№ 733
гр. София , 21.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600618 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал. 7, във вр. чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано въз основа на жалба на пострадалата Л. С. В. срещу Определение на Окръжен
съд гр. Кюстендил Наказателно отделение II състав постановено по ЧНД № 166/2021 г. по
описа на същия съд.
С жалбата се иска отмяна на определението с което потвърждава Постановление на
Кюстендилска окръжна прокуратура от 17.03.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ПП № 29/2020 г. на ОП-Кюстендил, ДП № 146/2020 г. по описа на РУ МВР
Дупница, като незаконосъобразно и неоснователно.
Жалбата е била изпратена по куриерска фирма Спиди 30.04.2021г. , като е била адресирана
и е постъпила в Административен съд – София. Образуваното административно дело в този
съд е прекратено , като жалбата заедно с материалите по делото изпратени в Софийски
апелативен съд по компетентност.
Жалбоподателката е била уведомена за определението на Кюстендилски окръжен съд на
26.04.2021г., следователно постарадалата В. е атакувала определението на ОС І Кюстендил
преди изтичане на 7 дневния срока за обжалването му. Жалбата изхожда от надлежно
легитимирано от разпоредбата на чл.243 ал. 3 НПК лице. Съгласно удостоверението за
наследници на починалия В. В., жалбоподателката Л.В. е негов наследник в качеството
съпруга и като такава има качеството на пострадало лице. Същата е оправомощена да
1
обжалва определението за прекратеното наказателно производство образувано за изясняване
на обстоятелствата във връзка с извършването на евентуално престъпление по чл. 343 ал.1
б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 1 НК. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледа по същество.
Жалбата има следното основно съдържание:
Твърди се, че с Определението от 20.04.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство на Кюстендилският окръжен съд е нарушен чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
Това е станало с многократните откази на прокурор В. П. – ОП - Кюстендил, да бъде
предоставено копие от Протокол за оглед на РУ на МВР гр. Дупница, подписан от
разследващия полицай Й. З. и лекарката А. И.. Жалбоподателката счита, че при
разследването на настъпилата смърт на съпруга й е проявена небрежност , тъй като няма
смъртен акт от оторизирано медицинско лице, огледът на местопроизшествието е направен
със закъснение - 10.39 ч. - 11.30 ч. като няма обяснение за закъснение /около 59-60 мин./ и
оказване на медицинска помощ. Жалбоподателката била поискала разпечатккъм датата на
деянието от телефон 12, поради което намира че постановлението от 17.03.2021 г. на
прокурор В. П. нарушава законните й права и интереси за изясняване на смъртта на съпруга
й, като открито защитава проявеното безхаберие, безчовечност и нарушение на служебните
задължения на лицата, направили огледа и на местопроизшествието - разследващ полицай
Й. З. и д-р А. И. в 11.30 ч. и прикрива проявата на непредпазливост и нарушаване правилата
на движение при управление на железопътен състав от двамата машинисти на влак № 50110
на 16.03.2020 г.
В определението на Кюстендилският окръжен съд е изложена следната фактическа
обстановка:
Пострадалият В. Й. В., роден на ******** г., живеел в къща, находяща се в град Дупница
заедно със съпругата си св. Л.В. и сина си С. В.. Поради напредналата си възраст В. страдал
от различни заболявания. В периода от 29.01.2020 г. до 9.03.2020 г. претърпял три тежки
операции, свързани с операция на простатата и пикочния мехур с усложнения. На 26.02.2020
г. се опитвал сам да си свали конците и пробол корема си с нож, което наложило
извършване на друга операция в МБАЛ“Св.Иван Рилски“ в гр.Дупница. В. непрекъснато се
оплаквал от силни и нетърпими болки, което споделял със съпругата си - жалбоподателката
В.. Пиел болкоуспокояващи лекарства, отключили психично заболяване, което наложило и
консултация с психолог. За психическото заболяване той пиел лекарства. Според
2
жалбоподателката, което тя е заявила в свидетелските си показания, той имал блуждаещ
поглед и някаква мисъл, че не иска да живее с тези болки, както и не можел да се примири
да ходи с катетър и й казвал, че не иска да я притеснява. Освен това В. знаел разписанието
на влаковете, тъй като преди време често пътували до София и Благоевград.
На 16.03.2020 г. около 10.00 часа, пострадалият В. излязъл от вкъщи и казал на съпругата
си, че отива да се разходи за един час, като не носел нищо със себе си - нито документи, нито
пари или телефон.
На същата дата, в 10.39 часа от гара Дупница за гара Дяково заминал влак № 50110,
обслужван от локомотив 44 - 100 с локомотивен машинист св. Г. И. Г. и помощник
локомотивен машинист св. Д. Б. В.. Влакът тръгнал след издаване на пътен лист и
извършена стандартна процедура за проверка техническото състояние на влаковете, при
ясно и сухо време и с добра видимост, в светлата част на денонощието. Железопътният
състав развил скорост до 65 км./ч., разрешената за движение, а след това постепенно
намалил скоростта до 45 км./ч.
При движението на влака в междугарието Дупница - Дяково, след излизане от тунел № 2,
локомотивната бригада забелязала, че до стълб № 28 на контактната мрежа стои човек,
вдясно на железния път спрямо посоката на движение на влака. Машинистът Г. подал
звуков сигнал „Внимание" с локомотивната свирка и веднага задържал екстрено влаковата
спирачка, но човекът се хвърлил пред локомотива. Поради късото разстояние последвал
удар и влакът спрял извънредно на км. 87+530. Машинистът и началникът на влака
установили, че в междурелсието на железния път, между локомотива и първия вагон от
състава на влака вагон лежи мъж, без видими признаци на живот. За случая бил подаден
сигнал на телефон 112 от св.Г.. На място пристигнали ДСОГ и екип на ЦСМП, при което
била констатирана смъртта на В. Й. В. от гр. Дупница. Извършен бил оглед на
местопроизшествие, а трупът бил закаран за аутопсия в МБАЛ „ Д-р Н. Василиев" - гр.
Кюстендил.
След приключване на огледа от следствените органи, влак М 50110 потеглил от
местопроизшествието в 12:56 часа и продължил движението си със закъснение 135 минути.
На локомотивната бригада на място била направена проба за алкохол с дрегер от органите
на МВР. Пробите били отрицателни. Били иззети контролна лента, сочеща скоростта и
времето на движение на локомотива, пътния лист, констативния протокол от техническия
преглед на тяговия подвижен състав и всички съпътстващи документи, относими към
разрешението за извършване на транспортната дейност. На л.32 от том I на ДП е приложена
само Разшифровката на контролната лента на локомотив № 44-100, влак 50110 от 17.03.2020
г.
3
До изложената фактическа обстановка се е стигнала като са били събрани доказателства чрез
проведеното разследване по реда на чл. 212, ал. 2 НПК.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 16.03.2020 г. около 10,40 ч. в гр.
Дупница, при управление на подвижен железопътен състав — влак № 50110, са нарушени
правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на В. Й. В., ЕГН:
********** от гр. Дупница - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
От назначените в хода на досъдебното производство експертизи и от гласните и писмени
доказателства по делото, каквито са: показанията на свидетелите С. В., машиниста на влака
Г. Г. и помощник-машиниста Д. В.; Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум;
документи от извършената проверка на „НКЖИ“; смъртен акт и удостоверение за
наследници; епикризи за здравословното състояние на пострадалия В.; скиците и
приложените документи за влака към експертното заключение на железопътната експертиза,
се е установила , че
Изготвената физикохимична експертиза установява, че в кръвта и урината, иззети от трупа
на В. Й. В., не се доказва наличие на етилов алкохол.
От заключението железопътната техническа експертиза е видно, че:
Пътническият влак № 50110, съгласно данните от Пътен лист № 4371/16.03.2020 г. и
Придружителен лист на влак № 50110/16.03.2020 г., се е движел по направление Благоевград
- София начело с локомотив и 3 пътнически вагона с брутна маса 141 тона и дължина 91,50
м. Локомотив 44-100 е обслужван от локомотивния машинист Г. И. Г. и помощник
машинист Д. Б. В..
След излизане на влака от тунел № 2, намиращ се в междугарието Делян - Дяково, начало на
тунела на км 88+016, край на тунела на км 88+274, с дължина 258,335 м, локомотивната
бригада забелязва човек, застанал до стълб № 28 на контактната пътна мрежа. В този момент
влакът се е движил със скорост 45 км/час по данни от представената разшифровка на
скоростомерната лента. Локомотивният машинист подал звуков сигнал“Внимание“ с
локомотивната свирка и задействал възможно най-бързо и кратко влаковата спирачка в
режим“ускорено задържане“, но човекът се хвърлил пред влака. Поради късото разстояние
последвал удар и влакът е спрял на км 87+530 в 10,43 часа. При конкретните условия - маса
на вагоните 141 тона, моментната скорост на движение от 45 км/час влакът не е можел да
спре преди мястото на удара, тъй като разстоянието между движещия се влак и пострадалия
е било около 2 пъти по-малко от спирачния път на влака.
В придружителния пътен лист не са вписани технически неизправности на влака, той е бил с
изправна автоматична влакова спирачка. Всички вагони са били с изправни и работещи
4
спирачки. Влакът е бил осигурен следователно с необходимата спирачна маса. Влакът е бил
снабден с необходимите влакови и превозни документи, описани в заключението и
представени от вещото лице като приложения към него.
Спирачният път на влака е изчислен на база разшифровката на скоростната лента. Върху
разшифрованата от превозвача „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД скоростомерна лента не
са констатирани манипулации, това поради принципа на работа на лентовия тахограф е
практически невъзможно. Вещото лице определило техническият спирачен път на 37,04 м.
Но при отчитане инертността на автоматичната влакова спирачка, т.е. закъснението от
момента на задействане на кранмашиниста до появата на пълен спирачен ефект
действителният спирачен път се удължава с 12,50 м., като така изчисленият пълен спирачен
път възлиза на 49,54 м. Разстоянието между пострадалото лице и локомотива, в момента,
когато се е хвърлило пред него, е било около 23,49 м. При скорост на движение от 45 км/час
или 12,5 м за секунда разстоянието от 23,49 м е изминато за 1,88 секунди. А скоростта на
влака в момента на удара, след задействане на спирачната система, е била около 29 км/час.
Както се посочи, разстоянието, от което машинистът и помощник-машинистът са забелязали
възникналата опасност - т.е. пострадалия В. - е 23,49 м. При това разстояние е практически
невъзможно машинистът и помощник-машинистът да осъществят безопасно спиране преди
тази опасност. Гореописаните условия и техническото състояние на железопътния състав,
който е бил технически изправен, машинистът и помощник-машинистът не са имали
възможност да предотвратят катастрофата.Извършените от тях манипулации - подаване на
звуков сигнал и задействане на спирачната система - са единствено възможни и са били
правилни, но по никакъв начин не са могли да предотвратят произшествието.
След спирането е установено, че тялото на пострадалия В. В. се намира между релсите на
20,5 м от стълб № 27на КМ, на 17,5 м от челото на локомотива /дължината на локомотива
между буферите е 16,50 м/,между локомотива и първата колоос на първия вагон. Краката на
пострадалия са по посока на движение и се намират под винтовия впряг/връзката между
локомотива и първия вагон от състава на влака.
Изготвената съдебномедицинска експертиза, базирана на огледа, аутопсията и проведените
изследвания върху трупа на пострадалия В. Й. В. установява причинените му телесни
увреждания: тежка открита черепно-мозъчна травма - разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания по меките тъкани на главата; фрактура на черепния свод в
дясно; субдурален и субарахноидален кръвоизливи: мозъчни контузии; мозъчен оток.
Гръдна травма - фрактури на гръбначен стълб в гръден отдел, на дясна ключица и на осем
десни ребра с кръвонасядания в меките тъкани около тях; контузия на десен бял дроб,
белодробен оток; охлузване по кожата на раменния пояс в дясно. Охлузвания по кожата в
дясна хълбочна област. Разкъсноконтузна рана по лява ръка; кръвонасядания и охлузвания
по кожата на горни и долни крайници.
Останалите констатации за състоянието на пострадалия -остър кръвен застой във
5
вътрешните органи и тъмна течна кръв. Генерализирана атеросклероза - умерена към тежка
форма; лека дребноогнищна миокардиосклероза; бъбречни кисти; плеврални и
перитонеални сраствания; състояние след хирургична интервенция върху простатата с
достъп през корема и пикочния мехур - хронични болестни следоперативни изменения, са
без отношение за настъпването на смъртта на пострадалия.
Смъртта на В. В. се дължи на тежките травматични увреждания /основно черепно-мозъчна
травма с фрактура на черепа., контузии на мозъка и вътречерепни кръвоизливи и др.;
контузия на бял дроб и др./, довели до остри тежки нарушения на сърдечно-съдовата и
дихателната дейности с последващото им спиране.
Установените по трупа травматични увреждания са причинени по механизма на удари със
сравнително по-голяма сила с или върху твърди тъпи-тъпоръбести предмети с различна
форма и големина и отговарят да са получени по време и начин за които се съобщава в
предварителните сведения: при железопътна травма - блъскане на пострадалия с предни
части на локомотива; падане между релсите на жп линията; последващи удари и натиск с
долни части на локомотива към жп трасето. По трупа не се установяват увреждания от
прегазване на пострадалия с колелата на влака.
Травматичните увреждания са получени приживе - в момента на възникване на
железопътната травма пострадалият е бил жив. По трупа не се установяват други
наранявания /порезни, прободни, огнестрелни или др./, които да не могат да се получат при
гореописаната травма. Не се установяват увреждания и следи, сочещи за борба или
самоотбрана преди смъртта. Състоянието на трупа към момента на аутопсията е отговаряло
на смърт от първо денонощие.
Установените по експертен начин фактически положения кореспондират с гласните и
писмени доказателства по делото: показанията на свидетелите С. В., машиниста на влака Г.
Г. и помощник-машиниста Д. В.; Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум;
документи от извършената проверка на „НКЖИ“; смъртен акт и удостоверение за
наследници; епикризи за здравословното състояние на пострадалия В.; скиците и
приложените документи за влака към експертното заключение на железопътната експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Така установената фактическа обстановка се основава на целия събран по делото
доказателствен материал, който ясно и непротиворечиво води до извод, че не е осъществено
престъпление от общ характер. Престъплението по чл. 343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1
НК, чиято същност е причиняване на смърт по непредпазливост при управлението на
подвижен железопътен състав, изисква за да е налице противоправно поведение от лице,
6
което да е свързано с нарушение на нормативни изисквания при управление на посоченото
превозно средство. Такова противоправно поведение не е установено от събраните
доказателства на досъдебното производство. В железопътната техническа експертиза е
посочено, че в момента, когато пострадалият В. се е хвърлил пред локомотива на влака,
разстоянието е било около 23,49 м. При скорост на движение от 45 км/час или 12,5 м за
секунда разстоянието от 23,49 м е изминато за 1,88 секунди. А скоростта на влака в момента
на удара, след задействане на спирачната система, е била около 29 км/час. Разстоянието, от
което машинистът и помощник- машинистът са забелязали възникналата опасност - т.е.
пострадалия В. - е 23,49 м. При това разстояние е било практически невъзможно
машинистът и помощник- машинистът да осъществят безопасно спиране заради
възникналата опасност. Машинистът и неговият помощник не са имали възможност да
предотвратят катастрофата, въпреки, че подвижният жеезопътен състав е бил изправен.
Извършените от тях действия - подаване на звуков сигнал и задействане на спирачната
система са били правилни, но по никакъв начин не са могли да предотвратят настъпването
на произшествието.
Причината за смъртта на В. са тежките травматични увреждания /основно черепно-мозъчна
травма с фрактура на черепа., контузии на мозъка и вътречерепни кръвоизливи и др.;
контузия на бял дроб и др./, довели до остри тежки нарушения на сърдечно-съдовата и
дихателната дейности с последващото им спиране.и получените травми от блъскането на
пострадалия с локомотива на железопътния състав са причина аз смъртта му. Безспорно е
установено от заключението на железопътната техническа експертиза, така и от показанията
на свидетелите Г., В. и В.. Първите двама са очевидци на „хвърлянето“ на пострадалия пред
влака. А св. В. е заявила, че поради влошеното си здравословно състояние пострадалият е
търпял силни и нетърпими болки, поради което й е казвал, че не е иска да я притеснява, че
не иска ад живее с тези болки ,както и че е знаел разписанието на влаковете. Следователно
попадането на пострадалия на релсите пред локомотива на влака е станало поради неговото
поведение - „хвърлянето му“ на 23,49 м пред локомотива на движещия се влак, след
подадения звуков сигнал.
Изложеното обосновава единствено правилния извод, че смъртта на В. не е насилствена и
причинена по непредпазливост от противоправно поведение на друго лице, а е резултат от
собствените целенасочени действия на самия починал.
По изложените съображения окръжният съд правилно, обасновано и законосъбразно е приел
че деянието не съставлява престъпление както по чл. 343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 НК,
така и по някой от другите текстове на НК.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОСТРАДАЛА:
7
Жалбата е неоснователна.
Позоваването на чл.6, ал.2 от Конституцията: „Всички граждани са равни пред закона. Не
се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние” би имало
тежест м настоящото производство, ако от начинът за разследване се констатират факти, че
някои от посочените в Основния закон признаци които характеризират пострадалия и
неговата съпруга и са довели до тенденциозност, необективности липса на пълнотата на
проведеното разследването, а такива по конкретното дело не са налице. Както е посочено в
определението на окръжния съд действително в наличния по делото смъртен акт не е
написана причината за смъртта на пострадалия, но изчерпателен отговор на този въпрос
дава изготвената СМЕ. Твърдението за неспазени правила за движение след излизане на
влака от тунел № 2 се опровергават категорично от железопътната техническа експертиза.
Невярно е и твърдението в жалбата за „оставеното на произвол тяло“ на пострадалия, тъй
като свидетелите Г. и В. веднага се обадили на техния център и съобщили за
произшествието, а св.Г. се обадил и на тел.112, като двамата на място изчакали идването на
линейка и полиция. Огледът на местопроизшествието е започнал в 11,30 часа при
положение, че произшествието е станало в 10,39 часа. Т.е. била е създадена перфектна
организация по предприемане на първите действия по разследването. Няма никкави данни в
гласните доказателства по делото и в изготвената на ДП експертиза за причините за смъртта
на В. Й. В., че непосредствено след инцидента той е проявявал признаци на живот , поради
което първо е следвало да му бъде оказана медицинска помощ, а не да се чака идването на
групата извършила оглед.
Следователно твърденията на пострадалата за наличието на някакво тенденциозно
отношение на прокурора към нея и за нарушаването на процесуалните й права са голословни
и неподкрепени от доказателствата по делото. По този начин следва да бъдат и
характеризирани твърденията в жалбата относно допуснати нарушения при изготвянето на
протокола за оглед от разследващия полицай извършил следственото действия, както и от
участващия при извършването на огледа лекар
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на пострадалата Л. С. В., с която се иска отмяната на
Определение по ЧНД № 166/2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е било
потвърдено Постановление на Кюстендилска окръжна прокуратура от 17.03.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по ПП № 29/2020 г. на ОП-Кюстендил, ДП №
146/2020 г. по описа на РУ МВР Дупница
8
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9