РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 782
03.06.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в закрито съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
като разгледа докладваното от съдията ч. административно
дело № 1079 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41,
ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 121а, ал. 3 и
чл. 127ж, ал. 1 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на „МЕЛМАР
ФРУЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л.Н.К., срещу действия на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за проверка на
стоки с висок фискатен риск №
050901544472_3/04.05.2020г., потвърдени с Решение № 164 от 08.05.2020г. на
За Директор на ТД на НАП-Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че
действията на органите по приходите са незаконосъобразни поради постановяването
им в нарушение на материално – правните разпоредби, необоснованост, както и
несъответствие с целта на закона. Счита, че не са налице законоустановените
предпоставки за предприемане на действията по обезпечаване на доказателства.
Излага, че дружеството притежава собствени МПС: микробуси, един мотокар,
складово оборудване, включително и механизирани ръчни колички за транспорт и
пренос на стоките в склада. Твърди, че не е вярно, че дружеството не извършва
търговска дейност като от месец март 2020г до момента на проверката дружеството
е извършило 12 броя закупуване на стоки, транспортиране на същите до територията
на Р България и последваща реализация.
Твърди се, че дружеството разполага с финансов
ресурс като е представил към жалбата пред Директора на Т на НАП-Пловдив договор
за кредит за текущо потребление сключен на 10.12.2019г. между „Банка ДСК“ АД и Л.Н.К.
и договор за потребителски паричен кредит сключен между УниКредит
Булбанк“ АД и Л.Н.К..
Претендира
се отмяната на решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и наложеното
обезпечение като са изброени всички съставени протоколи. Претендира разноски.
Представя уточняваща молба, с която заявява,
че оспорва действия на органи по
приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в
протокол за проверка на стоки с висок фискатен риск №
050901544472_3/04.05.2020г.
Ответната страна чрез юрисконсулт М. Стаматова
оспорва жалбата. Излага подробни съображения. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На 01.06.2020г с молба с вх. 7324 представя
заверено копие на протокол за проверка на стоки с висок фискален риск №
050901544472_3/04.05.2020г. и изразява становище по издадените протоколи в хода
на проверката.
Съдът намира жалбата за процесуално
допустима, депозирана е в срок и от лице, притежаващо правен интерес от
оспорването.
Следва да се посочи във връзка с
петитума на жалбата, че съдът дължи произнасяне по
акта, по който се е произнесъл административният орган, съгласно чл. 127ж,
ал.1 от ДОПК, според която норма действията на органите по приходите при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
могат да се обжалват по реда на чл. 41.
Съгласно чл. 41, ал.1 от ДОПК действията за
обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от
извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който
се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата.
С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи,
като разпореди преустановяване на обжалваните действия. В случая жалба
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
От събраните доказателства се установи, че
служители на дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП извършват проверка
на „МЕЛМАР ФРУЙТ" ЕООД, на пункт за фискален контрол ГКПП Видин - Дунав
мост. Проверяващите установяват, че дружеството е получател на 23000 кг. лук,
представляващи стока с висок фискален риск по смисъла на Приложение № 1 към
Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на министъра на финансите за утвърждаване списък на стоки с висок фискален
риск.
На 04.05.2020г. е констатирано, че
транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в
декларираните от водачите час, дата и място. Проверяващите установяват, че
поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с
ненарушена цялост. При разтоварването на стоката не е установено разминаване в
количествата, декларирани по документи и тези, изтеглени при разтоварването.
Проверяващите предприемат действия по
обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а,
ал. 2 от ДОПК. Обстоятелствата от проверката са обективирани в протокол за
проверка на стоки с висок фискален риск № 050901544472_3/04.05.2020 г., с който
е определено обезпечение в размер на 6279 лв., представляващо 30 % от пазарната
стойност на стоката.
На основание чл. 121а, ат. 3 от ДОПК, във
връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, по реда на чл. 40 от ДОПК, приходните органи
извършват действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72
часа без разрешение на съд, като стоката и документите се изземват и е наложена
забрана за разпореждане със стоката на основание чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.
Описаната стока е оставена на отговорно
пазене в стопанисван от „МЕЛМАР ФРУЙТ" ЕООД склад, находящ
се в ***.
Приходните органи са извършили
служебна проверка в информационните масиви на НАП и са установили, че при
последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено, тъй като дружеството не притежава
дълготрайни материални активи. За данъчен период от м.11.2017 г. до м.07.2019
г. и от м.09.2019 г. до м.02.2020 г. са подавани СД с нулеви стойности.
Прието е от приходните органи, че задълженото
лице извършва инцидентни сделки със съответните стоки с висок фискален риск, не
извършва регулярна търговска дейност, и че има реална опасност при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци да бъде невъзможно или
значително да се затрудни. Прието е, че наличието на ниски обороти е индикатор,
че лицето не притежава финансов ресурс и съответно е налице възможност да не
осъществява реална икономическа дейност:в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2019г. дружеството е декларирало данъчна загуба в размер на 25 830.81 лв.; наличие
на доставки, за които са установени несъответствия в базата данни
"Дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица".
Установи се, че „МЕЛМАР ФРУЙТ" ЕООД е
представило в срок преводно нареждане за
извършено плащане по банковата сметка на ТД на НАП Пловдив, покриващо размера
на обезпечението, след което, на основание чл. 10, ал. 3 от Наредба Н-2 от
30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията към
фискалните пунктове в сила от 04.02.2014 г., е снета забраната за разпореждане
със стоката.
Срещу действията, обективирани в протокол за
проверка на стоки с висок фискатен риск №
050901544472_3/04.05.2020г. е подадена жалба до Директора на ТД на НАП-Пловдив.
Упълномощеното със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-9/25.09.2019г на Изпълнителния директор на НАП лице - М.П.-С., е отхвърлила като неоснователна жалба с вх. №
70-00-4305/07.05.2020г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от „МЕЛМАР
ФРУЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Л.Н.К., срещу действия на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за проверка на
стоки с висок фискатен риск №
050901544472_3/04.05.2020 г. Изложени са подробни мотиви.
Посочено е, че е извършено допълнително
проучване на дружеството: При извършен преглед в ПП Митници се установява
деклариран внос за м.08.2019г. със статистическа стойност 21711,83 лв. и размер
на ДДС 4342,037 лв. Предмет на доставката: пресни домати-20150кг. в 2880 каси търговски,
тип- кръгли червени. Прието с оглед характера
на доставката - пресни домати, че не са
налице предпоставки за трайно съхранение на стоката, а по данни от дневника за
продажби не може да се направи извод за наличие на последваща реализация на описаните
пресни домати. Декларираните продажби през м.08/2019г. по същество са една ВОД
с ДО 2840,51 лв. от 20.08.2019г. към контрагент с валидна регистрация.
Прието е, че са налице индикации, че при
последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, което налага, за да се защити интересът
на фиска и да се гарантира събирането на тези данъци
- ДДС и ЗКПО, да се наложат мерките, предвидени в чл. 40 от ДОПК като се изиска
и съответното обезпечение.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
При служебно извършена проверка на
основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, Съдът установи, че
обжалваните действия, обективирани в протокол за проверка на стоки с висок фискатен риск № 050901544472_3/04.05.2020г., са извършени
от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя
материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните
действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е
спорно, че се касае за стоки, за които съществува висок фискален риск, и на
превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол, съгласно
легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че
съставилите протоколите инспектори по приходите имат качество на органи по
приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск. Органът по приходите има правомощието, при наличието на
хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия
член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на
доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й.
Потвърдителното
решение също е издадено от компетентен орган, За директора на ТД на НАП – Пловдив, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/25.09.2019г на Изпълнителния директор на НАП.
Необходимо е да се изясни, че в хипотезата
на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, посочена в оспорения протокол, приходният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на
предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки от публичен
изпълнител, зависи изцяло от преценката му.
При
прилагане на мерките за обезпечаване на доказателства, обаче, приходният орган
действа в условията на обвързана компетентности и е задължен да обезпечи
доказателствата, включително веществените такива, ако са налице условията по чл.
121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Коментира се вече, че в случая е приложима
нормата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Действията на приходните органи са
осъществени в противоречие с чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 ДОПК.
Препращането по чл. 121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1 и ал. 2 определя
кръга на възможните хипотези, при които се допуска прилагането на мерки за
обезпечаване на доказателствата – нарушаване целостта на техническите средства
за контрол, неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4, несъответствие
между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или
количество на стоката, неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й
(ал.1), както и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Съдът намира, че нито едно от тези условия не
е изпълнено във връзка с отразените в
протоколите установявания за явяване на водача
на транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническите средства за
контрол / отразено в Протокол за отстраняване /поставяне на техническо средство
за контрол № 050901544472-2 от 04.05.2020г
/л. 38 по делото/ и за съответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката / по Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск / л. 48 по делото/.
В
мотивите на оспорения акт /протокол/ приходния орган е приел, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, но няма изложени конкретни факти, а по скоро изводите се базират на
предположения. Не са изложени конкретни факти, които обосновават приложението
на на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Липсата на конкретни
факти, водят до липсата на мотиви, което е съществено процесуално нарушение,
възпрепятстващо съдебния контрол.
Директорът на ТД на НАП-Пловдив в Решение №
164 от 08.05.2020г. излага мотиви във връзка с приложението на чл.121а, ал. 2
вр. с ал.3 от ДОПК, които в голямата си част приповтарят изложените в процесния
протокол, но отново са общи и не се подкрепят с доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК следва да се обсъдят
конкретни факти и обстоятелства, за да се обоснове извода, че след разпореждане със стоката, неминуемо
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Приходния орган в мотивите посочва, че дружеството
не притежава дълготрайни материални активи, които да обезпечат евентуалното
събиране на данъчни задължения, които биха били възникнали след реализация на
стоките. Сочи наличието на ниски обороти като индикатор, че проверяваното лице
не притежава финансов ресурс.
Остава неизяснено, обаче, кои данъчни
задължения ще бъдат трудно изпълними, в какъв размер са същите и за кой данъчен
период се дължат. Тези данни са необходими, тъй като, когато се обезпечават
бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице
дори предварителни данни за основанието и размерът на задължението, без да
става дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези изисквания е необходимо
да се спазват като гаранция за
изпълнение на основните правни принципи в административния процес,
регламентирани в Глава първа на ДОПК.
В протокола за обезпечаване на
доказателствата и в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК няма изложени
данни за какво е предназначена стоката – за продажба на вътрешния пазар,
преработка, ВОД или износ; кои са лицата получатели и дали те могат да извършат
с нея действия на преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли
имущество, други задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все факти, от
които може да се направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение
или негов носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото
изисква законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това
задължение.
Необходимо е да се изясни, че мерките по
чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол,
поради което тези мерки имат за цел да обезпечат задължения, които все още не
са възникнали и съществуващи, а са вземания за данъци, които биха възникнали. В случая нито в протокола, обективиращ
тези действия, нито в решение № 164 от
08.05.2020г на Директора на ТД на НАП-Пловдив се коментират
„МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД.
Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК,
обезпечението се определя в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и
след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В закона липсва
изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност на стоката и
органа и/или лицето, което е определя.
Несъмнено е, че обезпечението, а
следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде определено още в
протокола/акта, с който е постановено временното изземването на стоката и
налагане на обезпечителните мерки.
Последният се съставя от органите по
приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната стойност
на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл. Необходимо е да се
изясни, че НАРЕДБА № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички
случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата). Обратното, допуска
се само по преценка на приходните органи да бъдат ползвани такива оценки.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ДОПК "пазарна цена" е сумата без данъка
върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия
за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани.
В §1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани
конкретните методи, чрез които може да се определи "пазарната цена",
когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на
процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е "методът на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци" и този метод е приложен в конкретния случай
при определяне на размера на обезпечението за освобождаване на
процесните стоки, видно от отразеното в
Протокола на л.39 по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-9 от
14.08.2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за
продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по
съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Ясно е,
че съгласно коментираните норми, определянето на пазарната цена на една стока
към конкретен момент, във всички случаи, трябва да бъде извършено при
сравняване на цените и условията на точно определени, конкретни сделки
извършени между независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.
За да бъде приложен този метод и съответно да
се определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било,
органа по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия
период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе
стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира с оглед критериите
посочени в чл. 20 от Наредбата.
В случая не са налице данни за начина на
определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с
нормативно установения за това ред, което явно води до нарушаване прават и законните интереси на жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваните
действия на приходните органи, действително са в нарушение на изискванията на чл.
121а, ал. 3, във връзка с ал. 2 от ДОПК и наложената мярка е несъответна с
целта на закона. Предприемането на действието по обезпечение на доказателствата
в хода на упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано с установена по
един категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на
хипотезата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
С оглед на гореизложеното Съдът намира, че
предприетите действия на приходните органи следва да бъдат отменени.
Жалбоподателят своевременно е претендирал
разноските по делото, които се дължат от ответника на основание чл. 161,
ал. 1, изр. 1 от ДОПК и се установиха в
общ размер от 695лв. /шестститин деветдесет и пет
лева/, от които 50лв. внесена ДТ и 645 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответния административен орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Конкретният казус се отнася за оспорване на
действия на органите по приходите пряко и непосредствено засягащи имуществената
сфера на жалбоподателя, което определя настоящия административноправен
спор като такъв с материален интерес. В този смисъл, заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 645 лв. е в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 1,
вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Воден от гореизложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по оспорване на
„МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Л.Н.К., действия на
органи по приходите при дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП,
обективирани в протокол за проверка на стоки с висок фискатен
риск № 050901544472_3/04.05.2020г,
съставен от инспектори по приходите при Главна дирекция "Фискален
контрол" към ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „МЕЛМАР ФРУЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Л.Н.К., сумата от 695 лв.
/шестстотин деветдесет и пет лева/.
Определението
не подлежи на обжалване.
Административен съдия: /п/