ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1097
гр. Перник/11.12.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Антон
Игнатов
мл. съдия Кристина
Костадинова
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова
гр. д. № 801 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
420 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена частна жалба с вх. № 22701/09.08.2019 г. от Р.Б.Я., с ЕГН: **********
срещу разпореждане от 21.07.2015 г. по ч.гр.д. № 4635/2015 г. по описа на
Пернишкия РС, с което съдът е уважил молбата за незабавно изпълнение срещу
длъжника и е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 1
от ГПК. В жалбата се твърди, че по подаденото заявление за издаване на заповед
за изпълнение районният съд се е произнесъл с обжалваното разпореждане като по
делото са били издадени заповед № 3762/21.07.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
21.07.2015 г. Твърди се също, че така издадените заповед и изпълнителен лист са
били насочени единствено срещу длъжника Р.Я., докато заявлението било насочено
и срещу съпругата му И.Д.Я. като адресът на жалбоподателя дори бил посочен
неправилно. Посочва се, че в тази връзка заявителят „Банка ДСК“ ЕАД подал молба
с искане за поправка на очевидна фактическа грешка като в заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист бъдат изписани правилният адрес на длъжника Р.Я.
и като длъжник бъде вписана и съпругата му И.Я..
На
следващо място се твърди, че въз основа на така подадената молба заповедният
съд е зачеркнал издадената заповед за изпълнение съответно е анулирал
изпълнителния лист. В тази връзка по делото са били издадени нова заповед за
изпълнение отново под № 3762, но от дата 15.10.2015 г. и нов изпълнителен лист
от дата 15.10.2015 г., в които вече са посочени правилният адрес на длъжника Я.,
а като длъжник е посочена и съпругата му И.Я.. Обръща се внимание, че за
издаването на последните липсва изрично разпореждане за незабавно изпълнение,
което било незаконосъобразно. Твърди се, също че липсвал и нарочен акт на съда
за отмяната на предходната заповед съответно за анулираните на изпълнителния
лист от 21.07.2015 г. В тази връзка се поддържа, че по делото са издадени две
заповеди за изпълнение съответно два изпълнителни листа, което било недопустимо
още повече, че за длъжника не ставало ясно въз основа на кои документи дължи
изпълнение.
На
последно място се твърди, че вземанията по заповедта произтичат от договор за
кредит като в заявлението за издаването й била посочена нотариална покана, с
която се твърди, че същият бил обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка се
поддържа, че предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не е надлежно
обявена на длъжника, доколкото нотариалната покана в този смисъл не му е
връчена, още повече, че в същата адресът му отново бил посочен погрешно. С тези
аргументи се иска жалбата да бъде уважена, като разпореждането за незабавно
изпълнение от 21.07.2015 г. бъде отменено.
Срещу
подадената частна жалба е депозиран отговор от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД с вх.
№ 29442/21.10.2019 г., с който същата се оспорва. На първо място се твърди, че
банката не е надлежен ответник по жалбата, доколкото още на 18.02.2016 г.
вземанията, предмет на заповедта и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 4635/2015 г.
на ПРС, били прехвърлени чрез договор за цесия на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Поддържа се, че жалбата е недопустима и като просрочена, доколкото същата
следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение. В тази връзка се посочва, че заповедта следва да се счита връчена
на 03.07.2019 г., доколкото връчването е извършено чрез залепване на
уведомление, осъществено на 18.06.2019 г. и двуседмичният срок за получаване на
книжата е изтекъл именно на 03.07.2019 г.
По
същество се излагат доводи, че жалбата е и неоснователна, доколкото съгласно
чл. 419, ал. 2 от ГПК същата можела да се основава единствено на пороци,
извлечени от акта по чл. 417 от ГПК. Посочва се, че в настоящия случай такъв
документ било извлечението от счетоводните книга на банката, срещу което обаче
от длъжника не били въведени никакви възражения. Поддържа се и че нотариалната
покана е била надлежно връчена на длъжника, поради което предсрочната
изискуемост на кредита е надлежно обявена. Обръща се внимание, че
жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че
не е получил нотариалната покана. С тези съображения се иска частната жалба да
бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение като обжалваното
разпореждане бъде потвърдено. Претендират се разноски в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Частна
жалба с вх.
№ 22701/09.08.2019 г. е подадена при положение, че длъжникът е депозирал
възражение (вх. № 22647/09.08.2019 г.) срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, от заинтересовано лице и срещу подлежащ на обжалване акт – разпореждане, в което заповедният
съд е постановил незабавно изпълнение на претендирани със заявлението суми. На
следващо място жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК. Посоченият извод следва от обстоятелството, че заповедта за изпълнение не
е надлежно връчена на длъжника. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
трайната съдебна практика при връчване на заповедта за изпълнение от частен
съдебен изпълнител приложение намират общите правила за връчване на съдебни
книжа по ГПК. В настоящия случай по делото е представена покана за доброволно
изпълнение с приложени към нея копие от изпълнителен лист от 15.10.2015 г. и
заповед за изпълнение. Действията по връчване на поканата обаче са предприети
след влизане в сила на измененията в чл. 47 от ГПК – обн. ДВ бр. 86 от 2017 г.
В тази връзка след преценка на представените по делото протокол за невръчено
уведомление и три броя уведомления с разписки въззивният съд намира, че
разпоредбите на чл. 47 от ГПК не са спазени. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато
лицето в продължение на един месец не може да бъде намерено на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. От
своя страна невъзможността лицето да бъде намерено на посочения по делото адрес
се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден. Това правило обаче не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че
лицето не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост,
от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението. В конкретния случай
връчителят е посетил адреса на длъжника три пъти – на 18.06.2019 г., на
30.06.2019 г. (неделя) и на 18.07.2019 г. като едва при последното посещение е
отразил в разписката, че длъжникът не живее на адреса като е отбелязано, че са
събрани данни за това от съседка, чието име не е посочено. В приложените
разписки е видно, че при всяко посещение връчителят е „залепвал уведомление“ на
вратата на длъжника, но никоя от посочените разписки не е оформена съгласно
изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
най-малко никъде в разписките не е удостоверено къде точно е залепено
уведомлението – на врата на жилище или на врата на сграда, нито дали такова е
пускано в пощенска кутия, има ли няма такава на адреса. Поначало липсва и
разпореждане от ЧСИ за връчване на книжата чрез залепване на уведомление.
Посочените пороци при връчването на поканата за доброволно изпълнение с
приложени заповед за изпълнение и изпълнителен лист са достатъчни, за да се
приеме, че цитираните книжа не са връчени надлежно. По тези съображения жалбата
следва да се приеме за депозирана в срок, като възраженията на заявителя в тази
връзка са неоснователни.
На
последно място неоснователни са и възраженията на банката, че не е надлежен
ответник по жалбата поради извършената цесия. Посоченото твърдение няма как да
бъде възприето, доколкото банката е заявител в заповедното производство съответно
кредитор по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В тази връзка
и същата е надлежен ответник по жалбата. Обстоятелството дали вземанията
предмет на заповедта са били прехвърлени на трето лице, не подлежи на
установяване в настоящото производство, поради което не може да обуслови и
недопустимост на същото.
По
тези съображения въззивният съд приема частната жалба за допустима, поради
което и същата следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият районен съд е сезиран със
заявление от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
против Р.Б.Я. и И.Д.Я., в качеството им на длъжници по Договор за кредит за
текущо потребление № *** от ***, с което е поискано от съда да се издаде
заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми, да разпореди незабавно
изпълнение и да издаде за пълния размер на задължението изпълнителен лист,
както и да присъди направените по делото разноски.
Към заявлението заявителят е представил
извлечение от счетоводните книги по Договор за кредит за текущо потребление № ***
от ***, Договор за кредит за текущо потребление № *** от *** и общи условия към
него, нотариална покана до Р.Б.Я. от 14.04.2015 г. на нотариус М.М. с район на
действия РС Перник и разписка за връчването й, нотариална покана до И.Д.Я. от
14.04.2015 г. на нотариус М.М. с район на действия РС Перник и разписка за
връчването й – и двете нотариални покани са отбелязани като връчени на адрес: ***, пълномощно и квитанция за внесена
държавна такса.
Въз основа на така представените
документи и приемайки, че същите са редовни от външна страна и удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане на банката – заявител, с разпореждане от 21.07.2015
г., постановено по ч.гр.д. № 4635/2015г. Пернишкият районен съд е допуснал
незабавно изпълнение и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за посочените в заявлението суми
срещу длъжника Р.Б.Я.. В тази връзка са издадени заповед № 3762/21.07.2015 г. и
изпълнителен лист от 21.07.2015 г. Предвид така издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист банката заявител е депозирала молба за поправка
на очевидна фактическа грешка, в която е поискала като длъжник по заповедта
съответно изпълнителния лист да бъде посочено и лицето И.Д.Я. като бъде посочен
правилно и адресът на длъжника Я.. С разпореждане от 15.10.2015 г. районният
съд е уважил посочената молба. В тази връзка вместо заповед № 3762/21.07.2015
г., и изпълнителния лист от 21.07.2015 г., който е анулиран, са издадени
заповед № 3762/15.10.2015 г. и изпълнителен лист от 15.10.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК,
частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе
само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В случая
жалбоподателят действително не твърди пороци в извлечението от счетоводните
книги на банката, но твърди, че нотариалната покана, с която кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем, не му е връчена, поради което и предсрочна
изискуемост на задълженията не е настъпила. Тези негови оплаквания са
основателни.
За да се постанови незабавно
изпълнение съгласно чл.418, ал. 2 ГПК, освен да е редовен от външна страна,
документът, в случая извлечението от сметка, следва да удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, като предмет на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде изискуемо вземане, т.е. падежът трябва
да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Следователно и в
съответствие с разпоредбите на чл. 410,
ал. 2 от ГПК вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК,
заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като изложи
фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в
степен, осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един
по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу
заповедта.
В конкретния случай, приложените към заявлението документи не удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане срещу жалбоподателя Р.Я.. Заявителят иска издаване на заповед по чл.
417 от ГПК въз основа на договор за кредит, твърдейки, че е налице неизпълнение
от страна на длъжника, който не е заплащал дължимите се погасителни вноски и
целият кредит е обявен от заявителя за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на договора за кредит обаче не
настъпва автоматично – поради неплащане в срок на погасителните вноски, а само
с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем. Фактът на неплащането предпоставя обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, но не е достатъчно условие за трансформирането му в
предсрочно изискуем, тъй като е необходимо нарочно волеизявление на кредитора
за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено
в полза на кредитора. И в противния случай обаче /при договорена автоматична предсрочна
изискуемост/, съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо
кредиторът да доведе до знанието на длъжника волеизявлението си за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Едва след това същият може да упражни
процесуалните си права, следващи от чл. 417
и чл.
418 от ГПК.
Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за липса на
надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост от страна на банката -
заявител. С цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита става изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителите.
По делото са представени две волеизявления на „Банка
ДСК“ ЕАД за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – първото адресирано до Р.
Я., а второто до И.Я.. Волеизявленията са връчени чрез нотариални покани по
реда на чл. 47 от ГПК, като нотариалната покана до жалбоподателя е адресирана
на адрес: ***.
Върху разписката за връчване на нотариалната покана е отразено, че са
извършени две посещения на адреса: на 15.04.2015 г., когато не е открит никой,
и на 17.04.2017 г., когато отново не е открит никой, поради което е залепено
уведомление до вратата на апартамента. Върху нотариалната покана нотариусът е
удостоверил, че в 14-дневния срок от залепване на уведомлението адресатът на
поканата не се е явил в нотариалната кантора за получаване на нотариалната
покана.
Жалбоподателят оспорва редовността на връчването като твърди, че изпратената
до него нотариалната покана е адресирана до адрес, който не съвпада с неговия
настоящ или постоянен адрес, нито е посочен като такъв за кореспонденция в
договора за кредит. Това оплакване е основателно, доколкото видно от
представения договор за кредит и извършените по делото справки за постоянен
адрес на длъжника, същият е посочил по договора своя постоянен адрес:***. Въпреки
това нотариалната покана е изпратена до адрес ***. Дори хипотетично да се
приеме, че по този адрес може да се извърши връчване на нотариалната покана,
доколкото същият съвпада с постоянния адрес на другия длъжник по делото –
съпругата на жалбоподателя И.Я., то връчването отново не отговаря на
изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Действително връчването на нотариалната
покана е извършено преди измененията в чл. 47 от ГПК – обн. ДВ бр. 86 от 2017
г., която разпоредба се прилага и при връчването на книжа от нотариус, но
съгласно трайната съдебна практика връчителят следва да посети адреса най-малко
три пъти в продължение на повече от месец. В настоящия случай са удостоверени
само две посещения на адреса и то през два дни, като не са събрани данни, че
длъжникът не живее там, който недостатък сам по себе си е достатъчен, за да
обуслови нередовност на връчването по реда на чл. 47 от ГПК (в този смисъл напр. Решение №
160/30.10.2017год. на ВКС по гр.дело № 1549/2017год. на III г.о.).
По тези съображения въззивният съд счита, че по делото не е установено банката
да е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем съответно
това нейно волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Гореизложеното налага извод, че не са
налице законовите предпоставки за допускане на незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист по отношение на жалбоподателката, поради което
разпореждането за незабавно изпълнение на издадената против Р.Я. заповед за
изпълнение следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде отхвърлено
заявлението в частта, с която се иска допускане на незабавно изпълнение, а
издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.
В
частната жалба е направено искане за спиране на производството по
изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК обжалването
на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. От своя страна
разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК посочва, че по искане за спиране,
направено във възражението срещу заповедта, се произнася съдът, постановил
незабавното изпълнение. По тези съображения въззивният съд намира, че не следва
да се произнася по така направеното искане за спиране. След произнасяне по
същото, обективирано във възражението срещу заповедта от страна на заповедния
съд, неговият съдебен акт вече подлежи на въззивен контрол съгласно чл. 420,
ал. 3 от ГПК.
За
пълнота следва да се отбележи и че възражението на длъжника, че по делото са
налични две заповеди за изпълнение съответно два изпълнителни листа, поради
което не може да разбере по кои документи дължи плащане, е неоснователно.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че в поканата за доброволно
изпълнение изрично е отразено, че производството е образувано по изпълнителен
лист от 15.10.2015 г. и заповед за изпълнение към него.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.07.2015г.,
постановено по ч. гр. д. № 4635/2015 г. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА МУ, в която е допуснато незабавно изпълнение на
заповед за изпълнение № 3762/15.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист въз
основа на нея против Р.Б.Я., с ЕГН: ********** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 20103/21.07.2015 г.
от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* в ЧАСТТА МУ, относно искането за допускане
на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист против Р.Б.Я.,
с ЕГН: **********.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 15.10.2015 г.,
издаден въз основа на заповед № 3762/15.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 4635/2015 г. на Пернишкия РС
против Р.Б.Я.,
с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.