото е получено от ответника на 09.10.2012 год.
На основание чл. 72 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители от
системата на Топлофикация Русе ЕАД, при промяна на собствеността (каквато по
делото се твърди от ответника) или на вещното право на ползване, новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30-
дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партида по
образец, към което са приложени копия от документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещно право
на ползване на имота.
По делото не се твърди от
ответника, нито се представят от страните доказателства на първо място да е
извършвана промяна в собствеността и на второ- някоя от страните по сделката да
е подавала визираното в чл. 72, ал. 1 заявление. Следователно, на основание чл.
75 от ОУ и при неуреждане на отношенията между новия и предишния
собственик/ползвател, съгласно чл. 72, продавачът събира дължимите суми от
стария собственик до датата на промяна на партидата. Обратното- от справката от
СВ- Русе, която не е титул за собственост, но удостоверява подлежащи на
вписване права, е видно, че за процесния имот е вписана договорна ипотека на
10.12.2001 год., като същата е заличена
на 24.02.2004 год. Липсва вписване на извършена продажба.
От представените по делото фактура
№ ********** от 31.03.2018 год., фактура № **********/30.04.2018 год., решение
№ ОУ-05 от 16.07.2012 год. на ДКЕВР, общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
изравнителна справка за отоплителен сезон 2017/2018 год. за периода 25.10.2017
год. – 24.04.2018 год., справка за дължими суми към дата 27.09.2019 год.,
договор № 452/7.02.1996 год., договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост от 23.09.2008 год., писмо рег. № АС -815/18.09.2008 год., протокол
от Общото събрание на собствениците в ЕС на вх. *, бл.*, ул. Б* № * и ул. Б* № *,
обекти обслужвани от Топлоснабдяване АД присъединени чрез индивидулна АС, се
установява наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна
собственост не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната
собственост. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано
мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички
съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с
общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Според експертизата процесният
имот е разположен в етажната собственост на ул. Б* № * в гр. Р*, сградата е
присъединена към градската топлопреносна мрежа, като присъединяването е
извършено чрез индивидуална абонатна станция. Сградната инсталация е с
вертикални щрангове, преминаващи през отопляеми помещения в сградата, с
хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела в помещенията.
Измерването на топлоенергията за отопление се извършва чрез индивидуални
разпределители на топлинна енергия. За процесния имот в базата данни на ищеца
несе водят под отчет отоплителни тела, не се води на отчет и уред за доставена
битова гореща вода.
Процесният имот с идентификатор
63427.2.4154.1.25, представляващ помещение за търговска дейност, бр. нива 1,
площ по документ 79.95 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-18/16.05.2007
г. на и. д. на АГКК, попада в сградата, като за него има открита партида при
ищеца.
С договор № 452/07.02.1996 год.,
сключен между ищеца и етажната собственост на сграда с административен адрес:
гр. Р*, ул. Б* № *, е договорена доставката на топлинна енергия с топлоносител
гореща вода (л. 14- 18). В сградата, в която се намира процесният имот, е
въведено дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния период услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия за отопление“ е извършвана от
Топлоснабдяване АД – Ш*, съгласно договор № Д- 359/23.09.2008 год., подписан
между Топлофикация Р* ЕАД и Топлоснабдяване АД – Ш*.
Процесният период включва два
отоплителни месеца от отоплителен сезон 2017/2018 год., т.е. не включва всички
месеци от сезона, поради което изравнителна справка за процесния имот не е
издирвана и не взета предвид при формиране на заключението на вещото лице.
Не е представен документ,
съгласно който етажната собственост на сградата, в която е процесният имот, е
избрала начин за изчисляване на дял „Сградна инсталация“, различен от описания
в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от ЗЕ.
Вещото лице е установило, че претендираната
в исковата молба сума е формирана на база топлоенергия за дял сградна
инсталация за отчетен период 24.02.2018 год.- 24.04.2018 год. за двата абонатен
номер 04001510180.
В процесния имот няма уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия.
Топлинната енергия за процесния
имот за процесния период е начислявана за дял сградна инсталация - чл. 153, ал.
6 от ЗЕ, чл. 63, ал. 7 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение към нея.
При спазване правилата за
дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение за процесния имот с административен адрес Р*, ул. Б* № *,
присъеднинен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация
Русе ЕАД под абонатен номер 04001510180 за процесния период 24.02.2018 год.-
24.04.2018 год. следва да се разпредели 0,6475 МWh топлинна енергия на стойност 60.14
лева с ДДС, според заключението на приетата по делото експертиза. Ищецът
претендира 60.13 лева. Съдът приема за доказана претенцията за главница,
съобразно заключението на вещото лице.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 2 броя фактури за
периода от 24.02.2018 год. до 24.04.2018 год. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6959/2018
по описа на РРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното,
съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по
основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а
ответникът- че е платил сумите по последната в установения двуседмичен срок.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост.
Продавач на топлинна енергия в гр. Р* е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ
лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР,
видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-06 от 16.07.2012
год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови, респективно стопански
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата разпоредба са регламентирани
въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане Общи
условия, а именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение. Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, който е
специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
В случая и по отношение на този
ответник се прилагат ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители от системата на
ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, тъй като в КК на гр. Русе имотът се води с търговско
предназначение, абонатът е физическо лице и по отношение на потреблението на
топлоенергия е сключен договор при ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД. В тази
хипотеза срокът на договора винаги е една година и се подновява автоматически.
Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия-
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1 от
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая и
съобразно цитираната разпоредба, дяловото разпределение се извършва от
Топлоснабдяване АД – Шумен, съгласно договор № Д- 359/23.09.2008 год., подписан
между Топлофикация Русе ЕАД и Топлоснабдяване АД - Шумен.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от
същата наредба договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и
лицето по чл. 139а от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
или доставчика и одобрени от ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Цитираната правна норма сочи, че с факта на придобиване на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване върху топлофициран
недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на закона придобиват
качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от момента на
придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на цената за доставена топлинна
енергия в него. Придобиването на вещното
право- на собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за
собственика или ползвателя възниква задължението да заплаща цената на
доставената в имота топлинна енергия като ирелеватно се явява обстоятелството
дали през определен период от време фактически /реално/ същият е ползвал вещта
или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е по волята на титуляра
на вещното право на собственост или ползване или на други обективно
съществуващи факти. В разпоредбата на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона
потребител на енергия или газ за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна норма само
дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма не е
въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за
заплащане на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически
/реално/ да го ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год.
по описа на РОС).
На основание чл. 46, ал. 1 от
ОУ купувачите заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 10 дата
до края на календарния месец, следващ месеца на доставката. Задълженията са
ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и изпраща
фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно Приложение 2 към
ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който съответното месечно
задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена и разпределена
топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва да се спомене,
че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за плащане.
Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение на срока за
възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ). Съгласно чл. 51,
ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените суми не го
освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни, начислените
суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно известие
на основание чл. 48, ал. 2 от ОУ.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия,
които се прилагат към сключения договор, по който страна е ответникът- чл. 46, ал. 1 се
установява, че денят за изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна
енергия за отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна
инсталация и такса за обслужване на измервателните уреди, е определен, и с
неплащане на главницата в горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 10- то
число на последващия месец от този на консумацията. Посредством направени
изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в
размер 2.27 лева е основателно претендирана.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.00
лева. Дължимите разноски в исковото производство са общо 525.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, депозит за изготвяне на експертиза и
възнаграждение за особения представител на ответника, както и платена държавна
такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ж.Н.Д., ЕГН ********** ***, Б* к* че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр. Р**, ТЕЦ *, представлявано от изпълнителния
директор С* Ж* Ж*, ЕИК *********, сумите 60.13 лева по 2 броя фактури за периода
от 24.02.2018 год. до 24.04.2018 год., представляващи неплатена цена за
доставена и разпределена топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 2,27 лева, законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 12.10.2018 год. до окончателното й изплащане, което вземане е материализирано
в заповед за изпълнение от 15.10.2018 год., издадена по ч.гр.д. № 6959/2018
год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж.Н.Д., ЕГН ********** ***,
Б* к* да заплати
на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ И*,
представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК ********* сумата 77.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Ж.Н.Д., ЕГН ********** ***,
Б* к* да заплати
на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ И*,
представлявано от изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК ********* сумата 525.00 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: